Секция “Микробиология”

Създадена е през 1952 г. с първи председател акад. Владимир Марков и около 40 членове, медицински и ветеринарни микробиолози, членове на разпуснатото тогава Българско микробиологическо дружество (основано в 1927 г.). Благодарение на усилията на първия председател (основател и на микробиологичното дружество) и на проф. Игнат Емануилов, заместил го на председателския пост, секцията обхваща буквално елита на българската микробиологическа наука, хора с индивидуален принос (а чрез тях и секцията) за организационното развитие на националната микробиология.

Още от създаването се проявява значителна активност, първоначално ограничаваща се в провеждането на научни събрания и изнасяне на лекции. По-късно през 60-те години ориентацията е към организиране и съорганизиране на конгреси и други научни форуми, както и към различни форми на консултантска дейност и оказване на организационна помощ на различни научни звена.

Може с пълно основание да се съгласим с оценката, че “една от най-големите прояви на секцията в рамките на нейната организаторска дейност са конгресите на българските микробиолози, провеждани от 1965 г. през четири години в София, но и в МДУ, и в Пловдив (2 – 1969 г., 3 – 1973, 4 – 1977, 5 – 1981, 6 – 1985, 7 – 1989, 8 – 1993, 9 – 1998 и последен 10-ти – 2002 г. в Пловдив). Конгресите са своеобразна среща и обмяна на опит на българските микробиолози и на специалистите, допир до тази област. На тях, в различни секции – по обща, по медицинска и по ветеринарна микробиология, имунология, епидемиология, промишлена и селскостопанска микробиология, вирусология и епизоотология се дискутират теоретични и преди всичко практическо-приложни проблеми. Обсъжда се и чужд опит, представен от източноевропейски (до 1989 г. социалистическите страни), балкански и от учени от Западна Европа. Конгресите са мащабни форуми и по тематика, и по участници. Например на първия конгрес присъстват около 450 души, а на петия – вече близо 600 участници и гости. Внушителен е и броят на докладите и научните съобщения – близо 300 на първия и към 800 на петия (1981 г.) Към някои от конгресите се провеждат съпътстващи мероприятия. След третия конгрес (1971 г.) се провеждат два симпозиума, първия по вирулентността на микроорганизмите и втория – в Пловдив по биосинтезата в промишлеността. В симпозиумите участват представители от СССР, Румъния, Полша, Чехословакия, Югославия, Турция, Гърция и от Италия, Австрия и Швейцария.

Конгресите стават повод за разгръщане и на издателската дейност на организираните в съюза микробиолози. Материалите на първия конгрес са отпечатани в един том, а по-сетне излизат по два или три тома на конгрес. По повод 5-ия конгрес (1981) е издадена и библиография по българската микробиология (в два тома) за периода 1944 – 1971 г.

Чрез конгресите в други научни форуми, дискусии и лектории секцията има значителен принос за очертаване перспективите и възможните задачи на българската микробиология, главно направления на промишлената микробиология (60 и 70-те години), биотехнологиите (70 и 80-те години) и съответно най-новите направления на микробиологията, свързани с динамичните промени на тази изключително бързо развиващата се област (от 90-те години насетне).

Консултантска дейност е оказвана на медицински, ветеринарни, почвени, промишлени и други институции, имащи връзка с микробиологичната проблематика. Осъществявани са консултации (включително рецензиране и рефериране) във връзка с предстоящи за внедряване методи и технологии. Подпомагани са и новосформирани научни звена в системата на висшето образование – към Биологическия факултет на Софийския университет, в някои провинциални висши учебни заведения, към почвения институт, Централния ветеринарно-микробиологически институт в София и съответните институти в Пловдив, Велико Търново и Стара Загора, Медицинския институт по микробиология и по заразни и паразитни болести и т.н. Секцията има и приноси в дейността на Комитета за наука и технически прогрес, към който в 80-те години са основани звена по биотехника и биотехнология.

Докъм края на 80-те години секцията се развива интензивно, а членският състав се увеличава постепенно. Ако в 1969 г. тя обединява около 100 членове: хуманни и ветеринарни лекари, биолози, агрономи и химици, в 1984 г. те са приблизително 200, като се работи и с млади научни специалисти.

В хода на дълбоките трансформации в българската наука след 1989 г., както и в звената, свързани с микробиологична дейност, се очертава отлив от секцията, която много бързо се стопява наполовина, а в 2000 г. отчита само 44 редовни членове. Както и при други секции, в нея съществува ясно изразена тенденция към застаряване на членовете. Към 2000 г. преобладават жените и главно представителите на научни институции (БАН, висши учебни заведения).

Промените в обществото и науката влияят силно върху дейността на секцията през 90-те години, но в основни линии тя запазва както ориентираната към научни и най-актуални проблеми програма, така и станали традиционни прояви. Към нея в 1991 г. е създаден Клуб на клиничния микробиолог, обхващащ около 70 членове, който провежда 6 до 8 научни сбирки годишно. Израз на висока оценка към дейността на микробиологичната секция е организирането на конгресите на българските микробиолози.