Приключения извън тялото как да пътуваме извън тялото си

 

Предговор

Преди петстотин години няколко смели изследователи пресякоха един океан в търсене на нова земя – тайнствена земя, скрита сред един неизследван океан. Много хора счетоха това пътуване за загуба на време и ресурси. В крайна сметка модерната цивилизация бе процъфтявала векове без този вид изследвания.

Днес срещаме същия вид изследване – един непознат океан от енергия, очакващ да бъде покорен от индивиди, които притежават далновидността и куража да отидат отвъд границите на физическите си хоризонти. Както и в миналото, въображението на изследователя трябва да отиде отвъд познатия бряг. Както и в миналото, изследователят трябва да притежава вътрешния подтик и решителност да пътува отвъд известните на обществото и науката граници. Той или тя трябва да пътува сам/а, далеч от масите, които са се вкопчили в твърдата сигурност на земята.

Както и в миналото, изследователите са водени от едно нещо – нуждата да открият за себе си, защото всичко по-малко от знанието от първа ръка означава примирение с вярванията и допусканията на привързаните към земята.

Днес всеки от нас има възможност да отиде отвъд физическия бряг и да стане изследовател. Това велико приключение е на разположение за споделяне от всички нас.

 

ГЛАВА 1

Първи пътешествия

Най-красивото преживяване, което можем да имаме, е среща с мистериозното. Това е фундаменталната емоция, която стои в зародиша на истинското изкуство и истинската наука. Този, който не я познава и е престанал да се удивява и възхищава, е по-скоро жив умрял и очите му са замъглени.

Алберт Айнщайн написа тези думи преди много години и те са се запечатали завинаги в ума ми. Преди двадесет години твърдо вярвах, че физическият свят, който виждаме и усещаме, е единствената реалност. Вярвах на това, което виждаха очите ми – животът не притежаваше скрити тайни, а само безкрайни форми на жива и умираща материя.

Фактите бяха ясни; нямаше данни и доказателства за нефизически светове или за продължаване на съществуването ни след смъртта. Поставях под съмнение интелигентността на всеки достатъчно слабоумен да приема нелогичните понятия за задгробен свят, Бог и безсмъртие. Според мен това бяха измислици за утеха на слабите и за манипулиране на масите. За мен животът бе прост за разбиране: светът се състоеше от твърда материя, а форми и понятия за живот след смъртта и за отвъдното бяха неудачни човешки опити за създаване на нереална надежда.

Притежавах арогантното познание на човек, който съди за света само по физическите си сетива. Подкрепях изводите си с убедителните наблюдения, осигурявани от науката и техниката. В крайна сметка, ако там имаше нещо мистериозно, науката със сигурност щеше да го узнае.

Моите твърди убеждения за реалността и живота продължиха да съществуват до юни 1972 година. По време на среща с мой съсед, разговорът ни се насочи към възможността за живот след смъртта и съществуването на задгробен свят. Аз защитавах убедително агностичните си възгледи. За моя изненада съседът ми не оспори моите изводи, а вместо това ми разказа за преживяване, което бе имал преди няколко седмици. Една вечер, точно когато се унасял в сън, бил шокиран да открие, че плува над тялото си. Напълно разбуден и в съзнание, той се изплашил и моментално паднал обратно във физическото си тяло. Той възбудено ми обясни, че това не било сън или негова измислица, а съвсем съзнателно преживяване.

Заинтригуван от тази случка, реших да изследвам сам това странно явление. След няколкодневни изследвания открих множество описания на преживявания извън тялото в миналото. След допълнително търсене открих книга по темата, която описваше как могат да бъдат предизвикани преживявания извън тялото. Всичко това изглеждаше много странно и реших, че книгата е резултат на прекалено развито въображение.

Все пак от любопитство реших да опитам един от методите за излизане от тялото преди сън. След многократни ежедневни опити започна да ми става малко смешно. За три седмици единственото нещо извън нормата, което установих, бяха по-ясни спомени от сънищата ми. Ставах все по-убеден, че цялата история не е нещо повече от интензивни и ясни сънища, стимулирани от така наречените техники за напускане на тялото.

След това, една нощ около единадесет часа, се унасях по време на една от техниките за напускане на тялото и започнах да сънувам, че седя на една маса заедно с няколко души. Те всички ми задаваха въпроси, свързани с моето самоусъвършенстване и състояние на съзнанието ми. В този момент от съня започнах да се чувствам силно замаян и една странна скованост, подобна на тази причинена от новокаин, започна да завладява цялото ми тяло. Тъй като не бях в състояние да държа главата си изправена, припаднах и ударих глава в масата. Изведнъж се оказах буден, напълно в съзнание, лежейки в леглото с лице към стената. Можех да чуя странно бучене наоколо и се чувствах някак различно. Протегнах ръка към стената пред себе си. Гледах с изумление как ръката ми буквално навлезе в стената. Можех да почувствам вибриращата й енергия и като че ли докосвах самата й молекулярна структура. Едва тогава бях поразен от реалността на случващото се. „Господи, аз съм извън тялото си”. Възбуден, единствената ми мисъл бе: „Това е истина. Господи, това е истина!”

Лежейки в леглото, гледах ръката си в изумление. Когато се опитах да свия юмрук, чувствах натиска на свитите си пръсти, усещах ръката си напълно солидна, но виждах и усещах физическата стена пред мен като плътен, подобен на мъгла материал с форма.

Решен да стана, започнах да се придвижвам без усилия към края на леглото, като умът ми се опитваше да схване случващото се. Изправен, бързо опипах ръцете и краката си, проверявайки дали тялото ми е плътно и за моя изненада бях съвсем плътен и съвършено истински. Обаче около мен познатите физически обекти в стаята вече не изглеждаха изцяло реални и твърди. Вместо това, те изглеждаха като триизмерни образи. Поглеждайки надолу, забелязах някакво тяло в леглото си. Удивен установих, че това бе спящата форма на физическото ми тяло, мълчаливо обърната с лице към стената.

Когато фокусирах погледа си към по-отдалечения край на стаята, стената като че ли бавно избледня и изчезна. Пред мен можех да видя едно широко, зелено поле, което се простираше далеч отвъд стаята ми. Оглеждайки се встрани, забелязах човешка фигура, която ме наблюдаваше от около три метра разстояние. Това бе висок човек с тъмна коса, брада и червена роба. Стреснат от присъствието му се уплаших и моментално сe „върнах обратно” във физическото си тяло. С едно потръпване бях отново в тялото си и странното чувство на изтръпналост избледня, след като отворих очи. Възбуден седнах и умът ми се пръскаше от осъзнаване на току-що случилото се. Знаех, че това бе абсолютно реално, не сън или въображението ми. В случилото се бе взело участие пълното ми будно съзнание.

Изведнъж всичко, което някога бях учил за съществуването си и за света около мен, трябваше да бъде преразгледано. Винаги сериозно се бях съмнявал, че има нещо отвъд физическия свят. Сега целият ми светоглед се промени. Сега с абсолютна увереност знаех, че съществуват други светове и хора като мен би трябвало да ги обитават. Най-важното бе, че сега знаех, че физическото ми тяло е временно превозно средство, обитавано от истинския аз, и че с практика можех да се отделям от него по желание.

Възбуден от откритието си, грабнах писалка и лист хартия и описах точно случилото се. Куп въпроси изпълваха ума ми. Защо огромното мнозинство от хората нямат понятие от това явление? Защо различните науки и религии не го проучват? Възможно ли е този невидим свят да е „отвъдното”, споменавано в религиозните текстове? Защо правителството не изследва този очевиден паралелен енергиен свят? Възможно ли е нашата свръх зависимост от физическите сетива да ни е накарала да пренебрегнем един невероятен източник на изследване и открития?

Когато първоначалният шок от първото ми преживяване отмина, си дадох сметка, че животът ми никога повече няма да бъде същият. Колкото повече разсъждавах върху значимостта на преживяването си, толкова повече осъзнавах огромното му значение. Всичките ми агностични убеждения бяха пометени за една нощ. Знаех, че трябва да преоценя всичко, което бях научил още от детството си, всичко, което считах за истина. Удобните ми заключения относно науката, психологията, религията и моето съществуване бяха очевидно основани на непълна информация. Чувствах се възбуден, но също така и смутен – познатите ми схващания за реалността вече не важаха. Чувствах една все по-нарастваща празнота. Когато се опитах да разкажа на приятели за преживяването си, те го намираха прекалено странно, за да бъде прието на сериозно. През 1972 година терминът преживяване извън тялото даже още не съществуваше. По онова време най-популярното описание бе астрална проекция. Никой от познатите ми не бе чувал за астрална проекция и ако кажех някому, че съм напускал тялото си, те моментално решаваха, че вземам опиати и че съм изгубил ума си. Бързо открих, че трябва да запазя преживяванията за себе си, ако не искам да ме гледат с недоверие и даже с присмех.

След първото ми преживяване извън тялото в ума ми нахлуха безкрайни възможности и въпроси.

Отчаяно се нуждаех от информация и напътствия и прекарах няколко седмици в библиотеки и книжарници, търсейки всичко, което можеше да се намери на тази тема. Скоро открих, че наличното е много малко – само няколко книги, като част от тях бяха отпреди десетилетия и изчерпани. Към края на юли 1972 г. разбрах, че трябва да разчитам на себе си.

Реших да се съсредоточа върху едната техника, с която бях успял първия път. Тя включваше визуална представа в момента, в който се унасях за сън, на физическо място, което познавах добре. Както преди, представях си дневната на майка ми с възможно най-големи подробности. Отначало изглеждаше трудно, но след няколко седмици можех да видя в съзнанието си подробностите от стаята с увеличаваща се яснота - мебелите, десена на тъканите - даже малките дефекти по дървото и боята започнаха да се избистрят в ума ми. Разбрах, че колкото повече си представях как взаимодействам с физическите предмети, толкова по-подробни ставаха образите в съзнанието ми.

Практикувайки по този начин, се научих физически да се разхождам из стаята и да запомням конкретни детайли. Узнах също така значението на това да „почувствам” околната среда с ума си – усещането на килима под краката ми, усещането при седене върху даден стол, ходене, палене на лампата даже отваряне на вратата. Колкото по-детайлни ставаха усещанията и образите в съзнанието ми, толкова по-ефективни ставаха резултатите. Макар в началото да бе трудно, след известно време изпитвах удоволствие от предизвикване на живите образи в съзнанието си. Тогава реших да започна да водя дневник на своите преживявания извън тялото.

6 август, 1972 г.

В следващите секунди бях разбуден от силни вибрации и бръмчащ звук из цялото си тяло. Като че ли бях в средата на реактивен двигател и тялото и умът ми щяха да се разпаднат на парчета. Шокиран и уплашен от интензивността на вибрациите и шумовете, прескочих обратно в тялото си. Когато отворих очи, разбрах, че съм напълно вцепенен и че странно изтръпнало чувство е обхванало тялото ми.

През следващите няколко минути нормалните ми физически усещания бавно се завърнаха. Не можех да повярвам в интензивността на вибрациите.

Лежах в леглото и се чудех какви са тези вибрации и звуци и какво ги причинява. Знаех, че това не са физически усещания. Само предполагах, че те някак са свързани с моята нефизическа форма, евентуално с разпознаването на прехода на съзнанието ми от физическото в нефизическото ми тяло.

Може би просто осъзнавах една вибрационна промяна, необходима за получаване на преживяване извън тялото. За каквото и да ставаше дума, то можеше буквално да ми изкара акъла от страх. Въпреки това, бях решен да разбера какво се крие зад тези странни вибрации. Трябваше да има логично обяснение.

Следващата седмица не се случи нищо. Започнах да се съмнявам в себе си и в способността си да имам такова преживяване.

Тогава, една вечер към единадесет часа, бях задрямал, докато си представях дневната на майка ми. След минути се стреснах и събудих от пронизващия бръмчащ звук и вибрации по цялото си тяло. Отваряйки очи, си дадох сметка, че съм наполовина извън и наполовина в тялото си. Първата ми реакция бе уплаха. В ума ми нахлу паника и моментално се вмъкнах обратно в тялото си. Отваряйки физическите си очи, открих, че физическото ми тяло бе вцепенено и изтръпнало. Както преди, това усещане постепенно изчезна и нормалните ми физически усещания се завърнаха. Седнах в леглото, шокиран от интензивността на вибрациите и звуковете. Ясно си спомних как изговарям на глас: „Какво по дяволите е това?”

Припомняйки си преживяването, си дадох сметка, че бях съвършено неподготвен. Един инстинктивен страх очевидно нахлуваше в мен при първите намеци за отделяне.

В продължение на две нощи не се случи нищо необикновено. Тогава на третата нощ се събудих от странно изтръпване и вибрации от задната част на врата до цялото ми тяло. Положих всички усилия да запазя спокойствие и намаля страха си, но не успях и се почувствах уязвим и напълно загубил контрол. Стреснат, спонтанно помислих за физическото си тяло и вибрациите постепенно утихнаха. Когато физическите ми усещания се завърнаха, почувствах разочарование, че съм пропуснал чудесна възможност за изследване. В стремежа си да задържа момента, аз се успокоих, фокусирах мислите си извън физическото си тяло и започнах да окуражавам вибрациите да се завърнат. (Направих това като се концентрирах върху физическите вибрации, които току-що бях почувствал в задната част на врата си).

След около петнадесет минути, когато постепенно се успокоих и отново се унесох в полусън, вибрациите започнаха да се завръщат. Те започнаха отзад по врата, след което бавно завладяха цялото ми тяло, докато вибрирах с усещането на висока честота или високо ниво на енергия. Този път останах спокоен, като възбудата ми намаля, когато разбрах, че усещането на вибрациите бе донякъде приятно, когато бях подготвен. Едно високо честотно бръмчене  изглежда че резонираше в тялото ми и се почувствах изпълнен с енергия и лек като перо. С мисълта за плуване във въздуха почувствах как се придвижвам нагоре. Бях напълно безтегловен и за първи път усещанията ми бяха абсолютно прекрасни. Издигнах се до тавана и го пипнах с ръка. Удивен разбрах, че докосвам енергийната същност на тавана. Натискайки с ръка мъглявата молекулна структура, почувствах трептящата вибрираща енергия на тавана. Отдръпвайки ръка от тавана, забелязах, че ръката ми блести с хиляди брилянтно сини и бели светлини. От любопитство протегнах другата си ръка, хванах първата и, за мое учудване, я усетих като съвсем реална физически. Фокусирайки се върху ръката си, бях изумен от дълбочината и красотата на светлините. Усетих, че ръката ми изглежда като вселена от звезди. Странно е за описание, но се почувствах привлечен от една вселена, която бях самият аз. В този момент прескочих обратно в тялото си, изтръпналото усещане постепенно избледня и отворих в удивление очи.

4 октомври, 1972 г.

Почти моментално съм разбуден от силни вибрации и напомнящото електрически ток бръмчене из цялото ми тяло.

Стреснат съм и ме обзема силен пристъп на страх. Успокоявам се, като си повтарям: „Аз съм защитен от светлината.” Първоначалният ми страх бавно изчезва и представям себе си заобиколен от кълбо защитна светлина. Мисля си за плуване във въздуха и усещам как се издигам и напускам физическото си тяло. Чувствам се лек като перо и се издигам бавно нагоре. Докато отплувам далеч от тялото си, усещам, че вибрациите и бръмченето са намалели до чувство на слаб шум. Чувствайки се по-сигурен, отварям очи и откривам, че гледам в тавана на половин метър пред мен. Учуден съм, че съм отплувал толкова нависоко и инстинктивно си мисля да погледна към тялото си върху леглото. Моментално се прибирам във физическото си тяло и усещам странна вибрация, докато физическите ми усещания бързо се възстановяват.

Докато лежа и премислям преживяното, си давам сметка, че мислите, насочени към физическото ми тяло, би трябвало да са ме върнали обратно в него. Зная, че е възможно да виждам физическото си тяло, защото по време на първото си преживяване извън тялото аз го бях видял съвсем ясно. Подозирам, че ключът към наблюдението на физическите ни тела, е да останем колкото е възможно повече откъснати умствено и емоционално от тях. По-важно е обаче да поддържаме мислите си далеч от физическите си тела, защото и най-малката мисъл, фокусирана върху тялото, ще ни върне моментално в него. Разсъждавайки в ретроспекция, трябваше да си помисля да се обърна, докато отплувах, при което щях да наблюдавам физическото си тяло, без да фокусирам мисли върху него.

12 октомври, 1972 г.

Събуждам се в 03:15 след три часа и половина сън,  два REM¹) периода и се премествам върху канапето в дневната. След около четиридесет минути четене ми се приспива и започвам да си представям различни образи. Представям си как се намирам в светъл оранжев балон, който се изпълва с хелий. Усещам как ставам все по-лек, докато балонът се надува. Напрягам усещанията си и се опитвам да задържа представата възможно по-дълго време.

Унесен в сън, се събуждам от усещането на силни вибрации и бръмчене по цялото ми тяло. Разбирам, че съм готов да се отделя и веднага си мисля за плуване във въздуха. Вибрациите и звуците бързо намаляват, докато се отделям и плувам към  тавана. Инстинктивно протягам ръце към него, но вместо да го допра, ръцете ми бавно проникват в неговата вибрираща субстанция. Усещам леко съпротивление, докато ръцете ми се движат през тавана. Придвижвайки се бавно нагоре, тялото ми навлиза и минава през изолацията, гредите и покрива. Завладява ме силна възбуда, докато преминавам през покрива и се озовавам върху къщата.

Мисля си за изправяне и веднага съм изправен върху най-високата част на къщата. Когато се оглеждам, мога ясно да видя телевизионната антена и комина. Макар да е посред нощ, небето и всичко около мен е частично осветено от луминесцентно сребърно излъчване.

Докато стоя на върха на къщата, усещам внезапна потребност да летя. Разпервам ръце, спускам се надолу от покрива и летя над задния двор. Спускам се бавно, докато започна да летя около метър над земята. По някаква причина усещам като че ли натежавам и продължавам да се спускам, докато съм само на сантиметри от тревата. Мисля си за „контрол”, но е прекалено късно. С тъп звук се стоварвам надолу с лицето върху поляната. В този момент се озовавам обратно в тялото си. Физическите ми усещания се завръщат и се чудя защо съм изгубил контрол. Защо станах толкова тежък?

2 ноември, 1972 г.

Събуждам се от звука и усещането за силно бръмчене. Усещам като че ли тялото и умът ми ще се разпаднат на части. Първоначално съм стреснат от силата на вибрациите, но бавно се успокоявам и фокусирам цялото си внимание върху идеята за плуване във въздуха далеч от физическото ми тяло. За секунди се отделям нагоре и се рея на около метър и нещо над тялото си. Забелязвам, че бръмчащият звук и трептенията намаляват веднага след пълното отделяне. Те биват заменени от ведро чувство на спокойствие. Усещам се безтегловен и плувам като облак. Помислям си за придвижване към вратата и автоматично отплувам в тази посока. Изпитвам завладяващо чувство на свобода, което не съм познавал преди. Спонтанно решавам да летя и си мисля да премина през покрива. Моментално политам през тавана и през покрива като ракета. Развълнуван съм от резултата и започвам да разбирам, че мислите ми са енергията на моето придвижване. Разпервам ръце и политам няколкостотин метра във въздуха. Под мен ясно мога да видя сградите и съседните улици. Усещам леко придърпване, докато летя все по-високо над град Балтимор. Придърпването се усилва и помислям за тялото си.

Моментално се завръщам в тялото си. Когато отварям очи, физическото ми тяло е изтръпнало и вдървено. Докато преживяванията ми извън тялото продължаваха, бях удивен от нефизическите енергийни структури, които наблюдавах. С всяко ново преживяване въпросите ми се увеличаваха, докато бях обсебен от идеята да разбера природата на нефизическите форми, с които се бях сблъскал. Докато се опитвах да разбера връзката между физическата и нефизическата среда, разработих серия от груби експерименти. Например всеки ден закрепвах един молив или писалка на ръба на нощното си шкафче.

Целта ми бе да видя дали мога по някакъв начин да преместя физическия обект с моето нефизическо тяло. Скоро открих, че този прост експеримент е по-труден, отколкото изглеждаше. Най-голямата ми трудност бе да се фокусирам върху експеримента. В момента на отделянето в ума ми бушуваха безкрайно много възможности и моят експеримент изглеждаше незначителен в сравнение с многото възможни чудеса.

С всеки експеримент се засилваше убеждението, че моето нефизическо състояние на съзнанието бе изключително чувствително и реагираше на най-слабата мисъл. Преобладаващите ми съзнателни или подсъзнателни мисли ме изстрелваха веднага в определена посока. Научих бързо, че подсъзнателният ми ум оказва много по-голямо влияние и контрол над моите действия, отколкото някога съм си представял. Често една напълно спонтанна мисъл водеше до мигновена реакция. Например, ако си помислех за летене, което правех често, веднага излитах през тавана или стената и започвах да се рея над околността.

Постепенно осъзнах, че постигането на пълен съзнателен контрол през първите секунди след отделянето, е от решаващо значение. За да осъществя това, експериментирах с различни начини за постигане на контрол. Първоначално се опитвах да фокусирам цялото си внимание върху ръката си веднага след отделянето. Надявах се това да концентрира мислите ми върху една единствена идея и да ми даде моменталния контрол, който търсех. Това създаваше странното усещане, че се потапям в себе си. Макар вълнуващо, крайният резултат не бе контрол, а усещане, че съм хипнотизиран и след това въвлечен в една искряща вселена от бляскави сини звезди.

Недоволен от резултатите, реших да хвана силно нефизическата си ръка и да се фокусирам върху усещането на своя захват. Бях донякъде изненадан да открия, че чувствах нефизическата си ръка като едно удивително солидно тяло. Нефизическото ми тяло притежаваше присъщо вибриране, усещах го като напълно солидно, но чувствах и леката вибрираща енергия на субстанцията на нефизическата си ръка. Открих бързо, че моето енергийно тяло е наистина „реално” във всяко отношение и изглеждаше точно копие на физическото ми тяло. Открих също така, че когато мислите ми са фокусирани върху нефизическото ми тяло, започвам да се усещам привлечен навътре в него, като че ли бивах притеглен от вакуум дълбоко в себе си.

В продължение на няколко месеца повтарях тази процедура на самонаблюдение и научавах все повече за физическото си тяло по пътя на опитите и грешките. По пътя на повтаряните наблюдения започнах да си давам сметка, че нефизическата ми форма е като енергийна отливка – всъщност съзнателна енергия, приела една временна форма. Тялото, което усещах, когато бях навън от физиката си, изглеждаше резултат от очакванията на моя ум и от моята самопредстава. В допълнение - разбрах, че фокусирането върху нефизическото ми тяло, създаваше силна тенденция за въвличането ми в области, които не можех да проумея. Знаех, че се нуждая от други методи за придобиване на съзнателен контрол.

След почти една година започнах да се затормозвам от многобройните безуспешни опити да добия пълен контрол, когато най-сетне открих, че се бях задълбочил в този процес повече, отколкото бе необходимо. По време на един следобеден сеанс спонтанно извиках: „Контролирай сега!” Моментално почувствах усилване на аналитичния си ум. Така както стоях до края на леглото си, виждането ми се подобри, но остана леко нефокусирано, така че извиках: „Яснота сега!” Погледът ми моментално се фокусира. Почувствах изблик на енергия по цялото си тяло и яснота на ума. Бях развълнуван. За първи път почувствах, че контролирам напълно положението. Цялото ми самосъзнание присъстваше и всъщност бе по-будно, отколкото в нормалното ми физическо състояние. Мислите ми бяха кристално ясни и трептящо живи.

Изведнъж разбрах, че ключът към контрола е просто да поискам пълен съзнателен контрол моментално след отделянето. Започнах също така да разбирам значението на това да фокусирам мислите си и необходимостта да бъда изключително конкретен, когато поставям искания. В един случай, веднага след отделяне от тялото, казах на висок глас: „Желая  пълно будно съзнание!” и моментално се озовах във физическото си тяло. Открих, че контролиращата част от ума ми приема моите мисли буквално. Неудачният ми избор на думата „будно” бе моментално интерпретирана да означава  „физически будно”. След няколкомесечно експериментиране с различни фрази, започнах да разбирам, че бях несъзнателно програмирал себе си да мисля „контрол” по време на всяко излизане извън тялото. Скоро открих, че го правя автоматично, когато се издигах нагоре и извън тялото си. След година на проби и грешки, вече знаех, че съм на прав път.

През целия този период продължавах експериментите си с моливите. По време на няколко преживявания извън тялото се опитах да преместя молива на нощното шкафче и с изненада открих, че честотата на вибрациите (плътността) на нефизическото ми тяло изглежда определя дали виждам молива и всъщност цялата стая. Бавно започнах да разбирам, че околната среда, която наблюдавах, не е физическия свят, както предполагах. Осъзнах, че структурите, които нормално наблюдавах, когато бях извън тялото си, са нефизически структури. Постепенно нещата започнаха да идват по местата си. Най-накрая окончателно разбрах защо имаше малки различия между нефизическите и физическите мебели и другите предмети. Например нефизическите стени често бяха с различен цвят и формите и стила на някои от мебелите и килимите бяха различни. Много от различията бяха малки, но въпреки това забележими.

За да мога да видя нормалното си физическо обкръжение, вътрешните ми вибрации трябваше да бъдат относително забавени. Забелязах също, че самият акт на поискване на по-ясно съзнание и яснота на образите, сякаш автоматично повишава вътрешната честота (на вибриране) на нефизическото ми тяло.

В стремежа си да направя експериментите си по-реалистични, закрепих моливите на три различни места, покрай които обикновено минавах, когато напусках тялото си. Надеждата ми бе, че ще забележа моливите до леглото и в края на леглото, когато се придвижвах покрай тях. Като погледна назад, си давам сметка, че това вероятно е изглеждало странно. Спомням си, че веднъж майка ми ме попита: „Какви са тези моливи?” Представете си да се опитате да обясните това на майка си, без да прозвучите като откачен.

След няколко седмици, след като се отделих, най-накрая се фокусирах върху един от моливите. Придвижвайки се покрай леглото, се концентрирах върху молива, закрепен на ръба на гардероба. В началото погледът ми изглеждаше замъглен, някак извън синхрон, така че казах на висок глас: „Яснота сега!” Моментално погледът ми се фокусира. Можех да видя ясно молива пред себе си, но той изглеждаше като триизмерна мъглява форма със субстанция. Приближих се, докоснах го с ръка и почувствах леко трептене, докато пръстите ми преминаваха през субстанцията на молива. Донякъде озадачен, опитах отново, но резултатът бе същия. Фокусирайки вниманието си, си дадох сметка, че нефизическото ми тяло е очевидно по-малко плътно от молива и спонтанно казах на висок глас: „Трябва ми да стана по-плътен!” И с едно потръпване се озовах обратно във физическото си тяло. Когато физическите ми усещания се възстановиха, не можах да сдържа смеха си: бях получил отговор на молбата си. Трябваше да запомня, че исканията ми, докато бивах извън тялото си, бяха приемани буквално. Изглежда, че имаше малко място за интерпретации или за нюанси на сивото. При всяко искане трябваше да запомня да бъда изключително конкретен. Може би нещо от рода на: „Искам да преместя този молив!” щеше да свърши повече работа.

При едно подобно преживяване години по-късно, практикувах самохипноза със запалена свещ. След отделяне от тялото стоях срещу свещта и реших да я загася с духане. За мое учудване тя веднага изгасна. След като се завърнах във физическото си тяло, отворих очи и видях, че физическата свещ все още гори. След известен размисъл разбрах, че трябва да съм изгасил свещта в това, което вече зная, че е паралелно измерение, най-близко до физическото. Това измерение е относително плътен енергиен дубликат на физическия свят.

Този прост експеримент е от значение, защото дава доказателство, че условията и предметите, срещани по време на преживяванията извън тялото, съществуват независимо от физическия свят. Изглежда, че ние не наблюдаваме физическия свят от друга перспектива, както вярват много хора, а взаимодействаме с едно отделно, но успоредно измерение на енергията.
21 юни, 1973 г.

Събуждам се в 05:00 часа и се придвижвам до дивана. След около 15 минути четене ми се приспива и решавам да пробвам нещо ново. Грабвам лист и молив и започвам да изписвам многократно утвърдителното изявление: „Сега съм извън тялото си”. Докато пиша, си го повтарям на глас. След като го изписвам около петдесет пъти, едва успявам да задържа очите си отворени. Унасяйки се в сън, продължавам да го повтарям наум.

Разбуден съм от странна скованост и вибрации по цялото тяло. Оставам колкото е възможно по-спокоен и се фокусирам върху усещанията си от издигането във въздуха. След няколко секунди осъзнавам, че съм извън тялото си. Ставам до физическото си тяло и се отправям към прозореца. Чувствам се някак извън фокус и искам яснота.

Имам малко подобрение и затова повтарям искането си, този път по-настойчиво: „Нужна ми е яснота сега!” Моментално съзнанието ми става кристално ясно. Усещам тялото си по-леко и изпълнено с повече енергия. Чувствам се буден и решавам да се опитам да летя. Разпервайки ръце, правя лек подскок и излитам през тавана и покрива и се озовавам на няколкостотин метра над околността. Завъртам леко ръце и изравнявам тялото си във въздуха. Усещането е абсолютно удивително. Чувствам се напълно свободен, докато прелитам над град Катонсвил. Макар че е нощ, пейзажът е осветен от сребърно сияние. Под мен къщите и улиците изглеждат като коледна градина. Изведнъж чувствам подръпване в гърба си и спонтанно се замислям за тялото си. Мисълта за тялото ми ме връща обратно в него с едно потръпване. Събуждам се с леко изтръпнало тяло.

3 юли, 1973 г.

Събуждам се от звука и усещането за интензивно бръмчене. Като че ли тялото и умът ми са вътре в някакъв двигател. Първоначално съм стреснат от интензивността на вибрациите, но бавно се успокоявам и насочвам цялото си внимание към идеята за отделяне от тялото. Моментално се отделям и отплавам към тавана.

След отделянето забелязвам, че силният бръмчащ звук е намалял. Докато плувам на около метър над тялото си, вибрациите биват заменени с чувство на спокойствие. Имам усещането за безтегловност и се нося като облак.

Моментната мисъл за придвижване към вратата ме отпраща автоматично в тази посока. Фокусирайки мисълта си, мисля за дневната и отплавам директно там. Не мога да повярвам колко лесно и естествено става това. Мисля си как стоя прав и ето ме изправен да разглеждам наоколо.

Всичко около мен изглежда познато освен стените, които са светло жълти, вместо бели и част от мебелите са малко по-различни от физическите си двойници. Например един стар люлеещ се стол изглежда същият, но масичката за кафе е различна. Физическата масичка е в съвременен стил, докато нефизическият й двойник изглежда като антика от 18-ти век.

Взирайки се в обкръжението си, разбирам, че мога да виждам през неясните очертания на физическите стени. Когато се фокусирам върху стената на дневната, тя като че ли става все повече подобна на пáра по форма и субстанция и бавно изчезва. Пред мен се появява нещо съвсем ново - една поляна, докъдето ми стига погледът. Правя няколко стъпки напред и навлизам в новия терен. Когато се вглеждам в поляната пред себе си, виждам фигурата на човек, който стои прав на около двадесетина метра. Той ме наблюдава внимателно, но не се приближава. Взирам се по посока на него в продължение на няколко секунди. Той има тъмна коса и ниско подстригана брада и е облечен с червена роба, която се спуска до коленете. Той отговаря на погледа ми с кимване на глава и лека усмивка.

Цялата ситуация е поразителна. Чувствам се неловко и не зная какво да направя. Да се приближа ли и да заговоря този непознат, или да го избегна? Дилемата ми бива разрешена бързо, като се озовавам във физическото си тяло.

Докато лежа в леглото, ми идва наум, че това може би е същият човек, когото видях при първото си преживяване извън тялото. Колкото повече премислям появяването му, толкова съм по-убеден, че този човек не е просто един случайно „преминаващ” нефизически обект. Той като че ли наблюдава всяко мое движение. Също така бе очевидно, че той нямаше никакво намерение да ме доближи или да комуникира с мен. Подозирам, че той знаеше как всяко негово движение щеше да ме изплаши; самата гледка на някой, който стоеше там неподвижен, бе достатъчно смущаваща.

В продължение на няколко дни любопитството, свързано с този човек, не напуска ума ми. Какви са неговите намерения и цел? Чудя се дали той не е някакъв гид, който наблюдава моя напредък. Допълнително - чудя се дали всеки, който има преживявания извън тялото, има такъв човек, който наблюдава напредъка му. Той очевидно не желаеше да се намесва; всъщност, когато го видях, изглеждаше почти изненадан. Мога само да предположа, че той вероятно наблюдава моите преживявания извън тялото от едно малко по-различно вибрационно равнище, за да остане незабелязан. Когато съм фокусирал вниманието си, трябва да съм повишил вибрационното си равнище и съм могъл да виждам отвъд обичайното си физически подобно обкръжение.

Сравнявайки това с първото си преживяване, разбирам, че те са сходни в много отношения. Основната разлика бе, че този път моят контрол и зрение бяха по-добри. Колкото повече мислех за своите преживявания, толкова повече разбирах, че всичко, което считах за факти или истина, трябваше да бъде преоценено. Например установеният от много време „факт”, че съзнанието ни е резултат от електрохимична дейност в мозъка звучеше вече като смехотворно твърдение, резултат от очевидно непълна информация. Вече знаех, че мозъкът трябваше да изпълнява някаква друга функция - вероятно като биологично средство за предаване между нефизическия ум и физическото тяло. Стана ясно, че физическият мозък е подобен на компютърния твърд диск, който съхранява информация и спомени, необходими за поддържане и работа на временното ни биологично превозно средство.

С продължаването на моите преживявания извън тялото, тези наблюдения биваха потвърждавани отново и отново. Едно бе сигурно – аз можех да мисля без физическия си мозък. Можех да творя, анализирам и си припомням. Също така разбрах за съществуването на определени различия. Например, когато бивах извън тялото си, аз действах по-спонтанно и решително, отколкото във физическото си тяло. Чувствах се някак мотивиран да извършвам неща, които даже не ми идваха наум, докато бях във физическото си тяло. Например често си мислех за летене и моментално излитах от стаята си и летях из околността или се озовавах над странни пейзажи, които не можех да разпозная. Понякога подозирах, че бивах насочван от някаква по-експанзивна, неизвестна част от мен самия.

Често спонтанните ми мисли ме въвеждаха в ситуации и преживявания, които ми позволяваха да вникна в области и събития, свързани с моето минало и настояще. В много случаи не разбирах причината на тези преживявания, преди да изминат седмици и даже години.

Следващото преживяване оказа дълбоко влияние върху мен. За първи път наистина разбрах неограничения потенциал на изследванията извън тялото.

9 юли, 1973 г.

Около обед решавам да подремна. Докато се унасям в сън, си представям дневната на майка ми. По цялото ми тяло преминава усещане за скованост. Усещането ми е приятно и аз се издигам над тялото си. Изпълнен съм с чувство на възбуда, докато се придвижвам към края на леглото.

Оглеждам се наоколо и изпитвам внезапно желание да видя младата жена от горния апартамент. Веднага заплувам нагоре и усещам как главата и раменете ми минават през тавана. По някаква неизвестна причина обаче усещам силно съпротивление и не мога да премина през тавана. За момент съм заседнал в тавана и ме обзема паника. Казвам на глас: „Долу!” и моментално се придвижвам надолу към пода.

С чувство на облекчение се успокоявам и се концентрирам. Отивам до вратата на спалнята си и прекрачвам прага. Докато преминавам през вратата, чувствам леко изтръпване, но не срещам никакви проблеми. Отблизо вратата е като обвита в мъгла. Движа се нормално, влизам в дневната и вървя към предната врата, когато изведнъж чувам от дясната си страна ясен мъжки глас да ме вика по име.

„Уили!”. Стреснат се оглеждам и виждам мъж, седнал на дивана. Изглежда около тридесетгодишен и някак познат. „Уили, радвам се да те видя.” Разпознавам гласа му и веднага разбирам, че това е моят чичо Хилтън. Шокиран от присъствието му, аз само се взирам в него, докато той говори.

„Обзалагам се, че си изненадан да ме видиш”. Той цъка с език и продължава: „Имаше известни проблеми с тавана”. Аз се приближавам към него и казвам: „Чичо Хилтън, това ти ли си?” Той отново се усмихва: „Да, аз съм”.

Оглеждам го отблизо. Изглежда с двадесет години по-млад и много по-слаб, отколкото когато почина. Той изглежда развеселен от опуления ми вид и казва: „Ей, аз съм не по-малко изненадан от теб да те видя”. Тонът му става сериозен: „Уили, как се научи да правиш това?” Изненадан съм от въпроса му и отговарям: „Просто опитах и се получи”. „Не са много тези, които могат да правят същото. Всички ние сме твърде изненадани”. Той ме гледа втренчено в очакване на отговора ми.

Докато го гледам, реалността на цялата ситуация ме поразява. По някаква причина чувствам силна вътрешна нужда да полетя. „Чичо Хилтън, трябва да тръгвам”. Той се усмихва и кима, докато се придвижвам към вратата.

Лесно минавам през предната врата и виждам пред себе си широко зелено поле (физическото обкръжение на жилището ми е един жилищен комплекс). Пристъпвам навън и протягам нагоре ръце. Вътрешният ми импулс за летене изглежда че ме изстрелва нагоре като ракета. Разпервам ръце, стабилизирам се и експериментирам с контролиране на полета си. Когато се оглеждам, мога да видя ясно шосе № 40 под себе си. Решавам да го следвам и летя на запад няколкостотин метра над земята. Силна възбуда и усещане за свобода се излъчват от всяка част на съществото ми.

Поглеждайки надолу, виждам ясно пътя, къщи и цели квартали. Когато минавам над град Еликорт, усещам някакво подръпване в центъра на гърба и мисля за тялото си. Моментално се озовавам във физическото си тяло и чувствам леко изтръпване, което бързо отминава.

Веднага щом физическите ми сетива се възвръщат, откривам старите фотоалбуми на майка си и търся снимки на починалия си чичо. Прехвърлям набързо страниците и накрая намирам негова снимка на около тридесет години. Без съмнение снимката пред мен е точно копие на мъжа, когото току-що срещнах.

Като премислям това преживяване, ми се изясняват няколко неща. Първо, ние очевидно продължаваме съществуването си след смъртта. Макар да знаех това още от първото си преживяване извън тялото, това става още по-очевидно, когато в действителност видиш и разговаряш с починал човек, когото си познавал. Просто няма начин да греша. Мъжът, с когото току-що разговарях, бе моят чичо.

Второ, учуди ме фактът, че чичо ми изглеждаше в разцвета на силите си – предполагам около тридесет. Всъщност той бе толкова млад, че не можах веднага да го позная. Характерният му глас и това, че ме нарече „Уили” ме убедиха окончателно, че това бе той. Починалият ми чичо бе единственият човек, който някога ме е наричал Уили. Всички останали ме наричаха Уилям или Бил.

Когато чичо ми почина, той бе на петдесет и четири години и с твърде наднормено тегло. Когато го видях сега обаче, той изглеждаше млад, слаб и в цветущо здраве. Изглежда, че след като се отърсим от физическото си тяло при смъртта, ние приемаме енергийната форма, моделирана или повлияна от представата, която имаме за себе си. Тъй като съм научил, че нефизическите енергии естествено реагират на мисълта, изглежда разумно да предположим, че нашите мисли и самопредстава биха повлияли на личната ни енергия. Изглежда вероятно да приемем нефизическа форма, която приляга най-добре на представата, която имаме за себе си.

Ако това е така, естествено се чудя как ли изглеждам, когато напусна тялото си. Дали изглеждам точно както физическото си тяло? Чудя се също така дали формата ми ще се промени, ако съзнателно променя своята самопредстава. Звучи малко странно, но изглежда възможно нефизическата ни форма да бъде също така временна, както физическото ни тяло. Сериозно се замислям какво ли би станало, ако докато съм извън тялото си, се концентрирам върху промяна на формата на не-физическото си тяло.

В продължение на няколко седмици срещата с починалия ми чичо не излиза от ума ми. Бях сигурен, че той изглеждаше изненадан и любопитен относно способността ми да напускам тялото си, но в същото време той сякаш очакваше появяването ми. Той изглежда знаеше, че аз ще вляза в дневната. Може би това бе причината за неуспешното ми минаване през тавана. Възможно е да съм бил по някакъв начин насочен към дневната. В допълнение - имах странното чувство, че някой седеше до него. Трудно е за обяснение, но бях почувствал още нечие присъствие там и бях сигурен, че за момент съм видял финото очертание на жена.

Продължих да следвам подхода, който бе вече дал резултати. Събуждах се в седем часа и се приготвях за университетската си лекция в девет. След това се завръщах в апартамента на майка си и четях, докато ми се приспиваше. Обикновено около обед прилагах моята техника за излизане извън тялото. Продължих да експериментирам с различни методи, но открих, че най-простият вършеше най-добра работа. Отивах в стаята си, лягах на леглото и си представях как се разхождам из дневната, като разглеждах внимателно всички най-малки подробности, свързани с помещението. Често вземах три или четири предмета и се стараех да си ги представя ясно наум. Не разбирах нито мислех за начина, по който правех всичко; само знаех, че това върши работа.

Приблизително в 30% от случаите, след като се унасях, откривах, че съм седнал, че плувам във въздуха, или се претъркулвам настрани от леглото. Усещанията ми при отделяне от тялото бяха сходни - бръмчащ звук, придружен от усещане на вътрешна енергия или вибриране по цялото тяло. В момента на най-големите вибрации се насочвах извън тялото си, като сядах или се изтъркулвах от леглото.

Предпочитах да сядам, защото често претъркулването ми причиняваше чувство на дезориентация. Открих, че ми е най-лесно просто да седна и да пристъпя прав извън тялото си. По този начин като че ли упражнявах повече съзнателен контрол върху нефизическото си тяло. Възможно е движенията, свързани с вървенето по земята, да имаха някакъв „заземяващ” ефект.

14 септември, 1973 г.

Докато се унасям, повтарям наум обикновеното си утвърдително изречение: „Сега съм извън тялото си”. В същото време си представям предмети в дневната на майка ми. След около петнадесет минути се унасям в сън. Изведнъж се стряскам и събуждам от звук на изстрел близо до главата си. Тялото ми е напълно изтръпнало и по него преминава поток от силна енергия. Изплашен съм и инстинктивно мисля за физическото си тяло. Веднага се озовавам в тялото си и се оглеждам около стаята за източника на изстрела.

След възвръщането на физическите ми усещания си давам сметка, че съм се справил твърде зле с това си преживяване. Предполагам, че изстрелът е бил някакъв вътрешен звук, вероятно причинен от акта на отделянето ми от физическото тяло и че може да съм се отделил от някаква свързваща точка, намираща се някъде в главата ми.

Сществува теория, според която всички сме свързани с физическите си тела в седем енергийни местоположения, и един силен пукащ звук може да обозначава отделяне във или около епифизната жлеза. В момента нямам факти, с които да подкрепя тази теория, но трябва да призная, че преживяването ми е забележително сходно със звуците, за които съобщават Силван Мълдун и Пол Туичел.

Върху усещанията и звуковете, съпровождащи преживяванията извън тялото, са проведени малко изследвания. Надявам се в близко бъдеще това да се промени. Ако имаме предвид огромния потенциал, който съществува за придобиване на ново знание, разумно е да бъдат проведени повече изследвания. Категорично съм убеден, че те ще доведат до нови прозрения относно невидимите природа и източници на съзнанието.
25 октомври, 1973 г.

Отпускам се все повече и се унасям, докато повтарям твърдението: „Аз съм извън тялото си”. В следващия момент седя в леглото си в пълно съзнание и се оглеждам наоколо. По тялото ми преминават вибрации, докато се надигам, и когато отивам до стената на спалнята, навлизам в ново обкръжение. Ходя по някаква пътека и навсякъде около мен се шири пустош.

В далечината се вижда една радио кула, която се издига, докъдето свършва погледът ми. Изпитвам силно желание да тръгна към нея и си казвам: „Трябва да стигна до кулата”. Изведнъж се озовавам до нея. Точно пред мен се намират дузини стари празни тенекиени кутии, които блокират пътя ми. Започвам да ги избутвам встрани и питам на висок глас: „Какви са тези неща?” В този момент в съзнанието ми се появява серия от ясни картини. Не мога да кажа дали те произхождат отвътре в мен, или отвън. „Много добре, започваш да разбираш. Ти си в областта на високите вибрации - една среда, която реагира на мислите. Възприятията ти за околната среда биват създадени от ума ти. Умът ти интерпретира околната среда според референтни моменти и форми, към които има отношение”.

Умът ми прелива от възбуда. За първи път разбирам очевидното. Пътеката, по която вървя, е моят житейски път. Металните стари кутии представляват всичките боклуци, които забавят напредъка ми: моите страхове, ограничения и привързаности. Всички те трябва да бъдат отстранени от пътя ми, за да мога да напредна и постигна духовните си цели. Взирам се в кутиите за момент. Те изглеждат стари и смачкани. С чувство на голяма радост и задоволство аз ги изритвам от пътя си. Приток на енергия преминава през мен, когато отстранявам пречките от пътя си. Чувствам се овластен и изпълнен с енергия, когато пристъпвам към радио кулата и откривам, че съм точно до нея. Търся някакъв вход, но не откривам такъв. Докато се разхождам около кулата, чувствам силно придърпване. Зная, че трябва да се завърна към тялото си.

Единствена мисъл за тялото ми и се озовавам в него. Отварям очи и разбирам, че ми се ходи по малка нужда. Малко съм ядосан на себе си, че не съм планирал нещата по-добре. Сега наистина съм заинтересован от радио кулата и от това, което тя символизира. Защо не можах да открия вратата й? Имам идея, но се нуждая от потвърждение. По-важното е, че съм учуден от полученото съобщение. Трудно е за обяснение, но го усетих много ясно в ума си. Това бяха по-скоро образи, отколкото думи. Още по-важно – разбрах, че това преживяване бе по-различно от всички предходни. Навлязох в напълно специфична среда, в един нефизически свят, който изглеждаше различен от този също нефизически, в който бях попадал до момента.

В допълнение - околната среда изглежда че реагираше лесно на мислите ми. Чувствах се някак различен, по-лек, изпълнен с повече енергия. Не разбирам напълно какво се случва, но подозирам, че е нещо важно.

12 ноември, 1973 г.

Усещам леки вибрации и силно движение. Изведнъж се озовавам в една украсена катедрала, изправен пред висок амвон. Чувствам се напълно удобно и бързо се изкачвам по стълбите към амвона. Готов съм да се обърна към аудиторията, но когато поглеждам надолу, виждам, че няма никого. Объркан и без да зная какво да правя оттук нататък, се завръщам в тялото си и се оказвам седнал в леглото в пълно съзнание. Учуден, си казвам: „Странно, никога досега не съм имал преживяване извън тялото в седнало положение”. Тогава си давам сметка – аз съвсем не съм във физическото си тяло. Оглеждам се наоколо и виждам, че физическото ми тяло лежи в леглото в дълбок сън. Вълна от възбуда преминава през мен, когато си давам сметка, че преживяването в катедралата се е случило в напълно различно енергийно тяло. За първи път ми става ясно: „Усещането” на двете нефизически тела е изключително различно. Енергийното тяло, в което съм в момента, е много по-плътно, почти физическо, в сравнение с лекотата на второто ми енергийно тяло.

Цяла седмица правих неуспешни опити; тогава ненадейно то се случи. След петчасов сън се събудих в 06:00 ч. и се преместих на дивана. След около петнадесет минутно четене ми се приспа и повторих любимото си твърдение: „Сега съм извън тялото си.” 40-50 пъти, докато заспивах.

Веднага разпознах вибрациите, надигнах се от физическото си тяло и направих няколко стъпки към вратата. Вместо да премина през вратата, както обикновено, аз помолих за яснота и твърдо пожелах да изпитам втората си енергийна форма: „Аз се придвижвам към по-висшето си тяло”. Почувствах изблик на енергия и моментално се озовах в напълно различно обкръжение. Бях направо възхитен; получи се. Почувствах се изпълнен с енергия и лек като перо; в ума ми напираха различни възможности. По навик помолих за яснота и умът ми стана кристално ясен. За първи път напълно разбрах какво означава да си с ясно съзнание. Мислите ми станаха по-бързи и по-живи от всякога. Трудно е за описание, но се чувствах невероятно експанзивен, без страхове и ограничения. Допълнително - осъзнах, че първото ми нефизическо тяло е много сходно с физическото.

Премисляйки случилото се, си спомних постепенната промяна в нефизическото ми тяло, при която навлязох навътре. Стана ми ясно, че увеличавайки честотата на персоналната си енергия, аз автоматично се придвижвах навътре, в по-вътрешните нефизически сфери на вселената. Това откритие е важно за всички нас. Не само честотата и плътността на енергията ни, но също така нефизическата ни форма се променя, когато изследваме по-вътрешните сфери.

След като изпитах тази промяна няколко пъти, не можех повече да пренебрегвам значението на това откритие. Честотата на персоналната ни енергия е пряко свързана с честотата на непосредственото ни обкръжение. В резултат на това, когато променим честотата на персоналната си енергия, моментално се придвижваме на нефизическо енергийно равнище на вселената, което съответства на собствената ни вътрешна честота. Веднъж придобил някаква степен на самоконтрол спрямо своите нефизически изследвания, започнах да експериментирам със съзнателното променяне на своята честота. Открих, че това може да стане просто с отправяне на искане за промяна на честотата, докато съм в състояние извън тялото.

В продължение на две години вярвах, че се придвижвах странично от една област в друга в същото измерение, но сега потресаващата истина бе очевидна. Аз не се придвижвах странично, а навътре във вселената от една енергийна среда в друга. Страничното придвижване се усещаше по различен начин; сетивно то бе много по-физическо. След многократни опити и грешки достигнах до редица наблюдения. Първо, когато поискаме дадена промяна в състояние извън тялото, веднага получаваме отговор на фокусираното си искане. Второ, когато направим искане да повишим вибрациите си или да се придвижим навътре, съзнанието ни автоматично ни изстрелва в област на вселената, която има по-висока честота. И трето, нашата вътрешна честота винаги отговаря на честотата на новото измерение или среда, които преживяваме.

С практика е възможно съзнателно да променим и контролираме вибрационната честота на нефизическото си тяло. Този процес е ключът към истински контрол и неограничена свобода в състояние извън физическото тяло. С помощта на това знание е възможно да се придвижваме от едно енергийно измерение в друго с пълен съзнателен контрол, но което е по-важно - това ни дава възможност да изследваме цялата многоизмерна вселена. Това вътрешно движение, когато е контролирано, ни дава способността да станем напълно съзнателни „междуизмерни” същества. Следващото описание е пример за това.

12 март, 1974 г.

По обед повтарям редовните си твърдения: „Сега съм извън тялото си.” и бавно се унасям. След секунди чувствам вибрациите и съм вече извън спящото си тяло. Придвижвам се към края на леглото. Моментално настоявам: „Яснота сега!” и погледът ми се прояснява. Чувствайки се центриран, се изправям до леглото и казвам високо: „Придвижвам се навътре”. Веднага чувствам някакво бързо вътрешно движение – привлечен съм от вакуум дълбоко в мен. Усещането за движение е толкова интензивно, че извиквам: „Стоп!”

Моментално преставам да се движа и разбирам, че съм сред ново обкръжение. Аз съм на открито, сред един красив парк. Погледът ми е замъглен, затова повтарям изискването си: „Яснота сега!” Погледът и мисълта ми като че ли се наместват. Чувствам тялото си по-леко и изпълнено с жизнена енергия. Опитвам се да се успокоя, докато мислите ми препускат. Поглеждам надолу и усещам тялото си. Имам определена форма, много сходна с нормалното ми нефизическо тяло, обаче усещам тази форма по-лека и по-енергична от първото си енергийно тяло.

Възбуден от успеха си, казвам на висок глас: „Придвижвам се на следващото равнище”. Моментално съм притеглен навътре с невероятна скорост. Едва удържам състоянието си и страхът ми нараства. След секунди вътрешното движение спира рязко и аз плувам в друго странно обкръжение. Този път виждам малко предмети, но усещам излъчването на силна енергия около себе си. Когато се оглеждам, разбирам, че не трябва да обръщам главата си. Изглежда че виждам, накъдето насоча мисълта си и мога да гледам едновременно във всички посоки. Поглеждам надолу към тялото си, но не виждам нещо, което мога да опиша. Аз съм една 360 градусова гледна точка без форма и субстанция. Чувствам непреодолим прилив на енергия и познание, протичащи през мен.  Цялото ми същество е потънало в море от чиста енергия и безпрекословна любов.

В продължение на това, което изглежда часове, се наслаждавам на успокояващите усещания, че плувам в този океан от чиста живителна светлина. Тъй като не желая да се завърна в тялото си, поддържам фокуса си възможно най-дълго. Най-накрая се завръщам в тялото си и поглеждам часовника. Изненадан съм – отсъствал съм по-малко от четиридесет минути.

Като обмислих своите преживявания, се опитах да добия по-ясно разбиране на нефизическото си съществуване. Вече са очевидни някои сходства и различия между физическото и нефизическото ми тяло. Например разбрах, че зрението ми и в двата случая е много сходно. Единствената забележима разлика бе яснотата. Веднага след отделянето погледът ми биваше често замъглен и извън синхрон. Можех обаче бързо да го подобря с командата: „Яснота сега!”. Открих, че е важно да извършвам това при всяко преживяване извън тялото и често се налагаше да го правя няколко пъти в едно преживяване.

Забелязах, че се осланях силно на зрението си. В сравнение с него останалите ми сетива изглеждаха почти без значение. В ретроспекция вярвам, че това може да се дължи на настоящата ми зависимост от зрението. Всеки от нас е различен; някои наблягат повече на слуха или на тактилните усещания. Подозирам, че всеки от нас разчита повече на едно сетиво за разлика от останалите. Например професионалният музикант може да се фокусира повече върху слуха, докато един танцьор – върху усещанията за допир и положение в пространството.

Разбрах също, че дишането вече не бе необходимо и че усещанията за температура изглежда не съществуваха. Макар да не усещах температурата, имах чувство за допир, можех да усещам предметите и даже да чувствам собствения си захват. В допълнение - докато слухът ми оставаше общо взето същият, чувството ми за вкус изглежда отсъстваше. По-късно щях да открия, че всичките ни пет сетива са на разположение, стига да се фокусираме върху тях.

По пътя на опита разбрах, че всичките ни нефизически сетива са създадени и контролирани от умовете ни и сериозно си зададох въпроса дали нефизическите ни тела съдържат някаква естествена, или присъща способност да усещат нещо. Мислите ни преобразяват нефизическите ни тела в съответствие със самопредставата ни в момента. Достигнах до разбирането, че физическото ми тяло е само временно превозно средство за външна изява. В течение на времето осъзнах, че това важи също и за нефизическите ни тела.

Разбрах, че нефизическата ми форма в много отношения е енергиен дубликат на физическото ми тяло. Общият размер и форма си оставаха същите, докато енергийните субстанции, от които бях съставен, бяха твърде различни. Вместо молекули, моето нефизическо тяло сякаш бе съставено от безброй малки взаимосвързани точки светлина. На два пъти, докато бях извън тялото си, опитах да се погледна в огледало (физическо огледало), но не можах да видя нещо.

Любопитството ми относно външния вид, конструкцията и субстанцията на нефизическото ми тяло се увеличаваха след всяко преживяване извън тялото.  Макар че можех лесно да наблюдавам ръката си, докато бях извън тялото, виждането на цялата ми форма се оказа трудно. Най-накрая, след десет години на преживявания извън тялото, се случи следното.

2 октомври, 1982 г.

Чувам бръмченето, наподобяващо  звуци на двигател, и пожелавам да напусна тялото си. Пристъпвам към вратата на спалнята и автоматично заявявам: „Яснота сега!” Зрението ми се избистря, преминавам през вратата и влизам в дневната. Все още с леко чувство на дезориентация, повтарям на глас искането си с повече ударение: „Яснота сега!” Усещам как погледът и съзнанието ми се наместват. Мислите ми са ясни и отправям гласно изискване: „Искам да видя формата, в която съм сега!” Моментално имам силното усещане на привличане вътре в себе си. Изведнъж съм различен и безтегловен, като че ли летя в пространството. Когато поглеждам напред, виждам блестяща, бяло-синкава форма. По някаква причина изглежда зная, че гледам нефизическото си тяло от различна перспектива. Взирам се с изумление в тази форма пред мен, която блести и прелива от енергия и светлина. Прилича на енергийна отливка, съставена от милион малки точки светлина. Има синкаво излъчване, но изглежда, че има определена външна структура. Светлинното тяло пред мен е голо и идентично с физическата ми форма. Макар тялото ми да изглежда твърдо, има определено движение на енергия и излъчване. Виждам нещо, което наподобява океан от сини звезди из цялото си тяло. Трудно е за описание, защото звездите са неподвижни, но в същото време се движат; светлината и енергията в тялото ми изглежда се променят подобно на вълните на океан.

Докато се взирам в светлинното си тяло, ме поразява мисълта, че би трябвало да съм в друго тяло. В същото време не усещам никаква форма или субстанция. Аз съм като гледна точка в пространството без всякаква форма. Докато разсъждавам върху новото си състояние, изпитвам усещане за бързо движение и моментално се озовавам във физическото си тяло.

Докато лежа неподвижен и премислям преживяването си, съм поразен от неизбежното заключение: би трябвало да притежавам многобройни енергийни тела. Формата, която току-що изпитах, бе забележимо по-лека (по-малко плътна) даже от второто ми нефизическо тяло. Дадох си сметка, че традиционният възглед, че притежаваме две тела – физическо и духовно, е прекалено опростен. Ние сме много по-сложни от това. Така както във вселената съществуват множество нефизически енергийни измерения, всеки от нас би трябвало да се състои от множество енергийни тела или средства за външен израз.

Сега съм сериозно озадачен за колко нефизически тела и форми става дума. Подозирам, че има по едно във всяко измерение на вселената и че всички те са взаимосвързани, така както физическото тяло е свързано със своето първо нефизическо (духовно) тяло.

17 октомври, 1983 г.

Усещам странни вибрации и изтръпналост по цялото тяло. Разбирам, че съм във вибрационно състояние и фокусирам вниманието си върху усещането на изплуване навън от физическото си тяло. След секунди плувам нагоре и далеч от тялото си и бавно се приземявам към вратата на спалнята. С чувство на пълно удивление навлизам в структурата на вратата и усещам вибриращата й енергия, докато плувам без усилия през нея, с отворени очи. Вратата изглежда като енергийна мъгла, оформена в калъп от етер.

След като преплувам през вратата, мисля си за стоене прав и веднага се озовавам в дневната, прав до дивана и се оглеждам наоколо. Забелязвам малка странна форма, която изглежда ме следва. Вглеждайки се, разпознавам нашия малък пудел Макгрегър. Удивен съм, защото никога не съм виждал животно при преживяванията си извън тялото. Той изглежда учудващо естествен и солиден, когато маха с опашка и гледа към мен. Забелязвам, че очите му блестят, но виждам и още нещо: има една тънка нишка като паяжина, която се простира от тялото му чак до спалнята. От любопитство се навеждам и докосвам тънката сребърна нишка. Моментално кученцето изчезва. Стреснат съм от бързата промяна и моментално се озовавам в тялото си.

Когато сковаността ми бързо изчезва, чувствам как кучето физически скача върху леглото. Лежа неподвижно и премислям преживяването си, опитвайки се да наместя нещата. Сега повече от всякога разбирам колко малко знаем за себе си и за своя свят. Чувствам се като наивен ученик, който току-що е видял реалния свят за първи път. Поразен съм от мисълта колко сме арогантни, когато си мислим, че знаем каквото и да е. Ние, които не знаем кои сме, защо сме тук и даже накъде вървим, гледаме на себе си като доминиращи, интелигентни господари на света. Наистина е иронично просто колко сме измамени.

Още по-смешни са нашите твърди убеждения и изводи относно неща, които не виждаме и не разбираме. Сега повече от всякога съм убеден, че изследванията извън тялото могат да дадат отговори на много загадки на нашето съществуване.