Утопия" (или „дистопия") се изчерпва с най-известните му представители „1984", „Фермата на животните"

За много хора жанрът „антиутопия“ (или „дистопия“) се изчерпва с най-известните му представители – „1984“, „Фермата на животните“, „451 градуса по Фаренхайт“ и „Прекрасният нов свят“. Повечето хора асоциират думата антиутопия с „1984“ на Оруел. Преди нея той написва “Животинска ферма“, публикувана през 1945г. Но през далечната 1921г. се ражда книгата повлияла на всички последвали антиутопии, включително „1984“, а именно – „Ние“ на Евгений Замятин. Тя е повлияла на Оруел.

Оруел описва „ Фермата на животните“ като роман против Сталин. Това е една от най-популярните сатирични алегории на тоталитаризма. Ето какво казва авторът: "Животинска ферма" беше първата книга, в която се опитах, с пълно съзнание за това, което правех, да свържа политическата и художествената цел в едно цяло. Не съм писал роман от седем години, но се надявам да напиша такъв съвсем скоро/явно става дума за „1984“/. Той сигурно ще бъде неуспех, всяка книга е неуспех, но аз знам с известна яснота каква книга искам да напиша.“ Жанрът утопия се появява в Европа със зараждането на хуманизма. Творците от миналото изобразяват щастлив свят, в който няма войни, болести, а всички сфери от живота на обществото са подчинени на закона на разума. Минават векове и на мястото на утопията се появява антиутопията. Тя изобразява мъртво механизирано общество, в което човекът е една проста социална единица. Антиутопията развива основните принципи на утопията, довеждайки ги до абсурд. Тя е представена като идеал, чрез който се критикува настоящето, утопията говори за бъдещето.Разказваното в утопичната литература винаги е съпровождано от дидактичния патос на убеждението, че същото трябва да се случи тук и сега. „И когато това „трябва да се” се превърне във „вече е”, преобразеното според идеала бъдеще, става настояще за по-различен, но едва ли друг, вид литература - антиутопията. „Тук и сега” за антиутопията е бъдещето за утопията, антиутопията показва осъществения идеал в настоящето, чрез който на практика се критикува бъдещето. И не цената на осъществения идеал: отнемането на свободата, тоталната обезличеност и приравняването на всички и всичко е критерий една утопия да се превърне в антиутопия, а самия край на идеала, неговата въплътеност.

В своето есе „Защо пиша?“ Оруел казва:

„ С политическа цел - употребявайки думата "политическа" във възможно най-широкия смисъл на думата. Желание да тласнеш света в известна посока, да промениш представата на други хора за характера на обществото, към което те трябва да се стремят. Още веднъж - няма книга, която да е истински свободна от политически пристрастия. Мнението, че изкуството не трябва да има нищо общо с политиката, само по себе си е политическо становище.“

В един мирен век, щях да пиша натруфени или просто описателни книги и едва ли щях да осъзная своите политически отговорности... После дойде Хитлер, Испанската гражданска война и т.н. Испанската гражданска война и други събития от 1936 г. наклониха везните и оттогава разбрах къде съм. Всеки ред от сериозно мое произведение, написано след 1936 г., е насочен директно или индиректно срещу тоталитаризма и за демократичен социализъм, както аз го разбирам. Струва ми се глупаво, във време като нашето, да се мисли, че някой може да избегне тези теми. Всеки пише по тях под една или друга форма. Въпросът е коя страна вземаш и какъв подход следваш. И колкото повече осъзнаваш своите политически тежнения, толкова по-голяма е възможността да влияеш политически, без да жертваш своята естетическа и интелектуална почтеност

...Моята книга за Испанската гражданска война "Почит към Каталония" е, разбира се, откровенно политическа книга, но общо взето е написана с безпристрастност и зачитане на формата. В нея се опитах много твърдо да разкажа цялата истина, без да насилвам литературните си инстинкти. Но наред с други неща книгата съдържа дълга глава, пълна с цитати от вестници и други подобни, защитаващи троцкистите, които бяха обвинени, че заговорничат с Франко...“

http://www.svobodata.com/page.php?pid=4957&rid=63

За да разберем конкретните мотиви за написването на „Животинска ферма“ трябва да се запознаем с испанската история и испанския период от живота на Оруел. Да видим обстановката в Испания, когато там отива Оруел със съпругата си.

През септември 1935 г. е основана нова лява партия в Испания – Работническата партия на марксисткото единство (ПОУМ) – от бивши троцкисти като Андреу Нин и Блока на работниците и селяните – „бухаринска“ група, произхождаща от каталунската комунистическа партия, водена от Хоакин Маурин.

През февруари 1936 г. „Народният фронт“ – предизборен съюз на Социалистическата партия, левите републиканци, каталунските националисти и малобройната комунистическа партия – печели общите избори.

Републиканците обаче управляват сами до 1936 г., когато социалистическата и комунистическата партия влизат в правителството. Анархистите и ПОУМ подкрепят избора на Народния фронт, но спазват дистанция.

Въпреки масовото завземане на земеделски земи от селяните през март 1936 г. правителството шикалкави по въпроса за поземлената реформа, макар че Испания има най-неравностойното разпределение на земя в Европа. В огромното си мнозинство населението на селата се състои от безимотни работници или изполичари.

На 17 юли 1936 г. испанските военни се вдигат на бунт, подкрепян от Фалангата, католическата църква и монархистите. Правителството отказва да въоръжи работниците, които се въоръжават сами. С безмилостните задкулисни машинации на сталинистите се налага правителство, което след септември 1936 г. се оглавява от министър-председател социалист – Ларго Кабалеро, който успява да изтръгне контрола от работническите организации. Сталинисткият лозунг, под който организират кървава контрареволюция, е „първо да спечелим войната срещу фашистите, а след това да правим работническа революция“. Макар че ПОУМ и много по-мощните организации на работници анархисти – Се Не Те (синдикалният съюз) и ФАИ (анархистката „партия“) – се обявяват за работнически контрол, те се приспособяват към сталинистката линия. И двете влизат в правителството на Народния фронт (ПОУМ в Каталуня и Валенсия). Анархистки водачи като Гарсия Оливер и Фредерика Монсени остават в правителството, което води война с революционните анархисти!

През август 1936 г. – месеците на първите Московски процеси, през които вождовете на болшевишката партия от 1917 г. се осъждат на разстрел като фашистки агенти – сталинистите започват клеветническа кампания срещу ПОУМ и анархистите. През декември 1936 г. ПОУМ е изхвърлена от автономното правителство на Каталуня.

Сталин изпраща „специалисти“ от своята тайна полиция (ГПУ), а испанските сталинисти започват да организират местно ГПУ.

През май 1937 щурмови отряди по заповед на сталинистите опитват да превземат телефонната централа на Барселона, отвоювана от армията през юли 1936 г. от работниците анархисти. В цяла Барселона спонтанно се издигат барикади. Това е явен опит за ликвидиране на най-боеспособната група работници и за нанасяне на смъртоносен удар на работническата революция. Битката приключва след като анархистите и водачите на ПОУМ „договарят“ споразумение с правителството. След 3 дни ПОУМ нарежда на своите членове да напуснат барикадите. Джордж Оруел пише като очевидец за събитията, а Джон Макнейър разобличава лъжите на сталинистите за ПОУМ и революционните работници след май 1937. Сталин заповядва да се започне разправа с Работническата партия за марксистко единство (POUM). Тази партия е създадена по времето на Втората испанска република и обединява леви сили, които не приемат диктата на Кремъл. За кратко време POUM успява да надмине по численост сталинистката комунистическа партия на Испания. Още в началото на гражданската война, към POUM се присъединява и английският писател Джордж Оруел. В средата на юни 1937 г. ПОУМ е забранена, а нейните водачи са арестувани. Именно в барселонската „животинска ферма“ по време на гражданската война, масирано се оклеветяват дейците на POUM. Разгръща се дезинформационна кампания в контролираните от Кремъл испански вестници, за да бъдат омаскарени тези хора като предатели на републиката и фашисти. Следват арести, убийства на някои от ръководителите на POUM, сред които и на председателя на партията Андреу Нин. POUM е забранена. За първи път извън Съветска Русия в Каталония се провеждат показни процеси, подобни на тези срещу Каменев и Зиновиев.И така са наречени още тогава – „Московските процеси“ в Барселона. Джордж Оруел също попада под ударите на сталинистите, но тъй като не са успели да го заловят е съден задочно. http://www.anarchy.bg/articles/ispanskata-revolyuciya-i-tezi-koyato-ya-umartviha/

Спомените си от това време са написани в книгата „Почит към Каталуния“