Упътване за събиране на географически, исторически и археологически материали
Изтегляне 242.06 Kb.
|
| УПЪТВАНЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА ГЕОГРАФИЧЕСКИ, ИСТОРИЧЕСКИ И
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ съобщава д-р Константин Иречек В първа книжка на "Периодическото Списание" поместих една статия върху географическото изучаване на България и на края и обещах, че в една от идущите книжки ще обнародвам едно упътване за онези, които искат да събират материали за да съставят описание на някое окръжие, околия или друг някой по -ограничен предел на страната. Това си обещание изпълнявам сега на следващите страници, които съдържат един ред въпроси, най-напред топографически и после археологически и исторически. Тези въпроси, вярвам, не са до там пълни, както би било, може би, желателно, но аз бях си наумил да поместя тука само най-важните и то представени по начин, до колкото е възможно, общодостъпен. За по-голяма пълнота би трябвало да се влезе в подробностите почти на цялата географическа наука и на отечествената история. Нашите въпроси не са назначени за ония, които искат да предприемат пространни, специални издирвания, с измервания и подробни повтарящи се обсервации, правени с помощта на научни инструменти, а са написани за всеки родолюбец, който има случай и воля, да посвети свободното си време за, събиране на разни данни за обяснение на българската география и история. В отделни подробни описания на някои по-малки предели, преди всичко, се изисква голяма яснота и точност. Всичките имена трябва да са записани с всевъзможна вярност според произношението на местното наречие. Размерите най-добре да се определят всички с помощта на метрическата мярка. С голяма предпазливост трябва да се постъпва при събиране на народни възпоминания, защото не всичко е народно предание, каквото се приказва от някого си от народа; много пъти разни лица, особено по-книжните, дотъкмяват преданията с разни свои тълкувания и прибавления. При археологическите неща всякога трябва точно да се определи местонахождението, с подробно описание на местността, било в обитаемите места било вън от тях по полето или по планините. Археологическите въпроси засега могат да служат и като упътване за събирането на древности за Българският народен музей. Подобни въпроси биха могли да се съставят и по народната икономия, за записване на народните обичаи, песни, приказки и пр. За събиране на материали върху обичайното право у южните Славяни едно обширно упътване отколе е съставил проф. Богишич. На български го е превел Петър В. Оджаков. Съжалявам, че това упътване не се е посрещнало с онова внимание, което би заслужавало, защото зная, че за изучаване на юридическия живот на Българите има още много да се събира, особено в западните части на Княжеството. За начина на събиране на географическите материали и за научното изследване на една страна въобще има впрочем някои много хубави и обширни ръководства на Френски, английски и немски език. Едно от тях мисля че би било добре да го има в библиотеката поне на всяко едно от нашите държавни училища. То е на швейцарския географ Калтбруннер „Ръководство за пътника", съчинено на Френски, една голяма книга от 762 страници с 280 изображения и 24 таблици, която съдържа едно почти пълно упътване за научни изследвания във всяко едно отношение, за географията, геологията, метеорологията, хидрологията, Флората и Фауната, населението, народописанието, езиците, обичаите, суеверията, костюмите, храната, жилищата и пр. Изложението е вещо и ясно. Книгата е назначена да служи и за пътници в чужди страни и за любители, които искат да изучат точно най-близките околности на своето жилище. На немски такова ръководство за научни наблюдения е издал Д-р Наймайер, със съдействието на някои от най-първите германски учени, най-повече за презморски пътешествия. Същото назначение, за мореплаватели и за пътници в тропически страни, имат и разни английски наръчни книги. Ако настоящите наши въпроси ще дадат подтик за съчиняване на няколко подробни монографии върху разни предели на България, целта им ще бъде постигната. Обнародването на такива трудове е турено отколе в програмата на „Периодическото Списание".
Ако се описва някой предел, който няма такова една старо название, всякога трябва подробно да се опишат границите, докъде се простира предприетото описание. 2. Опишете всичките текущи води на вашите места, реки, потоци и долчини. Кажете где, на кои планини, в какви околности и при кои села се намират изворите им, в кое направление те. текат изпърво, накъде обръщат подире течението си и где се събират наедно. Най-добре е да се вземе за основание най-голямата река и да се опишат притоците и, най-напред от дясната страна, после от лявата, всичко по ред, от изворите до края. При това трябва точно да се запишат имената на всичките и най-малки рекички, и то на разни езици, ако ги има, както и всичките промени на тези имена, които настъпват в продължение на течението. 3. Забележете водопадите и скоковете, ако ги има на реките и потоците, имената им, положението, ширината и височината. 4. При описание течението на една вода трябва да се каже през какви места тя минава, къде слиза от планините, къде си пробива път през тесни клисури и къде тече през по-отворени полета. Също са забележителни дълбочината, ширината, бързината, цвета, временните наводнения, природните качества на бреговете, които са или стръмни и каменисти, или ниски и песъчливи или блатисти, после островите и рамената и най-накрая най-важните прелези (бродове), гдето минава водата. Също трябва да се споменава, какви са долините, през които минава реката, широки или тесни, тъмни или усойни. Има реки, които текат почти направо, до гдето други се лъкатушат през множество кривулици. 5. Трябва да се обръща внимание и към промените в течението на потоците и реките. Има текущи води, които в историческо време полека съвсем са се пренесли на друго место. Други пък реки имат широки песъчливи и каменисти корита, но се напълват само зимно време или след големи дъждове, а другояче обикновено са почти изсъхнали. При големи реки (напр. при Дунава) е забележително постепенното подкопаване на крайбрежните глинести височини от водата, или от друга страна постепенното отстъпване и заместяване на старото течение с пространни песъчливи пустини. 6. На много реки има направени бентове или язове, назначени за воденици и други индустриални предприятия, съществуването на които трябва да се споменава. Също трябва да се забележи дали реката може да носи салове или ладии. 7. Има ли подземни води, сиреч рекички, които на места излизат на яве, на места пак се губят в пещери, блата или понори? 8. При стоящи води, езера, и езерца, е забележително пространството им, обемът, ширината и дължината, дълбочината им и техните периодически промени, после и цвета на водата; описвайте природата на бреговете и околностите им, островите, както и притоците на, езерото и споменете, накъде изтича водата на самото езеро. Не трябва да се изпущат от внимание и най-малките езерца, които се намират тук-там разпилени по планинските долини и поляни. Освен към името трябва да се гледа и към различните предания и приказки, каквито ги има особено за планинските езерца. 9. Забележителни са блатата, терсините и мочурливите места, имената им, пространството, външният им вид (дали са покрити с трева, с гора или са отворени), периодическото им напълване с вода и пресъхване, откъде приемат вода и накъде тя изтича от тях, и също има ли периодически изпарения и мъгли, които се образуват над тяхната повърхност. 10. Много са важни разните топли и студени извори, както и минералните води (слани, горчиви, целителни и пр.). При такива източници трябва да се запише не само името и местоположението им, но трябва да се забележат и свойствата, които им се приписват от населението; също е нужно да се определи температурата им с термометър. 11. Край морето вниманието трябва да бъде обърнато особено към външността на крайбрежието и към пристанищата, както и към устията на реките. 12. Изчислявайте планините, определяйте посоката им, забелязвайте имената на всичките върхове, над кое село или над изворите на коя река кой от тях се намира, споменавайте за външният им вид и описвайте изгледа от по-забележителните височини. Кой от тия върхове населението счита за най-висок? 13. При описването на планините трябва да се обръща внимание към растителността, кои места са голи и каменисти, кои са покрити с пасбища и кои с гора и то гора от какви видове на дърветата. По планините много са любопитни всичките отделни названия на местностите, на разни върхове, чуки, провали, поляни, пасбища, кладенци, трапища, клисури и пр. 14. Обаждайте всичките клисури, пътеки и преходи през планините, заедно с разстоянията. 15. Любопитни са онези места, гдето са се разпаднали и строполили някои стръмни канари и са покрили по-долни места са разпилени исполински камъни; въобще голямо внимание заслужват всички такива по-нови промени на земната повърхност, заедно със сведенията, кога са станали тези преврати. 16. Също са забележителни разните уединени канари, които се срещат по планините и които някога имат една чудна външност; трябва да им се забележи названието, както н преданията и приказките за тях. 17. В българските предали има тук-там и пещери, сухи или с текущи или стоящи води. Любопитни са ледените пещери. Изисква се забелязване на името, измерване на пространството и описание вида на стените в пещерата. В някои пещери се намират и кокали от предпотопни животни или следи на най-старите човешки жилища. За много от тях има и всякакви приказки и предания. 18. Между планините се срещат отворени заселени равнини или полета от различна величина, всяко с особено название; трябва да се записват размерите им, както и кои села се намират на дъното им. 19. Важни са сведенията за земетресенията в миналите времена. Трябва да се разпитат годините и денят, кога са ставали тия приключения, с какви особени явления и в какъв размер. 20. От климатологията най-важното е определянето, кога захваща и свършва зимата, кога става жетвата и кога зреят овощията, как са чести дъждовете (особено в планините) и дали има някои местни особени ветрове (напр. както е „Вечерника" в Родопските долини). 21. Горите са били едно време по-гъсти и ги е имало повече, отколкото сега. Трябва да се опише сегашният им вид и разпространение и да се каже, от какви дървета се състоят (борове, елхи, букове, дъбове, брястове, габъри, липи и пр.). Важни са сведенията за гори, които ги няма сега, и за времето и начина на изчезването им. И имената на горите и кориите по някога биват доста любопитни. 22. На много места има уединени стари сенчести дървета с огромни клонове, към които населението гледа с някакво си уважение или суеверие. 23. Приказвайте, какъв дивеч се намира в описаните от вас местности (мечки, рисове, вълци, лисици, диви котки, рогачи, сърни, диви кози, диви свини, зайци, дропли, яребици и пр.) и какъв още дивеч се помни, да е имало едно време. 24. Кои планини, реки, полета, градове и други местности особено се споменават в местните народни песни, пословици и приказки? 25. Какви народности живеят в описаните предели? 26. С особено внимание трябва да се забелязват местните названия които се употребяват за жителите, или сериозно или като насмешка; такива названия са напр. Романци, Загорци, Рупалани, Шопи, Торлаци, Клинки, Мърваци, Бърсяци и пр., или у Гърците в Каваклийската околия Кариоти, у Турците Юруци, Коняри, Къзълбаши. При всяко едно име трябва да се определя разпространението и границите му, също и тълкуванията на значението му, ако се приказва нещо за това между народа. 27. Важни са бележките за местното наречие, особеностите на произношението на някои звукове и местни някои думи и изречения, другаде непознати, също и до къде се простира този начин на говорене. 28. Обичаите, костюмите (дрехите), характерът, суеверията и всичкия начин на живеенето у местното население представлява един твърде благодарен и обилен материал за описание. Външния вид на хората, големия или малкия им ръст, цвета на очите и космите и по-силното им или по-слабо телосложение също принадлежат между предметите на народописанието. Между другото трябва да се гледа и към особеностите на фамилиарния живот, напр. дали жителите живеят само в малки отделни фамилии или задружно и съвкупно в цели родове по 40-50 или повече души; и как се управляват тези родове. 29. Къщите на селските жители от какъв материал са правени и какъв им е планът? Има ли къщи (бордеи) на половина заровени в глинестата земя, като напр. в Ломско и Раховско. 30. Любопитни и важни са данните за земеделието, земеделските растения и оръдия, за градинарството, за скотовъдството, за занаятите и търговията, пазарите и панаирите. Без да се впущаме в подробности, обръщаме тука вниманието към разни икономически и юридически особености на земеделието в някои предели, както напр. работене нивя „на изполица" в Кюстендилско и другаде, отношенията на тъй наречените „кесимджии" в Кюстендилското Краище, „пeрeкендета" в Еленско и др. При скотовъдството забележителни са обичаите на номадските пастири, Власи или Българи, които лете пасат на високите планини, а зиме в по-топлите равнини: условията на тяхното пасане, обичаите им, названията свързани с тяхното занятие, сроковете, кога дохождат и кога си отиват и пр. 31. Записвайте всичките села с имената им на разни езици, с числото на къщите или на домочадията и по възможност и на жителите, по народност и по вяра. Има села събрани на едно место, когато други са разпръснати по планините, в махали и колиби, които имат особени названия. За всяко село трябва да се каже, под коя планина и при коя вода лежи, и трябва да се определя разстоянието му от административното средоточие на описания предел. Ако селото е сменяло някак името си, трябва да се споменат тия промени. 32. За пълнотата на описанието е нужно, да се каже, кои големи пътища кръстосват описаната страна и през кои места те. минават, с какви разстояния и пр. II. По археологията и историята. 1. Има ли дири от човеци, които са живели в пещери или в някои дупки, нарочно издълбани в глинестите стръмнини на върховете? Какво се приказва в народните приказки за най-старите човеци? 2. Край езерата и блатата не се ли виждат тук-там дървени колове, полупотънали, като следи от древни села, гдето хората са живели в къщи, издигнати над водата или над блатото за по-голяма сигурност и защита? 3. Не се ли намират нейде по горите, по планините, по ливадите или между нивята уединени големи камъни без надписи, турени очевидно от човешка ръка, някога по-големи над по-малки като столове, другаде разредени в редове или кръгове (monuments megalitiques) ? Как зове народът тези камъни и какви предания съществуват за тях? 4. Намират ли се при оране или при копане малки изгладени длъгнести камъни с дупка или без дупка, които едно време са служили за първобитни секири и топори, тъй назоваеми от народа сега громове? 5. Изкопават ли се и други каменни оръдия, ножове, стрели, оръдия по някои места в България назоваеми хромели - за размилане на житото с въртене на един кръгъл камък в друг един издълбан камък, та и други такива древни груби изделия? При това всякога трябва точно да се определя местонахождението. 6. Намират ли се древни грънчета от глина, изпълнени с пепел, в които са се съхранявали изгорелите остатъци на мъртвите тела? Въобще голямо внимание трябва да се обръща към езическите гробища, с тела изгорели или съхранени изцяло, заедно с разни съдове и други неща. 7. Срещат ли се при копането бакърени, бронзови или железни оръдия, като мечове, секири, стрели, ключове, разни накити и пр.? 8. Изкопават ли се старовремски големи кюпове, назначени за съхраняване на жито или вода? 9. Много любопитни са могилите (тепета), които се намират по Пловдивското, Казанлъшкото (Туловското), Софийското поле и почти навред по България. Те са гробници на стари владетели, войводи и боляри. Трябва да им се описва положението, като се обясни дали се намират по няколко заедно в редове, или разпилени на далеко; също е важен и обемът им и височината, после дали имат остър връх или са горе плоски, и съществуват ли около тях дървета и извори. Много от тия могили имат си свои имена и приказват се за тях разни предания. Нужно е да се разпитва, дали се е отваряла някоя могила и какво се е намерило вътре. Освен това трябва да се преглежда, имало ли е на върха им някакъв камък поставен или не. 10. Случват се понякога и могилки, които са служили не за гроб, а само за определяне на границите и които са вътре празни. 11. Намират ли се нарочно изкопани трапове, направени или като обкоп около някакъв старовремски лагер или като дълга линия на укрепления за няколко часове път. Трябва да се определи ширината и височината на насипите, както и ширината и дълбочината на трапищата, според размерите, найдени в ония места, гдето това укрепление още не е разсипано или разорено. Такива римски насипи има напр. в Добруджа. 12. Нахождат ли се на пусти места, на кръстопътищата или другаде, големи дялани камъни с издълбани знакове или груби изображения, като звезди, слънце и месец, рогачи, коне и пр.? 13. Срещат ли се по канарите и стръмните места, някога високо над пътят, разнообразни дялани в живия камък букви, знакове, изображения и пр.? Такива, паметници трябва по възможност най-точно да се описват, най-добре с помощта на едно изображение. 14. Навред по българските страни се намират развалини на стари крепости (градища). Те най-повече лежат на по-високите места, под ребрата на планините, на стръмни, уединени канари, край клисури или в ъгълът, гдето се стичат две реки. Най-вече са четириъгълни, с кръгли или няколкоъгълни кули; понякога цялото укрепление се състои само от една кула с няколко стени за по-добра защита. В някои клисури от укреплението са излизали и стени, които са затваряли пътят напреко; през стената се е минавало с една врата. Трябва точно да се описва положението на крепостта, размерите, материалът (камък дялан или недялан, или тухли, свързани с хоросан, или едно и друго, камъни и тухли в един полог над други) и планът: къде са кулите, къде се види, че са били вратата, имало ли е изкопани хендеци наоколо и пр. Също тръба да се записват български, турски, гръцки или други имена на градището, както и преданията за тия развалини, как са се викали разните им местности, какви съдбини е имал градът, кога е запустял, и какво са изровили жителите случайно между съсипните. 15. Голямо внимание трябва да се обръща към старите калдъръмени пътища, следите на които под името "царски път" или „Троянов път" често се срещат по България. Трябва да се забележи с най-голяма точност, къде се намират такива остатъци от древни калдъръми, от кое место (при кое село) до къде, се простират съхранените им части, в коя посока отиват, от какъв материал е направен пътят, каква му е ширината, как го нарича народът и какво приказва за него. Въобще голямо внимание заслужават остатъците и преданията за старите пътища, които не са вече в употребление, и то не само за калдъръмените римски друмове, но и за средновековни пътеки и тия от турските времена, употребявани преди направата на днешните шосета. 16. Понякога има и части от римски пътища, дялани в живия камък в клисури или по каменисти места, както напр. в Македония във Вардарската Демир-Капия. 17. Важни са старите каменни мостове. Ония с обли сводове и равен път са от римска или средновековна направа, ония пък с остри сводове и пътя издигнат по средата са преправени или съградени в турско време. Много пъти се намират разрушени остатъци на някакви "латински мостове" в пусти места, гдето сега не се минава. С най-голямо внимание трябва да се препишат латинските, гръцките, словенските или турските надписи на такива мостове, поместени в перилата или в калдъръмът. Най-вече мостовете имат в народа и свои имена и свои предания. 18. Близо до калдъръмени римски пътища се срещат кръгли гладки камъни с надписи (miliaria), един човешки бой високи, които съхраняват важни сведения за времето на направата или поправката на тези пътища във времената на римските царе. Такива камъни понякога съвършено са захвърлени по нивята или по турските гробища, а важността им за старата география е неоценима. 19. По България на много места се намират остатъци на цели пространни древни градове, сега съвсем запустели и зараснали с трева и гъсталак. Трябва точно да им се опише положението, като им се издири най-напред градската стена, която при римските и средновековните градове обикновено е представлявала един четириъгълник и е била направена от тухли или от камък, с кули в известни разстояния. Каменния материал от тия развалини много пъти е развлечен по близките сегашни градове и села, гдето следите му се видят по къщята, мостовете, джамиите, черквите, чешмите, гробищата, за назначението межди на нивята и др. Това също трябва да се каже за остатъците на древни градове, които се намират засипани под улиците и къщите на сегашните градища (както в София, Стара Загора, Кюстендил и пр.). Там особено внимание заслужват турските гробища, пълни с древни стълбове, украсени камъни и други паметници. 20. Често се срещат навред по България разни работени камъни малки и големи. Най-важните са онези с изображения (basreliefs), плочи или цели саркофази олтари и пр. Такива камъни трябва внимателно да се прибират и съхраняват, особено в училищните здания; от тях най-удобно е да се снема изображение, вещо нарисувано, или най-добре една фотография, която надминава всяко какво годе по-изкусно подробно описание. 21. Също трябва да се каже за статуите, каменни и металически от разни величини. 22. Понякога се намират на уединени места цели като стълбове с украшения и надписи както напр. тъй наречения Дикили-таш при село Мусина, между Търново и Севлиево. 23. Между най-важните стари паметници принадлежат надписите, които, латински и гръцки, не са редки в България. По-много от тях са прости надгробни камъни, но има и надписи, подигнати в почет на римски императори, войводи и други длъжностни лица, спомени за съграждане на публични здания, надписи с религиозно съдържание, със закони и постановления и пр. Докато те не могат да се приберат всичките в един народен музей в столицата, най-добре е да се пазят в местните училищни здания. Когато има да се препише един надпис, най-напред трябва той да се очисти с вода и с една метла, за да се отдели от него всичко, земя, прах, мъх, растения и др., което заличава буквите. Един верен препис, в който се забелязва и величината на надписа (в сантиметри), може понякога да послужи съвсем добре за обяснението му. Но има надписи, издялани в един мек камък, почти изветрял, с букви издълбани небрежно или повредени с по-нататъшно употреба на камъка. Там и препис не стига. Заради това научните, пътници употребяват следующето средство за снемане на надписите: камъкът се умива съвсем чисто, после се полага върху него една добра чиста хартия, намокрена с вода (или няколко хартии, една върху друга) и тя с помощта на една четка се притиска към цялата му повърхност, като се приглажда особено към това, щото тя да вникне във всичките букви на надписа. После се оставя върху камъка, догдето изсъхне; снимъкът ще представлява едно вярно копие от повърхността на камъка с всичките, му гладки и издълбани места и може да се чете, гдето и да е, като да четеш самия оригинал на надписа. 24. Намират ли се случайно малки металически плочици с латински надписи (римски военни дипломи)? 25. В околностите на големите градове особено внимание заслужват остатъците на древните водопроводи, над земята или под нея, съградени от камъни или от тухли, 26. Важни са зданията за бани, някога доста стари и после поправени в течение на вековете, особено над топлите извори. Забележителни са всичките надписи и предания за поправяне на постройката до най-ново време. 27. Във всичките страни на южна Европа се намират при градене, копане, оране и пр. разновидни дреболии, изделия на древната индустрия, от злато, сребро, бронз, бакър, кост, камък, печена глина и пр., като мъниста, играчки, украшения, фигурки на хора и на животни, гривни, игли, пръстени, обици, работени камъчета от разни бои, съдове, теглилки и други неща, които за археологията имат понякога една твърде голяма цена. В древните гробове се срещат и стъклени съдове, които са много любопитни. 28. Римляните са употребявали при граденето на своите здания най-вече тухли (tegulae). Заради това навсякъде, гдето е имало римски колонии, се намира множество големи, добре изпечени, червени тухли. Те понякога имат надпис като печат, с името и числото на легионът (в крепостите напр. край Дунава) или с името на фабриканта. Намират се и големи тухли като плочи, с цели надписи, грубо изтиснати. 29. Монетите не са нещо рядко в България. Те често се изкопават на обработени и необработени места. Като се събират и описват, всякога трябва да се забелязва местонахождението им, защото по тия данни узнаваме, кои места са били заселени в ония времена и през кои пътища е вървяла търговията. 30. Какви предания има у народа за старите Латини? 31. Съществува ли между народа, вън от влиянието на най-новите български книги и училища, някой спомен за християнските държави преди турското завоевание, за българските царе и велможи, за гръцките царе и пр.? Приказва ли се нещо за турското завоевание на градищата или на целия предел? 32. Описвайте всичките стари черкви, които се намират в обитаемите сега места и още служат, или които са обърнати в джамии или които са запустели (църквища) и лежат вън от сегашните жилища. Забелязвайте размерите и планът им, от какъв материал са правени, името им, прегледайте живописите, преписвайте надписи словенски или гръцки, особено ония, в които се споменават ктиторите или някои леточисления, и събирайте преданията за тези черкви. 33. Има ли по вас дървени черквици от по-нови времена? Къде са се черкували хората в турско време? 34. Много са важни манастирите. Те трябва точно и обширно да се описват с положението им, черквата, паметниците, преданията за тяхното основание, ктиторите и съдбините им от най-старите до най-нови времена. 35. Има ли манастири разрушени или запустели и какви предания съществуват за тях между народа? Няма ли манастири обърнати заедно с имотите им в турски джамии или текета? 36. Понякога (напр. в черноморските предели и близо до Цариград) се намират на високи канари издълбани в стената пещери, гдето са живели пустинножители. Има там и черквици, живопис по стените и стари надписи. 37. Важни са старите черковни утвари, одежди, потири и др., с надписи словенски или гръцки. Няма ли предания за звонове, закопани във време на турското нашествие? 38. Срещат се стари икони, някога с леточисления, любопитни за историята на живописта в българските предали. Трябва да се разпитва, къде са работени тия икони и да се събират сведения за по-старата черковна живопис (напр. в Трявна и Самоков). 39. Най-важно нещо са старите, ръкописи, на кожа и на хартия, както и старопечатните книги, печатани в Сърбия, Венеция, Влашко или Русия; на кориците им има някога любопитни стари записи. На много места се приказва за книги закопани в по-нови времена в черквите. 40. Любопитни са и старите християнски гробища, някога на усамотени и пусти сега места, с каменни кръстове и плочи, с надписи или без надписи. 41. Обръщайте внимание към места, които се викат Стража, Стражище, Стъргел и пр. Край Дунава има насипани могилки, гдето едно време са стояли стражите. Любопитни са и местностите, наречени Падало, Царево падало (конак), които също съхраняват спомен от средните векове. 42. Трябва да се събират преданията и разказите за битки, станали в старо време, за бойни поля („разбое", „разбойна" и пр.), гдето се изкопават оръжия и човешки кокали. 43. В България тук-там ,се срещат старовремски оръжия, или изкопани от земята, или съхранени по християнските или турските къщя, мечове, саби, лъкове, стрели, копия, харби, боздугани, шлемове, щитове и др. 44. Помни ли се нещо за стария начин на лов с опитомени соколи? Съществувало ли е употребяване на соколи за лов до неотдавнашно време у местните турски бейове? 42. Има пусти селища с особени имена, за които се помни, че на тяхното место е имало едно време село, та има и предания, как са пропаднали тия села или защо са се пренесли на друго место. 46. Много са драгоценни сведенията за стари рудници, с прокопи хоризонтални или вертикални, със следи на видни и самокови и с купове стара сгурия. Познава се, каква руда се е вадила, и преданията някога знаят, от кога се е престанало да се обработва рудникът. Трябва да се опише точно местоположението и да се забележат имената на всичките местности, особено на рудните планини и на самите прокопи (рупи или долове). 47. Сведения за някогашната търговия, за безистените, керваните, места, от къде са се донасяли стоките и кои на къде се изнасяли, за старовремските търговци, както и за старите пазари и панаири са от голяма цена. 48. Също е необходимо да се събират сведения за занаятите и индустрията какви занаяти са се работили едно време и какви предания има за тях, какво се разказва за началото на сегашните местни индустрии, дали са от памтивека или дали са донесени недавно от другаде, после какви промени са ставали в начина на работенето им. Какви мерки и теглилки са се употребявали в по-старите времена или имало ли е в тях до най-подирно време някоя местна особеност? 49. Има градинарски и земеделски растения, които са донесени недавно. За тяхното въвеждане понякога се помни, кога е било (ориз, барабой и пр.). 50. Особено внимание трябва да се обръща към сведенията за границите между епархиите с промените, които се помнят в тях, също и за границите между нахии, кадилъци и санджаци, и въобще за всичкото състояние и промени на административното и черковното разделение на страната дору до последната война. Тия стари граници на турското време най-повече си влекат началото още от българската държава. Трябва да се разпитва, кой град или паланка е спадал под кое по-голямо административно средоточие и колко нахии или други подразделения е имал санджакът. 51. За градовете е нужно да се приберат всичките сведения и предания за големината им, как са се увеличавали или пропадали, имало ли е повече Турци или християни в тях и как са се умножавали християните. 52. Турците всякога са се населявали там, гдето са намерили някои християнски укрепени места, градове или паланки. Заради това турски селения в българските страни всякога са се намирали в места от стара стратегическа или административна важност; по тая причина трябва да се изпита, къде. са седели Турците и за такива места, гдето в последно време ги няма по-вече а гдето се помни, че са седели някога в по-напрешните времена. 53. Почти по всичките градове има остатъци от турски здания, особено от джамии, куршумли-ханове, кули на агите, безистени, бани, чешми, шадравани, укрепления с капии и пр. В сегашните времена тия здания се разрушават и пропадат, и към техните надписи и към преданията за тяхната направа не се обръща никакво внимание, Но тези турски паметници са важни за историята на България и техните надписи могат да ни дадат много обяснения за състоянието на страната и на живота в нея след падането на Българското царство. Има джамии, които са били по-напред черкви; други са направени за спомене на някои особени събития. 54. Край големите пътища се намират развалини от пространни ханове и кервансараи, които трябва да се описват със своите възпоминания, предания и размери. 55. Важни са сведенията, съхранени по предание за по-свободните български села в турско време, за войници, дервенджии, дуганджии (соколари). Всичко каквото "може да се разпита, трябва обстоятелно да се опише. 56. Има ли съхранени някои стари фермани, дадени на войнишки или други села, на джамии или кервансараи, на някои български или турски фамилии, или ако са пропаднали тези неща, помни ли се поне за тяхното съществуване? 57. Трябва да се запишат преданията за по-видни Българи в старите турски времена, владици, влиятелни граждани, хайдуци и други поборници, потурченци и пр. 58. Ако има Помаци, внимателно трябва да се издирват техните предания, кога и защо са станали мюсюлмани, какво помнят от християнското време, какви са били техните отношения към Турците, кои видни човеци са излезли от тяхната среда в турските времена, в какви воини са участвали те, и също трябва да се следи за особеностите на езика им, за техните обичаи, песни, пословици и приказки. 59. От по-старото турско време са забележителни всички сведения и предания за начина на управлението и на живота, особено ония особени случки, които народът всякога помни в преданията си и които понякога тъй ясно описват миналото време. Приказва се за стари данъци и ангарии, за бегове и спахии, правата и произволите им, за наследствени паши, тяхната власт и границите на пределите им, за еничарите и други части на старата турска войска, за междуособията, между Турците, за борбите между беговете за аянлъкът и пр. 60. Трябва да се разпитва всичко, каквото се помни за старите населявания и преселявания на християните и мюсюлманите. При някои села се знае още, кога са били заселени от прадедите на сегашните им жители и от къде са дошли тия преселници. Любопитни са повеленията арнаутски, гръцки, влашки (цинцарски) между Българите (като Арбанаси при Търново или Арнаут-кьой при Разград) и тъжните исторически съдбини, както и спомените за някогашните сега изчезнали общини от Латини (търговци италиански или рагузански), Арменци и Евреи. 61. С внимание трябва да се бележат всичките промени на местните имена, на градове, села, реки и пр., за които се помни, български, гръцки и турски, и тълкуванията, които дава народът на тия имена. Някога се знае при турските села старото им българско название; другаде турската форма на името е съхранила спомен от средновековното название, и тогава, когато това последното е паднало вече в забвение у самите християни. 62. Народът помни много подробности за промените, които са ставали, в начина на живот, напр. в дрехите, в цветовете им, в храната, в цените и още други любопитни подробности. 63. Много може да се издири още за по-старото черковно управление под гръцките владици, за употребяване на гръцкия език в черквите и училищата, за начина на духовната администрация и др. По черквите се срещат гръцки надписи с леточисления, любопитни за оня период на местната история. Служило ли се по селските черкви някога на гръцки, или се е спазил всякога словенския език? Писало ли се на български с гръцки букви? 64. Забелязвайте възпоминанията за по-старите руски войни, напр. 1810, 1828—1829 и пр., до колкото може да се узнае още за тях от старите хора. 65. Събирайте преданията и разказите за Кърджалиите за техните началници, разбойничества и походи, за начина на живеенето им, за дрехите и оръжията им, и също за арнаутските и еничарските смутове в края на миналия и в началото на нашия век. 66. Време е да се запишат съществуващите още възпоминания за по-старите движения и въстания в България, за участието на Българите в „заверата" и в гръцкото въстание, за Видинското въстание 1851 год. и пр. 67. Кога, се е захванало новото българско събуждане в описаните места? Кои са били главните двигатели и учители (с по-обширни биографически данни), кога са се направили нови черкви, кога се е отворило първо българско училище, какви случки е имало в последната борба срещу гръцкото духовенство - всичко това не бива да липсва в едно подробно описание на някой град или на някое окръжие. Изтегляне 242.06 Kb. Сподели с приятели:
|