© Списание „Прозорец”3/09
Приютен
Български инок
Когато грях пояжда всяка фибра
на моето разтляно естество,
гризе ли ме кат’ разлютена хидра
покварна похот, алчност, големство,
във Словото свещено диря пристан
от вихрения страстен ураган,
докле смирен в божествената Истина
примлъкне воят бeсовски и сган
от мисли зли тозчас се попилее...
Тогази коленича просветлен
и цял пропит от страх благоговеен —
пред Тебе, Боже,
в Тебе приютен!...
Сподели с приятели: | 
