Списание „Прозорец”2/11 О(т)магьосване

Йордан Пеянски

Днес повече от всякога са необходими демитологизирането на магията и предупрежденията за зловещата й реалност и за опасността, застрашаваща всеки, който се заиграва със света на окултното или е жертва на магически действия. Налага се да бъдат предупреждавани и милионите, които пренебрегват единствената сигурна защита срещу реалната опасност за всеки човек да бъде омагьосан.

Хората, настроени скептично към магията, стават все по-малко, защото тя е навсякъде и влияе върху всяка област на човешкото битие. А дори и да има известни съмнения у някои, те несъмнено биха отстъпили пред думите на множество сериозни учени (далеч не само етнографи), които не биха се занимавали с научно недоказуема и неподдаваща се на емпирично изследване проблематика.

Един от тях - известният и добре приет не само в религиозните среди изследовател Х. Уедек - пише: „В древността липсва разграничение между религия и магия. Древното вещерство и магьосничество във всичките си многобройни проявления и въздействия принципно съставляват една върховна религия. Магията е вяра, изпълнена с решимост, която не може да бъде отречена.”

Всъщност скептицизмът към паранормалните и мистични явления, съпътстващи магическите практики, е твърде отскоро и не е повлиян от реални доказателства, които съвременната наука би могла да даде. Хилядолетия наред всички хора са се съобразявали с ужасяващата реалност на магията, и то не поради средновековна непросветеност, а поради колосално големия фактологичен материал. След двувековния мрак на материализма днес в цивилизованите страни убеждението в реалността на магиите отново се възражда, наред с очевидния бум на окултизма във всяка сфера на живота ни.

Х. Уедек обобщава: „След множество антиокултни законодателни мерки през древността в много държави, в средновековието се приемат и множество закони срещу вещерството. То става опасно за стабилността на държавата. Държавата, независимо от формата и времето, никога не е била лишен от реализъм метафизик. Тя борави с доказуеми, необорими, земни, материални ситуации. А никога нищо не е било по-материално и земно от вещерството.“

Днес обаче множество управници, включително в България очевидно не желаят да вземат предвид уроците от историята. Така чрез узаконяването на магическите практики цели народи се подлагат на проклятие. Днес в България „окултист“ (извършител на магически действия) е официално призната професия, а от 2008 г. екстрасенсите дори имат собствен код в Националния класификатор на икономическите дейности (НКИД) - 5152 8004(8005).

Опитният християнски душегрижител ще се съгласи с думите на д-р К. Кох: „Цената на увлеченията с магия е безкрайно висока. Всеки пример от душегрижителската практика показва ужасяващи резултати. От собствения си опит бих искал да отбележа, че безчислено количество случаи на самоубийства, смъртни и нещастни случаи, инсулти и лудост се наблюдават особено често сред тези, които практикуват окултизъм.”

Библейските автори не се надсмиват над вещерството като глуповато суеверие. Бог ясно заявява Своето отношение към хората, които се занимават с окултизъм, и към онези, които се ползват от услугите им: „Врачка да не се оставя жива!” (Изх. 22:18, СИ); „Не врачувайте и не гадайте” (Лев. 19:26, СИ); „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш” (Лев. 19:31, СИ); „И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа й” (Лев. 20:6, СИ). „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, което гори с огън и жупел; това е втората смърт” (Откр. 21:8).

Важно е да отбележим, че Божият гняв е насочен не само към извършителите на магии, но и към всеки, който ги потърси. Милиони хора въобще не подозират, че посещението им при окултист носи страшно проклятие и Божие осъждение. Оттеглянето на Божията защита в резултат на тази духовна мерзост довежда до демоничен контрол и духовно заслепение, което допълнително усложнява и без това нелекия процес на спасението на вечните им души. Е. Модерзон заявява: „Често, докато беседвах с хора, които искат да намерят мир с Бога, ги насочвах към благодатта и предлагах да я приемат с вяра. Но всичките ми старания и молитви бяха напразни. Те не можеха да вярват. Сякаш някаква сила им пречеше да се покаят. След изследване на живота им се изясняваше, че тези хора някога са се занимавали с някаква форма на окултизъм. В края на краищата стигнах до извода, че е много трудно да стигне до спасителната вяра човек, който е омагьосан. Магията се явява сериозна преграда пред покаянието.”

Какво всъщност е магията? Въз основа на Свещеното Писание, хилядолетната история на Църквата, опита на множество душегрижители, както и личния ни скромен опит можем да дадем следното определение: „Магията е духовна намеса, замислена и провокирана от Сатана, при която хора извършват своеобразна „молитва“ (заклинание) или ритуално поклонение към демоничния свят под формата на думи или действия. Въз основа на духовните закони в резултат на това се предоставя възможност на призованите по този начин дяволски сили за активно духовно въздействие върху обекта на магията – на ниво тяло и душа, ако е човек, или върху животни, околна среда и природни явления.”

Кох пише: „Можем да кажем, че в сътворената вселена буквално всичко може да се окаже мишена на магията. Тя играе своята роля в световния бунт на Сатана против Бога и Христос. Чрез нея Сатана атакува ангелите, животните и хората, както и всичко останало в този материален свят. Просто е невъзможно да се опише огромния мащаб на магията във вселената.“

Сред най-честите причини за магиите са демонично вдъхновени завист, желание за отстраняване на неудобен човек, конкуренция, омраза, „любов“, алчност и т.н. Според начина на извършването им можем да обособим следните видове: предметна, ментална (чрез снимка), симпатетична (посредством фигурка, наподобяваща жертвата), генетична (по-позната като родово проклятие), преднамерена (урочасване, клетви, духовен вампиризъм), случайна и др. По географски признак разграничаваме: турска, циганска, арабска, старобългарска, африканска, келтска, руска, магии на примитивните народи и т. н.

Всеизвестно е, че според типологията си магиите се разделят на две основни групи – черна и „бяла“ (кавичките са заради заблудата, че въобще може да има положителна магия). Бялата магия е изключително разпространен духовен феномен през цялата човешка история. Скрита под благовиден образ и най-често облечена в религиозни одежди, тя е намерила място в живота на почти всеки човек, подвластен на езическите схеми на мислене и поведение, а присъства в ежедневието и на мнозина, които се смятат за атеисти или агностици (доста от тях са удивително суеверни). Сред най-разпространените й форми са баенето, заклинанието и гаданието, духовното влияние върху другите с цел облагодетелстване, магии за успех, здраве, любов, късмет и т. н.

Всички форми на езическо поклонение за умилостивяване на боговете по своята същност също са бели магии. Огромна част от съвременните религиозни празници всъщност са продължение на древните езически празници, въведени именно с тази цел. Всякакви наизустени или четени „молитви“, поличби, гадания и суеверия са резултат от първобитния страх на хората от стихиите, над които нямат власт, или от непознатия и „непредвидим“ Бог. Чрез религиозните си изживявания религиозният (за разлика от вярващия) човек, поради липсата на лично познание на Бога, не може да стигне по-далеч от демоничния свят, а чрез небиблейските си действия, съзнателно или не, той опитва да застави Бога да се намеси, което е „християнската“ форма на бялата магия. Подобни процеси се наблюдават и при част от ритуалите в институционализираните църкви, когато в центъра не стои Христос като единствен посредник между Бога и хората.

Истинската молитва поставя в центъра Бога, докато при бялата магия Неговото име се използва като магическа формула. Истинската молитва е вдъхновена от Светия Дух, докато вдъхновението на екстрасенсите и религиозно измамените идва от силите на тъмнината. В немалко съвременни християнски течения също се извършват религиозни действия, които силно напомнят бялата магия – и като начин на изпълнение, и като резултати, – особено във връзка с неправилни разбирания за кръщението със Светия Дух. Наблюдаваните симптоми след такова „кръщение“ на милиони съвременни вярващи и симптомите на човек, омагьосан с бяла магия, напълно съвпадат.

Черни магии се правят на хора с цел да ги постигне смърт, болест, раздяла, неуспех, урочасване и т.н. Симптомите са най-разнообразни. Макар че е възможно източникът да е друг, сред тях са скандали, нервност, нетърпимост към другите, безсъние, невроза, необоснован страх, кошмари, депресии, меланхолия, сънливост, тежки хронични заболявания, тумори, диабет, рак, дерматологични проблеми, подозрително чести боледувания в семейството, гинекологични или андрологични проблеми, импотентност, свръхпотентност, безплодие, пристрастеност към порнография и перверзии, садизъм, фетишизъм, мазохизъм, нимфоманство... Семейства се разделят, влюбени се карат, възникват сериозни спорове между поколенията, случват се провали в кариерата, тотален неуспех, уволнения, банкрути, деца и животни се държат нервно в присъствието на обременения, хора се спъват и нараняват, гърмят електрически уреди и т.н. Наблюдават се всякакви форми на пристрастеност (към наркотици, алкохол, цигари, хазарт, секс, храна, работа и много други), както и различни религиозни извращения – стремеж към мрачното и мистичното, към окултизма, източните вярвания; всякакви форми на идолопоклонство, полтъргайст, усещане за зловещо присъствие, спиритизъм.

Независимо дали е съзнателно, или напълно неосъзнато, при направена магия или чрез посещение при окултист за „развалянето“ й се установяват здрави връзки с демоните, а това е наречено в Библията мерзост – бунт и недоверие спрямо Твореца чрез домогване до услугите на Неговия враг. Поласкан от вниманието, Сатана с огромно удоволствие откликва на желанията и „молитвите“ към него. Всичко това обаче има своята цена – когато използват услугите на демоничния свят, хората сключват своеобразни окултни договори с дявола.

Проблемът с магията е свръхестествен и начините за решението му не могат да бъдат от естествен произход. Всички нехристиянски методологии тук неизменно са неуспешни като краен резултат (макар понякога да водят до илюзорно временно затихване на симптомите), защото или разчитат на естествените сили на човека, или чрез езически ритуали и „противоположна“ магия се домогват до услугите на духовните личности, породили проблема.

Свидетелството на Библията, вековният опит на християнски служители и множество светски изследователи сочат, че единствено молбата за помощ към Светата Троица решава веднъж и завинаги проблемите, свързани с магиите. През цялото Си служение Иисус Христос недвусмислено оповестява Своята еднолична власт да се справя с демоничните проблеми. Няма друга личност във вселената, способна да противостои и да побеждава духовете, пораждащи психосоматични или психодуховни болести и зависимости.

Макар да има случаи, когато хора се избавят само чрез лично следване на Христос, четене на Библията и подходяща литература по въпроса, активната намеса на призовани от Бога и специализирани в областта свещенослужители е за предпочитане. Затова е препоръчително демонично обременените хора да посещават църква и да се обръщат за помощ към душегрижители. При преценката кой човек реално може да помогне най-важно е да видим дали свещеникът препоръчва установяване на лични взаимоотношения с Христос като единствено разрешение на проблема. Дълбока заблуда е, че една молитва на свещеник може да неутрализира влиянието на демоните. Изисква се един достатъчно дълъг процес на консултиране и обгрижване чрез преминаване през последователни стъпки за придобиване на духовна свобода, в който съзнателното участие на човека жертва е определящо.

Тези стъпки започват с прозрение за собствената греховност, признание за сериозността на окултните грехове и осъзнаване на благата вест (за целта обремененият трябва да се насочи към лично изследване на Новия Завет). В много случаи се изисква човекът да пребъде в пост и молитва за своите проблеми – само съкрушеното, покаяно сърце и просветеният от Бога разсъдък не могат да бъдат обиталище на зли сили.

Следва едно искрено и дълбоко покаяние пред Бога и призоваване на Иисус Христос да заеме мястото на демоните в сърцето на човека. Самите духове губят контрола си след осъзнатото отричане от Сатана чрез детайлно изреждане на окултните грехове, прогонване на дявола в името на Иисус и прекратяване на окултните договори (по възможност в присъствието на опитен свещенослужител).

Тогава новоповярвалият трябва да приеме дара на свобода с вяра в Божиите обещания, дадени в Библията, и да го пази чрез чист живот, посвещение на своя Господ Иисус и активно членство в жива църква. Само така той никога вече няма да попадне под жестокия контрол на дявола.