Те пък все едно не са ме виждали- споменал Джейсън
Изтегляне 18.94 Kb.
|
|
10 глава След като Кай, Скайлър, Лойд, Ния, Гармадон и Зейн се запътили към Центъра по Криминология, на техните деца вече им омръзвало от всичко. - Офф, цяла вечност ли ще седим тук? Няма ли нещо друго, което да правим?- попитал отчаяно Джейсън. - Имаш късмет, че майка ти и баща ти не са тук, защото ако те видят такъв мрънкалник, ще се хванат за главата- казал Клаус. - Те пък все едно не са ме виждали- споменал Джейсън. Изведнъж се появили Коул и Джей. - Здрасти, тате!- казал Джейсън. - Така…- ядосано се взирала Ваня в тях- къде подяволите сте били през цялото време?! Другите не спряха да ви търсят. Аз също. Обяснете веднага! - Толкова ли сме ви липсвали?- зачудил се Джей. - Не. Не мисля. Май по-скоро им трябваме за нещо. Нали? Обикновено не са се притеснявали къде сме- отговорил Коул. - Вие шегувате ли се? Обикновено не сме се притеснявали къде сте, защото въобще не сте излизали- казала Ваня. - А! Ама къде са другите?- попитал Джей. - Отидоха в Центъра по Криминология за писмото- отговорила Харуми. - Има и още нещо….ъъъ….ами…..с тях е и…- Пиксел въздишала - с тях е и Гармадон. - Ма как така? Защо? Къде го намериха? За какво им е?- започнал да задава въпроси Джей. - Има много за разказване, но сега нека кажем на другите, че сте с нас, за да не се чудят после къде сте ОТНОВО- казала Джесика. - Тя е права. Ще го оставим за по-късно. А сега да-- О, чакайте- усетила се Харуми- как ще им кажем като те ни предупредиха да не излизаме оттук, за да можем да пазим децата. - Аз не си спомням, че са го казали- казал Джей и намигнал. - Ти дори не беше там- потвърдила Елена. - Ммм, не е вярно- опитал се да се измъкне Джей. - Ти мен няма да ме преметнеш. Не беше там. Точка- отговорила Елена. - Стига сте спорили, ами хайде да измислим някакво решение- напомнила Пиксел. - Ами какво да правим?- попитал Макс. - А! А ти къде изчезна?- зачудила се Джесика. - През цялото време бях тук. Не ме ли забелязахте?- отчаял се Макс. - Ох, ами, не се обаждаш и изключих, че въобще си тук- отговорила Джесика. - Все тая. Ето. Обадих се. Така, имам идея- казал Макс. Всички го погледнали и нямали търпение да чуят идеята, защото това щяло да им спести време, но точно в този момент се появили Лойд, Зейн, Кай и Ния. - Джей! Коул!- изненадал се Кай. - Кога се появихте?- попитал Зейн. - Преди малко дойдоха. Мислихме начини как да ви кажем, за да не излизаме- обяснила Пиксел. - И без това нямаше да ви хареса идеята, така че добре, че дойдохте- казал Макс. - Е, чак толкова ли е лоша?- попитал Джейсън- Няма как. Само аз мога да измислям най-лошите идеи. - Прав е- потвърдил Клаус. За да може да отклони неловкия момент между Макс, Джейсън и Клаус, се обадила Катрин. - Е, къде са мама и Гармадон?- попитала тя. - Те отидоха с писмото в Центъра, после ще търсят Ву. Ние дойдохме при вас- казал Лойд. - А защо са сами?- отново попитала Катрин. - Сами са, за да се научат да работят заедно и да се разбират. Те не се понасят. Опитва ме се да ги съберем като отбор. Аз виждам, че имат много общо като боен характер, но не искат да го признаят- обяснил Кай. - Джейсън, разбрах от сестра ти, че преди малко ти е станало скучно, защото си нямал какво да правиш. Така ли е?- запитала Ния. Джейсън скочил като чул, че сестра му го е изпортила. - Да. Да така е. Знаех си, че някой ще ви каже- отчаяно отговорил Джейсън. - Аз нали ти казах, че ще разберат- напомнил му Клаус. - Ти да мълчиш- изнервил се Джейсън. - Добре, сега да вървим на кораба. Ако Скайлър и Гармадон искат помощ за нещо или имат новини за учителя Ву, трябва да сме подготвени- предложил Зейн. - Супер, тъкмо имам работа за Джейсън- казала Ния. - Наистина ли?- попитал усмихнато Джейсън. - Да. Не искам хора без работа и да ми бърборят, че им е скучно- отговорила Ния. Всички потеглили към кораба и се заловили за работа. След 1 час подготовка, Джей забелязал нещо. - Хм, тук нещо не е наред- промълвил той. - Какво има?- попитал Коул. - Имам чувството, че тук липсва нещо- отговорил Джей. - Какво по-точно?- отново попитал Коул. - Ами, тук преди стоеше наметалото на учителя Ву, но сега го няма- отговорил Джей. - Хм, аз нямам спомен тук да е имало наметало. Особено да е било на Ву. Не. Няма как- потвърдил Коул. - Ами значи аз като ти казвам, значи ми е направило впечатление- казал Джей. - То на теб много неща ти правят впечатление, така че…- казал Коул. В този момент се появили Лойд и Зейн. - Какво става, момчета?- попитал Лойд. - Джей си мисли, че тук е стояло някакво наметало на учителя Ву и сега го няма. Аз нямам спомен да е имало такова нещо тук. Вие?- обосновал се Коул. - Ммм, не мисля. Учителя Ву е носел наметало, но пък не съм го виждал да бъде окачено тук- отговорил Зейн. - Казвам ви. Иначе нямаше да ви губя времето- казал ядосано Джей. - Ти обикновено си ни го губиш, така че това не е нищо ново- отговорил Коул. - Джей е прав. Учителя Ву наистина носеше наметало. И също си го окачваше тук. Знам го, защото аз лично му го слагах и само аз и той знаехме, че е тук- разказал Лойд. - Но как, аз никога не съм го виждал- зачудил се Коул. - Преди да изчезне, явно Учителя Ву го е взел, но аз го познавам и знам, че винаги ще остави някаква следа- казал Лойд. - Прав си. Но къде ли може да я е оставил следата?- попитал Зейн. - Не знам, но има само един начин да разберем- отговорил Лойд. Те се спогледали притеснено и започнали заедно да търсят дали е оставил някаква следа за тях техния учител. Изтегляне 18.94 Kb. Сподели с приятели:
|