Развитие на прозрението - Самадияна Има два основни подхода за системно развитие на медитацията. И в двата подхода съществено място заема практикуването на проницателната медитация. Двата подхода се различават по начина, по който използват концентрацията като основа за прозрението. Единият подход е самадияна, другият е випассанаяна. 1. Колесницата на успокоението - самадияна: При този подход ние развиваме спокойствие на много дълбоко ниво, до нивото на дълбока концентрация, докато умът не навлезе в самаади върху един обект. С помощта на тази концентрация ние стабилизираме ума върху обекта, правейки го устойчив и стабилен и отстраняваме активните форми на замърсяванията. След развитието на тази концентрация, ние я използваме като основа и насочваме ума към развитието на прозрение, медитиращият насочва ума си към проницателната медитация. 2. Колесницата на випассана – випассанаяна: При този подход ние не се стремим да развием дълбока концентрация чрез фокусиране на ума върху един обект. Ние започваме директно с практиката на четирите основи на осъзнатостта – съзерцавайки променящите се процеси в тялото, в усещанията, в състоянията на ума и в обектите в ума. Култивирайки осъзнатост, ние също така развиваме съпътстващия вид концентрация. Тази концентрация не води до пълната дълбочина на спокойствието, типично за саманияна. Това е пластичен, мобилен вид концентрация, която работи заедно с прозрението. Наречена е моментна концентрация, защото тя протича от момент на момент в променящия се процес на съзнанието. Тъй като концентрацията се развива миг след миг, тя набира инерция, докато стане достатъчно силна, за да държи настрани замърсяванията (ефективно подтиснати) и да даде възможност да възникне мъдростта от прозрението. Кой подход ще се избере зависи от темперамента, наклонностите и обстоятелствата на медитиращия или зависи от неговия учител.
