Романтизмът в образа на страдащия егоист Евгени Онегин

Съчинение

“Евгений Онегин” е една от великите творби на Пушкин, която влияе на цялата руска литература. Пушкин пише своя роман в стихове и изразява духовността на героите си по изключително художествен начин. Той е пресъздава живота чрез невероятна поезия.

Основният проблем в творбата е този за любовта и щастието в определена среда.

Евгений Онегин е аристократ, който държи повече на материалното, а не на духовното, живее безгрижно и охолно. Той няма цел в съществуването си и това го прави духовно умрял. Животът му на село леко го успокоява, но не променя егоистичните му възгледи. Онегин започна приятелство с Ленски, който много му допада, въпреки че са противоположни по характер. Ленски обича Олга и това му изпълва живота. Евгений забеляза, че сестрата на Олга-Татяна е по-умна и притежава духовна красота. Авторът описва подробно нейните качества. Може би така иска да покаже, че въпреки не хубавата външност може да се крие велика духовност. Както и обратното-под прекрасна външност да се крие духовна грозота и простота.

Виждайки Евгений Онегин тя от пръв поглед разбира, че той е нейният любим. Разбира по трепета, който душата изпитва при неговия вид. Решава да направи първата крачка и му пише писмо, в което разкрива душевните си вълнения и дълбоката искрена обич към него. Но Онегин не отговаря, така както тя очаква. Неговата душа остава затворена и пуста. Той продължава да бъде егоист, не се интересува от покрусата на Татяна. Може би той смята, че тя не е достойна за него. На тържеството Онегин нарочно ухажва Олга и Ленски го предизвиква на дуел. Евгений не прави това от чисто чувство, а защото се смята за предаден от приятеля си, който го е накарал да присъства на празника. Дуелът ще се състои и няма връщане назад. Смъртта на Ленски променя изцяло Онегин. Той е мъчен от гузна съвест и е принуден да замине. Олга скоро се омъжва отново, но Татяна още обича Евгений и търси допир с него. Това е доказателство за чиста и искрена любов, щом продължава и при изпитания. Тя би трябвало да го намрази, но не може.

След време, когато Онегин се завръща в Москва той е коренно променен. Вече не е егоистичен и се вглежда в същността на хората, способен е на силни чувства. Той вижда голяма промяна и в Татяна, която не се изразява само в това, че се е издигнала в обществото. Той разбира колко грешна е била постъпката в миналото му. Обиква я с цялото си сърце и след време терзание решава да сподели любовта си с писмо. Татяна не вярва на неговата искреност и не отговаря на писмото. Срещата им убеждава Таня, че той е различен. Такъв, какъвто тя си го е представяла и обичала. Но вече тяхното общо щастие е неосъществимо. Тя го отблъсква, въпреки че още го обича. Стана е предпазлива и владееща чувствата си.

Тя вече е омъжена, но не по своя воля. Въпреки това колкото и да обича Онегин се е врекла на съпруга си, което не може да се пренебрегне.