За най-важното николай Водневски

Николай Водневски

На 15 февруари 1887 г. знаменитият руски композитор Бородин е поканен на бал, където танцува, шегува се, весели се и… изведнъж пада мъртъв. През 1938 г. в Париж умира мъчително големият певец Шаляпин. Три пъти му преливат кръв. Преди да загуби съзнание, той все повтаря: “Боже, защо трябва да умра?”През 1957 г. на главната железопътна гара в Ню Йорк тихо, с Библията в ръка умира известният евангелски просветител професор И. В. Непраш. Ден преди това той проповядва за Второто идване на Христос. През целия си живот Непраш пътува много, за да благовества. Господ го взема, докато е на път за поредната служба.

Хората умират различно. И живеят различно. Който живее праведно, праведно умира.

В края на ХІІ в. в италианския град Асизи живее един богат човек - Франциск. Той чува евангелската вест за спасението чрез Христос и разбира, че радостта от живота не е в парите, че в богатството се крие зла, жестока сила, която осакатява душата, прави хората врагове, пробужда завистта, води към зло. Франциск Асизки раздава богатството си на бедните, а за себе си оставя само едно магаре. Някои го смятат за обезумял, други - онеправдани и нещастни - идват при него за утешение. Мълвата за Франциск Асизки се разпространява по цяла Италия. Тогава неочаквано се разболява папата, главата на Католическата църква. Той усеща приближаването на смъртта, душата му се измъчва, не намира покой. Кардиналите са смутени и не знаят как да го утешат. Не остава нищо друго освен да извикат “светия глупчо” Франциск, както го наричат монасите. Довеждат го в покоите на папата. С един замах на ръката той отмята обшитата със златни нишки завивка на папата и го покрива със старата си износена дреха. След това казва с категоричен тон:

“Сега забрави, че си папа! Ти си грешник! А грешникът трябва да се покае. Тогава смъртта не е страшна.”

Никой не знае дали папата се е покаял. Но който отлага своето покаяние за десет часà, може да умре в девет.

Само като се помирим с Бога, можем да се надяваме на радостната участ във вечността. Затова за човека няма нищо по-скъпо от Божия мир в сърцето му. И в Писанието четем: “Примирете се с Бога” (ІІ Кор. 5:20).

Христос дойде на този свят да помири човека с Бога, брат с брата, съсед със съседа. Чрез Христовата жертва всеки грешник може да се помири с Бога и е длъжен да го направи: “И вас, които бяхте някога отстранени и врагове по разположение чрез злите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни” (Кол. 1:21-22). Христос ни даде Словото на помирението и това Слово се проповядва вече около две хиляди години. Този, който го приема в сърцето си, не се страхува от смъртта.