Юношеството като възрастов период Доротея Дунева – Докторант
Изтегляне 19.06 Kb.
|
|
Юношеството като възрастов период Доротея Дунева – Докторант, ВТУ”Св. Св. Кирил и Методий” гр. Велико Търново ,Философски Факултет, Катедра „Психология”, teia_duneva@abv.bg Резюме: Пътят на всяко дете е различен. Между децата от една и съща възраст има много индивидуални различия, но възрастовите особености са онова, по което те си приличат. По време на развитието на детето се обособяват определени периоди, които не са изолирани един от друг, а преминават един в друг като във всеки един период възникват и се подготвят чертите на следващия. Понякога новите прояви на поведението са отрицание на предишните, което прави преминаването от един възрастов период в друг не винаги гладко. Преходът се характеризира с неустойчивост в психиката и поведението на порастващото дете. То като че ли загубва досегашния си начин на отношение към себе си и света и започва да изработва нови стереотипи. Относително спокойни и продължителни периоди без впечатляващи промени се редуват с непродължителни, при които става значителна промяна. Нужно е добре да познаваме промените на юношеството, за да можем да се справим адекватно с кризите и възможните отклонения в поведението им. Жан Пиаже предположил, че всеки следващ период започва с поява на нова способност на мисленето : „Сензомоторна съобразителност”, „конкретни мисловни операции”, „формални мисловни операции”. Зигмунд Фройд предположил, че всеки следващ период започва с промяна на сексуалната емоционалност, „орален”, „анален”,”фаличен”,”латентен”, „генитален” период. Ерик Ериксън (Erik Homburger Erikson, 1902–1994) предположил, че във всеки следващ период се появява важна социална способност : „доверие”, „ самостоятелност”, „инициативност”, „трудолюбие”,”интимност”,”продуктивност” [6, с. 22] Според Деларош съществуват множество юношества, съобразно гледната точка и теоретичната школа. Така можем да говорим за физиологичен, социологически, психологически или психоаналитичен аспект. През XX век юношеството се превръща в медицински, социален и политически проблем[ 2,с.89] Един от най-динамичните периоди в живота на човека е юношеството. Определя се като преход от детството към ранната зрелост. Това е период на достигане на апогея на полова принадлежност, осмисляне света около себе си, асимилация на социокултурния тип. Юношата следва да реализира стремежа си към социално благополучие и признание, да се себеутвърди и открие свое място в действителността. Арнолд Гезел и последователите му изследват развитието на детето от 0 до 16 год.възраст. Определят юношеството като трети цикъл в поведенческото развитие на детето обхващащ възрастовия периметър от 10 до 16 годишна възраст. Водещите характеристики са обединени от динамиката , устойчивостта, смяната на едни качества с други. Основна закономерност на всеки един етап от психологичното развитие е, че то изцяло зависи от неврофизиологичното, биологично съзряване на индивида. [1, с. 154] Юношеството има възрастова структура, но психологията няма общоприета идея за нея, поради което няма и названия за фазите му. Физиологичното съзряване /11-14г./ предхожда следващите два периода: 15-18г. и 19 - 23г. Добавянето им става нужно след като уменията натрупани до 15 престанали да бъдат достатъчни за социалната роля на възрастен. Тези два нови периода, добавени най-късно еволюционно образуват цялостен цикъл на усвояване на знания /15-18/ и умения за прилагането им /19-23г./ [6, с. 106] Три са основните характеристики, които определят динамиката на юношеското съзряване: Бърза акселерация в съзряването на организма, динамика в единството на отношенията организъм- личност, промени в структурата на индивидуалната психика с доминиране на нейните емоционални и интерперсонални компоненти. Следователно настъпва закономерно силен подем в цялата жизнена дейност и дълбоко преустройване на организма и неговите функции.[3,с.30-35] В резултат на рязката промяна в цялостното развитие настъпва промяна в психиката и поведението на юношите. От 11 годишна възраст доскоро детската психика получава физическите и физиологични възможности на възрастен както и стремеж да ги използва като възрастен. Между 11 и 14 години намалява желанието за усвояване на знания. Любими през детството неща вече се правят без желание. Дейността, например ученето, с която са живели до този момент вече става безинтересна и престава да доставя удоволствие. От родителите и учителите се изискват убедителни аргументи в полза на училището. Между 15 и 18 години се формира способността за последователно усвояване на знания и умения необходими за адекватна ориентация в реалността. Мисленето се развива до характерна за възрастен големина, позволяваща усвояване на всяко налично знание и създаване на уникално нови идеи и постъпки. Юношата съзрява интелектуално. В ранното юношество има трудности между възможностите на мисленето и необходимостта от усвояване на знания . Натрупаният опит е все още беден, което затруднява създаването на оригинални идеи и постъпки. Познавателните процеси се усъвършенстват. Обогатява се пространственото и творческо въображение. Развива се наблюдателност, склонност към анализ и синтез, възприятията за пространство и време.Развитието на мисленето води и до усъвършенстване на речта. Изразът става по-богат и точен, навлизат научни терми и абстрактни думи, усет към правилна употреба на всички форми и средства на речта. Ползването на езика се насочва към осветляване на философски идеи. Възприятията стават обобщени.Особено голямо развитие получават паметовите функции като най-чувствително това засяга смисловата и логическата памет. Мисленето от конкретно, несамостоятелно и безкритично се развива в абстрактно, самостоятелно и критично. На преценка се подлага не само поведението на родителите, но и собственото поведение. Юношите стават самокритични и самостоятелни. Създаването на уникален познавателен стил за цялостно схващане на света се случва по време на средното юношество. Изгражда се вътрешно психично поле за стабилизиране на социалната автономност на юношата. Тя включва умения за самовъзприемане, самооценяване и саморегулиране, които фундаментално формират мирогледът, дългът и отговорността. Юношата насочва познавателната си сила към откриване на противоречията в морала и обществено наложените предразсъдъци, както и между законодателството и моралното поведение. Физическите изменения, които пубертетът носи, решително променят външността на юношата. Техните последици са от първостепенно значение за промените в поведението. Психическата адаптация на индивида към промените в организма е трудна, често продължителна. През този период се развива силна чувствителност към собствената личност. Юношите стават жадни за уважение и критични към възрастните. Личността на младежите се раздвоява между стремежа за самостоятелност и реалната материална зависимост, между желанието за твърдост и емоционалната чувствителност, между стремежа за висока стойност в живота и чувството за неувереност в собствените сили, между потребността от широк социален контакт и желанието за усамотяване. [3, с.37]. Порасналото дете започва да възприема себе си като личност, която заслужава да бъде обичана. Това в по-късен етап създава условия за силни емоционални и взаимни контакти с евентуален интимен партньор. Независимостта от възрастните във всички поведенчески сфери е характерна за ранното юношество. По-късно /15 – 18г./ вече се наблюдава маниер на зрялост и възпитаност в поведението на младежите. Не успяват да изразят нюансите и преходите на своите емоции.. Решителността и смелостта могат бързо да преминат в страх и колебание. Промените в настроенията са бързи, но непродължителни , те пряко зависят от обстоятелствата и обкръжението. Еуфорията и радостната превъзбуда могат рязко да променят посоката си към униние и омърлушеност. Интрапсихичното отражение на тези процес се открива във формиращата се представа за себе си под формата на „физическо Аз” и „полово Аз”. Интимните преживявания не само изпълват социално-емоционалната насоченост на личността, но са и определящи в регулацията на комплекса по отношение и оценки за себе си и за другите. [1,с.155] Образът за себе си на юношата не съдържа нищо друго освен представата , идеята, която включва физическия изглед, но най-вече преценката, която юношата му отрежда. Този образ често няма коректна връзка с действителността, но носи всички характеристики на въображаемото. Следователно образът за себе си се „закача” от една страна за действителността, а от друга за историята на личността. [2, с.16] В ранното юношество се налага реорганизиране на мисли и чувства към промените в организма и техните последствия. Появяват се проблеми с приемане на собствената външност. Границите се променят и често юношите започват да избягват физически контакти с родителите си. Причината е, че вече има нова територия и нови ценности, които трябва да се защитават.Противопоставянето на старите поведенчески модели се съпътства от явна безразличност, потайност и неискреност по отношение на истинските мотиви. Юношата трябва да се справи с приемането на своя нов физически образ и да го заобича. Любовта към себе си в противовес с любовта към другите е описана от Фройд под името нарцисизъм. Правейки опити да възприеме новата реалност за себе си юношата се сблъсква тревогата от новите отговорности на възрастен. Тревожните реакции водят от една страна към отчуждение, тенденция към социална алиенация, а от друга към интензивна социална индивидуализация. От една страна умозрителните оценки за действителността юношите подчиняват на логичните познания, а от друга със силата на интроспекцията проявяват стремеж към философски търсения за смисъла на живеенето. Юношата става мечтателен, романтичен, отдалечен от реалната действителност. Това е начин да преодолее трудностите по пътя на осмисляне на себе си и другите, на усещането за многоликост на света и автономност на идеи, амбиции и перспективи. Емоциите са силни и разнообразни. Юношите и особено девойките изживяват силно новите емоционални обекти и социални връзки в техния живот. Силният емоционален заряд често води до необмислени постъпки. Младежите стават честолюбиви и обидчиви. Понякога проблемите свързани със себеутвръждаването водят до маниерност в поведението, оригиналничене и излишна показност. Промените в характера се усещат най-силно от родители и учители защото са най-видими. Започват да преобладават квалификации с негативна окраска: рискова, конфликтна, критична възраст. Някои промени се преживяват като поразителни защото изненадват със своята полярност. Сдържаността може да бъде заменена с раздразнителност към обкръжението. Наблюдава се задълбочаване на едни характерови черти за сметка на други, защото посредством крайностите юношата търси утвърждаване на характера и своя зрял образ. Тези редувания на противоположности и превръщания на едно емоционално състояние в друго бележат задълбочен процес и представляват т.нар. юношески кризи. Според Ериксън основна криза през юношеството е провал в развитието на чувството за идентичност. Конфликтът между идентичност и объркване на ролите се предизвиква от бързо настъпващите през тази възраст физически и психически промени.[4, с.90] Крайните убеждения,промяната в ценностите, отричането на общоприетото и неустойчивостта на морала водят до бурни личностни противоречия. В периода 15-18 години юношите започват да експериментират с различни житейски стилове на поведение по отношение на приятелство, професионални интереси, социални отношения. Личната свобода те разбират като възможност да участват в различни форми на социална изява, да изпробват социалната годност на интелектуалните и физическите си ресурси. Понякога това търсене е свързано с поредица несполучливи опити за хармонична личностна изява. В психологията този период на търсене се нарича психосоциален мораториум.[4,с.91]. В процеса на социалната си идентификация младежите срещат редица вътрешни противоречия, които сами не са в състояние да осъзнаят и съответно да решат. [8,с.202] Това е етап в който юношата е предизвикан да започне да живее със самия себе си. Формира се фундаменталната личностна потребност от общуване на ново социално ниво и самоутвръждаване. Процесът на търсене на собствената идентичност минава през изпробване на различни решения, доказване на способностите, умение да се представиш пред другите със собствените си мотиви. Юношата не е достатъчно закален от опита , което увеличава риска от грешки.Той е принуден да изостави едни позиции за сметка на други, които определя като по-печеливши. Психологическите изследвания показват, че юношите влагат големи усилия за социална реализация, но не винаги разбира смисъла и, за да постигне предварително замисления резултат. [8,с.205] Това е период, в който личността се изгражда посредством изборите, които прави. Да бъде признат извън семейството е начин юношата да премине през кризите по-леко. Затова откриването на сродна душа и среда е от особена важност. Търсенето на идеал се затруднява от крехката липса на доверие в себе си и до пропускливост за външни влияния. Дори, когато младежите припознаят идеалът като собствен те трудно го споделят на възрастните. Групата замества значимите възрастни, тя социализира желанието, затова и тревогата, че може да бъде отхвърлен от нея присъства при почти всички младежи. Обществената принуда и родителската еманципация често засилват угнетеността и потиснатостта. Възрастните „поставят” срокове социално приети за „нормални”. Юношите чувстват, че трябва да се научат на отговорност в определеното им време и това може да стане причина за изграждане на негативна идентичност. Младият човек губи бързо самоуважението си и чувството за личностна ценност. Понякога тревогата приема чисто физическо изражение като сърцебиене, изпотяване, свито гърло, коремни болки и виене на свят . Повишеното внимание към собствената личност у подрастващите може да доведе до фиксираност в някои телесни усещания. Понякога този страх се засилва прекомерно и те стават напрегнати и тревожни. Това може да послужи за основа на невротични реакции, които стават източник на неприятни психични изживявания. Юношите стават неуверени в силите си с потиснато самочувствие и настроение. Неврозите при юношите са начин за защита на личността от дълго продължилото състояние на тревожност. Младежите театралничат, развиват фобии, пристрастяват се към определени защитни ритуали. Защитните механизми са крехки в този възрастов период и това често кара юношите сами да си налагат ограничения, без да ги желаят. Деларош нарича това блокаж или инхибиция. Най-болезнено тийнейджърите изживяват блокажите в интелектуалната област. Те възникват внезапно по време на юношеството и засягат отделни предмети или дейности от обучението. Често те се свързват с афективни проблеми , които ги отприщват. Невъзможността за интелектуална дейност е често срещана, за да се избегне тревогата. Зад необичайното понижаване на училищния успех обикновено стоят проблеми с обекти на значима привързаност, които безпокоят и тревожат юношите. Меланхолията и депресивните състояния са сериозен симптом за психологично дистанциране и „окопаване” на юношите в отказ да се справят с реалността. Моментите на потиснатост, угнетеност, т.е. на ограничена по сила и продължителност депресия често съставляват част от периода на юношеството. Младежите закрепят тревогата си към въображаеми по характер аргументи, за да оправдаят продължителната си печал, която преминава в потиснатост, разстройства на съня и загуба на интерес към ежедневните задължения. Възможно е да се да се появят неестествени преумори, дори мнимо престъпно поведение. Тревожността в юношеството е отказ да се приеме порастването, възможностите за реализация и личната отговорност за целия този процес. Физическите и психични сили, които „превземат” тялото, ума и душата на юношата са динамични, ярки и безкомпромисни. Понякога предизвикателствата и новите отговорности задвижват прекалено бързо хода си и тогава юношите изпитват силна тревога пред бъдещето.Тя приема болезнени и мъчителни форми. Усещането за нервност е често срещано при тийнейджърите. Те стават дестабилизирани, губят усещането си за граници, чувстват се зле в кожата си. Когато нивата на тази тревожност станат особено високи юношите търсят средство за облекчение, което води до поведенчески зависимости /булимия,алкохолизъм, наркомания/. Отказът от храна най-често е вик за помощ и внимание. В сърцето на анорексия нервоза стои неразрешен конфликт с родителите и обкръжението. Обикновено се съпътства с прекомерно старание в училище, спорта дори в семейните задължения. Интелектуалната или физическа хиперактивност често копират самоубийственият ефект, който има анорексията върху все повече млади хора. Отказът от самовъзприемане като пораснал човек става причини за сривове в самооценката на юношата. Това поставя под въпрос собствената му идентичност, което е равносилно на загуба на емоционална сигурност, чувство за принадлежност и мисия в живота. Емоционалните отговори на юношеските кризи са причина за тежки патологии като наркоманията и суицидалните опити както и отключването на някои трайни психически болести. Младежите силно се нуждаят от хора и идеи, в които да повярват, от съмишленици, които да потвърдят, че са взели правилните решения. Чувството за идентичност не може да съществува без свободна воля затова юношеството търси всевъзможни начини да я заяви. Това е причина понякога той да се самоопределя особено шумно и агресивно и да оправдава грешните си решения. За да се себеутвърди юношата има нужда да се научи да казва „Не” и да носи отговорност за това. Да изразява мнения, чувства и емоции пред себе си и другите по подходящ начин. Да има интуитивни идеи, да ги споделя, тълкува, както и да рискува те да го изведат на грешен път. Да носи отговорност за решенията си и да съзнава последиците от тях за себе си и другите. Да решава кого и как да ангажира с проблемите си, за да потърси съвет и помощ, когато не знае или не разбира нещо. Да изгради свое лично пространство от независимост. Да приеме, че юношеството е период на израстване , на промени в мисленето и мнението за важните неща. Да осъзнае, че успехът е път от труд, провали и постижения и това е начин за себереализация и себеутвръждаване. Според Д.Левинсън доброто развитие на Аз-а през юношеството се изразява в това младия човек да изгради ясна представа за себе си, да е ангажиран, да се стреми с ентусиазъм и постоянство към ценни за него бъдещи цели.[8,с.92] Юношеството е вероятно най - многоликият и многопластов период от човешкия живот. Той концентрира в себе си важни физически, психологични , социални и екзистенциални промени и предизвикателства. Те дават мощен тласък на мечтите и целите на юношите. Динамиката на този възрастов период често е бурна и свързана с кризи. Това налага неговото задълбочено изучаване от психолози, педагози и социолози. Литература: Гърбачева А.,Карагьозов И.,Парадокси на поведението. Проблематичното в отношенията на децата и юношите, 1997. Деларош П., Проблемите на юношеството, 2011. Йончев В.,Пубертет и душевно здраве, 1969. Кардашева А. психология за родители, 2008. Манова В.С., Пирьов Г.Д.,Пенушлиева Р.Д. Психологическа рехабилитация при нарушения в поведението в детска възраст, 1976. Маджаров Г. Възрастова психология първа част /детско-юношеска/ 2004 Пирьов Г.Д. Детска психология ,1971. Стойков И.,Педагогическа и възрастова психология, 2001. Изтегляне 19.06 Kb. Сподели с приятели:
|