Една безкрайно повтаряна история

Темата за „героя" практически винаги следва един и същи сценарий. Откъде идва тя? Човекът все още не е полу­чил отговор на фундаменталния въпрос какво е смъртта

й доколкото му е трудно да се примири с нея, логично е да желае някакъв вид вечност (вечен живот, слава, да остави следи чрез създаденото от него или чрез децата си, да продължи името си и т. н.). Затова се обръща към онова, което символизира потребността му от вечност. Освен това всеки отделен индивид се чувства безпомо­щен и слаб, а би искал да е силен и могъщ; или поне да си осигури закрилата на невидими сили-хранители.

Такава е основата на темата за героя. Да видим как се развива тя.

1) Обикновено не знаем откъде идва героят. Той ся­каш изниква от мъглата. Произходът му е тъмен, без ясни следи. После изчезва все така незнайно къде. Тук вече прозира мотивът за вечността - героят няма нито добре изразено начало, нито край. Той пребивава в някакъв вид дълготрайност извън земното време.

2) Героят е сам. Съществува отделно от обикновеното човечество, физическата или моралната му сила е ог­ромна. Той е преждевременно развит и много бързо до­казва високата си интелигентност. Проявява се като същество на Знанието и на Моженето. Тук вече възник­ват няколко категории герои - от Тарзан до духовните водачи... или военачалниците

3) Обикновено героят бива предаден или измамен. В това няма нищо драматично - той не може нито да се провали, нито да умре, като се имат предвид външната и вътрешната му сила. Но той е способен и на „героична" саможертва.

4) Героят е непобедим. Той не умира, а ако умре, възкръсва. Оставя незаличими следи в човешката памет дори ако „изчезне" безследно в пламъците.

5) Героят „умира" млад. Било наистина, било симво­лично (например спортният „герой", който се оттегля след някой заговор или предателство).