Огледалото на царя на смъртта Яма
Сега вървях нагоре по стръмния склон и едва си поемах дъх. Вече бях убеден, че времето е способно да мисли и че легендата за Огледалото на царя на смъртта Яма не е приказка, а реалност -може би невероятна и неразбираема, но реалност. С трепет очаквах мига, когато със собствените си очи ще го видя. Вълнувах се твърде силно и още повече затруднявах и без друго учестеното си дишане.
Огледалото се появи зад поредното възвишение. Неизвестно защо си го представях точно такова. Стори ми се логично, че започваше от свещения Кайлас и продължаваше на изток, подобно на огромна трикилометрова чаша. Спрях. Всички, които вървяха зад мен, също спряха. Внимателно огледах грамадната вдлъбнатина, покрита със сняг. Всякакви мисли - идиотски и разумни, бродеха из главата ми. Но една от тях - най-ярката и най-сочната, ми подсказваше, че гледам към Огледалото на царя на смъртта Яма.
- Сър, тук не бива да спираме - прошепна зад гърба ми водачът Тату.
- Защо?
- Така повеляват нашите предания!
- Защо?
- Така е прието - Тату се смути, очевидно учуден от твърдоглавието ми.
- Защо? - потретих аз и направих крачка напред.
- Да тръгваме, да тръгваме - припряно ни подкани той.
- Хайде да снимаме, при това в сгъстеното време - избоботих аз и измъкнах фотоапарата.
- Сър, нека да потегляме! - почти се примоли Тату.
- Защо?
- Нашите предания гласят, че през този участък - той посочи към огледалото - трябва да се преминава много бързо...
Надзърнах в тъмнокафявите му очи и съзрях тревогата на човека, който живееше в „страната на чудесата" и разбираше, че по света наистина се случват чудеса.
- Тату, ще остана тук. Длъжен съм да го скицирам...
- Ще намерим снимки!
- Искам аз да ги направя, Тату.
- Защо? Каква е разликата?
- Защото съм учен - нелепо отвърнах аз, усещайки колко излишен патос има в това определение. - Вие вървете и ме изчакайте горе. Става ли? Равил, остани с мен, ти си... млад.
С бърза крачка групата се отдалечи нагоре по склона. Равил разопакова видеокамерата. Надявах се, наистина се надявах, че времето е мислеща субстанция и ще ме разбере - мен и Равил.
Бързо нахвърлих скицата. Не стана добре, но поне измерих всички ъгли и градуси. Личеше, че северната (черната) страна на Кайлас рязко преминава под прав ъгъл в източната страна, от която започваше Огледалото на царя на смъртта Яма. То продължаваше на изток и се извиваше като дъга. Дъното на тази трики-лометрова чаша беше покрито с ледник, от който изтичаше ручей. Самата вдлъбната повърхност на места беше покрита със сняг. Усещаше се, че е равна и полирана.
През центъра й минаваше хоризонтална черта под формата на стъпало, разделящо огледалото на две равни части. В горната част се виждаха допълнителни съоръжения - полегата пирамида и трапецовидни конструкции. Измерванията показаха, че огледалото е извито под 90 градуса и е насочено на север.
Докато рисувах, все по-властно и осезаемо усещах, че тук по някакъв особен начин чувствата се изострят, стават конкретни и ясни както никога досега/Емоциите притежават способността да извличат от дълбините на паметта такива нюанси и детайли за прочетено или чуто, които при друга ситуация изобщо не биха излезли наяве.
Сподели с приятели: |