"Регионален енергиен пазар"
Изтегляне 282.65 Kb.
|
| Лекция на министър Милко Ковачев на тема: ”Регионален енергиен пазар”
Пред Дипломатическия институт на МВнР на 26 юли 2004 Добър ден! Много ми е приятно, че съм тук днес. Аз работя в различни сфери на енергийния отрасъл от двадесет и пет години. Завършил съм в България, работил съм през целия си живот в България и винаги съм се занимавал с проблемите на енергийния сектор, но в различни измерения. Благодаря за възможността, която ми беше дадена да говоря пред вас! Считам, че това е една добра практика на Министерството на външните работи и на Дипломатическия институт и темата, която подбрахме е важна не само за енергийния сектор, не само за икономиката на България, но и за развитието на страната в бъдеще в региона и като бъдещ член на ЕС. Повод за избора на тази тема е наскоро приетата от Министерски съвет Концепция за участие на Република България в регионалния енергиен пазар. Концепцията има следните цели: да се дефинира ясно националния интерес на България в регионална сфера; да се доразвие енергийната стратегия на страната чрез доразвиване на основните приоритети и необходимите действия за изпълнението й; да се представят предприетите до момента действия от българска страна за постигане на националните интереси в енергийната сфера и взаимодействие с всички страни от региона и с международните организации като ЕС, но и с редица други. Принципите, върху които е изградена концепцията и върху които стъпва енергийната стратегия на страната, приета през 2002 г. са принципи, които съответстват изцяло на принципите на европейската енергийна политика. Тук някой сигурно ще каже, че няма такава обща политика на ЕС и ще бъда напълно прав. Независимо от това, че няма формулирана отделна политика на ЕС все пак от дълги години ЕС формира основните направления на развитието на енергийната си политика и последния документ по енергийната политика е Зелената книга на европейската енергийна политика, издадена през 2002 г. Принципите, на които стъпва и европейската енергийна политика, и стратегията за развитие на енергийния отрасъл в България са сигурност на енергийните доставки и развитие на конкурентен енергиен пазар при спазване на изискванията за опазване на околната среда. Много важен елемент от енергийната политика и от осигуряване на сигурност на доставките е разнообразието на доставки, диверсификацията на енергийните доставки. Важен елемент при ефективната работа на енергийния отрасъл е конкуренциата между доставчиците, конкуренцията между производителите. Накрая, но не на последно място, България винаги е била на кръстопът между Европа и Азия, на кръстопът в района на Югоизточна Европа. В този смисъл, България има географско положение, което би могло да бъде оползотворено и което заслужава да бъде разгледано в контекста на отношенията на съседните на България страни. Историята на създаване на регионалния енергиен пазар прилича много на историята на създаване на ЕС като цяло. В началото, в основополагащите документи на интеграцията на Западна Европа са две споразумения, два договора – Договорът за въглища и стомана и впоследствие Договорът за Евротом, които и двата са отчетливо в енергийната сфера, която е основната икономическа сфера, която създава години наред проблеми и противоречия на европейския континент. В този смисъл създаването на регионалния енергиен пазар изпреварва частично движението на страните от Югоизточна Европа към пълноправна интеграция в ЕС т.е. страните, които участват и които ще спомена малко по-късно. Има страни с различен статус – страни, членки на ЕС, страни кандидат-членки на ЕС, една от които е приключила вече прговорите – България и страни, които все още не са започнали своите преговори, но имат вече споразумение за асоцииране. Какви са целите за създаване на регионален енергиен пазар? Това са успоредното създаване на конкурентен национален енергиен пазар, активно участие в създаването и интегрирането на регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа и впоследствие пълноценно интегриране в общия енергиен пазар на ЕС. Как се стигна до настоящия момент? Какви са основните дати и събития, които транзират движението към създаване на регионален енергиен пазар. 10 септември 1999 г. се подписва декларация за създаване на регионален енергиен пазар и тази декларация е подписана от България, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Гърция и Румъния. На 2 юни 2000 г. се подписва Меморандум за разбирателство. България не се присъединява към този меморандум. Тя се присъединява през 2002 г. На 15 ноември 2002 г. е подписан Меморандум за разбирателство за създаването на регионалния енергиен пазар и неговото интегриране в ЕС. Към Меморандума се присъединява и Хърватия, Съюзна Република Югославия и Косово. На 8 декември 2003 г. на Втората среща на министрите от Югоизточна Европа Меморандумът е подписан от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Гърция, Хърватия, Румъния, България, Турция, Сърбия, Черна гора, Косово, Италия, Австрия, Унгария, Молдова и Словения. Това е т.нар. Атински меморандум, който е подписан през 2002 г. и през 2003 г. получава своето развитие като рамкира не само въпросите за създаване на електроенергиен пазар в Югоизточна Европа, но и въпросите за създаване на газов регионален пазар в Югоизточна Европа. Целта на подписания меморандум е той да се превърне в правнообразуващ документ като ЕK, която има координираща роля и представителството на този меморандум, се стреми да постигне този резултат до края на тази година. България подкрепя създаването на правнообразуващ документ и се надяваме, че това действително може да стане факт в края на настоящата година. Какъв е статутът и кои са страните, които участват в създаване на регионалния електроенергиен пазар в Югоизточна Европа. От изброените страни, тези които са участници в регионалния електроенергиен пазар са Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Хърватия, Сърбия и Черна гора, Косово и Турция. Тук са включени страни кандидатки като България и Румъния, страни, които са получили положително мнение от страна на ЕК за започване на преговорите като Хърватия и страни, които имат подписани споразумения за стабилизиране и асоцииране, страни, които са подали молба за пълноправно членство преди доста години като Турция и които се надяват да започнат преговорите в края на тази година. Същевременно в регионалния енергиен пазар са включени и три страни членки на ЕС като Гърция, Италия и Австрия. Те се наричат според терминологията на Меморандума страни-политически участници в процеса. Същевременно на последните срещи към този процес се присъединиха и заявиха своето желание за получаване статут на наблюдател и Унгария, Молдова и Словения. Словения се очаква да заеме статута си на наблюдател като пълноправен член на ЕС след декември 2004 г. В рамките на този политически процес, които има своите икономически измерения, основните тези и основните намерения са свързани с отпадане на границите пред търговията с енергия в региона на Югоизточна Европа, при търговията с електроенергия и с газ. Именно в този план е създадена една цялостна структура, която работи на множество нива, както на експертно ниво, така и на политическо ниво за взимане на решения за изграждане на тези два регионални пазара. Всъщност, най-високият форум за взимане на решения е форумът на министрите на енергетиката на страните-участнички. Той се събира всяка година. Мястото на срещата е Атина и всяка една от страните получава на шест месечен ротационен принцип председателството за провеждане на срещите на експертно ниво. На второ ниво са групите на високопоставените експерти, които се срещат под всяко председателсво на принципа на ротацията в отделните страни участнички в този процес. Там се допълват тези срещи на експерти от високо ниво, които обикновено са представители на министерствата на енергетиката или на органите, които се занимават с енергетика, или са представители на министерствата на външните работи на отделните страни участнички. Там всъщност се обобщават мненията, които са изработени в други технически органи в този процес. Техническите органи в този процес са всъщност общите хоризонтални срещи на енергийните регулатори, срещите на системните оператори от страните членки и срещите на техническите експерти от отделните страни. В срещите на регулаторните органи от българска страна участва Държавната комисия по енергийно регулиране. В срещите на системните оператори участва националната електрическа компания – като системен оператор в българската електроенергийна система и Булгаргаз в българската газова система. На отделните други срещи съответно участват експерти в зависимост от профила на срещите. Какви са основните проекти, с които България участва в инициативата за изграждане на регионален енергиен пазар. Развитието му се подкрепя първо от ЕК, която играе координираща роля. Той се подкрепя и от Пакта за стабилност. Същевременно важна роля в неговото техническо подпомагане играе Американската агенция за техническо развитие, Световната банка и редица други международни финансови инститиции. Множество изследвания бяха правени, които са свързани с развитието на рагионалния енергиен пазар. Аз ще спомена тук резултатите само от едно изследване. Изследването беше направено с финансиране от Канадската агенция за международно развитие ”Сида”, която предоставя средства за техническа помощ за развитието на регионалния енергиен пазар като SЕЕТЕК. Тази инициатива може да бъде ползвана от всяка една от страните в региона и през миналата година те направиха едно изследване какво ще спечели региона, ако развие един общ регионален електроенергиен пазар. Те разгледаха два основни теоритични сценария, в които трябваше да се види какви са предимствата и недостатъците или рисковете пред създаването на един регионален енергиен пазар. Единият от сценариите предполагаше, че всяка една от страните в региона на Югоизточна Европа изгражда и задоволява сама своите електроенергийни нужди т.е. всяка една от страните ще е самозадоволяваща се по отношение на електроенергийния си баланс. Вторият сценарий, който те разглеждат и сравняват с първия е сценарий, при който всички междусистемни връзки т.е. наличните електропроводи са натоварени в максимална степен и енергията се взима от страните, които имат потенциал и от производители, които имат най-ниски разходи т.е. най-ниска себестойност на произведената електроенергия. Сравнението между двата сценария показва, че регионът като цяло може да спести инвестиции в размер на милиард и половина евро годишно, ако избере втория вариант т.е. варианта, при който се търгува активно в региона и страните взаимно се подпомагат при изграждането на енергийни мощности и при задоволяване на енергийното потребление. В този сценарий два са основните износители на електроенергия в региона – Босна и Херцеговина с наличните си значими водни ресурси и съответно тяхното усвояване чрез водни електроцентрали, които задоволяват върховата част на потребление на електроенергия и България със своите базови централи, използващи основно местни лигнитни въглища и ядрено гориво. Същевременно малкият износител на електроенергия в региона – Румъния, се превръща в значим нетен вносител на електроенергия при разглеждане на тези два сценария. За да не се подведете, трябва да отбележа, че това са два гранични теоретични сценария, които оценяват ползите от това страните да изградят регионален енергиен пазар и недостатъците, които биха последвали за развитието на националните енергийни системи на всяка една от страните. Едва ли някой от тези два крайни варианта ще са реализира на практика, но се вижда, че обединяването на усилията на отделните страни в значителна степен помага за надежното и конкурентно снабдяване на региона с необходимата енергия и води съответно до надежност и конкурентноспособност на страните от региона. И все пак, за да се върна към представянето си, какво е нашето участие, какви са нашите намерения, какви са нашите действия за участие в регионалния енергиен пазар. Основните ни приоритети са свързани с развитие и модернизиране на националната и регионална инфраструктура, проекти за изграждане на нови производствени заместващи електроенергиини мощности, рехабилитация и модернизация на същесвуващите електропроизводствени мощности, с оглед покриване на изискванията най-вече в областта на опазване на околната среда, но също така в областта на безопасността, в областта на надежността на снабдяване, основен приоритет е изграждането и разнообразяването на доставките на газ чрез изграждане на газопровод от Каспийския регион, Иран, Ирак и Югоизточното средиземноморие през Турция, България, Румъния, Унгария до Австрия, Централна и Западна Европа или проекта ”Набуко”. Важен приоритет в нащата концепция за участие в регионалния енергиен пазар играе развитието на европейския енергиен коридор номер 8 т.е. това е енергиен коридор, успореден на транспортния коридор номер 8 т.е. това са България, Македония, Албания, нататък Италия и разбира се проектът за изграждане на нефтопровод Бургаз – Александруполис, проект, който е свързан с разтоварването и безопасността на транспортиране на петрол и петролни продукти през Босфора. Тук ще се спра на някой от проектите поотделно. Проектът ”Набуко” беше структуриран в последните две години и получи своето развитие. България в момента е основен транзитьор на газ в региона на Югоизточна Европа. През България ние транзитираме руска газ, която покрива 60% от потреблението на газ във Турция, 90% от потреблението на газ в Гърция и 100% от потраблението на газ в Македония. Русия е надежден доставчик на газ не само за региона на Югоизточна Европа, но и за цяла Европа. Във момента зависимостта на ЕС от руски газ е от порядъка на 40% от потреблението, като се очаква, че до към 2020 г. тази зависимост може да нарастне до около 60% от потреблението. Именно затова в Европа и в енергийния диалог, който се провежда между ЕС и Русия основен елемент е сигурността на доставки и разбирането, взаимните отстъпки в областта на доставките на енергия, в частност на газ. Но надежността на Русия като партньор в доставките на газ не изключва необходимостта от разнообразяване на доставките. Развитието на газовия сектор в България не може да очакваме, че ще бъде значимо, ако ние в един момент не успеем да постигнем разнообразие на доставките. Всяка една страна, независимо от надежността на доставките и историческите връзки, се нуждае от поне два източника и това е значим и много важен елемент в осигуряването на сигурността на доставки. Вторият основен източник в света след Русия по резерви на газ това е района на Каспийско море, а като държава това е Иран. В района на Каспийско море днес има вече открити, доказани значими нови резерви на газ, които са един потенциален нов източник, разнообразен източник за доставки на газ. В рамките на енергийния диалог между ЕС и средиземноморските страни все повече и повече се обсъжда, а това е една инициатива, която се нарича Лисабонска инициатива, започнала е преди няколко години, когато Испания беше председател на ЕС и получи своето развитие през последните две години чрез проведените под гръцко председателство Втора евросредиземноморска среща и Трета евросредиземноморска среща, която се състоя под италианско председателство. Идеята е за енергийно интегриране не само на региона на Югоизточна Европа, това за което е акцентът на моето представяне днес, но и енергийно интегриране на района на Средиземноморието. Тъй като след първият основен доставчик на газ, а именно Русия, вторият му основен доставчик е Северна Африка и основно в момента Алжир. Газът се доставя основно по газопроводи, но все повече се развива доставката на втечнен газ чрез кораби през Средиземно море. И третият основен доставчик на газ за ЕС е Норвегия. От производител и износител на газ, днес започва все повече и повече да се превръща в нетен вносител на газ. Другият основен производител в Европа това е Холандия, която все още е нетен износител на газ. Т.е. самият европейски континент, в частност и България, в бъдеще ще се нуждаят от нови доставки на енергийни ресурси и идеята за разработване на проекта ”Набуко” лежи именно на това общо движение за разнообразяване на доставките към ЕС, в частност за разнообразяване на доставките за България и за района на Югоизточна Европа. Тук виждате какви са оценките, които са правени от различни международни експерти за цената на доставка в периода 2010 – 2020 г. от различни източници. Виждате, че един от конкурентните източници на газ в бъдеще ще бъде района на Каспийско море, отдето е един от източниците на газ, който трябва да запълни газопровода ”Набуко”. Същевременно в района на Югоизточна Европа има и друг втори проект, който аз не бих казал,че е алтернативен или взаимноизключващ се с ”Набуко”, но това е газовата връзка, която в момента се изгражда с малък капацитет между Турция и Гърция и която Гърция лансира като потенциална възможност за доставка на газ към Италия в бъдеще. Това е проект, който е залегнал в трансевропейските енергийни мрежи, както между другото, ние успяхме чрез активни действия да включим и проекта ”Набуко” в трансевропейските енергийни мрежи. Той е част от комуникацията за развитието на проекти за взаимен интерес или както по-кратко се казва трансевропейски енергийни мрежи от миналата година и предпроектното проучване се финансира в момента частично от ЕК и частично от газовите компании, които участват в разработката на проекта ”Набуко”. Създадена беше в началото на тази година проектна компания. В нея влизат газовите компании на Турция, на България, на Румъния, на Унгария и Австрия с равно дялово участие в тази проектна компания. Те частично финансират и правят проектното проучване, което трябва да завърши в края на тази година. На основата на това предпроектно проучване, проектната компания ще започне и дейности по структуриране на финансирането, с което нараства интереса към проекта и има сериозна видимост, че един такъв проект е финансируем и ще представлява интерес не само за страните, през които газопроводът преминава, но и много по-широк интерес. В скоби бих искал да кажа, че наскоро срещите, които имахме с Международната енергийна агенция, това е всъщност агенция, която е създадена от ОИСР през 70-те години след петролната криза през 1973 и 1979 г., агенция, целяща анализ на процесите в глобалните енергийни пазари, съответно с висока репутация на нейните анализи и място в глобалните анализи на енергийните процеси. При среща с председателя на Международната енергийна агенция беше заявен и интереса, и подкрепата им за развитието на един такъв проект, който изглежда към настоящия момент като един от най-конкурентните бъдещи проекти за газоснабдяване на европейския континент. Защо коридор номер 8 е също така важен елемент от концепцията за участие на Република България в регионалния енергиен пазар? Коридор номер 8 би могъл да се превърне в енергиен коридор по няколко причини. Първо там, както вече казах, ние доставяме 100% от газ в Македония. Второ България е свързана с електропровод с Македония на 220 киловолта. А през миналата година структурирахме проект, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие за втори 400 киловолтов електропровод между България и Македония, който ще бъде част от развитието на електроенергийната преносна система в региона на Югоизточна Европа. Интерес към развитието както на продължението на проекта за електропровод проявява Албания, а тя също така анализира възможностите и потенциалните ползи от развитието на газопровода към Албания. България има интерес да транзитира по-големи количества газ, независимо от техния произход. Между другото ние днес транзитираме около 15 млр. кубически метра газ за съседни страни и чрез транзитните такси успяваме да задоволим около 50% от вътрешното си потребление. Транзитирането на газ е доходна дейност и в този смисъл ние се интересуваме от възможности за разширяване на този транзит. Именно в този коридор попада и частната американска инициатива за изграждане на петролопровод от Бургас до Вльора или както е известно в публичното пространство проекта ”Амбо”. Проектът е част и от проектите, които се подкрепят от Пакта за стабилност и това е един проект, който се счита от своите създатели за икономически целесъобразен и България го подкрепя по принцип и е готова да осигури институционална помощ за неговата реализация като частен инвестиционен проект. Именно затова счетохме, че по-правилното наименование на тези проекти е да ги обединим в едно общо наименование, а именно Европейски енергиен коридор номер 8. Към подписаните паметни записки между България, Македония и Албания се включиха и италианците т.е. Италия също така проявява интерес към потенциално развитие на доставките по този коридор. Тук не е отбелязан проекта Бургас – Александруполис, но той има друга насоченост. Всъщност той е показан със зелената линия, но изглежда много бледо на картата. Той, както казват специалистите, е регионален проект за излаз на петрола от Каспийския регион и от Русия към басейна на Средиземноморието за облекчаване на Босфора и Дарданелите от гледна точка на транспортен трафик и за намаляване на риска от транспортни аварии при транспортирането на петрол и петролни продукти през проливите, докато проектът Бургас – Вльора е по-скоро насочен не само към средиземноморския петролен пазар, но и към излаз на глобалните петролни пазари. По-отношение на някой от проектите с по-малка видимост, но със значимо въздействие върху регионалната енергийна инфраструктура, бих искал да отбележа проектите за два електропровода, които са наш приоритет. За единия вече говорих – електропроводът с потенциална възможност за продължаване към Албания. Участъкът България – Македония вече се финансира и изгражда, а албанската страна проявява значим интерес към развитието му до Албания, започналите разговори и взаимно съгласие на този етеп на принципно ниво за изграждане на втори електропровод между България и Гърция. Защо се налага той? Ние имаме 400 волтов електропровод, които виждате по долината на Струма, между България и Гърция. Всъщност, това направление север-юг е наи-натовареното от гледна точка на трансграничната търговия с електроенергия,така че втори електропровод между България и Гърция е технически необходим и ако него го имаше скорошната авария в гръцката електроенергийна система, когато цяла Атина и южна Гърция остана без електроенергия, можеше да бъде минимализирана като последствия и да не бъде с такова тежко развитие каквото в крайна сметка се получи. Този електропровод потенциално би могъл да се финансира, проявяват интерес Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, но е необходимо да продължат разговорите на междудържавно ниво и в рамките на регионалния енергиен пазар като електропровода България – Гърция е записан в проектите от общностен интерес в трансевропейските енергийни мрежи. Други междусистемни връзки, които засега не са част от регионалния енергиен пазар, но са част от двустранното сътрудничество и двустранния интерес, е връзката на газовите системи на България и Сърбия, един въпрос който придоби развитие при скорошното посещение на премиера в Сърбия. Един проект, който е подкрепян и от Сърбия и от България и който е част от договорите за доставка на газ за България т.е. договорите, които Булгаргаз е подписал с Газпром преди години т.е. това е един проект, който има видимост, че може да бъде реализиран поради благоприятната политическа и икономическа среда. Впоследствие, той може да бъде един проект, който е важен и за регионалния енергиен пазар, като България е заинтересована от изграждането на тази връзка поради удължаване на транзитния път и увеличаване на транзитните количества през българската газопреносна система. Периодично се появяват искания от Гърция за увеличаване транзита на газ към Гърция. Този въпрос засега не е решен, но ние имаме готовност при споразумение между гръцки доставчици и руската страна да подкрепим усилия за развитие на транзита на газ и към Гърция. От двустранен интерес са регионални проекти, насочени към конкретни региони, за връзка между българската и румънската газова система. Такъв интерес проявяват общините Видин – Калафат, Силистра – Калараш и Русе – Гюргево, като във Видин – Калафат и Силистра – Калараш потенциални възможности има за доставка на газ от Румъния към България, а технически е по-удобно в района на Русе – Гюргево доставката да става от българска страна. Разговори на ниво министерства на енергетиката са провеждани многократно, но засега от гледна точка на икономическата целесъобразност няма окончателно решение по тези въпроси, включително част от нерешеваните проблеми са и необходимите реформи и в газовото ценообразуване в Румъния, за да може едни такива проекти да станат осъществими. Какво сме реализирали до момента? Извън самия процес на създаване на регионален енергиен пазар, ние проявихме инициатива и създадохме с Международната агенция по енергетика към ОИСР работна група за енергийна политика в Югоизточна Европа, която се среща периодично, поканени са всички страни от Югоизточна Европа. Първата среща беше вече проведена. Те се провеждат на полугодие, с разменено домакинство. Също така, беше подписана декларация между България, Македония, Албания и Италия за намеренията относно изграждането и укрепването на енергийната инфраструктура по трасето на европейския енергиен коридор номер 8. Скоро получих обратна връзка от ЕК. В писмото на комисаря по транспорт и енергетика – г-жа Ди Паласио, се казва, че ЕК активно подкрепя трансграничните енергийни връзки България – Албания, България – Гърция и е готова да включи тази проекти в актуализацията на проектите от общ интерес. Има още една инициатива, която няма пряка връзка с рагионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа, но започва да се развива най-вече с участието на САЩ, а именно развитие на енергийното сътрудничество в района на Черно море, развитие, което може да наблюдаваме през следващите години по подобие на развитието на регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа, като първата среща на страните беше проведена в България и със съдействието на Американската агенция за икономическо развитие. И за да завърша, надяваме се, че всички тези инициативи и решението на правителството за одобрение на концепцията за участие на България в регионалния енергиен пазар, в голяма степен могат да бъдат реализирани през следващите години, но е необходимо това да става с участието на всички институции, в частност изключително важна е ролята на българските дипломати. Затова днес съм тук пред вас, защото в скорошни посещения в региона, когато разговарях с българските посланици, обикновено те знаеха много добре какви са интересите на страните, в които те са посланици, но на моя въпрос дали занаят какви са българските приоритети в участието в регионалния енергиен пазар, като че ли липсваше информация. Надявам се, че с днешната покана Дипломатическия институт и Министерството на външните работи се опитват да запълнят тази празнота. Готов съм да отговоря на всички въпроси. Благодаря за вниманието! Въпрос номер1: Добър ден, министър Ковачев. Казвам се Маргарита Ганева, главен експерт в Дирекция ”Европа III”. Това е диракцията, която наблюдава района на Русия, Украйна и останалите държави от ОНД. Бих казала, че може би ние тук присъстващите и други дипломати не са били много наясно с приоритетите единствено поради това, че има различия в информацията, която се получава по различни източници. Затова първият ми въпрос е: какво е вашето становище за мястото и ролята на енергийната дипломация в България. Къде тя трябва да бъде, отчитайки международния опит и опита на други министерства и държавни департаменти по външна политика? Вторият ми въпрос е свързан с дългогодишното развитие на процедурите и преговорите по проектите ”Амбо” и ”Бургас – Александруполис”. Информацията, с която разполагаме е доста добра, но така или иначе, за да се защитават определени интереси или позиции, би следвало да знаем все пак в каква степен тези проекти се намират, тъй като години наред се твърди, че има някакво развитие, но то не става много ясно. Третият ми въпрос е доколко енергийната сигурност е част от националната сигурност през призмата на членството ни в НАТО и всичко, което се развива на международната сцена в тъй динамичните процеси на несигурност от гледна точка на терористичните действия в световен мащаб? Отговор: Благодаря за зададените въпроси! По отношение на яснотата и приоритетите, ние се опитахме да създадем систематичност от гледна точка на отговорността ни като министерство, което проектира, предлага и след това изпълнява енергийната политика на страната. Съгласен съм, че имаше противоречиви сигнали и неясноти в годините на прехода, но бих искал да спомена няколко неща. Енергийната стратегия на България е един документ, който рамкира насоките на развитието й. Определено българската енергийна стратегия не само е повлияна, но все повече ще бъде част от общите позиции, които ЕС ще заема по отношение на енергийното снабдяване. Затова в своето изложение споменах необходимостта от познаване и анализ на документи като Зелената книга на европейската енергийна политика и развитието на отделните регионални инициативи, в частност Меморандума за развитие на регионалния енергиен пазар и трансевропейските енергийни мрежи и комуникациите, които се създават в тази сфера. Тази програма за пръв път възниква 1996 г. Тогава се издава първата комуникация за трансевропейските енергийни мражи. Оттогава те присъстват в публичното пространство. Същевременно, България традиционно и съвсем логично, икономически съобразено, е доставяла и в голяма степен продължава да доставя своите енергийни ресурси от Русия. Защо? Защото това е една страна с богати енергийни ресурси, която трайно и надежно е снабдявала не само България, но и цяла Европа дълги години. Основно от там са доставките ни на газ и доставките на петрол. Същевременно обаче вносът на 60% от необходимите ни енергийни ресурси като цяло е сериозен риск пред българската икономика. Това е сериозен въпрос в българския външнотърговски баланс. Следователно ние не можем да станем по-малко енергийно зависими т.е. България винаги ще внася енергийни ресурси, защото за съжаление сме бедни на такива. Единственото нещо, на което ние можем да разчитаме, са местните въглища. Но те са нискокалорични, високосернисти т.е. с лоши потребителски качества, но определено ние сме се научили да ги усвояваме, да ги използваме за производство на електроенергия, така че и днес и в бъдеще ще играят важна роля в електроенергийния баланс. Същевременно електроенергийния баланс на страната потребява едва 35% от вносните енергийни ресурси. Един значително по-голям дял се потребява от икономиката и от транспорта. Например за петрола и петролните продукти, 40% от внасяните енергийни ресурси не се потребяват в енерийния отрасъл. Те се потребяват основно пряко в промишлеността на страната или основно в транспорт. Тук Русия ще продължава да бъде важен партньор при енергийните доставки. Рамката на нашите взаимоотношения все повече и повече ще се определя от енергийния диалог, който започна през 2000 г. между ЕС и Русия. Резултатите от този енергиен диалог се появиха в началото на тази година, когато ЕС и Русия постигнаха съгласие по някои основни въпроси за подкрепата на ЕС за Световната търговска организация. И тази подкрепа беше изтъргувана срещу някои отстъпки от досегашната позиция на Русия в енергийната сфера, а именно повишаване на вътрешните цени на газта с 30% до 2010 г. и някои други въпроси т.е. първо, нашето отношение ще се рамкира от този диалог и второ, високата зависимост от вносни ресурси ни кара ние да търсим не само добра структура на енергийното си потребление, на първичните си енергийни ресурси и поддържане на добрите взаимоотношения в бъдеще, ние се опитваме да развием и алтернативни т.е. разнообразни доставки. Именно в този план частично се вписват и проектите за петролопроводи, които дават такава възможност. Какво е състоянието на двата проекта? Странното е, че в България исторически, а и понастоящем, петролът и петролните продукти никога не са били и не са част от портфолиото на Министерство на енергетиката или на органа, който се занимава с енергийната политика в страната. Преработката на петрола и разпространението на петролни продукти е била винаги ангажимент на Министерство на икономиката, а петролопроводите са част от задълженията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние получаваме периодично информация за развитието на тези проекти и по принцип ги поддържаме на международни форуми, но за конкретното развитие на търговските проекти, за изграждане на ”Амбо” и Бургас – Александруполис аз не съм човекът, който най-добре би могъл да ви информира. Мога да кажа, че проектът ”Амбо” сериозно се подкрепя на най-високо ниво в американската администрация, нещо на което аз станах свидетел при скорошното ми посещение във Вашингтон, където проектът ”Амбо” беше споменат и при срещите ми с Държавния департамент, и при срещите ми с Департамента по енергетика. Мисля, че е излишно тези два проекта да бъдат противопоставяни. Считам, че те са взаимнодопълващи се и че България ще извлече повече ползи, ако подкрепя и двата проекта, отколкото ако се ограничи по една или друга причина да подкрепи само единия. По отношение на енергийната сигурност, аз не съм специалист по национална сигурност и се опасявам, че думичката “сигурност”, придружена с “национална” и думичката “сигурност”, придружена с “енергийна” не заначат едно и също, но ще ви кажа какво значи енергийна сигурност, а вие сигурно ще си направите изводи по-нататък. Сигурността на доставки като термин се определя от следните фактори: максимално използване на икономически целесъобразните собствени енергийни ресурси, като подчертавам на икономически целесъобразните, защото при много от моите разговори, например с миньори, въгледобивници и др., те питат защо не си използваме собствените ресурси. Отговорът е, че някой трябва да плаща тази продукция и я плащаме всички ние, плаща я българската икономика. На второ място е разнообразието на доставки т.е. възможността всеки един продукт да има поне два входа към българската система. Тук бих споменал един от мотивите за проекта ”Набуко”. На трето място е добрата горивна матрица т.е. разнообразието на първични енергийни ресурси, като ресурси за преобразуване до краен продукт електроенергия или топлинна енергия т.е. използването на разнообразни първични енергийни ресурси, каквито в момента в българската електроенергийна система са съответно 40% местни въглища, 40% ядрена енергия, около 10% възобновяеми източници, основно под формата на ВЕЦ-ове и останалите 10% се покриват частично от газ, частично от вносни въглища. Важен елемент в сигурността на доставки и в надежността на осигуряване е и разумното използване на енергията т.е. енергийната ефективност и използването на всички възобновяеми източници, защото те са вътрешни източници, когато те са икономически целесъобразни и когато можем да си ги позволим. Въпрос номер 2: Христо Георгиев, директор “Югоизточна Европа”: Първият ми въпрос е свързан с едно интервю във вестник ”Сега”, където казвате, че България ще създаде енергийна борса. Ще има ли тя регионален характер и ако има регионален характер ще влезе ли в противоречие с идеята на Румъния да направят регионална енергийна борса в Румъния? Вторият ми въпрос се отнася до взаимоотношението енергетика – околна среда. Нямам предвид атомните електроцентрали, а по-скоро проектите за електропроводи ”Амбо” и Бургас – Александруполис и по-точно идеята танкери да разтоварват нефт на буйове пред Слънчев бряг. Доколко това се вписва в цялостната стратегия на правителството за развитие на туризма, околната среда и енергетиката? Трето, възнамерявате ли да се срешнете с турския министър на енергетиката Хелми Гюлер за по-нататъшни разговори по споразумението ток срещу инфраструктура? Отговор: При изграждането на регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа много от страните имат своите инициативи. Логиката на развитието на българския електроенергиен пазар, като се вземе предвид, че създаването на регионалния енергиен пазар минава през хармонизация на законодателството и изграждане на националните енергийни пазари, е че ние трябва да развием енергийна борса през следващата година. Това залегнало и в стратегията. България отваря тази година вътрешния си енергиен пазар за всички потребители, които потребяват електроенергия над 40 GWh годишно. Това са все още големи потребители. До 2007 г., в изпълнение на директивата за либерализация на електроенергийния пазар в ЕС, ние ще отворим вътрешния си пазар 60%. Какво означава това? Това означава, че 60% от потребителите, които потребяват енергията в България, ще имат право да избират своите доставчици. Това е всъщност вариант за конкуренция при едни естествено монополни структури, каквито са енергийните инфраструктури. Защо са естествено монополни? Защото едва ли някой днес ще започне да строи нови магистрални газопроводи или нова мрежа с високо напрежение в България, за да свърже производител с потребител. Новият закон, който беше приет през миналата година задължава Националната електрическа компания като системен оператор да осигури равнопоставен достъп на всеки един производител до мрежата, за да пренесе енергията до всеки един потребител, с който той има договор. Това е пътя, по който поетепно ще се отваря вътрешния енергиен пазар. Законът също така казва, че към момента на пълноправно членство на България с ЕС, което е ангажимент и по преговорната позиция, монополът на Националната електрическа компания върху външната търговия с електроенергия ще отпадне. Защо го запазихме в новия закон? Защото има необходимост тези търговски взаимоотношения в българския енергиен сектор да бъдат развити преди да отпадне тази защитна мярка и фактически времето за реформиране на българския електроенергиен отрасъл е до 2007 г. При отпадането на монопола вече и на база на Меморандума за развитие на регионалния енергиен пазар поетапно потребители от България ще имат право да договорират с производители в целия регион. Реципрочно, производители на електроенергия от България ще могат да доставят на потребители в целия регион. Това е принципът на развитието на регионалния енергиен пазар. Пазарите в електроенергийния сектор се основават на няколко типа договори. Едните са дългосрочни договори, другите са средносрочни или за най-дълъг период – годишни договори. Остава една малка част от пазара, която се нарича ”пазар ден напред” т.е. тук именно е мястото на борсата. Ако някой си представя, че цялата енергия ще се търгува през борса, това е нереалистична представа. В Европа работят няколко енергийни борси, като може би най-сполучливият е скандинавския модел. Следователно, България по пътя си към участие в регионалния енергиен пазар поетапно през тази година изгражда балансиращия пазар, а следващата стъпка е борсата за тези количества, които са излишаци в системата и не са прогнозирани. Ние сме се подготвили и е реалистично да се очаква, че борсата ще се появи през следващата година. По същия начин Румъния следва своята национална политика. Двете борси по начало не са нито конкуриращи се, нито взаимно изключващи се. Това е натрупване на опит, който в даден момент с развитието на регионалния енергиен пазар, може да спомогне да се стигне до заключение за по-висока ефективност при работа на една регионална енергийна борса. Засега въпросите за регионална енергийна борса не се разглеждат в рамките на регионалния енергиен пазар и ние развиваме реформите в енергийния сектор с това заявление. Ако ме питате дали имаме какво да търгуваме с Румъния по отношение на борсата, ще отговоря, че всяка държава върви по своя път. По въпроса за околната среда, всеки един проект изисква комплексни разрешения, оценка на въздействието върху околната среда. В никакъв случай един проект не трябва да се противопоставя нито на околната среда, нито на развитието на други подотрасли като например туризма, който в този район се развива много успешно. По въпроса за Хелми Гюлер – непрекъснато се срещаме. Това, което е важно да се каже е, че няма икономическа драма от това, че Турция прекъсна доставките миналата година. Днес ние отчитаме за първите 6 месеца на тази година 61% по-висок износ отколколкото за първите 6 месеца миналата година. Ние компенсирахме износа още миналата година и изнесохме повече, отколкото по договора с Турция. Споразумението ”ток срещу инфраструктура” не искам да го коментирам. То има и положителни и отрицателни страни. Положителните страни за енергийния отрасъл са, че имаш гарантиран пазар. Отрицателните страни са, че този договор беше накарал Националната електрическа компания да не търси пазари, да няма активна търговска политика, да няма стремеж към ефективни договорирания в целия регион, което се оказа напълно възможно. Формите на износ на дадена стока срещу внос на инвестиционни стоки са възможни, ползват се, но все по-малко могат да бъдат форма на общуване, особено при развитието на законодателството в Турция и България и развитието на регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа. Определен недостатък споразумението има в това, че едната му част, а именно износът е много добре определена, по количества, цени, срокове, а другата – вносът на инвестиционни стоки е изключително неточно определена в споразумението, като в едни протоколи, съпътстващи споразумението се споменава, че инвестиционните стоки ще бъдат около 500 млн. долара.
Казвам се Владимир Сотиров, съветник към политическия кабинет. Вие доста подробно разгледахте конвенционалните източници на енергия – газ, ток и др. Тъй като в един от отговорите си бегло споменахте за 10%, които почиват на базата на алтернативни източници на енергия, а в переспективата на ЕС е залегнало 12% от енергетиката да почиват на алтернативни източници на енергия до 2020 г., исках да Ви помоля да кажете по-подробно какво се предвижда за нашата енергетика в регионален план на базата на алтернативни източници на енергия. Отговор: Аз искам да подчертая, че Меморандумът за регионалния енергиен пазар е меморандум за пазара на електроенергия и на газ. Електроенергията и газът са два крайни продукта на веригата на енергийните доставки. Възобновяемите източници също така произвеждат като краен продукт електроенергия, топлинна енергия или биогорива. Това са продуктите на използването на възобновяемите източници на енергия, в частност слънчевата енергия. Тя може да се ползва за производство на топлинна енергия чрез слънчевите панели – една форма, която има развитие в България, която има производство, има потребление. Тя може да бъде използвана и за пряко производство на електроенергия чрез т.нар. фотоволтажни технологии, което засега е все още в сферата на експерименталното използване и е с твърде висока стойност, за да може да бъде широко прилагано. Но, за да Ви отговоря малко по-общо на въпроса, да ЕС има отделни инициативи в областа на възобновяемите източници на енергия и ние сме хармонизирали до голяма степен своето законодателство с тях. Има директива, която предвижда в рамките на ЕС до 2010 г. 22% от електроенергията да бъде произвеждана от възобновяемите източници на енергия. Днес малко страни в света и на европейския континент имат възможност да постигнат тази цел. Това са основно страните, които исторически са развивали водна енергия като например Норвегия, която получава над 80% от електроенергията си от водни централи, не е член на ЕС, и Австрия, която получава около 60% от електроенергията си от водни централи. Същевременно, в последните години някои от страните се насочиха към развитието на други възобновяемите източници на енергия, основно в областта на ветровата енергетика, където технологиите достигнаха относително добри и конкурентни технически и икономически показатели. Eдна от най-активните страни в тази сфера е Дания, която разви огромна национална програма за вятърна енергия, оншор и най-вече офшор инсталации. Тя постигна 25% от електропроизводството си от вятърни и други възобновяемите източници на енергия. Същевременно Дания е страната с най-високи емисии на CO² на глава от населението. Защо? Защото Дания произвежда останалите 75% основно от торф т.е. от термични централи, изгарящи органични горива. Това, което се забелязва при опита на Дания е, че по-нататъшното развитие на ветровата енергия поставя изискване за изграждане на нови централи за органични горива, за да може да бъде удържана устойчивостта на системата, защото източника на първичната енергия – вятърът – е непостоянен по своя характер. Същевременно в страни като Германия, където също има целенасочена политика, се постигна всъщност едва 5% от производството на електроенергия да е от вятърни генератори. т.е. България към момента произвежда 10% от електроенергията си от възобновяемите източници на енергия – това са водните централи – и България има за пръв път в своето законодателство специална глава за възобновяемите източници на енергия. В Закона за енергетиката, приет от НС през миналата година, за пръв път бяха създадени законови предпоставки за развитие на възобновяемите източници на енергия. На какво са основани те? Те са основани на инструменти, които се ползват в ЕС, а именно стимулиране на възобновяемите източници на енергия чрез задължително изкупуване на електроенергията, генерирана от тях и чрез изкупуване на преференциални цени. Преференциалните цени, които Държавната комисия по енергийно регулиране в момента е установила са 6 евроцента на киловатчас, т.е. далеч по-високи, отколкото тези, които се плащат. Това се счита за адекватна на икономическото състояние и адекватна за инвестиции във възобновяемите източници среда. В новия Закон за енергетиката от 2006 г. се въвежда механизма не на преференциално ценообразуване, а по-пазарния механизъм на търговия със зелени сертификати. Това е един подход, който се използва в редица страни от ЕС, в частност в Холандия, и чрез който на пазарна основа се осъществява стимулиране на развитието на възобновяемите източници на енергия. Като резултат през миналата година има 20 малки водни централи – под 5 MW – които са пуснати в България. Следователно предприемачите са усетили развитиетио както на инвестиционната среда, така на общата бизнес среда и всъщност веднага са предприели своите инициативи. В България 4 пъти се увеличи и производството на електроенергия от вятърни централи. Това е една тенденция, която определено ще се задълбочава, тъй като средата е добра. Но няма енергийна ефективност, няма разумно използване на енергията, няма нови енергийни източници без цени, които да покриват разходите. Т.е. ценовата реформа, макар и политически непопулярна, беше, в последния възможен момент, България да я направи. Тя е абсолютно необходима за нормалното развитие на икономиката на страната, за премахване на субсидирането на топлоснабдяването, за премахване на кръстосаното субсидиране между цени за бита и цени за промишленистта и в крайна сметка тези цени дават възвращаемост при инвестиции в разумно използване на енергията. Те дават възможност за стимулиране на възобновяемите източници на енергия. Т.е. на вашия въпрос дали ще постигнем целите, които ЕС си е поставил, аз отговарям, че България след 10 години вероятно ще има структура на електропроизводството 40% въглища, 40% ядрена енргия и 20% възобновяемите източници на енергия. Благодаря Ви за вниманието. Благодаря на директора на Дипломатическия институт д-р Здравко Попов за добрата организация на тази среща с дипломатите на МВнР и за възможността да представя всичко това. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 282.65 Kb. Сподели с приятели:
|