Верижката на любовта

- Казвам се Браян Андерсън - представил се мъжът - Ще ви помогна, мадам. Поседнете в моята кола, докато видя каква е повредата. Там ще ви е малко по-топло.

След огледа станало ясно, че има спукана гума. Но смяната й била непосилна за възрастната жена. Браян приклекнал и погледнал под колата, за да види къде точно да закрепи крика, после потрил ръце, за да се стопли и се захванал за работа. Сменил гумата и се усмихнал.

Старата дама попитала:

- Колко ви дължа за услугата?

И бързичко добавила:

- Цената няма значение.

Браян отговорил:

- Нищо не ми дължите. Аз просто помогнах в труден момент на някого, който се нуждаеше от това. Та нали само Бог знае колко пъти са ми помагали и на мен в миналото различни хора. Ако наистина искате да ми се отблагодарите, следващият път, когато вие срещнете човек в нужда, помогнете му и си спомнете за мен.

Жената поблагодарила и потеглила със своя автомобил. След десетина километра видяла крайпътен ресторант. Влязла, за да се сгрее и да хапне нещо преди дългия път. Младата жена, която й сервирала, приветливо се усмихвала. Било очевидно, че е изморена до смърт от тежката си работа на крак през целия ден, а била и бременна.

Възрастната шофьорка приключила с вечерята и платила с банкнота от 100 долара. Докато сервитьорката вървяла към бара, за да вземе ресто, дамата излязла от ресторанта. Когато се върнала до масата, сервитьорката видяла бележка. Сълзи бликнали от очите й, когато я прочела:

„Нищо не ми дължите. Просто минавах наблизо. Днес някой ми помогна, тъй както аз го правя в момента за вас. Ако наистина смятате, че ми дължите нещо, то единственото, което трябва да направите е, да не позволите тази верижка на любовта да се прекъсне във вас."

Под салфетката имало още четири банкноти по 100 долара.

„И как тази дама е знаела, че с мъжа ми имаме нужда точно от толкова средства, за да върнем дълговете си?" – ликувала сервитьорката наум.