Мотивът за невъзможната любов в романа „Евгений Онегин““
Изтегляне 20.04 Kb.
|
1 2
\'\'Мотивът за невъзможната любов в \'Евгений Онегин\'\'Свързани:
„Конфликтът между мечтите и реалността в „Мадам Бовари““
|
Литературноинтерпретативно съчинение „Мотивът за невъзможната любов в романа „Евгений Онегин““ Романът в стихове „Евгений Онегин“ заема централно място в творчеството на Александър Пушкин. Това е неговото най-богато по съдържание, най-популярно и най-голямо художествено произведение, оказало огромно влияние върху съдбата на цялата руска литература. Голяма част от произведението си руският поет отделя на любовта между главните герои Онегин и Татяна. Любовта е тема, която може постоянно да се обсъжда и никога да не се изчерпят коментарите по нея. Точно конкретно обяснение на понятието „любов” не може да се даде, защото тя не е термин, който трябва да научиш, а чувство, което е необходимо да изпиташ. Френският писател Оноре дьо Балзак твърди, че да обича човек и да бъде щастлив, е истинско чудо. Наистина, ако обичаш някого, може да не си обичан от него; ако и двамата изпитвате силни чувства един към друг, между вас е възможно да се издигнат непреодолими прегради. Постижимо ли е щастието в любовта, или тя ни причинява само страдание? В литературни творби и философски текстове от древността до днес няма еднозначен отговор на този екзистенциален въпрос. Темата за нещастната, невъзможна любов е една от централните в романа на А. С. Пушкин. Любовта между Татяна Ларина и Евгений Онегин не може да се осъществи поради това, че Татяна е романтик, за нея любовта може да бъде или най-великото блаженство, или най-голямото страдание. Онегин пък е на другия полюс, той е прагматик, човек искащ да извлече максимална полза от връзката си. Той е здраво свързан с действителността, в него няма нищо мечтателно, фантастично. Житейските пътища на главните герои в произведението се пресичат, но не успяват да се преплетат, тъй като нито един от двамата не е способен да живее в света на другия и въпреки че любовта помежду им разцъфва, тя е погубена не само от времевото пространство, но и от бездната на както социалното, така и психологическото различие на двата образа. Главното действащо лице – младият помешчик Евгений Онегин, е показан от Пушкин като човек с много сложен и противоречив характер. Поетът не скрива неговите недостатъци и не се старае да ги оправдае. Социалното положение и възпитание определят основните черти на характера на героя. Той е син на богат господар, „наследник на всички свои роднини. Онегин не е принуден да работи за парче хляб. Той не може и не иска да се труди. Животът му в Петербург е запълнен със срещи с приятели в ресторанти, с театри, балове, с увлечения по жени. В село животът е също така безделен и празен – времето преминава в къпане, разходки с коне, целувки на крепостни девойки, изискани обеди и в четене на „лоши“ списания. Никакви интереси, никаква работа. Възпитанието, което е получил, е пагубно. Напълно естествено е, че става егоист, човек, който мисли само за себе си, за своите желания и удоволствия. Той не обръща никакво внимание на чувствата, интересите и страданията на другите хора и е способен с лекота да обиди, наскърби и причини неприятност някому, без сам да забележи това. Образът на Татяна Ларина има не по-малко значение за творбата. Тя, обратно на Онегин, е представена като обикновена руска девойка, провинциална „госпожица“, лишена в своята външност от каквито и да е било романтични, необичайни, изключителни черти, но в същото време удивително привлекателна и поетична. Татяна расте в семейството като необщително дете, като самотно и неласкаво момиче, което не обича да играе с приятелките си, вдълбочено повече в себе си и собствените си преживявания. Любознателна, тя се старае да разбере всичко, което я заобикаля, и собствената си душа, и като не намира отговор на своите интереси сред възрастните, тя го търси в книгите, на които напълно вярва. Още от първата си среща с Евгений Онегин Татяна се влюбва безвъзвратно в него. Тяхното разминаване обаче се дължи не само на това, че той отначало не отвръща на чувствата ѝ, но и най-вече на това, че са с прекалено различни светогледи. Характерът на Татяна се сформира във фалшиво светско общество, което е насила създадено в провинцията, където тя живее. Тази ограничена социална среда довежда и до ограниченост в мисленето и поведението на девойката. Малкият град създава в нея прекалено различни виждания за живота от тези на Онегин, защото за разлика от него, тя се чувства добре на мястото си, предпочита да живее в затвореното общество на провинцията. Светогледът ѝ се сформира до голяма степен и от книгите, които чете, защото това е единственият източник на модерните пориви за нея. В тях тя търси изразяване на своите собствени преживявания. Животът, който я заобикаля, средата на селските помешчици, техните жени и деца малко задоволяват нейната богата с широки интереси душа и любознателния ѝ ум. В книгите, в романите тя вижда друг живот, по-значителен и богат със събития, други по-интересни хора; тя вярва, че този живот и тези хора не са измислени от авторите, а действително съществуват и е убедена, че тя ще се срещне с такива хора и ще живее такъв живот. Дори и Онегин да беше откликнал на чувствата ѝ, това щеше да е една нещастна любов заради дълбоката социално-психологическа бездна между двамата, която продължава да бъде задълбочавана с отказа на Онегин. Героят на Пушкин отначало толкова жестоко отблъсква така силните и непорочни чувства на Татяна, че е трудно да се вярва, че той отива при нея няколко години по-късно със същата молба– да приеме сърцето му. При повторната си среща с девойката той открива, че е пропуснал възможността да бъде истински щастлив, но опитите му да промени обстоятелствата са обречени на неуспех. Татяна пази все още любовта в сърцето си, но решава драмата в полза на морала и почтеността към своя съпруг: Изтегляне 20.04 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2