Транспортът след пандемията от covid-19 предизвикателства и възможности
Изтегляне 42.55 Kb.
|
|
Професионална гимназия по керамика – гара Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. София, ул. „Райко Даскалов” №1, тел.072/561275, e-mail: pgk_elin_pelin@abv.bg П Р О Е К Т Тема: Транспортът след пандемията от COVID-19 – предизвикателства и възможности. Дипломант: Антонио Венциславов Спасов професия код 840110 „Спедитор-логистик“ специалност код 8401101 „Спедиция, транспортна и складова логистика“ ПГ по керамика – с. Елин Пелин Увод
Основна част Ръстът на потреблението, настъпил след точката на транспортно замръзване, донесе нови предизвикателства — задръстени с чакащи контейнеровози пристанища, локдаун в Китай, липсващи контейнери, космически скок в цените на морския превоз и непрогнозируемо време на доставки. Транспортната задача по море, суша и въздух се усложни и от войната, която Русия поведе в Украйна. А всичко това беше гарнирано с огромен скок на инфлацията през 2022 г. и последваща рецесия. За транспорта аномалиите от последните няколко години доведоха до редуващо се свиване, разпъване и пак свиване на наличните капацитети по море, суша и въздух. Всичко това се отрази на приходите на големите компании в сектор транспорт. През 2021 топ 100 на фирмите в страната отчитат общо 22% ръст на приходите спрямо 2020 г Скоковете през 2022 г. се очаква да са по-големи, като част от компаниите вече обявиха представянето си. То идва по две линии — на по-високите цени и на нарасналия обем на работата и силното търсене на транспортната услуга Погледите сега са отправени към вече настъпилата 2023 г. и ще се постигне ли по-дългосрочен баланс на цените и по-добра предвидимост. Цените на морските превози вече се сринаха 5 пъти в сравнение с пиковите нива през изминалата година, макар и все още да са над нивата от преди ковид, а пристанищата вече работят нормално. След първоначалната невъзможност на авиацията да реагира на бързото възстановяване на търсенето в средата на миналата година полетите вече влязоха в ритъм, а през декември 2022 г. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) съобщи, че очаква връщане към рентабилността за авиацията през 2023 г. При цените по суша, след пика през юли, също има спад в последното тримесечие на миналата година заради свитото потребление и съответно търсене на превозната услуга в големите икономики на Запад, а цената сега се приближава до тази от началото на войната в Украйна. Движението на цената на превозите по суша на Стария континент обаче остава все още непредвидимо за 2023 г., като основните несигурности за транспорта идват по линия на макроикономическите катаклизми на Стария континент. Очакванията на бизнеса в този сектор за 2023 г. включват и повече проблеми със събиранията на вземанията, което е започнало да се усеща от края на миналата година, поради нарастващ темп на фалити на компании. В началото на 2021 г. цената на морския превоз започна да се катери нагоре, като индексът Freightos Baltic Index достигна рекорд на 10 септември 2021 г. от 11 109 долара за превоз на един 40-футов контейнер — 9 пъти над нивата от октомври 2019 г. (малко над 1200 долара) От лятото на миналата година индексите тръгнаха надолу, като сега превозът струва 2062 долара, в пъти по-ниско, но все още над нивата преди ковид. Морските превозвачи натрупаха огромни печалби, като ценовата тежест се пренесе нататък по веригата и наду инфлационните процеси. Основните морски обединения понесоха много критики за липсата на реална конкуренция на този пазар. Сега двете най-големи контейнерни компании в света — Mediterranean Shipping Company (MSC) и Maersk, обя виха, че слагат край на партньорството си 2М през 2025 г. По този начин първоначалният план на двата шипинг гиганта да си партнират в срок от 10 години ще бъде изпълнен, но подновяване на споразумението няма да има. Причините за това са комплексни, но за главни акценти са сочени увеличената конкуренция в сектора, както и конкретните усилия на MSC да увеличи капацитета си на превозване. Алиансът 2M управлява над 200 кораба и обслужва повече от 200 пристанища в около 120 държави. Данни на двете компании показват, че партньорството държи около 40% от световната търговия с контейнери. Очакванията са за още спад на навлото, като предстоят и доставки на нови контейнеровози от големите играчи. В същото време обаче Maersk и други превозвачи съобщиха на инвеститорите, че ще продължат да отменят пътуванията, за да отговорят на свиващото се търсене и да бракуват малки плавателни съдове, за да намалят капацитетите и бъдещите загуби. По суша за бъдещ драстичен спад на цената не може да се говори по няколко причини: цени на горивата, тол такси, заплащане към шофьори и не на последно място — вече направените поръчки за нови камиони на новите по-високи цени и съответно около 50% повисоки амортизации. Неизвестността при производството на превозни средства по линия на срокове на доставки и цени обаче вече е относително елиминирана, като производителите очакват търсенето и поръчките да изпреварват техните възможности и през тази година, коментират от бранша. Основният компонент по линия на формирането на цените остава балансът между търсенето и предлагането, като очакванията са за редуване на периодите, в които капацитетите ще изпреварват търсенето, и обратното, като това ще зависи от макроситуацията на основните европейски пазари. Лидер в сухопътния транспорт все така е пловдивската ПИМК. Приходите на компанията растат с 19.6% и достигат над 280 млн. лв. за 2021 г. Групата, създадена от Илиян Филипов и Пенко Несторов, започнала от автомобилите превози, се разраства в различни направления през годините и в момента има множество дъщерни компании в орбитата си, които се занимават с жп превози („ПИМК рейл“ под номер 59), спедиция, бетоновъзли и кариери и строителство. Илиян Филипов коментира, че за изминалата 2022 г. при ПИМК е имало спад при международния транспорт, но увеличение на вътрешния, като при тях основно е застъпен превозът на насипни товари. „Международно работим там, където можем да работим“, казва Филипов, като по темата с цените той коментира, че те се влияят от търсенето и предлагането на транспорт, а не от цените на горивата, пътните такси или надницата на шофьорите. Той окачествява 2022 г. като трудна година, но работата е била много Друго дружество от групата е „Некст лоджистикс“ — под номер 48 с приходи 47.2 млн. лв. и ръст 78.6%. Компанията е създадена през 2011 г., като през първите години след създаването ѝ обслужва основно логистичните нужди на холдинга и малки товари на свързани клиенти. През 2015 г. започва да работи като изцяло самостоятелна компания — използвайки външни подизпълнители за нови клиенти. Изгражда логистични мрежи от комбиниран сухопътен, железопътен и морски транспорт за комплексно обслужване на цели и групажни товари. А през 2016 г. започва да оперира със собствени логистични складове в България, Пловдив и в Барселона. Номер две в автомобилните превози е „Дискордиа“, която расте с 47.5% през 2021 г., като приходите ѝ достигат близо 260 млн. лв. През изминалата година бизнесът за „Дискордиа“ продължава да се развива възходящо и приходите по думите на собственика и създател на компанията Христо Христов са нараснали с над 50%, като компанията отчита над 412 млн. лв. Около 35% от този скок идват по линия на реалното увеличаване на дейността, а 15% — по линия на скока на цените за гориво и други разходи. Последните няколко месеца на 2022 г., които традиционно са силни, фирмите в транспорта не са генерирали очакваните превози. И по-специално от последната седмица на октомври до средата на декември, като свитото търсене на европейските пазари е довело до леки корекции и свиване на печалбата. „Големите търговци натрупаха запаси, които не можеха да изразходват“, обяснява ситуацията Христов. Компанията от години расте и вече има флотилия от близо 1400 камиона, като до края на 2023 г. очаква броят им да достигне 1800. А по линия на приходите — над 600 млн. лв. Изминалите две години донесоха и големи ръстове за фирмите в сферата на спедицията. Към момента информацията от Националното сдружение на българските спедитори показва среден ръст на приходите 10 – 15% за 2022 г., но последните по-слаби три месеца на изминалата година са се отразили и на този пазар. Запазването на оборотите в този сектор и през тази година ще бъде по-трудно начинание поради срива на морския транспорт, особено за компаниите със силна дейност в този тип превози. Не е изключена и поагресивна ценова политика с цел увеличаване на обемите от някои играчи, което да доведе и до свиването на маржовете. На спедиторския пазар трендът на окрупняване се очаква да продължи, като пазарът е в очакване на някои сделки. Гepмaнcĸaтa жeлeзoпътнa ĸoмпaния Dеutѕсhе Ваhn възнaмepявa дa oбяви зa пpoдaжбa лoгиcтичнoтo cи пoдpaздeлeниe DВ Ѕсhеnkеr, като източници, Големите 100 компании в сектор транспорт, логистика и куриерски услуги са увеличили приходите си с 22.4% през 2021 г. Междувременно на база големите си печалби морски превозвачи инвестират в разширяване на логистичните си възможности. Maersk придобити компании като Pilot, Senator и базираната в Хонконг LF Logistics. MSC придоби Bolloré Africa Logistics. Френската CMA CGM придоби GEFCO, който ще се развива в рамките на CEVA Logistics. Базираната в Хамбург Hapag-Lloyd инвестира в терминали. Нормализиране дойде и след облаците за авиацията. През 2020 г. ковид пандемията изтри 419 млн. лв. от общите обороти на големите авиокомпании и летища. През 2021 г. приходите на „България ер“ се увеличават с 24%, но са със 100 млн. лв. пониски от тези през 2019 г. Чартърите в лицето на „Юръпиън еър чартър“ също се възстановяват в някаква степен, като приходите растат със 161%, но още са далеч от предковид постижението от над 220 млн. лв. Не толкова добре се възстановява през 2021 г. „Би Ейч еър“, която дори намалява приходите си с 26%. Най-добро е представянето на „Карго ер“, която се занимава с товарни полети и през 2021 г. надминава приходите си за 2019 г. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) очаква връщане към рентабилността за авиацията в световен план през 2023 г., като авиокомпаниите продължават да намаляват загубите, произтичащи от ефектите на пандемията ковид-19 върху техния бизнес през 2022 г. През 2023 г. се очаква ави окомпаниите да отчитат малка нетна печалба от 4.7 милиарда долара, или марж на нетната печалба с 0.6% — първата от 2019 г., когато тя беше 3.1%. За 2022 г. нетните загуби на авиокомпаниите в световен мащаб се очаква да бъдат 6.9 млрд. долара — значително подобрение спрямо загубите 42 млрд. долара и 137.7 млрд. долара, реализирани съответно през 2021 г. и 2020 г. Обратно в България пътниците, преминали през летищата през 2022 г., растат, но все още имат да догонват нивата от 2019 г. През април 2021 г. на летище София влезе концесионерът „СОФ кънект“, заменяйки държавната компания „Летище София“. През следващите две години летището ще се превърне в своеобразна строителна площадка, като трябва да се повиши капацитетът на Терминал 2. Летище София е обслужило 6 003 653 пътници през 2022 г., съобщиха от компанията концесионер. От дружеството отчитат значителен ръст спрямо миналата година, но с над 1 млн. пътници по-малко в сравнение с 2019 г. При черноморските летища във Варна и Бургас, управлявани от концесионера „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“, ръстът на пътниците е 59% за 2022 г. В абсолютна стойност това са 3.1 млн. пътници, като това е с 37% по-ниско от нивата от 2019 г. Там също предстоят нови инвестиции до 2026 г. През 2021 г. се появи ново име в авиацията на българския пазар — авиокомпанията „Гъливеър“, собственост на „Еър логистик“, еднолична собственост на Янко Иванов. Той беше управител на свързаната с мажоритарния собственик на Първа инвестиционна банка Цеко Минев „Би Ейч еър“ на туроператора Balkan Holidays. Брандът GullivAir стана популярен, след като беше съобщено, че авиокомпанията е получила разрешение от американската страна за директни полети и планира такива между София и Ню Йорк. Те обаче още не са стартирали въпреки наличните 3 самолета Airbus A330-200, които работят основно по чартърни полети. Вместо това полетите на къси разстояния в региона, които компанията планираше да захранват презокеанските, също не се развиха по план и след кратък опит за поддържане на линии между София и Скопие, Тирана и Бургас бяха спрени. С най-голям ръст в авиацията за 2021 г. обаче е компанията „ГП авиейшън“, която по данни в регистри разполага с два самолета. Тя има ръст 2166% и приходи 25.6 млн. лв., като е собственост на Ганеш Пига. В класацията на големите 100 компании в сектор транспорт за 2021 г. освен традиционните държавни жп дружества, които се движат инертно през годините, има и три частни играча, които през годините успешно развиват дейността си в различни жп направления и инвестират все по-активно и в жп заводи, виждайки огромни пазарни възможности в жп транспорта. Със скок на приходите с 44%, 51 млн. лв. оборот и под номер 45 е „Булмаркет рейл карго“, част от русенската група, търговец на горива и производител на биодизел, „Булмаркет ДМ“. „Булмаркет рейл карго“ има 17-18% пазарен дял и над 30 локомотива и се нарежда на второ място след държавните „БДЖ — Товарни превози“. В средата на 2022 г. беше съобщено, че „Булмаркет груп“ купува румънската жп комп ния Vest Trans Rail в сделката за 17 млн. евро, като целта на придобивката е в рамките на 3 до 5 години българската група да държи 10% от жп пазара в северната съседка. Русенската група вече има един жп оператор в Румъния, който започна работа през втората половина на 2021 г. — „Юнайтед рейлуейс“. В Сърбия също е придобито жп дружество с лиценз, което обаче не е извършвало дейност, като за него се купува подвижен състав. Групата инвестира във възобновяването и развитието и на жп завода, придобит от компанията — Локомотивен и вагонен завод в Русе, който фалира и в края на 2020 г. Под номер 59 и с 22% е „ПИМК рейл“, дружеството от групата на ПИМК. То се занимава с интермодални превози, като в края на 2017 г. през дружеството „Терминали“ ПИМК спечели концесията за 27 години на интермодалния терминал край Пловдив. Под номер 100 в класацията е още една жп компания — „Ди Би Карго България“, местният представител на Deutsche Bahn. Компанията съобщава за себе си, че е четвърти по пазарен дял железопътен превозвач в България. Компанията предоставя услуга за редовни транзитни превози през границата с Турция на автомобилни ремаркета (трейлъри), като е с фокус транзитен трафик и се явява свързващо звено между Германия, Турция и Гърция. „Ди Би Карго България“ разполага с 28 локомотива и стотици вагони. През 2019 г. тя придоби ремонтния завод за вагони в Карлово, където извършва капитален ремонт на товарни вагони. Сред глобалните цели на компанията майка е увеличение на модалния дял на железопътния товарен транспорт до 25% до 2030 г. в ЕС. Заключението Списъкът с използваната литература Приложенията Топ 100 Изтегляне 42.55 Kb. Сподели с приятели:
|