Същност, предмет и задачи на геоикономиката и регионалното развитие
Изтегляне 106 Kb.
|
|
Тема № 1 Същност, предмет и задачи на геоикономиката и регионалното развитие Ускорените темпове на стопанско развитие на света след втората половина на ХХ век поставя пред икономиката и управлението необходимостта от преоценка и решаване с нов подход, с нови средства и проблемите породени от глобалното развитие на света по отношение на териториалната организация на глобалното, националното и регионалното стопанство. Постепенно обусловено от урбанизацията, миграцията, усъвършенстването на транспортните-комуникационни средства и международното разделение на труда изведоха на преден план изучаването на нов начин на икономическото развитие, през призмата равновесното развитие на икономиката и политиката. В тази посока се наложи обособяването на нов клон, ново направление в икономическата и политическата науки и на тази основа се формира „геоикономиката” като ново научно направление. Появата и развитието на геоикономиката и регионалното развитие се обуславя от две обстоятелства: 1.Необходимостта от разрешаването на актуалните перспективни проблеми на глобалното, националното и регионалното развитие на стопанството. Нарастването на икономическия потенциал на страната пряко влияе на изменението на икономическата и социалната структура на отделните териториални единици и обуславя въвличането във възпроизводствения процес на нови части на националното стопанство с техните налични и потенциални ресурси. 2.Осъществяването на научни изследвания и анализи в областта на икономиката и управлението на отделните региони и райони, както в регионален, така и в национален и глобален план изискват необходимия между дисциплинарен подход. Това се обуславя от факта, че отрасловите икономически дисциплини изучават само в определена степен регионалните икономически аспекти на съответното производство, а геоикономиката борави с по-голям инструментариум съчетаващ природни, управленски и обществени научни подходи. Управлението на националното стопанство, както и регионалното развитие на отделните райони предполага оценка на ресурсите в съответната териториална единица, чрез разкриването на пътищата и средствата за тяхното най-ефективно обслужване, както и за съответния подход за устойчиво екологично развитие на територията и конкурентно способност на произведената продукция на международните пазари. Националната икономика и държавата, в техните характеристики, са основен субект на геоикономическия интерес. Налага се схващането, че в новите условия за националното развитие ключови се оказват спецификата на териториалните очертания, броя на населението и жизнения стандарт на населението. Този подход води със себе си и насочването на вниманието и фокуса на геоикономическите знания и върху природните дадености, климатологичните особености, едно демографските, културните и исторически менталности на обитаващото население дадена територия. Така разширеният периметър на изучаването им поражда необходимостта от интердиспилинарен подход, който предполага използването на научните резултати на редица природни и хуманитарни науки. От друга страна международните, регионалните и локалните интереси на всяка държава неизменно повишават значението на нейната собствена територия. Нараства също така и значението на територията като фактор за политическия престиж на съответната държава и едновременно се усилва нейната роля в политико-пространствената организация на обществото1. Геоикономиката и регионалното развитие имат твърде важно значение за разбиране на глобалните и регионалните социално-икономически процеси, които до голяма степен са обусловени от териториалните изменения и съпътстващите ги въздействия на природни, икономически и социокултурни особености. Фактически в твърде широкия предмет и обхват на геоикономиката имат значение два съдържателни компонента-природният комплекс и националното стопанство с неговата териториално фокусираност, които до голяма степен запълват нейното тематично съдържание.2 Обществено известно е, че в различните науки за продължителен период доминира процесът на диференциация. Подобен е процеса и за геоикономиката. Макар, че тя произлиза от географските науки, първоначално възприемана като стопанско география, а по-рано и като икономически география, геоикономиката се развива като ново научно направление главно в САЩ в края на 70-те и 80-те години на ХХ век. Тя фактически надгражда регионалната икономика на Айзард. Фактически по същото време съветските икономогеографи Н. Агафонов, С. Лавров и Б. Хорев отбелязват, че е възможно формирането на между дисциплинарно обединение на науките. Тези автори възприемат геоикономиката като надграждащата регионалната икономика или да акцентира върху макроикономическия анализ, влияние на управленските решения върху развитието на големите пространства и др. Фактически геоикономиката се налага като научно направление със започването на процеса на интеграцията между отделните научни направления, която е насочена към създаване на по-надеждни и цялостни възможности за анализиране и оценка на протичащите процеси в националната икономика, а по-късно и в глобалното пространство. Важно е да се посочи, че фактически геоикономиката няма за цел унищожаването на отделните научни направления, създадени в процеса на научна диференциация. Целта е да обединява техните общи теоретични позиции. Иначе геоикономиката може да загуби своето значение за интердиспилинарна фундаментална наука и ще се превърне в едва ли не механичен сбор от приложни науки. По принцип диференциацията и интеграцията са обективни тенденции в развитието на всички науки, но тези процеси не се приемат еднозначно от водещите геоикономисти. Тъй като геоикономиката възниква като наука на границата между управленските, природните и хуманитарните науки. Независимо от това можем да приемем, че геоикономиката се налага като научно направление което може да оценява и анализира извършващото се в съвременния свят сливане на политика и икономика в едно цяло и разглеждането им от гледна точка на влиянието им върху природния комплекс и националното стопанство.Чрез въвеждането на понятието геоиконимика се търси удовлетворяването или запълването на лексикалния дефицит на протичащите пространствени процеси под влияние на икономиката и политиката. В съвременния свят икономиката, в значителна степен, изпълнява управленски и властови функции, а политическата власт, участва в решаването на чисто икономически задачи3.при това и едното и другото все по-често се осъществяват извън пределите на националната територия. Казано с други думи, изграждащата се днес геоикономическа структура е транснационална и глобална по своята същност, макар и да е обвързана с определени географски ареали. В резултат на това в света се оформя своеобразна метаикономика ( или интеграционна икономика), която е сложно структурирана и йерархизирана система от геоикономически пространства, съединени по между си от нишките на ресурсните потоци и геоикономически ренти. Друга последица от геоикономическото развитие на света е разделянето на икономическата дейност както в структурен, така и в териториален план. В същото време формирането и развитието на стопанството и световете-икономики и цивилизациите на човечеството се извършват в определени темпорални граници, дефинирани от изследователите. Пространството е една от основните категории в теорията за историческото развитие на стопанството и стопанските отношения. То определя териториалните параметри във формирането и развитието на различните стопански системи още от най-ранните епохи от развитието на човека и първите човешки общности. С определянето на границите на една стопанска система се създават условия за нейното изследване и анализ на особеностите в развитието й. В този анализ могат да се изяснят характера и особеностите в стопанското развитие в различните части на системата; да се установи развитието на инфраструктурата, на организацията и управлението на икономиката; да се изяснят стопанските отношения и промените в тях в различните етапи от съществуването и развитието на системата; характерът на собствеността; особеностите в производството; движението на работната ръка в и извън пространството на системата; вътрешните и външните търговски връзки; оттам да се установят и социалните, културните, политическите промени в развитието на тази система. Същевременно човешкото развитие е свързано и постепенно разширяване на пространствения ареал и постепенното обхващане на основните части на планетата, с обособяването на отделните пространства на цивилизациите, държавите, световете-икономики. Така, от една страна икономическото развитие има своите пространствени измерения, от друга страна, своите темпорални параметри, определяни от изследователите: историци, икономисти, политолози и други за по-точното им изучаване.4 В тази последователност геоикономиката решава някои важни задачи на икономическия живот. На първо място разкриването на закономерностите, принципите и факторите за развитието на отраслите на стопанството и териториалното разположение на производителните сили и достъпа на хората до съответните точки и пространствени решения свързани с урбанизацията и локализацията. На второ място установява степента на влияние на природните, демографските, научно-техническите, социално икономическите, екологични и други фактори върху развитието на световното стопанство и в частност националното стопанство в посока на разположение на териториалните производствени комплекси и жилищните райони. На трето място геоикономиката изучава измененията и тенденциите в пространственото развитие на стопанството породено от изграждането на международните организации и съюзи като ЕС, НАФТА, ОПЕК, МЕРКОСУР, АСЕАН и др. За предмета на геоикономиката и регионалното развитие са се изказвали редица автори. Водещи изследователи са Едуард Лютвак, Паскал Ларот, Пол Кругман, Александър Неклеса и други сред които и българските автори М. Генешки, Л. Георгиев и Хр. Каракашев. В ретроспективен план е необходимо да споменем автори като У. Айзард, Х. Ричардсън, Питър Тейлър, П. Хагет, Алаев, С. Лавров, Н. Некрасов, А. Пробст и други. Всички тези автори имат значителен принос за развитието на геоикономическите знания макар да развиват научното направление „Регионална икономика” или казано с други думи, че предмет на изследване според тях трябва да се включи изследването на районите и стопанските връзки между тях, на промишлените комплекси, на локализирането на населението. Например Х. Ричардсън приема, че елементите на предмета на научното направление се базира главно върху пространствената организация на стопанството. От друга страна българските автори обръщат внимание на икономическата и териториална организация на общественото производство. Опирайки се на икономическите закони и в съответствие с потребностите на практиката, геоикономиката е призвана да решава и практически задачи на регионалното развитие на националното стопанство на дадена държава. Интересно е и мнението на руските автори, които оприличават геоикономиката като наука която изучава националното и регионалното стопанство от гледна точка на териториалното разположение на производителните сили и тяхното развитие във всеки отделно взет район. Например Некрасов приема, че основен обект на изучаване от геоикономиката е територията. Подобни съждения споделя и Кистанов. Той отбелязва, че обект на разглежданата наука е стопанската територия, по-точно системата териториалните части на националното стопанство или казано с други думи формираните икономически райони от различен ранг, отраслови зони и региони. Подобни тези изказват и други автори от руската школа. В края на 90-те години на ХХ век руският учен Неклеса, счита че геоикономиката като наука разширява нейния обект и пространство като надхвърля националните граници или казано с други обекта на изследване става глобалната икономика и проявлението и върху националното стопанство по отношение на жизнеността и устойчивостта в развитието на съвременните национални държави. Той счита, че в глобален план светът става хексагонален или казано с други думи в планетарен план са формирани 6 ключови региона, които формират геоикономическия модел на световното развитие. така, че и предвид глобализиращото се пространство. Подобна теза изказва и друг руски учен Кочетов, който дори формира стига по-далеч като счита, че геоикономическите знания може да се развият още чрез въвеждането и на нова дисциплина, която той озаглавява хуманитарна геокосмология. Според Кочетов светът се интегрира и глобалното развитие на обществото дава основание да се говори вече за проблеми, които надхвърлят националните граници и влияят върху цялото човечество независимо къде се намира то и в коя част на света. Разбира се иновативния подход на Кочетов допълнително доказва актуалността на геоикономиката и регионалното развитие като устойчива научна дисциплина, която дава фундаментални знания за управлението и икономическото развитие на света. Според друга част от авторите работещи в областта на геоикономиката, е необходимо да се изследват онези процеси и тенденции позволяващи на дадени държави да се обособят като международни лидери или водещи икономики с глобално значение. Според автори като Пол Кенеди, Пол Джонсън, Збигнев Бжежински и Алвин Тофлър и други през ХХІ век водещи ще са държави с голям природно ресурсния потенциал, големите държави по население, развитите държави от Западна Европа и САЩ, които ще са двигатели на глобалната геоикономика. Този подход преплита геоикономическите знания с геополитическите, като голяма част от авторите обединяват тези две самостоятелни научни дисциплини поради значителното доближаване и зависимост между икономика и политика в международните дела. Това налага геоикономиката да се фокусира върху влиянието на управленските процеси върху държавното управление, като и дава основание да решава важни и задачи като: - установяване степента на влияние на природните, геодемографските, социално-икономическите, екологичните и други фактори върху териториалното разположение на отраслите на стопанството. -разкриване на принципите, факторите и закономерностите в развитието на световното и националното стопанство, както и изяснява процесите на регионализация и глобализация протичащи на различни нива. - изучаване в дълбочина на закономерностите, принципите и факторите за формирането, прогнозирането и развитието на стопанските отрасли, териториалното стопанство и оформените икономически райони в зависимост от влиянието на конкретни социално-икономически, геодемографски, политически, пространствени, екологични фактори и технологични условия. В тази посока стратегическата задача на геоикономиката е да изследва фундамента на икономическата дейност на човека, съпоставено с научния прогрес, международното разделение на света и усвояването на пространството. Като се има предвид гореизложеното, разбира се, че предметът на геоикономиката е твърде широк. Геоикономиката е управленска, географска и обществено-икономическа наука, която изучава съвкупността от природните, икономическите, социалните и управленските фактори и явления, обусловени от усъвършенстване на от глобалната и териториална организация на общественото производство и международно разделение на труда, както и от налагащите се тенденции при управлението на икономическите системи в национален и транснационален мащаб с цел повишаване ефективността на производството и устойчивото развитие на националното стопанство. Геоикономиката разработва теоретико-методологическите основи и практическите въпроси на управлението на икономиката в пространствено-териториален разрез. Управлението на националното стопанство и фокусирането върху неговите териториални и регионални специфики има за главна цел осъществяване на тяхното комплексно и хармонично развитие и на тази основа повишване степента на икономическо развитие на съответната територия със съпътстващите ги преодоляване на регионалните различия.Управлението на националната икономика е сложен и динамичен процес. Той е съвкупност от подсистемите за управление, ресурси население, производство, доходи, административна и политическа организация, реализирането на социални и икономически цели, което обуславя комплексния подход в управлението на националното стопанство в териториален аспект. Геоикономическа теория прави анализ на социално-икономическите проблеми, а нормативната дава тяхната преценка.В тази посока в микро-, мезо-, макро- и мегаикономическото пространство геоикономиката разграничава тези аспекти на развитието, така че микро анализа се провежда на равнище отделен стопански субект; мезо анализа на отрасъл или регион; макро анализа на- националната икономика като цяло или по сектори и мега анализа на глобалното и световното стопанство. В тази последователност геоикономически модели - това са изкуствено конструирани системи, опростяващи предмета на изследване. Те са еквивалентни на използваните в анализа теории, методи на обяснение, начини на трактовка и аналитични прийоми. Моделите са главният работен инструмент на геоикономиката - мислено изображение на реалността, при което под внимание се вземат само най-важните променливи. Целта на използването на модели е чрез опростяване да се постигнат знания, които иначе не биха могли да се извлекат от сложната действителност. За да носи обяснителен характер, моделът трябва да включва поне едно допускане за наличие на икономическа закономерност (хипотеза) и трябва да се подчертае, че геоикономическото знание претендира за валидност само в рамките на използваните модели. Тема № 2
Още когато капитализмът от възникването си се разгръща не като национално, а наднационално явление, подтикващо и подтиквано от великите географски открития, утвърждаването на международния пазар и заместването на предходните локални истории с развитието на универсална история в планетарен план се очертават различия в териториалното разпределение на природните условия и ресурси, на населението и трудовите ресурси. В зависимост от тяхното количество и качество се осъществяват специфични видове труд, които водят до създаването на определена продукция. Това се постига благодарение на общественото разделение на труда. Териториалните различия в разделението на природните и трудовите ресурси, на населението и социално-икономическите условия са естествена основа за общественото разделение на труда. Общественото разделение на труда в своето развитие се проявява в две основни форми: отраслово и териториално. При отрасловото разделение на труда се постига обособяване на различни отрасли от сферата на материалното производство (промишленост, селско стопанство и др.) и непроизводствено сфера (образование, здравеопазване и др.) в резултат на разделението на труда се стига до обособяването на подотрасли и производства. В резултат на отрасловото разделение на труда се формира отрасловата структура на стопанството. Тя представлява процес на обединяване на отделни производства в отделни отрасли на основата на единни технологии, на използването на сродни суровини и на общото управление на технологичните процеси. Второто разделение на труда е териториалното. То се осъществява чрез специализация на стопанството на определена територия (икономически район, отделна страна, група страни) в производството на определени изделия и специализация на производството на териториални единици. Това зависи от природните и социално-икономическите условия на отделните териториално-стопански единици, както и от производствения опит на местното население5. Първи опити за осмисляне на разделението на труда се прави от Адам Смит. Той прави контраста между работника, извършващ всяка операция от производството на крайния продукт от една страна и разделението на труда, от друга, при което, да кажем, 10 работника отговарят за 2 или 3 отделни опростени операции , което според Смит води до феноменално увеличение на продуктивните възможности на труда. Той дава 3 основни причини, които увеличават производството като резултат от разделението на труда. Първо, всеки работник става по-сръчен и по-отговорен, когато отговаря само за една операция. Второ, спестява се времето, което е нужно на работника да се премести от едно място на друго с оглед на това да извърши друга операция. Трето, улеснява се изобретението на нови машини поради това, че самите производители на машините работят чрез разделението на труда6. Отделните етапи на развитие на капиталистическите отношения са свързани с различни етапи на развитие на човечеството. В геоикономически порядък необходимо е да се изведат два процеса на глобализацията от интернационализацията. За интернационализацията,типична е характерно че в международните отношения действат ясно изразени субекти каквито са държавите и основните процеси се реализират в границите на държавите като тези граници играят изключително важна роля за фиксиране на рамките, в които се реализират икономически, политически, културни, информационни процеси. Глобализацията води до снижаване ролята на държавните граници. Благодарение на новите технологии географският фактор започва да намалява значението си за осъществяването на едни или други процеси и особено за реализация на икономически процеси. Това стана предпоставка за бързо излизане от националните граници на основни икономически, политически, културни процеси. Така глобализацията се характеризира от тенденции и процеси, които излизат извън обсега на националната държава, извън териториални и правни бариери, лесно пресичат националните граници и достигат до всяка общност на света. Ускоряват се процесите на глобално производство и търговия, на централизация и концентрация на капитали, свързани с бързо нарастваща социална диференциация в различните региони на света и между тях. на развитие на ново международно разделение на труда, основано на нископлатени, гъвкави трудови отношения. Старата национална и социална държава бе подложена на ерозия. Втора основна характеристика на глобализацията е компресията на времето и пространството. Понятията на предходните поколения за географско пространство и хронологическо време се променят коренно в резултат на модерните комуникации и медии. Глобализацията означава превръщането на света в единно пространство. Както отбелязва Робертсън, глобализацията представлява ,, компресия на света и интензификация на съзнанието за света като цяло ".7 Глобализацията се проявява в интензификация на социалните отношения в световен план и свързването на намиращи се на най-различно разстояние места по такъв начин, че локалните събития са структурирани от събитията, които стават в света като цяло. Формира се глобална културна ситуация, нерядко характеризирана като „кокаколализация" или „макдонализация". Интензификацията на всички видове взаимовръзки, при което събития на локално равнище са обусловени от огромно количество събития на глобално равнище, води до такава взаимозависимост между обществата, при която слаби въздействия в едни общества могат да имат много значими резултати в други общества. Най-ярко процесът на глобализация се проявява в две сфери. Едната е информацията и възможността за почти незабавна комуникация с всеки район на света с помощта на Интернет, телефон, факс, глобални медии. Другата е финансовата сфера, свързана с движението на финансови потоци из цялата планета с натискания на копчета на компютри в банките и борсите по света, при което всяка промяна на борсата например в Хонг Конг, Лондон или Ню Йорк почти незабавно дава отражение върху финансовите пазари и курса на валутите в най-отдалечени от тях райони на света. За да разграничим тези интерпретации, трябва да имаме предвид, че понятието за глобализация предполага други две понятия - глобално и локално, както и определена взаимовръзка между едното и другото. Глобалното очевидно са такъв тип процеси и характеристики, които имат въздействие в най-различни региони на света, върху всички явления, имат глобално значение. То предполага компресия на времето и пространството и не е ограничено от национални граници. Не всичко, което става обаче в отделните общества и региони може да има такива далечни въздействия, да не е ограничено от пространствени граници. Съществуват огромно количество процеси, които нямат глобално, а локално, конкретно, свързано с определено място, хора, време, ситуация значение. Тези процеси са времево и пространствено ограничени, или. не са компресирани, те имат ограничени граници на проявление и съществуване. Самото глобално също се появява в началото като локално явление, но се характеризира с това, че влияе актуално или би могло да влияе потенциално върху огромно количество процеси в целия свят. Процесът на глобализация се проявява в това, че все повече локални явления могат да се превръщат в глобални и че все повече и по интензивно глобалните явления влияят върху локалните. При всеки опит да се мисли за бъдещето на Европа трябва да се има предвид новата геоикономика на ХХІ век, при която стари държави, които се обявяваха за държави-нации , се сблъскват с възраждането на национални чувства, които в краткосрочен или в дългосрочен план могат да доведат до съвсем различна политическа организация. Например Белгия и Испания фактически се превръщат във федерални държави, в които все-още не е достигната точката на равновесие. Трябва ли да се очаква раздробяването на някои държави, което ще усложни още повече политическото управление на вече сложната геополитическа формация “Европейски съюз” Ще се утвърждават ли в бъдеще още вътрешнодържавни национални движения, тъй като, изглежда, общоевропейската рамка е особено благоприятна среда за пораждането и възраждането им. Не може да се отрече, че след ратификацията на договора от Маастрихт и преобразуването на Европейската общност в Европейски съюз се засилва влиянието на регионалния национализъм и се очертават новите геоикономически тенденции. Преминаването към единната валута, перспективата за обща външна политика и проектът за обща отбрана позволяват да се обсъжда по-спокойно възможността и за очертаване на аспектите на геоикономическото развитие на Европа От голямо значение са икономическите стимули , предоставяни на регионално и местно в контекста на пространственото планиране. От гледна точка на териториално-устройствената политика в глобален геоикономически план през първите 50 години на ХХІ век ключово значение ще играят еврокоридорите. Тяхната взаимовръзка с градските структури , регионалната икономика и регионалните транспортни мрежи , както и императивите за опазване на околната среда и ландшафта могат да се окажат за локализационните процеси и геоикономическото развитие на Европейското икономическо пространство ключови. Развитието на големите транспортни инфраструктурни мрежи не трябва да се предприема без оценка на тяхното пряко или непряко въздействие върху територията и то в геоикономически аспект. За да се намалят техните негативни въздействия и да се оценят в териториален аспект положителните им въздействия , териториалното устройство трябва да набележи някои структурни мерки . Тези мерки трябва да включват : оценки за въздействието върху околната среда и територията при изработването на планове , програми и проекти , координация на регионалните с големите инфраструктурни мрежи , широко мащабно ландшафт но устройство , опазване на защитените територии , а също и линейно прегрупиране на пътища , ж .п . линии и плавателни пътища .Особено важни, са транспортните възли (кръстопътища на автомагистрали , големи гари , терминални центрове за товаро -разтоварни дейности , големи вътрешни летища и пристанища ). Техните въздействия засягат не само близката околна среда , но и целия регион . Необходимо е за в бъдеще да се отчита взаимодействието между транспортните инфраструктурни мрежи и градските структури в контекста на усилията за интеграция между териториално-устройствената политика и транспортната политика . Вземането под внимание на ролята на евро коридорите за развитието на териториите , а също и за урбанистичното и икономическото развитие , както и за географското разпределение на населението , може да доведе в рамките на интегрираното планиране до значителна добавена стойност в националните икономики. В тази връзка в ХХІ век геоикономическата парадигма е изправена пред нови предизвикателства, които обосновават и стремеж към устойчиво икономическо и социално сближаване на териториите и държавите с цел преодоляване проблемите на постиндустриалното и информационно общество. Ускореното развитие през ХХІ век предполага и реализацията на нови геоикономически предпоставки, които да превърнат съответната държава в глобален или регионален лидер на световно движение на капитали и търговски потоци или в център на световни геополитически събития. Ако направим снимка в исторически план от развитието на света можем да открием как често периферни държави в резултат на глобални промени застават в центъра на събития и това води до рязък скок в тяхното развитие и икономически възход. Така е например с Португалия, която в началото на великите географски открития, изведнъж от периферия се превръща в център на глобални процеси. Подобна е и историята на държави, които успяват да заемат значимо място в политиката на една или друга велика сила. След Втората световна война в геоикономически план силно се развива Япония, както и “азиатските тигри”, от края на 70-те години на ХХ веки и Китай, а напоследък и Виетнам и Индонезия стават геоикономически сили, които използват привилегированите си отношения със САЩ или друга държава или с общ пазар като този на Европейския съюз за да осигуряват експортно ориентиран тип развитие и същевременно да приемат инвестиции от развитите държави, от където в началото на информационната индустриална революция започват да се изнасят трудоемки продукции по посока на страни с по-евтина работна ръка. Ако вземем примера с Ирландия, тя очевидно се възползва от позицията на мост между САЩ и обединяваща се Европа, в която от 1992 г. насам влязоха в действие регулациите на единния европейски пазар. Американските корпорации се опитаха чрез Ирландия да заемат плацдарм в европейското икономическо пространство, съизмеримо с това, което имат на американския пазар. Това им осигури съответно и огромни инвестиции и я превърна в един от центровете на взаимодействие между американската и европейска икономика. Във всеки случай, интеграцията в определена мрежа, която да мултиплицира възможностите на една страна, да е толкова по-необходима, колкото по-малка е.8. Несъмнено в съвременното световно политическо пространство се открояват няколко традиционно силни геоикономически центъра. С най-голямо значение е пространството, известно като Атлантически запад, начело със суперсилата САЩ. В противовес на атлантизма се развиват няколко силови центъра, от които най-голяма историческа роля изиграва пространството на Руската империя и нейните геополитически наследници - СССР и съвременната Руска федерация. Днес САЩ и Русия са начело на двете най-важни геополитически тенденции при формирането и структурирането на световното политическо пространство - атлантизма и евразийството9. В съвременния свят от геоикономическа гледна точка се очертават и два модела на функциониране на системите. Първият е неравномерност в общественото развитие. Това означава, че представата, за геоикономическото развитие в нито един момент не може да бъде в права линия. Фактически графичният израз като приближение задължително ще приема формата на спирална или стъпална синусоида. Вторият постулат е комуникативност и относителна крайност на процесите в общественото развитие. Процесите в обществото не са изолирани един от друг. Те могат да имат общо направление, взаимно да си влияят, да обменят фондове, да се пресичат или обединяват. Последното качество е известно като адаптивност в общата теория на системите. Освен това от геоикономическа гледна точка процесите приключват в различно време, едни от тях забавят останалите, други ги стимулират. В тази посока в по-ново време геоикономиката започва да се превръща ако не в мултидисциплинарна наука, то поне започва да разширява доста подвижната си периферия. Още повече, че парадигмалния подход към периодизация на развитието бележи значимата граница между последните три столетия като подход от модерното, през постмодерното към информационното общество. Създадените през ХХ век глобални инфраструктури, нови по тип държави и над държавни организации спомагат да наричаме столетието геополитическо. От тази гледна точка сме склонни да смятаме, че големите преходи са общо три. Първият, прехода от традиционно към модерно общество, вторият от модерно към постмодерно, а третият от постмодерно към информационно. Въпросът е през ХХІ век обществото информационно или геополитическо, или геоикономическо е? Дори повърхностни аргументи говорят, че става дума за едно и също нещо. Основа на днешното общество са комуникационните и информационните структури, а те имат геоикономически и геополитически измерения едновременно, което показва че има синтез, който го разграничава качествено от предишните. Информационните потоци във всички посоки определят хомогенност и различност, каквато обществото от предходните два века не познава. Международните институции през ХХІ отразяват консенсуалност в обществото по глобалните проблеми за неговото съществуване. В тази връзка общите геоикономически проблеми са в основата на нарастващата космополитност. Земята като геополитическо, геообществено понятие е начало, но и обединяващ фактор за човешкото единение в сравнително лесно преодолимото концентрирано пространство, чиито параметри стават все по-известни. Във връзка с този процес са налице следните тенденции: Първата и водеща тенденция, която ще определя до голяма степен бъдещата форма на цивилизацията е глобализацията и мондиализацията на икономиката. Множество факти по категоричен начин показват, че нарастващата интензивност на икономическата дейност прекрачва националните граници, излиза извън контрола на националната държава и структурира свои нови центрове и връзки в глобалното пространство. От гледна точка на тази тенденция пред българските правителства стои задачата за включване на българската икономика в процесите на глобално взаимодействие, но запазвайки и националните особености. Като втора се очертава тенденцията на преструктуриране на световното икономическо пространство както на макро-, така и на микроравнище, т.е. на равнището на притежаването, организацията, управлението и реализацията на собствеността. От една страна, собствеността се приватизира и разделя на стотици хиляди собственици, а от друга, тя се организира и реализира в крупни колективистични форми на акционерни дружества и кооперации. Това в особена степен важи за България, която в момента е в процес на преструктуриране на своето стопанство и от успешното осъществяване на този процес ще зависи по-нататъшното й икономическо и политическо развитие. Третата тенденция в ХХІ век може да бъде определена и очертаващата се теза на противовес на първите две или позната като “гражданския хаос», който представлява съпоставка между страните според равнището на политическа нестабилност (въз основа на броя на политическите убийства, честота на провеждане на общи стачки, бунтовнически нападения, правителствени кризи, нарушения на обществения ред, политически чистки, революции, антиправителствени демонстрации; индексът на “хомогенност” пък е класификация на страните по тяхната етническа еднородност); индексът на “физическото качество на живота” се изчислява на база оценките за детската смъртност, грамотността, и очакваните перспективи в живота. Четвъртият показател е индексът на брутният национален продукт на глава от населението. В геоикономически порядък очертава се второто десетилетие на ХХІ век да бъде белязано от задълбочаващите се климатични промени (които започват да създават сериозни предизвикателства пред сигурността на държавите), възможността световната икономическа криза да задълбочи и това да доведе изострянето на социалното напрежение, в глобален аспект. Забелязва се отново засилващото се противопоставяне на идеологии, култури, етноси и политически визии, което може да покачи напрежението и в Афганистан, Пакистан, Иран, Индия и Малайзия Идеите на демократичния свят да наложи чужди за местните стереотипи възгледи и обществена организация няма да доведат до укрепване на сигурността в съответните региони, а по-скоро ще засилят решимостта на местните режими и проспериращите в сянката им транснационални криминални и терористични мрежи да се противопоставят на чуждите за техния свят идеи за глобално устройство. Важна през следващите години ще бъде и ролята на Китай, който през последните години регистрира най-стабилния икономически растеж, който беше регистриран въпреки колапса в износа (традиционен източник на китайската икономическа динамика). 95% от китайският растеж се дължи на инвестиционните вложения. Така ключът на глобалните икономически проблеми, през следващите години е експортното търсене, потреблението и инвестициите. Нови проблеми пред глобалната икономика може да се окаже и прекалено големия брой страни, чиито икономики са експортно-ориентирани. Това може да се отрази в развитието на Европейския съюз, защото пред икономиката излизат предизвикателства свързани със състоянието на европейската банкова система, съпроводена от усилия за смекчаване на задълженията, което в перспектива може да наруши устойчивостта на еврото. В общи линии предизвикателствата пред световната икономика показват, че светът се развива динамично и повечето национални държави са изправени пред нови, предизвикателства, които имат ясен геоиконмически заряд и развитие. 1 Виж. Карастоянов, Ст. Политическа география, Геополитика и геостратегия. УИ 2008 стр.11 2 Виж. Генешки, М. Геоикономика. 1997 г.стр.6 3 Неклеса, Ал. Геоикономическа транформация на света. Геополитика 2004 г. Стр122 4 Виж. Димитров, Д. История на икономиката ( теоретични аспекти) 2008 5 виж. Льош, А Географическое размещение хозяйства, М.1956 6 Виж. Smith, Adam An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations. London 2007 7 Robertson, R. . Globalization: Social theory and global culture. New York: Russell Sage, 1992, p. 8. 8 виж. Проданов, В. и др.“Догонващото развитие” изд. Фабер 2004 г. ст.334 9 виж. Русев, М. Анатомия на глобалното противостоене от гледна точка на класическата геополитика. - Геополитика, бр. 4, 2005. Изтегляне 106 Kb. Сподели с приятели:
|