Стати е в ресторанта с Бай Ганьо. Има още време до отпътуването и затова Стати спокойно си поръчва закуска и пиене, когато забелязва, че бай Ганьо липсва. Търси го, но от него няма и следа
Стати е в ресторанта с Бай Ганьо. Има още време до отпътуването и затова Стати спокойно си поръчва закуска и пиене, когато забелязва, че бай Ганьо липсва.Търси го, но от него няма и следа.
Става време влакът да отпътува.Стати плаща сметката за двамата и се насочва към перона,когато вижда как бай Ганьо виси от вагона на един влак .Той разказва енергично как вижда ,че влакът сменя перона, тръгва да го гони, защото килимчето му е вътре, и забравя да си плати бирата. Стати искрено се забавлява като си представя как бай Ганьо тича 3 километра да гони влака,докато той маневрира,за да влезе в друга линия.
После се качват във вагона си и бай Ганьо си вади сух хляб и кашкавал да яде.Иска му се някой да го почерпи с винце. След това разказва на спътника си колко много е пътувал ,а накрая заспива и захърква.
Във Виена отсядат в хотел “Лондон”. Стати предлага да идат на ресторант, но Ганьо отказва. Носи си достатъчно храна и не му се харчат пари,а и трябва да пази розовото масло.Няма вяра нито на персонала,нито на касата в хотела.
Стати води бай Ганьо до кантората на един български търговец и отива да разглежда Виена.Когато се връща вечерта заварва Ганьо да си пришива още един джоб за розовото масло.
