Узнай Себе си

But that is not what this maxim is about. True, a knowledge of our own strengths and weaknesses is necessary but it is not enough. To know oneself is to know the different bodies of which one is constituted (physical, etheric, astral, mental, causal, buddhic and atmic) and the needs of each of these bodies. But human beings know nothing about all this. They all realize that they have certain virtues and vices. They say, ‘I know myself only too well!’ But they are deluding themselves; they know nothing of the being who lives deep within them. They know nothing of his desires, his needs or his aspirations or of what makes him suffer. They don’t know who their ‘self’ is; they think that it is their physical body and spend their time giving that body food, clothes, jewellery, comfort and pleasures without realizing that their true self is asking for something quite different. The satisfaction of their purely physical, material needs has never made human beings any happier or more contented. It is only when they begin to know themselves as they are on a higher plane that they become capable of living in true splendour.”[/green]

Превод:

[green]„Човече узнай Себе си!” Много малко хора някога са разбрали истинското значение на тази формула, която някога е била изписана на входа на храма в Делфи. Кой или какво е това „Себе си” което трябва да узнаем? Защо – това е лесно ще кажеш. „Ние трябва да узнаем нашия собствен характер, нашата сила и слабости.” Но тази максима не е за това. Верно е, че познанието за нашата собствена сила и слабости е необходимо. Но то не е достатъчно. Да узнаеш себе си е да узнаеш различните тела от които човек е съставен / физично, етерично, астрално, ментално, причинно, будистко и атмично/ и нуждата от всяко от тези тела. Но човешките същества не знаят нищо за всичко това. Те всички са разбрали,че имат определени благодетели и недостатъци. Те казват: „Аз се познавам толкова добре!” Но те се заблуждават. Те не знаят нищо за съществото, което живее дълбоко в тях. Те не знаят нищо за неговите желания, нужди, аспирации или какво го кара да страда. Те не знаят какво е тяхното „Себе си”. Те мислят, че това е тяхното физическо тяло и му дават храна, дрехи, бижута, удобство и удоволствия без да разбират, че тяхното „Истинско Себе си” пита за нещо съвсем различно. Задоволяването на тяхните чисто физични, материални нужди никога не е направило едно човешко същество нещо по-щастливо или задоволено. Само, когато започнат да узнават

Себе си, каквито са на едно по-високо ниво - те стават способни да живеят в истински разкош и великолепие.”[/green]

Омраам Микаел Айванхов

[green]”Self-knowledge is the key

But how can you expect people who don’t even believe in the existence of their other, subtler bodies to do anything about nourishing or strengthening them? It is amazing to see the situation of so many people – even those who are highly cultivated: they take great pride in their university degrees and all their culture and erudition, and yet they are constantly in a state of inner torment and anxiety. Isn’t this proof enough that something has gone very wrong with their lives? When someone is as ignorant as that he would do better not to be so pleased with himself.”[/green]

[green]“Ако просветлени от древни времена са подчертавали толкова много необходимостта за човека да узнае Себе си – то е защото това Познание отваря огромни възможности да направиш прогрес и да постигнеш успех. Докато сме невежи за нуждите на нашето висше Себе си ние продължаваме да даваме всичко на нашето физическо тяло, което се задръства и затлъстява докато нашата душа и дух се задушават от глад и жажда.

Но как можеш да очакваш от хора, които не вярвят в съществуването на други финни тела да ги подхранват и засилят? Удивително е да видиш състоянието на толкова много хора, дори и високо образовани как са много горди със своите университетски дипломи, тяхната култура и ерудиция и все пак те са в постоянно състояние на мъка и безпокойства. Това не е ли достатъчно доказателство, че нещо в тяхния живот върви по грешен път. Когато човек е толкова невежа, по-добре ще направи да не е толкова доволен от себе си.”[/green]

Омраам Микаел Айванхов

[green]”The serpent with its tail in its mouth

[green]„Змията с нейната опашка в устата

„Узнай Себе си” Цялата наука е цялата мъдрост лежи в узнаването на Себе си. В намирането на Себе си. В разтварянето на нисшето себе си във Висшето Себе си. Символът на един посветен успял да намери Себе си е една змия с опашка в уста. Обикновено една змия формира една права или вълнова линия. Една линия има край, ограничена е. Но змията с опашка в уста формира един кръг и кръга представлява безкрайното, неограниченото, вечното. Този, който е успял да се превърне в един кръг, влиза в един свят без ограничения, където „отгоре” и „отдолу” не са разделени повече, защото силите, богатството и благодетелите на Висшето Себе си са се влели в нисшето себе си. Висшето и нисшето са се слели в едно и човека става една божественост.”[/green]

Омраам Микаел Айванхов

[green]”Reconecting with the higher Self

Превод:

Тъй като нашето физическо тяло и дори нашите астрално и ментално тяло представляват само една малка част от нас, ние трябва да се опитаме да узнаеме другата далеч по-велика част, която е толкова далеч, толкова над нас. Тази висша част от нас има свой собствен живот, който е доста различен и често направо противоположен на живота, който ние живеем на земята. Да предположим, че ти извършиш нещо наистина погрешно. Защо другия полюс в твоето същество те оставя да го направиш ? Той може да е много далечен, но все пак е свързан с тебе. Той знае, че ти ще съжаляваш за своите действия и трябва да страдаш от тях и все пак не направи нищо да се намеси и да те предпази да не станеш глупак. Защо? Понякога фактически изглежда, че това е другия полюс на твоето същество, което те кара да грешиш. Що за мистерия е това? Той ти разрешава да се отдалечиш и да направиш грешки, защото нищо никога не се случва без неговото знание и съгласие и сега, когато страдаш последствията и си до гуша във врящо масло той е някъде далеч на един облак на блаженството без да му минава и мисъл за твоето нещастие.” [/green]

Омраам Микаел Айванхов

[green]”Metamorphosis

It would take too long to explain the reason for this. Let’s just say that there are ways for a disciple to reach and get to know his higher self and become one with it. And once he has achieved this all weakness, darkness and suffering disappear from his life and other forces are set in motion. The phenomenon is very similar to the phenomenon of metamorphosis of a caterpillar. A caterpillar wraps itself up in a cocoon and shortly after a different being appears: a beautiful, dainty, brilliantly coloured butterfly.

Nature has placed many such signs throughout creation so that disciples may learn from them and understand the transformations that they too must undergo. Human beings have a very high opinion of themselves, but in reality they are like ugly, lumpy little caterpillars that spend their time doing all kinds of damage by devouring the leaves of plants and trees. But once a caterpillar decides to withdraw into itself to reflect, meditate and renounce some of its baser tendencies, it triggers new forces within itself and the butterfly that soon emerges no longer destroys the leaves but feeds instead on the nectar of flowers.”[/green]

Превод:

Би отнело прекалено дълго време да обясня причината за това. Нека просто да кажем, че за ученика има начини да достигне и да узнае своят висш Себе си и да се слее с Него. И веднаж постигнал това, цялата слабост, мрак и страдания изчезват от неговия живот и се задействуват други сили. Феноменът е много подобен на феномена на метаморфозата с една гъсеница. Една гъсеница се увива в един пашкул и не след дълго едно различно същество се появява – една красива, изящна, брилятно оцветена пеперуда.

Природата е поставила много подобни знаци в Творението, така че ученика да може да се учи от тях и да разбере трансформацията, която и те самите трябва да предприемат. Човешките същества имат много високо мнение за себе си, но всъщност те са като грозни, тромави, малки гъсеници – прекарвайки си времето с вършене на всевъзможни разрушения, като гризат листата на растенията и дърветата. Но, когато една гъсеница реши да се обърне в себе си, да медитира и се откаже от някои от своите основни тенденции, тя задействува нови сили вътре в себе си и пеперудата в която се превръща вече не разрушава листата, а вместо това започва да се храни от нектара на цветята.”[/green]

Омраам Микаел Айванхов

[green]”Resurrection
A butterfly is a symbol of a soul that has escaped from all that bound and limited it, and this is resurrection, true resurrection. You must not think that the resurrection that the Bible talks about applies to the physical body. There is no resurrection of the physical body; there is only the quickening of a spiritual element that lay dormant within that body and that is now ready to awaken and blossom.

All this means of course that a disciple must not concentrate on what he is here below, for it is not very glorious; he must concentrate on becoming what he is on high. And in order to achieve this, in order to get all those energies, all that power and strength and beauty, to descend to his level, there is something specific he must do: he must raise himself to a great height to the level of his higher self, and implore it to change him. This is something that only our higher self can do, but it will not do it unless it is asked. Don’t delude yourself; if you don’t ask your higher self to help you it will do nothing; it will leave you to suffer and be miserable.[/green]

Превод:

[green] “Възкресението

който е готов сега да се събуди и да разцъфти.

Всичко това означава разбира се, че един ученик не трябва да се концентрира в/у това което е низшето в него – защото то не е много славно. Той трябва да се концентрира в/у това, да се слее с това, което е неговото висше. И за да постигне това, за да получи всички тези енергии, всичката тази сила, устойчивост и красота, за да се издигне до това ниво, има нещо определено, което той трябва да направи: Той трябва да се издигне до една голяма висота, до нивото на своя висш Себе си и да го помоли да го промени. Това е нещо, което само нашия висш Себе си може да извърши, но няма да го извърши.....докато не е помолен за това. Не се заблуждавай! Докато не попиташ своя Висш себе си за помощ – той няма да направи нищо. Той ще те остави да страдаш и се мъчиш.”[/green]

Омраам Микаел Айванхов

Even though what a disciple sees on the screen of his consciousness is no more than a reflection of his true self, if he works to make contact and get to know that self, his consciousness begins to expand until one day he feels that his being is as vast as the universe itself, that he is the cosmic being, that he dwells in eternity.

Превод
[green]”Екрана на съзнанието

Тъй като цялото ни същество се отразява в екрана на съзнанието ни, отражението на нашия Висш Себе е също там, колкото и да е бледо то и това отражение е което прави възможно за нас да се обединим с нашето себе си – нашето Истинско Себе си. Човека е едно крехко, хилаво малко същество, но ако е просветлено, ако има някой да го инструктира, той е способен да направи своя плач за помощ – чут на много високо ниво. Това е само едно отражение и все пак съдържа квинтесенцията на твоето същество. Макар, че е само твое отражение, то е част от тебе.

Въпреки, че това, което един ученик вижда на екрана на своето съзнание е нищо повече от едно отражение на неговото Истинско Себе си ако той работи, за да направи контакта и да узнае това Себе си, неговото съзнание започва да се разширява..... докато един ден той почва да чувствува, че неговото същество е също толкова безкрайно като самата Вселена, че той е космическо същество, което обитава във Вечността.”[/green]

Омраам Микаел Айванхов

Yes, God amused himself by scattering himself among his creatures. In reality though we should say that there are no creatures, nothing exists but God, for that is the truth. All creatures and the whole of creation are simply thoughts in the mind of God. We are going to have to pass through many different stages of course before we discover this for ourselves. To find one’s Self is a tremendous task. There are times when you suddenly feel flooded with light as though you had been catapulted onto the level of superconsciousness and you are overawed and dazzled by the immensity and the beauty of what you perceive. Unfortunately though this perception does not last and you find yourself back again in the daily routine with all your old worries and weaknesses. Once again you feel cut off from the Godhead and from your higher self; like a piece of flotsam drifting in the void. And then again a new light, a new illumination comes to you, but this too does not last long. And these ups and downs go on until one day at last light fills your being and never leaves you again. You have crossed to the other side; you are safe once and for all.

[green]„Аз съм ТОВА

Мъдреците в Индия имат една мистична формула, която е много дълбока.

Тя е: „Аз съм ТОВА” /под „ТОВА” разбирайте всички форми на съществуване на Бога Създател на Вселената. бел. на преводача/ и тя означава „Аз нямам отделно, независимо съществувание. Аз съществувам просто като Негово отражение. Откривайки себе си аз ще открия Него. Този, който ме създаде. Самият аз съм една илюзия, едно несъществуване. Само „ТОВА” е реалност.

Да, Бог се забавлява разпръсквайки себе си всред своите създания. Наистина дори и да бихме казали, че няма никакви създания, нищо не съществува освен Бог – то е истина. Всички създания и цялото творение са просто мисли в ума на Бога. Ние ще преминем разбира се през много различни етапи преди да откриеме това за себе си. Да откриеш Себе си е една огромна задача. Има време, когато ти изведнаж се чувствуваш залян от светлина, все едно че си катапултиран в едно ниво на свръхсъзнанието и ти си вцепенен и поразен от необятността и красотата на това което изживяваш. За съжаление неговото изживяване не остава за дълго и ти се

намираш отново в ежедневната си рутина с всички твои стари грижи и слабости. Още веднаж се чувствуваш „отрязан” от Бога и и от твоето Висше Себе си , като парче от потънал кораб плаващо в безкрая. Тогава отново една нова светлина, едно ново просветление идва при тебе, но то също не остава за дълго. И тези нагоре-надолу продължават докато един ден накрая Светлината изпълва твоето същество и никога повече не те напуска. Ти си преминал на „отвъдната страна”. Ти си спасен веднаж за винаги. [/green]

Омраам Микаел Айванхов

[green]”Ние можем да станем ангели

Мои скъпи братя и сестри, макар и да не сте разбрали напълно това, което ви казах, опитайте се да го приемете, защото аз доказах за себе си толкова много неща и съм нетърпелив да ги споделя с вас. Имайте ми доверие и упорствайте дори да не виждате някакви резултати. Имитирайте гъсеницата, която влиза в себе си и става пашкул. Примерът на гъсеницата, която се превръща в пеперуда показва, че дори едно нисше същество притежава удивителната възможност да стане пеперуда. Тъй да се каже – ангел. Твоят живот на пеперуда трябва да умре и да заживееш живота на пеперуда. Ето защо Христос е казал: „Ти трябва да умреш, за да живееш!” Да, ти трябва да умреш в своя нисък живот, за да живееш в божествения си живот.” [/green]

Омраам Микаел Айванхов