Защо е необходимо да опазваме почвите от замърсяване

Защо е необходимо да опазваме почвите от замърсяване

Почвата – място, където се осъществява комплекс от сложни взаимодействия. Средата, където се обединяват биомаса и енергия, място за осъществяване на основни човешки дейности

Почвата представлява комплекс от сложни взаимодействия между въздуха, водата, скалите и живите организми, определящ функционирането на хабитатите и наличието на природни ресурси.

Тя е средата, където се обединяват биомаса и енергия и място за осъществяване на основни човешки дейности (NRC, 2001). Икономическият растеж през последните години, глобализацията в социалната, политическата, технологическата и културната сфери са определящи за нашия живот и водят до съществени изменения на околната среда, в това число и почвата. Данните за състоянието на почвите сочат наличие на деградационни процеси, предизвикани от човешка дейност и доказателства за тяхното по-нататъшно засилване (SEC, 2006/1165).

Защо е необходимо да опазваме почвите от замърсяване

Кое води до нарушаване на почвите? Климатичните промени, които се изразяват в увеличаване на случаите на наводнения, се отразяват негативно върху функциите на почвата.

Нарушаване способността на почвата да

 съхраняване на околната среда и биологичното разнообразие

 адаптиране към изменението на климата

 обезпечаване на достатъчно количество чиста вода

 борбата с опустиняването и обезлесяването

 Обезпечава екосистемните услуги на екосистемите

Опазване на почвите е важно за

 адаптиране към изменението на климата

 обезпечаване на достатъчно количество чиста вода

 борбата с опустиняването и обезлесяването

 Обезпечава екосистемни услуги на екосистемите

Основният нормативен документ, който се отнася до опазване на почвите е „Закон за почвите“

Обн. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.

(2) Почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.

Чл. 2. Целите на закона са:

1. предотвратяване увреждането на почвите и нарушаването на техните функции;

2. трайно запазване на функциите на почвите;

3. възстановяване на нарушените функции на почвите.

Европейски документ ТЕМАТИЧНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ” (COM (2006)0231)

Определение за почви

По смисъла на Закона за почвите на Република България (ДВ, бр. 89, 2007г) “почви” са:

Горният пласт от земната кора, доколкото тя е носител на почвени функции, включително течните съставни части (почвен разтвор) и газообразните съставни части (почвен въздух), без подземните води, руслата на реките и дъната на водните басейни. (Закона за почвите на Република България (ДВ, бр. 89, 2007г))

В Съобщението на Комисията*, озаглавено “Тематичната стратегия за опазване на почвите” (COM (2006)0231),

почвата е определена като повърхностен слой на земната кора, формиран от минерални частици, органично вещество, вода, въздух и живи организми. Тя е границата между земята (геосферата), въздуха (атмосферата) и водата (хидросферата), и от нея зависят основни функции на биосферата.

Според определението, дадено в Европейската консервационна стратегия, (Council of Europe, 1990) почвата е неразделна част от екосистемите и се намира на границата между земната повърхност и основните скали. Разделена е на последователни хоризонтални слоеве със специфични физични, химични и биологични характеристики и има различни функции.

В дадените определения понятието почва се разглежда не само като място за обитание и източник на ресурси, но като основен компонент на околната среда. Почвата е основно свързващо звено между отделните компоненти на околната среда.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ПОЧВАТА

Според определението, дадено в Европейската консервационна стратегия, (Council of Europe, 1990) почвата е неразделна част от екосистемите и се намира на границата между земната повърхност и основните скали. Разделена е на последователни хоризонтални слоеве със специфични физични, химични и биологични характеристики и има различни функции. В Съобщението на Комисията*, озаглавено “Тематичната стратегия за опазване на почвите” (COM (2006)0231), почвата е определена като повърхностен слой на земната кора, формиран от минерални частици, органично вещество, вода, въздух и живи организми. Тя е границата между земята (геосферата), въздуха (атмосферата) и водата (хидросферата), и от нея зависят основни функции на биосферата.

По смисъла на Закона за почвите на Република България (ДВ, бр. 89, 2007г) “почви” са горният пласт от земната кора, доколкото тя е носител на почвени функции, включително течните съставни части (почвен разтвор) и газообразните съставни части (почвен въздух), без подземните води, руслата на реките и дъната на водните басейни.

В дадените определения понятието почва се разглежда не само като място за обитание и източник на ресурси, но като основен компонент на околната среда. Почвата е основно свързващо звено между отделните компоненти на околната среда. Тя е сложна биокостна система, състояща се от минерални и органични компоненти, която изпълнява няколко основни функции, без които животът на земята е невъзможен. Образуването на почвите е изключително бавен процес (за около 200 г се формира 1 cm почвен слой), поради което те могат да се отнесат към невъзобновяемите ресурси.

Функциите на почвата като компонент на околната среда са формулирани от Blum (1993).

Една част могат да бъдат обединени като екологични, а друга – като социално-икономически функции. Към екологичните функции се отнасят - производството на биомаса; филтриране, буферност и трансформиране; запазване и защита на гения резерв и видовете. Социално-икономическите функции на почвата включват поддържане на среда за обитание на човека (инфраструктура, урбанизирани територии), източник на суровини, в това число и вода, и запазване на културното наследство.

Дейностите и обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване са разработени в закона за почвите (ДВ бр. 89, 2007г.). Основните подходи и методи за съхраняване на почвите, като компонент на околната среда, се разглеждат и в “Тематичната стратегия за опазване на почвите” (COM (2006)0231).

Производството на биомаса се осъществява благодарение на нейното плодородие - специфично свойство на почвата. Почвеното плодородие е потенциалната й способност да снабдява растенията с необходимите хранителни елементи в количество, форма и съотношение, необходими за получаване на максимален добив, при условие, че температурата и водния режим са благоприятни (Атанасов, 1987). В основата на агрономическите методи при оценка на продуктивния потенциал на почвите за културните земеделски растения стои “аксиомата”, според която потенциалът на биопродуктивността и биоразнообразието на сухоземните екосистеми са пропорционални на продуктивния потенциал на почвите (Маринов и кол., 2005). Към показателите, определящи продуктивния потенциал на почвите се отнасят органичното вещество, почвена киселинност, количество и достъпност на хранителните елементи, механичен състав и много други свойства и показатели н почвата.

Почвеното органично вещество (ПОВ) влияе върху всички процеси, протичащи в екосистемите, в това число на кръговрата на въглерода и хранителните елементи и на водния баланс. В сравнение с другите сухоземни екосистеми, почвата съдържа най-голямо количество въглерод (Schlesinger 1977; Jobaґggy and Jackson 2000). Въглеродът в земната кора съществува в неорганична (карбонатни минерали) и органична форми. В органична форма въглеродът се среща в литосферата като каменни въглища, петрол, газ, както и във всички растителни и животински тъкани. Голямо количество въглерод се съдържа в почвата като почвено органично вещество. То представлява съвкупност от органични съединения, включително неразложени или полуразложени растителни остатъци и животински тъкани, както и отделни специфични или неспецифични съединения. ПОВ включва високомолекулни органични съединения (полизахриди и протеини), нискомолекулни (захари, аминокиселини и др.) и хумусни субстанции.

Поради сложния химичен състав на органичното вещество в почвата е прието да се говори за нехумусни и хумусни вещества. Нехумусните вещества могат да бъдат идентифицирани като самостоятелни съединения - захари, аминокиселини, мазнини и други, а хумусните субстанции не могат да се идентифицират. Трансформирането на растителните и животински тъкани в хумус се осъществява в резултат на сложни химични и биохимични процеси в почвата, като важна роля имат почвените микроорганизми. Тези процеси носят общото название - хумификация. Хумусните вещества (хумусът) са тъмно оцветени азотсъдържащи съединения с кисел състав. Те се състоят от хуминови киселини (ХК), фулвокиселини (ФК) и хумин (неразложим остатък). Освен в почвата, хумусни вещества могат да бъдат идентифицирани в органогенните утайки на водоемите. Органичното вещество е “животът” на почвата. То е основният източник на хранителни елементи, подобрява структурата на почвените агрегати, аерацията, проникването и задържането на влага в почвата. ПОВ играе важна роля в подобряване на сорбционните свойства на почвата. Посредством формирането на органоминерални комплекси се повлиява подвижността и по този начин токсичността на голяма част от замърсителите, постъпващи в почвата. От друга страна – образуването на хелати на ПОВ с някои микроелементи (желязо и цинк) подобрява достъпността им за кореновата система на растенията.

Средните стойности на хумусното съдържание в обработваемите почви на България варира от 1,1% при текстурно диференцираните сиви (Haplic Luvisols), канелени (Chromic Luvisols) и псевдодзолистите (Stagnic Podzoluvisols) до 3,13% при черноземите (Chernozems) и смолниците (Vertisols) (Филчева, 2007). В повърхностните хоризонти на най-широко разпространените горски почви - канелени (Chromic Luvisols LVx) и кафяви (Cambisols (CM) съдържанието на органично вещество варира съответно от 1.5 % до 10.2% (Оценка и мониторинг..., 2006).

Освен като основен показател за плодородието, количеството на органичното вещество в почвата дава възможност за оценка на необходимите агротехническите и мелиоративни мероприятия в условията на интензивно земеделие (Филчева, 2007).

Друга важна функция на почвата е да филтрира и трансформира постъпващите вредни вещества и по този начин да се прояви като буфер за някои свойства и показатели на почвата. С понятието буферност се изразява капацитетът на почвата да противостои на изменението на рН, когато се добавят киселини и основи. Основните източници на замърсяване в почвата са представени в Таблица 1.

Както се вижда, основните източници на серен двуокис (SO2), азотни окиси (NОx), летливи органични съединения (volatile organic compounds (VOCs)), устойчиви органични съединения (persistent organic pollutants (POPs)) и тежки метали, са транспорта и енергетиката. Голяма чат от киселите емисии са резултат от работата на предприятията, добиващи и преработващи цветни метали (ЕЕА, 1999). Към 2000, около 7 % от територията на 15-те страни от ЕС са подложени на киселинно натоварване, а около 39% от натоварването с NОx е над “критичното”. Независимо от прогнозираното намаляване на емисиите към 2010 г. в някои райони на ЕС ще продължи отлагането над нивото, определено като “критично” (ЕЕА, 1999).

Благодарение на буферната функция на почвата по отношение на вредното влияние на емисиите, качеството й се запазва до момента на достигане на праговите значения. При достигане и надвишаване на тези значения настъпват трайни негативни изменения. Тази нейна функция се осъществява или посредством механично филтриране на органични, неорганични и радиоактивни компоненти, или чрез процесите на адсорбция, йонен обмен, утаяване или в някои случаи разлагане, като по този начин предотвратява достигането им до подземните води или попадането им в хранителната верига. Буферността на почвата се проявява най-силно в диапазона на рН от 4.0 до 8.0. В по-тесния диапазон на рН от 5.0 до 7.5, буферният капацитет се дължи основно на катйоно-обменните реакции. В йонообменната буферна зона, където значенията на рН на почвата варират от рН 4.5 до 5.0, концентрацията на много от тежките метали и йонни форми на алуминия могат да достигнат токсични нива. В диапазон на рН на почвата от 3.2 до 4.2, концентрацията на йонните форми на алуминия и много от тежките метали превишават токсичните нива за растенията и микроорганизмите. Такава почва е неблагоприятна за развитието биота. На фигура 1 е дадена схема на обменна реакция в почвата, при постъпване на допълнителни протони.

Фигура 1. Схема на реакция в йонообмената буферна зона

Различната чувствителност на почвите към киселинни натоварвания се дължи на различната буферна способност на минералогичния състав, микроорганизмите и химичните процеси, протичащи в почвения разтвор. Практическото значение на буферността на почвата се свързва основно със способността й да запазва киселинно-основния си баланс непроменен при внасяне на минерални торове, киселинно натоварване (кисели дъждове), при изчисляване на нормите на варуване и др. Буферността на почвата се проявява не само при постъпване на различни химически вещества в нея в количества, токсични за растенията, животните и човека, но също така и при изнасянето им от почвения разтвор.

Буферната способност на почвата по отношение на постъпващите химически вещества се проявява при преразпределението им в почвата и съответната среда. В системата почва-растение, количествена мярка за буферността е концентрацията на съответния химически елемент в растителността и в почвения разтвор. Количествена мярка за буферната способност на почвата могат да служат концентрация на даден елемент в различни екстрагенти, параметри на сорбция и десорбция (уравнения, изотерми), коефициент на дифузия, време за установяване на равновесие.

Диапазонът на почвената киселинност е в основата на концепцията за буферност на почвата, разработена от Ulrich, (1983) Таблица 3.

Таблица 3

Буферна способност на почвата по Ulrich, (1983)

Почвата притежава функция на механичен филтър, задържащ различни замърсители, в това число суспендирани твърди частици, продукти от биохимични окисления, както и някои хранителни елементи – нитрати, фосфати, патогенни микроорганизми. Способността на почвата да отстранява такива частици зависи от нейните физични (структура и механичен състав), химични (състав и заряд на повърхността на почвените частици) и биологични свойства (присъствие на различни почвени микроорганизми, които могат да използват или инактивират постъпващите замърсители).

Почви с преобладаваща глинеста или илиста фракция имат по-голяма повърхност на единица обем, в сравнение с тези, при които преобладава по-едрата (песъчлива) фракция. Това се явява определящо за по-голямата химична активност спрямо замърсителите. Почви с преобладаващо съдържание на глинести силикатни минерали предават отрицателен заряд на почвените частици, което повишава способността им да задържат и абсорбират катиони. Хидроокисите на алуминия, желязото и магнезия присъстват в почвите като слой, покриващ почвените частици, което им позволява да “прихващат” и задържат фосфатни аниони и дори някои микроорганизми. Нитратните (NO3-) и хлоридни (Cl-) аниони не се задържат от тези хидроокиси и лесно преминават през почвата по дълбочина на почвения профил. Адсорбцията на фосфатните аниони от карбонатите на калция и магнезия в аридните региони води до образуване на плътен слой, който не позволява предвижването на влагата в почвата. ПОВ има голяма активна повърхност и способност за образуване на комплексни съединения. По този начин те служат не само за механично задържане на голям брой замърсители в почвата, но и като източник на храна на много микроорганизми.

Почвите съдържат голям брой “полезни” микроорганизми – бактерии, гъби, актиномицети и др., които играят важна роля в процесите на биологичното пречистване на отпадни води. Те са необходими за процесите на разграждане на органичните остатъци. Някои септични бактерии и вируси се задържат в почвата чрез адсорбция, което инактивира тяхната дейност за известно време.

Третата екологична функция на почвата е свързана с биоразнообразието чрез защита на генния резерв, поддържане и възстановяване на флората и фауната. Почвеното биоразнообразие е жизненоважно за поддържане на основните функции на почвата и устойчивостта на екосистемите.

Функционирането на почвената биота е важно за поддържане и възстановяване на биоразнообразието в почвата. Чрез редица биохимични процеси те трансформират хранителните елементи в достъпни за растенията форми, необходими за поддържане на висока продуктивност в земеделието и натрупване на биомаса в горите. Почвената фауна се състои от микрофауна (протозоа), мезофауна (нематоди, артроподи, мекотели) и макрофауна – дъждовни червеи, къртици, полски мишки и др.

Почвената микрофауна е най-многобройна в почвата. Микрофауната е важна за протичане на процесите на минерализация и имобилизация на N, P, and S, подтиска развитието на патогенни бактерии и гъби. Азотфиксиращите и амонифициращите бактерии в почвата са основният фактор, осъществяващ биохимичните процеси на трансформация на азота в почвата и превръщането му в достъпни за растенията форми. Други микроорганизми допринасят за въглеродния цикъл, отделянето на газове и трансформирането на органичното вещество. Нематодите се отнасят към почвената мезофауна и са разпространени във всички хабитати. Развитието на нематоди при определени практики на отглеждане на растенията например, влияе върху техния растеж. Структурата, порьозността и водопропускливостта на почвата се подобряват от наличието в нея на червеи и инсекти. От друга страна, подобрената почвена структура благоприятства поддържането на флората и фауната.

Селското стопанство е една от сферите, които повлияват биоразнообразието на почвата чрез различни начини на ползване на земите, интродукция на различни нови видове, генна (генетична) селекция, внасяне на торове, пестициди. Необходимостта от повишаване на продуктивността от селското стопанство налага използването на по-големи количества торове и пестициди. При неправилното напояване, например, може да се предизвика промяна в нивото на подпочвените води и/или засоляване, които са заплаха за биоразнообразито на различните екосистеми. Прекомерното използване на нитратни торове замърсява почвата, а от там подпочвените води, предизвиква еутрофикация в реките, езерата, дори в крайбрежните води на моретата. Това съществено променя видовото разнообразие както в сухоземните, така и на водните екосистеми. Развитието на органичното земеделие през последните години е надеждна перспектива за ограничаване употребата на минерални торове и пестициди.

Органичното земеделие в България се развива относително бавно, независимо от благоприятните почвени и климатични условия. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда от 2004 г, площите, върху които се осъществява органично земеделие, са приблизително 11 771 хектара, което е 0.2 % от обработваната земеделска земя. Все по-голяма популярност придобива отглеждане на висококачествени специфични органични продукти - етерични масла, билки и др. През 2005 г. са разработени Националната стратегия и Плана за действие за развитието на органичното земеделие, които обхващат периода 2006 – 2013 година.

Изоставянето на земите, които са били ползвани за отглеждане на различни селско-стопански култури, също оказва влияние върху биоразнообразието. В каква посока ще протичат процесите в такива почви, зависи от типа на хабитатите, които са били стопанисвани преди изоставянето на земите. Нарастващите нужди от биогорива и храни може да доведе до необходимостта да се усвоят тези земи, а дори и до допълнително изземване на земи от горския фонд и превръщането им в обработваеми. Слънчогледови култури, рапица, захарна тръстика или всяка органична суровина, богата на въглеводороди и достъпна в големи количества е пригодна за производството на биогорива. Например в Испания се развива проект за използването на портокалови кори за производство на етанол. От тон цитрусова маса се добиват около 80 литра етанол. Най-големи добиви (от 7 до 13 пъти по големи от тези на захарна тръстика) се получават от използването на водорасли. У нас съществуват възможности за производство на биодизел от растителна суровина в завода край Бургас. Тъй като производството на биогорива е сравнително нов отрасъл, все още няма еднозначен отговор за ползите и вредите от неговото масово приложение. Затова производството на култури за биодизел и биогорива трябва да бъде съобразено, както с ползите за производителите, така и за околната среда.

Друг проблем са генетично модифицирани организми (ГМО), използването на които може да има сериозни последствия за биоразнообразието. Преминаване на гени от ГМО в почвата може да доведе до нарушаване на естествените хабитати, включване в тъканите на други видове или други непредвидени изменения. В някои страни (Испания и Румъния) продължава използването на определени генно-модифицирани култури. В България, отглеждането на генетично модифицирани култури е строго ограничено от закона и не се субсидира. Компаниите, желаещи да работят с ГМО, са длъжни да изготвят оценка на риска от тази дейност, включително и дългосрочно наблюдение на ефектите им според Закона за генетично модифицирани организми от 2005 г. Българското законодателство изисква и специално означаване на ГМО върху етикетите на всички продукти, съдържащи повече от 0.9% генетично модифициран материал.

Обмяна на естествен генен резерв със специално създавани ценни генетични видове е характерно и за горското стопанство. Превръщането на горите в пасища, както и прекомерното натоварване на пасищата съществено повлияват биоразнообразието, увеличават емисиите на газове, способстващи парниковия ефект (Petersen and Wiesenthal, 2007).

Почвата e среда за някои дейности на човека, което е една от социално-икономическите й функции. Това включва площите за създаване на домакинство, инфраструктура, зони за отдих, както и за съхранение на водни запаси и депониране на отпадъците.

Почвата е част от нашата естествена среда за обитание. Човешката дейност е в непрекъсната взаимна зависимост със средата, която обитава. Правилното стопанисване на почвите запазва и средата. Тя обаче е подложена на изменения, които са резултат от нарастващите нужди на обществото. Демографският фактор в голяма степен повлиява средата на обитание посредством нарастващите нужди от площи, ресурси, стоки и обслужване. Трябва да се отбележи, че плътността на населението в някои градове на ЕС е повече от 100 човека на км2. Процесите на миграция на голяма част от населението от селските към урбанизираните райони, както в границите на отделните държави, така и в Европа оказва значителен “натиск” върху околната среда. Заедно с това нараства необходимостта от допълнителни площи за строителство на домове, индустриални и търговски центрове, увеличава се количеството на консумираната енергия, отпадъците, замърсяването на почвата и водата (Slob et al., 1996).

Установено е, че с нарастване на броя на жилищата се намалява значително броя на живеещите в тях, понякога под 3 човека (ЕЕА, 1999). Прогнозите са за увеличаване на урбанизираните площи в Европа към 2010 г в сравнение с 1999 с около 40%, а на колите - с около 25%. Процесът на нарастване на урбанизираните територии оказва влияние върху състоянието на почвата в парковете в градовете и в местата за отдих на разстояние около 50 км от големите центрове. Това води до намаляване на селскостопанските и горски площи, фрагментиране на хабитатите, изменение на биоразнообразието. Все по-големи площи се отделят за съхраняване на питейна вода, депониране на отпадъци, пречиствателни станции на питейни и отходни води. Увеличаване на отпадъците е сериозен проблем за много от големите урбанизирани центрове. Наред с необходимостта от усвояване на все по-големи площите, необходими за депониране и преработка на отпадъците, неправилното им управление води до замърсяване на почвите, повърхностните и подпочвени води.

Урбанизацията налага строителство на нови пътища и железопътни линии. Интензивното развитие на транспорта води до повишен разход на енергия и суровини, изземване на големи площи за строеж на нови пътища, железопътни линии и летища, засилване на замърсяването на въздуха. Повишаване на концентрациите на някои елементи във въздуха (особено на олово) в урбанизираните райони създава условия за тяхното разпространение и на по-големи разстояния, което води до повишаване на регионалните фонови нива (ЕЕА, 2007). По този начин се нарушава нормалното развитие на флората и фауната, процесите на разлагане в почвата, както в градските райони, така и на значителни разстояния от тях.

Увреждането на околната среда и почвата, като неин компонент, се влияе значително от туризма, главно чрез увеличаващият се транспортен трафик. Данните показват, че около 59% от туристите достигат своите дестинации в рамките на Европа, използвайки автомобилен транспорт и около 34% по въздуха. Наред със създаването на нови работни места и поминък за много домакинства в райони, където туризмът няма алтернатива, неговото развитие предизвиква значителни натоварвания на почвата. Бреговете, островите и планините са основните туристически места, в които вече са настъпили процеси на деградация на почвите. Търсенето на нови, подходящи места за ски-туризъм, адаптирайки се към климатичните промени, ще се отрази неблагоприятно върху почвите в планините. За нарастващия поток от туристи на малки площи са необходими големи количества вода, енергия и суровини, места за съхраняване и обработка на отпадъците. Това често води до фрагментиране на хабитатите и загуба на биоразнообразието. В пиковите туристически сезони натоварването достига максимален капацитет и тогава туризмът се оказва ключов фактор за устойчивото ползване на почвата в съответните райони.

Пред нас стои предизвикателството да се създава и насърчава туризъм, който не подлага на риск както ползите за туристите, така и природните ресурси. Екотуризмът е благоприятна алтернатива на традиционния туризъм. България е първата европейска страна, която е създала и приела Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризма. Развитието на устойчив туризъм е признат начин за подпомагане на икономическата и социална жизненост на отделни райони. Предвид гореизложеното, е необходимо да се отнасяме отговорно към запазване на почвата в урбанизираните райони.

Друга функция на почвата със социално-икономическо значение е да служи като ресурс за добив и съхраняване на суровини и материали (пясък, въглища, нефт) и вода.

Енергийният сектор е най-големият консуматор на суровини – въглища, газ, нефт. Добивът и първична преработка на суровините са свързани с отчуждаване на земи (селскостопански, горски фонд, както и от фонда за населени места), нарушаване на естествения релеф и създаване на техногенен ландшафт (табани, хвостохранилища), нарушаване на почвения профил, унищожаване на ПОВ. Физическото нарушаване на естествения релеф води след себе си нарушаване на съответните хабитати. Депонирането на отпадъците от тези производства в табани, хвостохранилища и други, нарушава ландшафта, замърсява почвата, повърхностните и подпочвените води с големи количества прах и други аерозолни замърсители.

Нуждата от енергийни източници налага създаването на преносни мрежи – газопроводи, нефтопроводи, електропроводи с произтичащите от тях последствия. Разливите на петрол при инциденти в много от случаите имат катастрофални последствия за почвата, като я замърсяват с органични съединения с много от които са с канцерогенно действие - полициклични ароматни хидрокарбонати. Съхраняването и транспортирането на суровини за производството на цветни метали, радиоактивни материали, въглища и други суровини често е съпроводено с акумулиране на замърсяването на почвата дори и след прекратяване на дейностите.

Друга важна функция на почвата е да запазва културното наследство. Покривайки земната повърхност тя е основен източник на палеонтологични и археологични доказателства, отнасящи се до природата и човека. Много исторически важни монументи и постройки, особено тези, изградени от варовик, карбонатни пясъчници и други, са податливи на въздействието на киселинни отлагания, аерозолни замърсители и фотоокисление.

Закон за почвите

Чл. 3. Опазването, ползването и възстановяването на почвите се основават на следните принципи:

1. екосистемен и интегриран подход;

2. устойчиво ползване на почвите;

3. приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;

4. прилагане на добри практики при ползването на почвите;

5. замърсителят плаща за причинените вреди;

6. информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.

Глава трета.

ОПАЗВАНЕ И УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Чл. 12. Процесите, които увреждат почвите, са:

1. ерозия;

2. вкисляване;

3. засоляване;

4. уплътняване;

5. намаляване на почвеното органично вещество;

6. замърсяване;

7. запечатване;

8. свлачища.

Деградация на почвата. Опазване на почвата. Основни понятия. Причини – биофизични и социално-икономически. Фактори и процеси на деградацията. Индикатори за оценка на деградация на почвите.

Дегарадация на почвата.

Почвата е един от най-важните елементи на природата, основа за живот на хората, животните и растенията. Почвата се проявява като филтър, буфер и преобразувател между атмосферата, водата на повърхността и растителната покривка, запазвайки по този начин околната среда и човека. Особено важна е ролята й като източник на суровини в селското и горско стопанство. Като място за обитание на растенията и микроорганизмите тя е и важен генен резерв. Почвата служи като специална основа за развитие на техническите, индустриални и социално-икономическите структури. В нея се съдържат палеонтологична и археологична информация за историята на земята и човешкия род.

През последните години се обръща особено внимание на необходимостта от общоевропейска политика по отношение запазване на почвените ресурси. Това е продиктувано от разбирането за значителната роля на почвите в променящите се глобални екологически и икономически условия, свързани с индустриалното развитие и климатичните промени. Данните за състоянието на почвите в глобален мащаб са доста тревожни.

Деградацията на почвата се определя като изменения в здравословния статус, в резултат на който намалява капацитета на екосистемата да осигурява продукти и услуги за ползвателите

Деградирани почви, са тези, при които в резултат от деградационни процеси се нарушава мултифункционалността й, и които имат за резултат влошаване на нейното качество като компонент на околната среда и природен ресурс, използван от човека (Ататнасов и кол., 2009).

Деградация на земите има по-широк обхват от понятието деградация на почвата, тъй като обхваща всички отрицателни изменения в капацитета на екосистемата да обезпечава продукти и услуги, включително продукти свързани с биологични и водни ресурси.

Опустиняване - термин, който се използва, когато се говори за деградация на земи в аридни райони (райони със засушавания) и когато измененията, които настъпват със земите са необратими и не могат да се възстановят до степен на предишно ползване

Предпазване (предотвратяване) означава употреба на мерки, които поддържат естествените ресурси и продуктивност

Смекчаване – интервенция (дейности), които водят до намаляване на деградацията. Те се вземат, когато вече са започнали деградационни процеси. Целта е да се прекъсне деградацията и да се подобрят ресурсите и техните функции.

Различни дейности на съвременното общество увреждат почвите и водят до необратими загуби в резултат на ерозията на почвата, локално и дифузно замърсяване и запечатването на повърхността на почвата. Прирастът на населението в въздейства чрез урбанизацията, докато интензификация в земеделието засилва податливостта на почвата към ерозия. Запечатване на почвените повърхности, дължащи се на повишена урбанизация и създаване на нови инфраструктури е основната причина за деградацията на почвите в най-индустриализираните и населените страните от Западна и Северна Европа.

За 25 страни от ЕС, приблизителният брой на потенциално замърсени терени е около 3,5 милиона. Тези съществуващи замърсени терени представляват предизвикателство за следващите десетилетия тъй като ще са необходими подходящи правни инструменти и иновативни технологии за възстановяване. (According to European Commission)

ЕЕА оценя:

Водна и ветрова ерозия са засегнати около 16 % от земите в Европа, замърсени с пестициди са 19 %, от превишаване с нитратни и фосфатни торове са замърсени около 18%.

Изпълнителна агенция по околна среда

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Причини за деградацията на почвата (въздействия и последствия).

Chapter 6 - Causes of land degradation http://www.fao.org/docrep/v4360e/V4360E08.htm

Причините за деградация на почвите могат да се разделят на две групи: биофизични (използване и управление на земите, включително обезлесяване, паша и неподходящи методи за обработване на земята), социално-икономически и политически (собственост и пазар на земята, институции, доходи на населението, политически решения, поощрения).

В групата на биофизичните са природни и директни причини, а социално-икономически и политически са скрити. Към природните се отнасят условията на околната среда – например стръмни склонове, които създават опасност от ерозия. Към директните причини се отнасят неподходящо земеползване и неподходящи практики за стопанисване на земята, например отглеждането на стръмни склонове, без налагане на мерки за опазване на почвите. Скрити са тези причини, поради които неподходящото използване и стопанисване се прилага все пак, поради бедност на стопанина на земята или несигурност в бъдещото земевладеене.

Примери за заплахи от природни причини:

Водна ерозия:

Мусонни дъждове с голяма интензивност

Стръмни склонове

Слабоустойчиви към ерозия почви

Ветрова ерозия

• полупустинен климат

• силна променливост на валежите, с периоди на засушаване

• почви с ниско устойчиви на ветрова ерозия (например песъчливи почви).

• открити площи – без растителност.

Намаляване на плодородието

• силно излужване в условията на влажен климат;

• почви, които естетсвено са силно кисели и / или с ниско естествено плодородие.

За поливните площи:

• алувиални равнини или вътрешни басейни, които ограничават пасивно отвеждане на подпочвените води.

За засоляване:

• полупустинен климат с интензивност ниска излужване;

• равнини и вътрешни басейни, които имат ограничен дренаж на подпочвените води;

• почви, които са естествено леко солени.

Директрни/преки причини за деградация

Обезлесяването се превръща в причина за деградацията, когато земята, която почвата остава открита, а на стръмни склонове, или плитка почва – почвите лесно се ерозират

Перкомерна сеч за получаване на дървен материал

Интензивно земеделие без адекватни периоди на поддържане на земите в състояние на угар

Неприлагане на консерационни практики

Неправилно сеитбообръщение

Небалансирано торене

Понижаване нивото на подпочвените води

Скрити причини

Недостиг на земя

Бедност

Икономически натиск и нагласи

Нарастване на населението

ЕРОЗИЯ НА ПОЧВАТА, ФАКТОРИ, ВИДОВЕ, ПОСЛЕДСТВИЯ. ОЦЕНКА НА РИСКА, МОДЕЛИ.

Ерозия на почвите. Фактори и методи за ограничаването им.

Ерозията на почвите е механично разрушаване на повърхностният хоризонт

Ерозията на почвата е основен деградационен процес за значителна част от Европа, който непрекъснато се разширява и обхваща все повече обработваеми земи.

Ерозия – термин, който означава изнасяне на почвени частици от повърхността чрез дъждовната вода или води от напояване, вятър, ледове или други природни или антропогенни фактори и отлагане на разстояние.

Почвената ерозия е естествен процес в планинските райони, но може да се повлияе и от антропогенна дейност в резултат от неправилна обработка или стопанисване на земите

http://eea.government.bg/bg/soer/2011/land-use/sastoyanie-na-pochvite

http://eea.government.bg/eea/bg/publicat/yearbook/2001/landsoil/acidif1.htm

Значителна е ролята на почвената покривка за поддържане на устойчивостта на склоновете от гледна точка на ограничаване на свлачища, поройни прииждания и др.

Същност и основни закономерности на ерозията

Рушителната дейност на течащата вода се означава като ЕРОЗИЯ ( от латински - "erodo" = разяждам).

Основният реализатор на ерозионните процеси са постоянно течащите води - реките и техните по- малки притоци.

Тя води до силно намаляване на плодородието на почвата поради това тя е един от най-важни процеси за деградация и опустиняване на земите. Годишно се губят над 5 милиона хектара земя. Ерозията бива два вида.

 Загуба на почва.

 Когато дъждовните капки достигнат почвата, те отделят частици

 Степента, в която това се случва, зависи от размера и скоростта на падащите дъждовни капки.

 Впоследствие отделените почвени частици се отнасят от повърхностните водни потоци.

 Някои частици запълват порите в почвата като запечатват почвената повърхност. Ерозията възниква, когато количеството на валежите превишава степента на инфилтрация в почвата.

Водна ерозия – Водната ерозия е процес, причиняващ разрушаване на земната повърхност (от дъждовните капки и оттичащи се води), пренасяне на отделения материал (почва и скални частици) от повърхностния воден отток и отлагането му.

Тя протича под действие на водата, течаща по повърхността на почвата. Над 80% от земите са застрашени от водна ерозия.

Водната ерозия протича в 3 етапа

1. Отделяне на почвените частици от основната почвена маса

2. Придвижването им с повърхностният им воден оток

3. Отлагане на ерозирания материал

Те обаче в даден момент се различават по интензивността си, според действието на доминиращия фактор

- дъждове за разрушаване на почвата,

- воден отток за разрушаване и пренасяне на отделените частици и

- подходящи релефни условия за успокояване на водния поток и отлагане на частиците

(наносите).

Последните изследвания на JRC установяват, че:

-средната стойност на ерозията за ЕU-27 е 2,76 t/ha/yr,

- за EU-15 – 3,1 t/ha/yr (тук влизат Средиземноморските държави

- ЕU-12 - 1,7 t/ha/yr, главно поради участието на в EU-15 (The state of soil in Europe, 2012).

Водната ерозия бива 3 вида

1. Площна или повърхностна ерозия (слоева, пластова) - появява се на полегати склонове по време а силни дъждове или снеготопене, тогава на повърхността на почвата се образува тънък воден слой който отнася най-фиините частици, и повърхностният слой обеднява на хранителни елементи

Слоева ерозия протича предимно върху обработваеми земи с наклони 1-2 %.

2. Струйчеста (браздова) ерозия - когато водата се спускат насочени по склона и образува браздички, те могат да бъдат заличени с трактор

Дълбочина на браздите може да достига до около 0,30 m и позволява да бъдат да бъдат заличени при обработка на почвата. Едновременно с нея продължава ерозията в пространството между браздите, известна като междубраздова (interrill erosion), резултат главно от разрушителното действие на дъждовните капки.

3. Ровинна (линейна) Gully erosion ерозия протича когато течащата вода образува бързеи които силно измиват почвата удълбочават и разширяват браздите.

Браздите не могат да бъдат заличени с обикновена оран. Според напречния профил ровините са с V и U-видна форма. Според дълбочината те биват плитки (до 1,0 m), дълбоки (1,0 до 3,0 m) и много дълбоки (над 3,0 m).

Въздействие на водната ерозия:

Загуба на хранителни вещества, органично вещество

изнасяне на торове, пестициди, особено с топенето на снега през пролетта

показатели и свойства на почвата:

качество на почвата,

структура, механичен състав

разрушаване на структурните агрегати

влагозадържаща способност на почвата – податлива на засушаване

Изнасяне на семената

Акумулиране на седименти в тръби, реки, язовири

Замърсяване на водите на реките

Чрез ерозията почвата се губи много по-бързо отколкото процесите на формиране на почва могат да я възстановят.

Загубата на горния почвен слой води до намалено плодородие и по-ниски добиви.

Отнасянето на почвата също така допринася за замърсяването и формирането на наноси във водните пътища.

Уплътняването на почвата намалява нейния капацитет да задържа вода и да доставя кислород до корените на растенията. Когато бъде намалена способността на определена почва да задържа вода, добивите намаля-ват, оттичането на вода се повишава и почвите стават по-податливи на ерозия.

Приблизително 115 милиона хектара — една осма от общата сухоземна площ на Европа — са обект на водна ерозия

42 милиона хектара са засегнати от ветрова ерозия. Средиземноморието е особено предразположено към ерозия, когато след дълги сухи периоди падат много обилни дъждове.

Факторите от които зависи интензивността на водната ерозия са :

• Количество и характер на дъждовете

• Релеф наклон и дължина на склона

• Механичният състав и структурата на почвата - леките и слабо свързани почви са по силно застрашени

• Податливост към ерозиране

• Наличие на растителна покривка на почвата - тя защитава почвата от ерозия

Развитието на ерозията зависи от следните природни условия:

- валежи,

- почва и основна скала,

- релеф,

- растителната покривка.

Валежи - kоличество и интензивност. У нас за интензивни (оттокопричинителни) са

приети валежите с количество ≥ 9,5 mm и интензивност ≥ 0,180 mm/min.

Почвени свойства - водопропускливост, механичен състав, съдържание на органично

вещество, влажност и структура. Те заедно определят противоерозионната й устойчивост.

Релеф - дължина, наклон, форма и изложение на склона. Определяне: измерване на

терена, карти или от дигитален модел на терена (Digital Elevation Models -DEM).

Растителност - намалява кинетичната енергия на дъждовните капки, регулира

оттока чрез задържане на част от валежите в короните. За горския фонд - дигитализирани

данни за растителността. За по-обобщена информация - CORINE Land Cover.

Фактори, резултат от човешка дейност.

Промяна на предназначението на земите - обезлесяване

Пашата, когато е над допустимата за дадена територия

Някои селскостопански практики, водещи до развитие на ерозионни процеси

Прокарване на пътища – оттичането на водите се нарушава, променя се влажностния

режим и от там и устойчивостта на ерозия.

Класификации за ерозираност на почвата

• по ерозионно състояние

• по наличие на съвременен ерозионен процес (по време на оценката).

За оценка на ерозионното състояние на почви с три генетични хоризонта се

разграничават следните степени на ерозираност:

1. Слабо ерозирани почви – ерозия е имало в рамките на хумусния хоризонт (А)

2. Средно ерозирани почви - в рамките на преходния хоризонт (В)

3. Силно ерозирани почви - в рамките на скелетния хоризонт (С)

Това са и най-горните почвени хоризонти в момента на оценката.

4. Много силно ерозирани почви – когато е достигната основната скала (D).

Степени на ерозираност за почви с два генетични хоризонта:

1. Слабо ерозирани – на повърхността е първата половина на хумусния хоризонт (А)

2. Средно ерозирани – на повърхността е втората половина на хумусния хоризонт (А)

3. Силно ерозирани почви – на повърхността е хумусно-скелетният хоризонт (АС)

4. Много силно ерозирани почви - на повърхността е основната скала (D).

Според втория подход, наличие на съвременен ерозионен процес, земите се

разделят на две групи:

- ерозиращи се - земи, в които по време на оценката протича ерозионен процес

(наличие на бразди и ровини, които не са защитени от растителност) и

- неерозиращи се земи - не се наблюдават признаци на съвременна ерозия;

обикновено има растителна покривка, която предпазва почвата от ерозия.

Ерозията у нас

Ерозията на почвата е най-същественият почвено-деградационен процес на

територията на нашата страна. Естествените физико-географски условия и нерегулираното

стопанисване на земите в миналото са създали предпоставки за активна ерозия в много региони на страната.

Потенциалните годишни почвени загуби

- на около 61,6 % от територията на страната са по-големи от 10 t/ha

- върху 30 % от територията те са над 40 t/ha/год. (Rousseva et al. 2003).

Средногодишните почвени загуби

- от 0.14 t/ha в горски територии до 12.7 t/ha – при трайни насаждения.

Средногодишните загуби от ерозия - 32 000 000 t.

Почвена загуба от ерозията

Загубата на почва в резултат на ерозионен процес може да се изрази чрез следните

показатели:

• почвена загуба (m3 или t): обемът или масата на ерозираната почва от определена площ за определено време;

• специфична почвена загуба (m3/ha, t/ha): почвената загуба на единица площ при определен начин на стопанисване на земята (полски култури, пасища, гори и др.).

Моделиране

Най-известният модел е Универсалното уравнение за определяне на почвените загуби

(Universal Soil Loss Equation - USLE), разработено от Wishmeier и Smith през 1978 г .

А = R.K.L.S.C.P

където А е средногодишната загуба на почва,

Ерозиращата способност на дъжда (R фактор) отразява въздействието на

кинетичната енергия на дъждовните капки върху почвата. Тя се изразява с ерозионен

индекс на дъжда (EI), който за отделен валеж се определя от кинетичната енергия (E) и максималната му 30 минутна интензивност (I). Сумата от ерозионите индекси на всички валежи през годината, разделена на 100 дава годишния R фактор.

Податливостта на почвата на ерозиране (K фактор) се определя от количеството

ерозирана почва за единица R, получена от угарни площи с наклон 9 % и дължина 22,5 m.

Влиянието на релефа се изразява с топографските фактори L и S, които се

изчисляват по определени формули.

Влиянието на различните култури (C фактор) е отношението на почвените загуби

от площ с определен начин на ползване към получените от угарни площи при същите

условия.

Противоерозионните дейности се изразяват с фактора P, който представлява

отношение на почвени загуби при спазване на противоерозионните изисквания към

получените, без тези изисквания да се спазват. Например ако се извършва оран по наклона

на склона Р ще е равно на 1, а когато е по хоризонталите Р ще намалява.

Видове ерозионните модели според:

- принципа на действие

емпирични – USLE, RUSLE,

USLE Universal Soil Loss Equation – създадено да прогнозира ровинна ерозия

Площи с браздова ерозия няма да бъдат правилно оценени

Прилагането на USLE за почвите от Европа (Van der Knijff et al., 2000) представлява първи опит за създаване на карта за количеството на ровинната ерозия за цяла Европа, основана на мрежа 1km x 1km.

Потенциалния риск е оценен като се прилага отново уравнението USLE, като се допуска пълно отсъствие на растителност.

USLE (Universal Soil Loss Equation), излиза през 1960те, създадено за обработваеми земи (Wischmeier and Smith 1965).

Разширено по-късно за други начини на ползване на земите (Wischmeier and Smith, 1978,

Dissmeyer and Foster 1980).

RUSLE1 (Revised Universal Soil Loss Equation) излиза през 1990те, и преминава към сега ползваното RUSLE1.06 създадено в средата на 2003 (Renard et al. 1997, USDA - ARS-NSL 2003).

CORINE карти на ерозията са резултат от наслагване на анализ от GIS на категорията на ерозионния риск, използвайки почвената карта на Европа. Потенциалният риск от ерозия е определен като присъщия риск, независимо от растителната покривка (CORINE, 1992).

Оценка на риска от ерозия

Експертен подход:

Пример - CORINE soil erosion risk assessment of the Mediterranean region (CORINE, 1992). Анализът се основава на балове, оценящи отделните фактори:

Податливост към ерозиране – 4 класа,

Ерозираща способност на дъжда - 3 класа

Наклон н а склона - 4 класа

Класовете се умножават и дават комбинирана оценка

За да се оцени актуалния риск от ерозия, картата на потенциалния риск се комбинира със земното покритие – 2 класа

Моделен подход – няма универсален модел

SEMMED модел – входните параметри – метеорологични данни, почвена карта, сателитни изображения, DEM

Цел на GLASOD project – Global Assessment of Soil Degradation

Да обърне внимание на риска в резултат от неправилно стопанисване на земите

The International Soil Reference and Information Centre (ISRIC), in 1988, was commissioned by the United Nations Environment Programme (UNEP) за да координира изследванията

GLASOD картата се използва широко, независимо от критиките на авторите от необходимостта от по-детайлна и количествена оценка

Ветрова ерозия

Тя се осъществява при преминаване на силен вятър върху повърхността на почвата, поради това тя се проявява най-силно на открити площи, от ветрова ерозия са застрашени леките разпрашени почви, у нас над 37% от площите са застрашени от ветрова ерозия, тя има следните особености

1. Проявявасе при скорост на вятъра в приземният слой от 4-7 м/сек.

2. При скорост на вятъра над 12м/сек. Се получават прашни бури, отнася се почвеният слой от 0-до 5см и се орскубват малки растения

3. Отнесената почва се отлага на др. място и засипва засетите там разтения и нанася щета

При изсъхване на почвената повърхност вятъра отнася частици с големина 1 мм когато достигне определена скорост наречена праг на ерозионната скорот, тя е от 3-7м/сек.

Ветровата ерозия засяга около 3 800 000 ha; годишните почвени загуби достигат 300

Основните методи за борба с ерозията са:

Горската растителност - важна роля за защита на почвата от ерозия преразпределя дъждовете

предпазва от преките удари на дъждовните капки

интерцепция – дъждовните капки се задържат от надземните части на растителността

намалява количеството и скоростта на повърхностния воден отток

Технически дейности

10. Замърсяване, определение, източници, видове замърсители, разпространение, индикатори за оценка. DPSIR подход. Замърсеност на почвите в България. Замърсяване с минерални торове. Органични замърсители.

Източници на замърсяване на почвите.

Неправилната експлоатация и непрекъснато увеличаващото се замърсяване намаляват постепенно почвеното плодородие. Натрупването на токсични вещества променя химичния й състав.

Въздействието върху качеството на почвата може да бъде в резултат на нейното деградация и нарушаване.

Определения

Замърсяването на почвата е процес на натрупване на вредни вещества от естествен и/или антропогенен източник, чието поведение и концентрации причиняват увреждане на почвените функции, независимо дали се превишават действащите в страната норми.

Замърсяване на почвата е наличие на замърсители в почвата над определено ниво, причиняващи влошаване или загуба на една или повече почвени функции. Също така за замърсяване на почвата може да се счита и наличието на химикали, създадени от човека или друга промяна в естествената почва.

Този вид замърсяване обикновено е предизвикано от изтичане от подземни резервоари за съхранение, прилагане на пестициди, просмукване на замърсени повърхностни води към подземни слоеве от депата за отпадъци или директно изхвърляне на промишлени отпадъци в почвата.

Най-често срещаните замърсители са нефтени въглеводороди, разтворители, пестициди, олово и други тежки метали. Замърсяването на почвата е свързано със степента на индустриализация и интензивността на употребата на химикали.

На Европейско ниво въпросът за замърсените места (локално замърсяване) и замърсени земи (дифузно замърсяване) се решава от 1. Joint Research Centre (JRC) чрез редица от дейности, 2. Индикаторът „Напредък в управлението на замърсени места "Progress in management of contaminated sites (CSI 015)"; 3. Национални и Европейски подходи

At EU-level, the issue of contaminated sites (local contamination) and contaminated land (diffuse contamination) has been considered by: 1.Joint Research Centre (JRC) with a number of actions 2. Indicator "Progress in management of contaminated sites (CSI 015)" 3. National/European approaches

Joint Research Centre (JRC) чрез редица от дейности

Използването на агро-екологични показатели играят решаваща роля в разработването на политики, насочени към устойчиво и многофункционално селско стопанство. В комюнике на Комисията COM (2000) 20 и COM (2001) 144 са идентифицирани 35 агро-екологични индикатори и е обезпечена концептуална основа и първоначални методологични предложения за тяхното развитие.

От 35-те показатели, изброени в COM (2001) 144, три от тях директно са свързани с почвата, и през 2004 г са подготвени списъци с конкретна информация: замърсяване на почвата с пестициди (индикатор 20), ерозия на почвата (индикатор 23) и качеството на почвата (индикатор 29). Данни за останалите 32 показатели могат да бъдат намерени в EEA.

Замърсени почви са тези, които в резултат на антропогенната дейност имат повишено съдържание на вредни или опасни вещества, включително: промишлени отпадъци, утайки от пречиствателни станции, токсични химични или радиоактивни вещества, устойчиви органични замърсители, които нарушават и/или влошават функциите на почвата (Атанасов и кол., 2009).

JRC Reference Report "Progress in the Management of Contaminated Sites in Europe".

Европа

Рудодобивът и преработването са важни източници на замърсяване на почвата. Производството на текстил, кожа, дърво и хартия също са от голямо значение за локално замърсяване почва. От обслужващия сектор - принос за замърсяването имат бензиностанциите.

Относителната значимост на различните замърсители през 2011 г. е подобна на тази,

отчетена през 2006 г., с изключение на намаляване на дела на местата, свързани с хлор-съдържащи въглеводороди в подпочвените води.

Най-често срещаните замърсители са минерални масла (Белгия, Латвия) и тежки метали (Австрия, Македония). Фенолите и цианидите представляват малък дял от общото

Източници на замърсяване на почвите.

Европа

Рудодобивът и минната промишленост са важни източници на замърсяване на почвата.

Производството на текстил, кожа, дърво и хартия също са от голямо значение за локално замърсяване почва.

От обслужващия сектор - принос за замърсяването имат бензиностанциите.

Относителната значимост на различните замърсители през 2011 г. е подобна на тази, отчетена през 2006 г., с изключение на намаляване на дела на местата, свързани с хлор-съдържащи въглеводороди в подпочвените води.

Най-често срещаните замърсители са минерални масла (Белгия, Латвия) и тежки метали (Австрия, Македония). Фенолите и цианидите представляват малък дял от общото замърсяване.

Разходите за замърсени терени

Около 42% от разходите за управление на замърсените терени става за сметка на държавните бюджети в изследваните страни. В Естония стигат до 90%, а в Белгия - до около 25%. Средногодишните национални разходи за управление на замърсени места са около € 10 на глава от населението. Около 81% от годишния национални разходи се влагат в мерки по ремедиация и останалите за изследвания.

Емисиите на опасни вещества от локални източници могат да оказват влияние върху качеството на почвата и водата, особено на подземните води. Подборът на главния индикатор Core Set Indicator CSI 015 "Напредъкът в управление на замърсени места" има за цел да оценка на неблагоприятното въздействие, което причинява, както и мерките, които са предприети за удовлетворяване на екологичните стандарти в съответствие с действащите правни изисквания.

Не са подбрани все още правни стандарти за качеството на почвите

на Европейско ниво, но някои страни на ЕЕА са поставили определени цели

Като цяло, законодателство има за цел да се предотврати ново замърсяване

и да определят цели за възстановяване/ремедиация на места, където екологичните стандарти вече са надхвърлен.

Индикаторът CSI 015 проследява напредък в управлението на замърсените места, ограничаване на използването на земята подземните / повърхностни води в резултат на замърсяване и обезпечаване на обществени или частни средства за ремедиация.

Прилагането на съществуващата законодателна и регулаторни рамки (например Интегрираната Директива за предотвратяване на замърсяването и контрол, Директивата за Депониран, Рамковата директива за водите) помага за предотвратяване на нови замърсявания на почвата. Независимо от това трябва да се полагат усилия за справяне с предишни замърсявания на почвата.

Докладване на ЕЕА за околната среда се основават на рамката на DPSIR (виж фигура

1), която разграничава състояние (S) на околната среда, която е резултат от специфични движещи сили „drivers“ (D) и натиск „pressures“ (Р) (положителен или отрицателен), и след това въздействие (I) на околната среда.

Състояние на почвите

DPSIR е надежден инструмент за интегрирана оценка на въздействията върху околната среда. Той представлява всеобщ механизъм за анализ на проблемите на околната среда във връзка с устойчивото управление

ДИРЕКТИВА 2008/1/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 януари 2008 година

за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

Различните подходи за отделно контролиране на емисиите

във въздуха, водите или почвите могат да създадат благоприятни условия за изместването на замърсяването между различните компоненти на околната среда, а не към опазване на околната среда като цяло..

Целта на комплексния подход за контрол на замърся ването е да предотврати емисиите във въздуха водите или почвите в случаите когато това е осъществимо, при отчитане на управлението на отпадъците, а когато няма такава възможност — да ги намали до минимум за да се постигне високо ниво на опазване на околната среда като цяло

Настоящата директива следва да създаде обща рамка за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

Тя следва да формулира мерките необходими за въвеждането и прилагането на комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването за да бъде постигнато високо ниво на опазване на околната среда като цяло

Прилагането на принципа на устойчивото развитие следва да бъде подпомогнато от комплексния подход към контрола на замърсяването

цел

да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие върху околната среда, и по-специално замърсяването на повърхностните, на подземните води, почвата, въздуха, общо на околната среда, включително парниковия ефект, както и всеки произтичащ от това риск за здравето на човека, през целия жизнен цикъл на депото

Замърсяването може да бъде дифузно и локално.

Дифузното замърсяване на почвите се предизвиква най-вече в резултат от отлагане атмосферни замърсители (серен диоксид, азотни оксиди), тежки метали и металоиди (мед, цинк, олово, кадмий, арсен, никел, хром) и някои органични съединения (полиароматни въглеводороди, полихлорни бифенили, хлорорганични пестициди), които се пренасят на по-големи разстояния.

Дифузното замърсяване на почвата се оценява чрез определяне на концентраците на тежки метали - Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, As, Hg и устойчиви органични замърсители- РАН 16, РСВ-6 и хлорорганични пестициди в почвени проби (Таблица 1). Получените данни са сравнени с максимално допустими концентрации (МДК) съгласно Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г. По данни на Национална система за мониторинг на почви 2005-2010 г (ИАОС, 2012) е установено, че в обработваемите земи замърсяването се дължи основно на мед, хром и арсен, а при необработваемите основните замърсители са олово и никел. Концентрациите на замърсителите превишават от 1,1 до 1, 8 пъти максималната концентрация в почвата при обработваемите и от 1,2 до 3,3 пъти МДК в необработваемите земи. По отношение на устойчивите органични замърсители през 2010 г. не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични вещества, което се дължи основно на промените в българското земеделие през последните години с намалена употреба на химикали и торове. Измерените съдържания в периода 2005 – 2010 г. са в пъти по-ниски от максимално допустимите концентрации. Полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а 98,9% от полиароматните въглеводороди са под МДК. Основният натиск по отношение на запасеността на почвите с биогенни елементи идва от селското стопанство и по-специално употребата на минерални торове (ИАОС, 2012).

Източници на замърсяване

Основни източници на замърсявнане са

промишлеността,

селскостопанската дейност,

транспорта и

дифузното трансгранично замърсяване.

Видове замърсители

От химична гледна точка видовете замърсители могат да се разглеждат като неорганични и органични.

В наредба № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите са определени.

• нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите;

• изискванията за вземане и изпитване на почвени проби за определяне съдържанието на вредни вещества.

Съгласно § 1. от Наредбата "Вредни вещества" са изброените в приложенията метали, металоиди и органични вещества, а именно – ТМ - Олово (Pb), Цинк (Zn), Мед (Cu), Никел (Ni), Кадмий (Cd), Хром (Cr), Живак (Hg) и Арсен (As) и

органични замърсители - полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили, органохлорни пестициди и нефтопродукти.

Замърсителите от различните промишлени дейности се натрупват в повърхностните слоеве на почвата, където нейната реагираща способност е най силно изразена.

В зависимост от химическите свойства на почвата, замърсителите реагират с различни нейни компоненти, като ги изменят. В процеса на взаимодействие, замърсителите също претърпяват различни трансформации.

По този начин се образуват нови съединения, които влошават в различна степен качествата и свойствата на почвите (рН, усвояемостта на макро- и микроелементи и т.н.). Всички тези промени в почвата създават неподходящи условия за дейността на микроорганизмите и за минералното хранене на растенията. Нарушават се най вече микробиологичните процеси, с помощта на които се управляват процесите на разлагане на органични остатъци и на образуване на хумуса и др.

Съществува група метали, за които понятието "тежки" е в смисъл на "токсични”

термина "тежки метали", свързва се с негативно въздействие, нещо опасно и токсично за живите организми (животни и растения).

Към групата на тежките метали се отнасят всички метали с относителна атомна маса над 40 или с плътност над 5 g/sm3

В същото време част от тях: Cu, Zn, Mo, Co, Mn, Fe и пр. играят важна роля в живота на растенията и животните.

Механизъм на постъпване в организма и проява на токсичност

Олово

орално - чрез храната и водата

В края на 70те години в много страни е установено ясно намаляване на оловното замърсяване. Причината е използването на безоловен бензин.

Кадмий

орално - чрез храната и водата

При хронично натоварване - анемии, нарушения в

черния дроб и промени в минералната част на костите, рак, неврологични изменения, безплодие и др

Арсен

инхалационно - резултат от индустриално замърсяване на въздуха.

Чрез кръвта той се разпространява в цялото тяло и преди всичко в бъбреците, черния, белия дроб, далака и кожата, костите, мускулите.

Замърсителите от различните промишлени дейности се натрупват в повърхностните слоеве на почвата, където нейната реагираща способност е най силно изразена.

В зависимост от химическите свойства на почвата, замърсителите реагират с различни нейни компоненти, като ги изменят. В процеса на взаимодействие, замърсителите също претърпяват различни трансформации.

По този начин се образуват нови съединения, които влошават в различна степен качествата и свойствата на почвите (рН, усвояемостта на макро- и микроелементи и т.н.). Всички тези промени в почвата създават неподходящи условия за дейността на микроорганизмите и за минералното хранене на растенията. Нарушават се най вече микробиологичните процеси, с помощта на които се управляват процесите на разлагане на органични остатъци и на образуване на хумуса и др.

Замърсени ли са почвите в България?

През периода 2005 – 2012 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители (Полиароматни въглеводороди, полихлрирани бифенили и Хлорорганични пестициди).

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2012 г. са взети 714 почвени проби от 119 пункта

Получените данни са сравнени с максимално допустими концентрации (МДК) съгласно Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

В земеделските земи, замърсяванията са основно от арсен и мед.

В постоянно затревените площи замърсяването е основно от никел и олово.

Концентрациите на замърсителите в обработваемите земи превишават от 1,1 до 2 пъти допустимата концентрация в горния почвен, от 1 до 3,2 пъти в подповърхностиня почвен слой.

Докато при необработваемите превишенията са съответно от 1 до 3 пъти над МДК в повърхностния слой и от 1 до 2,5 пъти в подповърхностния почвен слой.

Замърсените земеделски земи с тежки метали и металоиди от промишлена дейност обхващат площ от 44 900 hа, като 61.3 % от тях са в близост до промишлени предприятия,

от които 8 160 hа са замърсени пет пъти над ПДК.

Най-силно засегнати са земите в три-четири километровите зони около крупните промишлени обекти (Елисейна; Кърджали; Пирдоп, Пловдив; Кремиковци и др.).

Същите са подробно картирани (в М 1:5000 и М 1: 10 000) и проучени екологично замърсените земеделски земи от промишлена дейност.

Замърсяване на почвата с минерални торове

Биохимичния процес на редукция на нитратите води до образуване на нестабилни съединенияния – нитрити, които са изходни съставки на токсични и канцерогенни в/ва.

Голямата разтворимост и подвижност на нитратите в почвата води до появато на хипотезата за вертикалната миграция с почвената влага до подпочвените води и повишаване по този начин на съдържанието в тях над ПДК.

От теоретична гледна точка нитратите попаднали в по-долните почвени слоеве могат да

се изразходват по 3 направления :

1) По пътя на капилярното изкачване с влагата да се завърнат в зоната и да се използват от следващите култури.

2) Да претърпят различни трансформации в почвите, водещи до загуба на азот, което сумарно ще определи капацитета на самоочистване на почвата от нитрати.

3) Придвижване на нитратите по дифузен път по дълбочина по почвения профил и до нивото на подпочвените води.

Употребата на прекомерно големи количества фосфорни торове

Коефициента на използване на внесения с минералния тор фосфор в почвата е

почти 2 пъти по-нисък от този на азота. По-голямата част от фосфора се адсорбира в почвата

Внасянето на големи количества фосфорни торове в почвата води до:

намаляване в тях подвижните съединения на Fe, Zn, Cu и др. микроелементи необходими за развитието на растенията.

Прекомерно високите норми на калиевите торове водят до намаляване на Mg, Ca и Na в почвата и растенията.

Недостига на Mg и Na в растенията предизвиква заболяване на животните

Мерки:

2)Подобряване на работата по съставяне на препоръки за торене на културите.

3) Трябва рационално да се намалят нормите на торене, особено на азотните норми в оранжерии и на поливни площи.

4) Да се разшири внедряването на бавно действащи форми на азотни торове.

5) Предпазването на почвата от излишни количества торове се постига чрез използване на комплексни азотно-фосфорно-калиеви торове, които съдържат и микроелементи.

По отношение на устойчивите органични замърсители

За 2012 г. са извършени анализи от 119 пункта

Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби.

Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

През този период не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични вещества, което се дължи основно на промените в българското земеделие през последните години с намалена употреба на химикали и торове, с изключение само на един пункт, резултат от замърсяване в миналото.

Измерените съдържания в периода 2005 – 2012 г. са в пъти по- ниски от максимално допустимите концентрации. Полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а 98,9% от полиароматните въглеводороди са под МДК.

Основният натиск по отношение на запасеността на почвите с биогенни елементи идва от селското стопанство и по-специално от не балансираната употреба на торове.

През 2012 г. наторените площи с азотни торове са с 11 % повече в сравнение с 2011 г.

При фосфорните торове се констатира нарастване на наторените площи през 2012 г. с 35 % спрямо 2011 г.

През 2012 г. е отчетено повишаване на количеството употребен оборски тор при производството на растителна продукция – 36 % повече спрямо 2011 г., а площите наторени с оборски тор са със 37 % повече.

Сроковете на торене на културите са съобразени с температурните условия и фотосинтетичната активност на есенните посеви, като се отчитат и периодите на интензивно овлажняване и засушаване на почвите.

Температурите имат ограничаваща роля

По-ранното внасяне на тези торове не води до усвояването им от растенията, които са в относителен покой и те попадат чрез вътрепочвения хоризонтален и вертикален отток в подземните води, което е причина за тяхното замърсяване, най-често с нитрати, но и с други разтворими форми на торовете.

Складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита като източник на локално замърсяване на почвите

За периода 2000 – 2012 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита и площите около тях

Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ, НСРЗ/МЗХ и МВР/ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Съгласно общоприетата на национално ниво класификация тези места се делят на 3 вида –

централни общински складове,

складове за негодни за употреба пестициди и

ББ кубове.

Във връзка с наличието на складове със залежали и/ или забранени продукти за растителна защита, допълнително се обследват райони/ площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2012 г. възлиза приблизително на 14400 тона (при 11 943 t за 2003 г., когато започват ежегодните инвентаризации и 13737,44 тона за 2011 г.), като 53,8 % от тях са трайно депонирани в 1965 броя ББ куба, а 31,1 % са препакетирани и прибрани в 75 централни

Ролята на почвеното органично вещество и други почвени показатели за буферността и по отношение на замърсяването

Zn в системата атмосфера - почва - растение

Необходим за растежа на растенията

формиране на ензими и хормони

Недостиг или липса

забавяне на растежа

намаляване не семеобразуването

намаляване на добивите

Механизми на акумулиране на Zn в почвата

• образуване на хидроокиси и устойчиви асоциати с OH- и SO42- групите

• образуване на стабилни органо-минерални комплекси (Bregkvist et al., 1989; Watmough et al., 1995; Herbert, 1997).

• активно отделяне на свободни йони от листната тъкан, което води до увеличаване на химичното натоварване на валежите под склопа

ЗАКОН за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г., изм. и доп., бр. 39 от 20.05.2011 г.)

НАРЕДБА № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008 г.)

НАРЕДБА № 4 от 12 януари 2009 г. за мониторинг на почвите (обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009 г.)

НАРЕДБА за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия (обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г., в сила от 17.08.2007 г.)

11. Норми за оценка на замърсяване на почвите и нива на замърсяване. Мерки за преодоляване на токсичността от замърсяването с тежки метали.

В много страни, включително и в България, пределно допустими

концентрации (ПДК) в почвите се определят като общи количества.

През последните години, за определяне на ПДК се правят успешни

опити

по съдържание на подвижните (мобилни) форми на тежки

водоразтворими,

обменни,

киселинно разтворими.

Определят се следните нива на замърсяване:

АА незамърсена зона (фон), почви без антропогенно въздействие;

А практически незамърсени земи (до ПДК стойности). Могат да се използват за детски и спортни площадки и без ограничения в земеделието;

Определяне на граничните рискови концентрации за околната среда и човека

Подразделя се на три подзони:

В І подходяща за зеленчукови градини, обработваеми земи, зърнени и фуражни култури;

В ІІ за технически култури, паркове и зелени площи;

В ІІІ за складови и работни помещения, места за паркинги.

С зона, която се нуждае от защита и възстановяване, има рискови

прагови стойности и създава опасност за човека и околната среда.

НАРЕДБА № 3 ОТ 1 АВГУСТ 2008 Г. ЗА НОРМИТЕ ЗА ДОПУСТИМО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В ПОЧВИТЕ

В сила от 12.08.2008 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните

Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите;

2. изискванията за вземане и изпитване на почвени проби за определяне съдържанието на вредни вещества.

Глава втора.

ПРЕДОХРАНИТЕЛНИ КОНЦЕНТРАЦИИ (ПК), МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ КОНЦЕНТРАЦИИ (МДК), ИНТЕРВЕНЦИОННИ КОНЦЕНТРАЦИИ (ИК) ЗА ТЕЖКИ МЕТАЛИ И МЕТАЛОИДИ (ТММ) И УСТОЙЧИВИ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ (УОЗ) И НЕФТОПРОДУКТИ В ПОЧВИТЕ

Чл. 2. Нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите са определени въз основа на оценка на риска за околната среда и човешкото здраве в три нива:

1. предохранителни концентрации;

2. максимално допустими концентрации;

3. интервенционни концентрации

Чл. 3. Съдържанията по чл. 2 на тежки метали и металоиди са определени като концентрации, посочени в приложение № 1, табл. 1 - 3, като се отчитат типът земеползване, обектите на опазване, механичният състав и рН (Н2О) на почвите.

Чл. 4. Съдържанията по чл. 2 на устойчиви органични замърсители и нефтопродукти са определени като концентрации, посочени в приложение № 2, без да се отчита типът земеползване, обектите на опазване, механичният състав и рН (H2O) на почвите.

1. По смисъла на тази наредба:

1 "Вредни вещества" са изброените в приложенията метали, металоиди и органични вещества.

2. "Предохранителна концентрация" е съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването на която не води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

3. "Максимално допустима концентрация" е съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването на която при определени условия води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

4. "Интервенционна концентрация" е съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването на която води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

6. "Обекти на опазване" са човекът, почвите и подземните води.

7. "Тип земеползване" е предназначението на териториите, определено с устройствените схеми и планове.

Мерки за преодоляване на токсичността от замърсяването с тежки метали

Начини за възстановяване плодородието на почвите – в съответсвие с

причините, обстоятелствата степента на проявление на токсичността се избират

• варуване на кисели почви - неутрализация

• торене с високи норми фосфати,

• органично и зелено торене - обогатяване на почвата с органично вещество,

• риголване,

• интензивно прилагане на железни хелати при слаби прояви на токсичност и др.

• разреждане на замърсителя при умерена степен на замърсяване

• пренасяне на замърсителя под орния слой при висока степен на акумулация на тежки метали в почвата (и особено ако замърсяването е преустановено).

• Фиторемедиация на замърсени с тежки метали почви – използват се растения, които притежават способността да извличат от почвата в значително по-силна степен от другите тежки метали и органични замърсители.

• осъществяване контрол на качеството на води, които се използват за напояване съгласно изискванията за качество на води ІІІ категория.

• прилагане на препоръчителен режим на земеползване (в зависимост от степента на замърсяване), при който се

• забранява отглеждането на определени култури (предимно листни зеленчуци, фуражни, корено- и клубеноплодни култури)

• препоръчва се отглеждането на технически култури (лен, коноп, рапица за индустриални нужди и др.),

• растения за семепроизводство, цветя и друга декоративна растителност или

• се променя предназначението на земите.

Замърсените с тежки метали почви в страната са под 1% от обработваемата земя.

Разработени са нормативни документи, уреждащи начините за стопанисване на замърсени земи и производството на безопасни храни.

След присъединяването на България към ЕС се налага преоценка на критериите за производство на безопасна продукция, отговаряща на санитарните норми на ЕС

13. Биологично земеделие

Цели,

да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и

Практиките, които се използват в биологичното земеделие, осигуряват производството на здравословна храна, като същевременно пазят, поддържат и увеличават качеството и нивото на природните ресурси

Практики на биологичното земеделие са:

• използване на метода "сеитбообращения на полските култури" като предпоставка за ефективното използване на наличните земеделски ресурси;

• стриктни ограничения върху използването на ПРЗ и изкуствени торове;

• абсолютна забрана за използването на генетично модифицирани организми;

• използване на ресурсите "на място", като например животински тор за обогатяване на почвата или фураж, произведен в самото стопанство;

• избор на растителни видове, устойчиви на заболявания и добре адаптирани към местните условия;

В Регламент 834/2007/ЕО, (чл.12) са определени следните практики за поддържането на почвеното плодородие:

Биологичното растениевъдство използва практики за обработка и култивиране,

• които поддържат и увеличават съдържанието на органична материя в почвата,

• повишават почвеното биоразнообразие,

• подобряват структурата на почвата,

• предотвратяват прекомерното й уплътняване и ерозията.

Естественото плодородие и биологичната активност на почвата се поддържа и увеличава чрез

многогодишно сеитбообръщение, включващо използването на бобови и други култури за зелено торене,

прилагане на оборски тор или друга органична материя, произхождащи от биологично стопанство.

След почти двойно увеличение през 2012 г., продължават да нарастват и площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 40 378 hа през 2012 г.

Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн. ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г.)

Този закон урежда отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа "замърсителят плаща" и на принципа на устойчиво развитие. Законът се прилага в случаите на причинени екологични щети или непосредствена заплаха за възникване на екологични щети, причинени от действие или бездействие. В обхвата на закона са включени и почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане във, върху или под почвата на вещества, препарати, организми или микроорганизми

Закон за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), (обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г., изм. и доп., бр. 39 от 20.05.2011 г.)

С този закон се уреждат опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение. В съответствие с ЗОЗЗ, Министерството на земеделието и храните осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи официална информация за продуктите за растителна защита, торовете, промишлените или битовите отпадъци, биологично активните и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение, и санитарните норми за тяхната употреба, а също така за веществата, забранени за прилагане;

В съответствие с чл. 5, ал. 5 собствениците и ползвателите на земеделските земи имат право на данъчни и кредитни преференции, когато прилагат. системите на органично земеделие и земеделие с редуцирано използване на пестициди и изкуствени торове;

Със ЗОЗЗ се забранява :

употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;

изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи;

използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието и хранитe

12. Индикатори и оценка на замърсяването. Регистър за площи със замърсена почва. Начини на инвентаризация на площи със замърсена почва. Мерки за въздействие, контрол и поддържане на възстановените площи със замърсена почва.

Индикатори и оценка на замърсяването http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/progress-in-management-of-contaminated-sites-3/assessment#toc-0

Терминът "замърсено място" се отнася до точно определено място, в което е потвърдено наличие на замърсяване на почвата и това представлява потенциален риск за хората, водата, екосистемите или други рецептори. Мерки за управление на риска, например ремедиация, може да се наложи в зависимост от силата на риска да предизвика неблагоприятни въздействия върху рецептори в рамките на текущата или планираното използване на земята.

"Замърсена почва" е почва със съдържание на вредно вещество (в mg/kg), превишаването на което при определени условия води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве.

Управлението на индикаторът включва четири стъпки:

• предварително проучване / идентифициране на замърсените райони,

• предварително проучване на района,

• предварителното изследване,

• предприемане на мерки за ограничаване на риска

В допълнение, характеризирането на индикаторът включва и разходи за необходими за неговото управление.

НАРЕДБА за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия

Приета с ПМС № 30 от 6.02.2007 г., обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г., в сила от 17.08.2007 г.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят редът и начинът за провеждане на инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия.

Глави втора и трета от наредбата не се прилагат за площи, които са обхванати от програми за отстраняване на екологични щети по реда на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2004 г.

Глава втора

РЕД ЗА СЪЗДАВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИЯ РЕГИСТЪР

ЗА ПЛОЩИ СЪС ЗАМЪРСЕНА ПОЧВА

Чл. 4. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) със заповед утвърждава правилата за водене на публичния регистър по чл. 2, ал. 2 .

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа 3 основни раздела:

1. раздел А - площи със съмнение за замърсяване на почвата, с подраздели:

а) площи на етап предварителен преглед;

б) площи на етап предварително проучване;

2. раздел Б - площи с доказано замърсена почва, с подраздели:

а) площи на етап подробно проучване;

б) площи със замърсена почва, спрямо които следва да се проведат мерки за въздействие;

в) площи със замърсена почва, върху които се провеждат мерки за въздействие;

г) площи, върху които се провеждат или са проведени защитни, ограничителни и/или мерки за обезопасяване;

3. раздел В - площи с незамърсена почва, с подраздели:

а) площи, върху които са проведени мерки за възстановяване;

б) площи по чл. 9, ал. 2, т. 1 .

Глава трета

РЕД И НАЧИН ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ И ПРОУЧВАНИЯ НА ПЛОЩИ СЪС ЗАМЪРСЕНА ПОЧВА

Чл. 7. (1) Инвентаризацията обхваща следните етапи:

• 1. предварителен преглед;

• Чл. 8. (1) Предварителният преглед обхваща

• събиране,

• преглед и оценка на наличната информация за площи със съмнение за замърсяване установяване на потенциално замърсяващи дейности

• определяне на предполагаемите вид и разпространение на замърсяването.

• (2) В резултат на предварителния преглед се изготвя заключение за териториалния обхват и вида на замърсяването и за необходимостта от извършване на предварително проучване

• 2. предварително проучване.

Чл. 9. (1) Предварителното проучване цели да потвърди или да отхвърли съмнението за наличие на площ със замърсена почва и включва:

1. определяне на параметри за изпитване;

2. провеждане изпитване на проби в лаборатории от системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) или в други акредитирани лаборатории

оценка за замърсяването относно превишаването на нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата съгласно наредбата по чл. 40а ЗООС;

(2) В резултат на предварителния преглед се изготвя заключение за териториалния обхват и вида на замърсяването и за необходимостта от извършване на предварително проучване

Чл. 11. (1) Подробно проучване се възлага в случаите по чл. 9, ал. 2, т. 2 от задълженото лице

1. осигуряване на подробна информация за геология/хидрогеология и почвени характеристики на площта;

2. осигуряване на подробна информация за източника на замърсяване на почвите;

3. осигуряване на подробна информация за пътища на пренос към и от почвите (способност за разграждане и абсорбция, прогноза за количествено натрупване в обектите на въздействие);

4. извършване на оценка за наличие/липса на вторично замърсяване към други компоненти на околната среда;

5. определяне на допълнителен набор от параметри за изпитване и установяване на наличието/липсата им;

6. наличие на опасни вещества или препарати в почвата;

7. установяване наличие на защитени територии, зони за защита на водите, населени места и селищни образувания в близост до замърсените площи;

8. момент или период на замърсяването и причинител, когато може да бъде установен;

9. оценка на риска.

Глава четвърта

МЕРКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ, КОНТРОЛ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ

ПЛОЩИ СЪС ЗАМЪРСЕНА ПОЧВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят редът и начинът за провеждане на инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия.

Чл. 14. (1) Мерките за въздействие върху площи с доказано замърсена почва включват:

1. мерки за възстановяване;

2. ограничителни мерки;

3. защитни мерки;

4. мерки за обезопасяване.

"Мерки за възстановяване" са дейности за намаляване на концентрацията или отстраняване на вредни вещества в площите със замърсена почва.

"Oграничителни мерки" представляват дейности по ограничаване разпространение на замърсяването.

"Защитни мерки" са дейности по ограничаване достъпа на хора и животни до площите със замърсена почва, включително чрез ограждане и изолиране по друг начин.

"Мерки за обезопасяване" представляват технически дейности, насочени към ограничаване достъпа на замърсителите в различна форма - течна, твърда или газообразна, до почвите, например уплътняване, покриване и други.

"Оценка на риска" е оценка в резултат на експертиза на всички обстоятелства, които могат да застрашат човешкото здраве и околната среда.

Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация, приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2004 г.; попр., бр. 114 от 29.12.2004 г., изм., бр. 65 от 10.08.2007 г., изм. и доп., бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011 г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на отговорността на държавата и за отстраняване на нанесените щети върху околната среда (екологични щети), настъпили от минали действия или бездействия, до момента на приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999 г.

20 Екологичен подход и връзка на замърсяването на почвите с други компоненти на екосистемите. Екосистемен подход. Екосистемни услуги – видове, значение. Възможности за оценка.

Този екологичен подход се различава от традиционни видове консервационни инструменти, които се фокусират върху видовете поотделно.

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Чл. 3. Опазването, ползването и възстановяването на почвите се основават на следните принципи:

1. екосистемен и интегриран подход;

2. устойчиво ползване на почвите;

3. приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;

4. прилагане на добри практики при ползването на почвите;

5. замърсителят плаща за причинените вреди;

6. информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.

Принципи на системния подход в екологията

След обосновка на системния подход се осъществява възможност за изследване на структурно-функционалната организация на екосистемите.

Основателите на системния подход стигат до извода, че всяка система е сбор от компоненти с дадени свойства, функциониращи взаимосвързано, обединени в едно цяло за постигане на определени действия и цели.

За системата е характерно:

• За нейните свойства, решаващо значение има взаимодействието между отделните компоненти.

• Всяка система има определена структура. Тя не може да се състои от абсолютно еднакви елементи.

• Всяка система има своя външна среда. Затова силата на връзките между елементите вътре в системата е по-голяма от тази с елементите на средата.

Преобладаването на вътрешни взаимодействия в динамичната система над външните определя устойчивостта на системата, способността й да се самовъзстановява и самоподдържа

Действието на системата във времето се нарича поведение на системата.

Изменението на поведението под влияние на външни условия, се нарича реакция на системата, а по-устойчивите промени в следствие на реакцията – адаптация

Системния подход дава възможност да бъде установено до колко екосистемата е способна да се самоорганизира и самовъзстановява

Екосистемата като понятие е въведена през 1935 г. от английския еколог и ботанист Артър Тенсли.

Той определя екосистемата като цялостна система, включваща не само комплекси от организми, но и целия комплекс от физически фактори, формиращи това, което се нарича околна среда.

Според определението, дадено в Millennium Ecosystem Assessment (2005) , под

екосистема се разбира „динамичен и функциониращ като единно цяло комплекс от взаимодействащи си растителни, животински и микроорганизмови съобщества (биота), заедно с тяхната нежива среда (биотоп).

Екосистемен подход е отчитане на екологичните изисквания на компонентите на дадена екосистема във взаимовръзка и развитие

Той е инструмент за постигане на устойчиво развитие

Той представлява стратегия за интегрирано управление на сухоземни, водни и биологични ресурси, гарантиращи тяхното опазване и устойчиво използване.

Този подход включва четири елемента:

• Защита на природния капитал

• Дългосрочно опазване на екосистемите и екологичните процеси

• Опазване на биоразнообразието и устойчиво използване на природните ресурси

• Признаване и защита на традиционните екологични знания, обичаи и практики.

Преките или косвени ползи, които хората получават от екосистемите, се определят като екосисистемни услуги.

Те често се обособяват в четири групи (TEEB, 2013) :

• материални услуги, осигуряващи храна, вода, суровини и др.;

• регулиращи услуги, като например водорегулиращата и противоерозионната функция на горските екосистеми;

• културни услуги, като рекреационните и естетическите ползи от екосистемите;

• поддържащи услуги, които са необходими за осъществяването на останалите видове екосистемни услуги (напр. воден и биогеохимичен кръговрат, почвообразуване, фотосинтеза и др.).

Поддържащите услуги се различават от материалните, регулиращите и културните услуги по това, че за разлика от другите видове услуги, от които хората могат да се възползват пряко, въздействието им върху човешкото благосъстояние е косвено (Спр. 18.3 и Спр. 18.4) и обикновено са с дългосрочен характер

Почвообразуването например трае десетилетия или столетия.

Всички останали екосистемни услуги – регулиращи, материални и културни – зависят основно от тях.

Поддържащите услуги са силно взаимосвързани помежду си и като цяло се обуславят от широк спектър от физични, химични и биологични взаимодействия.

Поддържащите услуги са свързани с конкретни биофизични структури или процеси на една екосистема, като например начина, по който съхранението на вода е свързано с почвите, дърветата, растенията и са в основата на предоставянето на услугите, които са от пряко значение за хората, като намален отток на повърхностните води, пречистване на въздуха и водите, осигуряване на дървесина и на хранителни ресурси от дивата природа.

Тези крайни екосистемни услуги осигуряват ползи за хората, като например намаляване на щетите от наводненията, които се оценяват от съответните ползватели (Фигура 18.1).

Ползите от екосистемите се осъществяват на много нива и обикновено за множество получатели.

• в основата на препитанието и поминъка в селските райони, особено за бедните такива.

• непромишленият риболов в крайбрежните води и

• добивът на растения за традиционната медицина

Ползите могат да бъдат

регионални (например защита от наводнения и предотвратяване на ерозията, осигурявани на общностите и бизнеса от крайбрежните мангрови гори)

или национални (например обекти, които са част от културното наследство на страната).

В световен мащаб екосистемите регулират климата и поддържат биологичното разнообразие, което е в основата на всички биологични производства.

Независимо от широките ползи от екосистемните услуги, редица доклади показват, че значителен брой от световните екосистеми са във влошено състояние.

През 2005 г. например Оценката на екосистемите за хилядолетието (ОЕХ) стигна до заключението, че в световен мащаб по-голямата част от екосистемните услуги са назрушени

Икономика на екосистемите и биоразнообразието (ИЕБ), (международна организация) публикува серия от доклади, според които много екосистемни услуги са толкова нарушени, че са достигнати критични точки.

ИЕБ подчерта нарастващите разходи от загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемите.

Това води до все по-голяма промяна в националната и международната политика за разглеждане на околната среда в отделни „направления" – въздух, вода, почва, биоразнообразие – към по-интегриран подход, основан на цялостни екосистеми.

Разглеждането на въздействията по този начин подчертава връзките и взаимодействието между различните услуги, което позволява на екосистемния подход да определи райони, предоставящи множество ползи.

Освен това акцентът, поставен при разглеждане на околната среда от гледна точка на ползите, които хората извличат от това, спомага да се

гарантира, че пълната стойност на екосистемните услуги ипредпочитанията на хората за тях са включени в процесите на вземане на решения.

Опазване на водите от замърсени почви (нитрати, уязвими и чувствителни зони)

Замърсяване на подземните и повърхностни води

Тежки метали, арсен и сяра в почвите десетки пъти над нормите са открити по поречието на р.Тимок, община Брегово,

В резултат на промишлени аварии в река Тимок са изпускани отпадъци, съдържащи тежки метали, арсен и сяра. Една значителна част от тях са отложени в коритото на реката и нейните брегове, а друга част са нанесени в река Дунав и в почвите при напояване и заливане с речни води.

При разливи и при напояване на земеделските земи те се замърсяват с тези компоненти.

• Основните замърсители са мед, цинк, олово, сяра, желязо.

• Най-замърсени са почвите близо до брега.

• Силно-замърсените площи трябва да се изземат, а седиментите да се предепонират в депа за опасни отпадъци"

На заливните земеделски почви в най-засегнатите участъци няма развитие на висша растителност, почвената покривка е деградирала.

Въпросът за замърсяването на почвите по поречието на река Тимок с тежки метали- мед, цинк и олово, е повдигнат за първи път още през 1980 година- в резултат на картиране на почвите във Видинско.

Разграничени са три категории:

незамърсени,

слабо замърсени и

замърсени почви.

Директива 91/676/ЕЕС

за опазване на водите от замърсяване с нит¬рати от земеделието (наречена също така Нитратна Директива) .

Приета през 1991 г. Целта й е да се намали и да се предотврати замърсяването на водите, причинено от нитрати от земеделски

Според нея всяка една държава членка трябва да определи своите нитратно уязвими зони.

След това се разработва програма за тяхното опазване.

Списъкът с нитратно уязвимите зони у нас е публикуван на страницата на МЗХ и включва 141 общини, които цялостно или частично, попадат в тези зони. Животновъдните обекти в тези общини са задължени от 2010 г. да имат съоръжения за съхраняване на торовата маса. Ако в един животновъден обект се отглеждат повече от 5 животински единици (повече от 5 едри преживни), е необходимо да има съоръжение за разделяне на течната от твърдата фракция, за да се гарантират сроковете за съхранение.

При торохранилищата се изисква да има водонепропусклива основа, която да не позволи просмукване на торовата маса в почвата.

Освен това торохранилището трябва да бъде покрито с водонепропусклив материал, който да предпазва от размиване на торовата маса след падането на валежи или на снежна покривка.

„При прилагането на директивата трябва да се спазват точно определените периоди, които са посочени в програмата,

животновъдните стопанства да разполагат със съоръжения за торовата маса, която да се съхранява в точно определения срок,

4-месечен за течната фракция и

6-месечен за твърдата фракция.

За да бъдат запазени водите от замърсяване от нитратни източници, трябва да са налице и съоръжения за съхранение на силажа“,

Уязвими зони

Директива 91/676/ЕС „За опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници” беше транспонирана като Наредба №2 от 13 септември 2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Обн. ДВ, бр. 27 от 11 март 2008г.).

Наредбата има за цел:

• да намали замърсяването на водите, предизвикано или породено от нитрати от селскостопански източници,

• да предотврати всяко ново замърсяване от този вид.

Така наречените “уязвими зони” са области с определена почвено-геоморфоложка характеристика в близост до водни обекти, при които земеделската дейност води до риск за замърсяване на водите с нитрати.

Те обхващат почти всички земи от низинния, равнинно-хълмистия и нископланинския пояс и, в сравнение с другите европейски държави, заемат значителна част от територията на страната.

Със Заповед на Министъра на околната среда и водите са определени географските

граници на тези уязвими зони, където попада голяма част от Дунавската равнина, т.е.

Дунавския район на басейново управление на водите. При определяне на критериите за

повишеното нитратно натоварване от земеделски източници е съсредоточено в територии с

интензивно растениевъдство и животновъдство.

При оценката на водните тела за замърсяване с нитрати и изготвяне на програмите за мониторинг са взети под внимание:

• концентрацията на нитрати за периода в наблюдаваните мониторингови

• пунктове за повърхностни, подземни и питейни води,

• данните от собствения мониторинг на ВиК дружествата, както и

• данните от протоколите за собствен мониторинг на промишлени и земеделски водоползватели;

• земеползването, съгласно CORINE, като например: площи с различни

За повърхностните и подземните водни тела със значими натоварвания с нитрати, като уязвими зони се приемат само тези, за които има данни за съдържание на нитратни йони над 50 mg/l.

Местата с измерена концентрация над 25-35 mg/l, също са предмет на оценка, тъй като те дефинират „потенциално уязвимите” зони с такава концентрация.

Чувствителни зони

Съгласно изискванията на Наредба № 6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр. 97/2000г.) всяка държава следва да определи чувствителни зони на своята територия.

Критериите за определяне на чувствителни зони са посочени в Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1 от същата наредба.

За чувствителни зони следва да се определят тези водни обекти, в които се цели

защита от еутрофикация – явление, което е предизвикано от повишаване на съдържанието във водите на биогенни елементи – азот и фосфор и съответно предизвиква растеж на зелени растения във водите. Това от своя страна води до изчерпване на разтворения кислород във водоприемника и предизвиква вторично замърсяване на водите.

22. Замърсяване на почвата и почвено биоразнообразие. Основни функционални групи почвени организми. Фактори, влияещи върху биологичното разнообразие на почвите. Услуги, които почвеното биоразнообразие осигурява. Национална екологична мрежа. Заплахи за почвеното биоразнообразие. Почвеното биоразнообразие – индикатор за качеството на почвата. Политики и законодателство

Същност на биоразнообразието – дума и концепция

Биоразнообразието - „биологично“ и „разнообразие“.

То описва многообразието на всички живи организми в рамките на всички видове.

Биоразнообразието е природата във всичките й форми.

Биоразнообразието - „биологично“ и „разнообразие“.

То описва многообразието на всички живи организми в рамките на всички видове.

Биоразнообразието е природата във всичките й форми.

http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/library/themes/Biodiversity/

Почвеното биоразнообразие – "вариране на живота на почвата, от гени да популлации и екологични комплекси или вариране на подземния живот

http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/library/themes/Biodiversity/

Защо е необходимо да опазваме биоразнообразието на почвите?

Биоразнообразието осигурява

„екосистемни услуги“, които приемаме за даденост.

• насекомите, които опрашват нашите посеви;

• почвите, кореновата система на дърветата скалите - пречистват водите; организмите, които разграждат отпадъците

• дърветата, които «пречистват» въздуха ни.

• красота на природата

Това са само някои от „екосистемните услуги“, които правят животът на земята възможен.

Въпреки това сме откъснати от много от тези основни животоподдържащи услуги и рядко даже ги забелязваме или ценим заради самите тях.

Биоразнообразието осигурява „екосистемни услуги“, които приемаме за даденост.

• насекомите, които опрашват нашите посеви;

• почвите, кореновата система на дърветата скалите - пречистват водите; организмите, които разграждат отпадъците

• дърветата, които «пречистват» въздуха ни.

• красота на природата

Това са само някои от „екосистемните услуги“, които правят животът на земята възможен.

Въпреки това сме откъснати от много от тези основни животоподдържащи услуги и рядко даже ги забелязваме или ценим заради самите тях.

В много части на Европа дивите пчели вече са изчезнали. Оцелелите популации от пчели често са нови разновидности. Числеността на медоносните пчели е спаднала с 30 % през зимата на 2007-2008 г.

Това представлява загуба на повече от 2 милиарда пчели на стойност 54 милиона британски лири за икономиката.

Законодателство

През 2002 г. правителствата по света поемат ангажимент да намалят темпа на загуба на биоразнообразие до 2010 г.

Европейският съюз –

• да спре загубата на биоразнообразие в Европа до 2010 г.

• Целта на ЕС не е постигната.

• В действителност загубата на биоразнообразие напредва с безпрецедентна скорост.

(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

(3) Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и

гражданите.

Глава втора

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

Чл. 3. (1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:

1. защитени зони, като част от Европейската екологична

мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии;

2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;

(2) включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за

растенията и орнитологични важни места.

33. "Рамсарско място" е влажна зона, която отговаря на критериите на Конвенцията

по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за

водолюбиви птици (Рамсарска конвенция) (ДВ, бр. 56 от 1992г)

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (на английски: Wetlands of International Importance), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара

Глава трета

ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ, ЖИВОТИНСКИ И ГЪБНИ ВИДОВЕ (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.)

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Растителните, животинските и гъбните видове от дивата флора, фауна и микота на Република България се опазват в естествената им среда чрез:

• съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;

• .

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ 2005-2010 ГОДИНА

Чл. 115. (1) (Предишен текст на чл. 115 - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на

околната среда и водите:

1. провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното

разнообразие;

2. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени организации и

внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на биологичното

разнообразие;

3. изготвя с участието на отрасловите ведомства и неправителствени организации и

внася в Министерския съвет Национален план за опазване на биологичното разнообразие,

организира и отчита изпълнението на плана;

I. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ

България се нарежда сред първите 5 страни в Европа по богатство на биологично разнообразие.

Територията на страната включва части от 4 биогеографски района –

• алпийски,

• черноморски,

• континентален

• степен.

I.1.Биологично разнообразие на видово равнище

I.4. Хабитатно разнообразие

В България се срещат почти всички основни типове природни местообитания, представени в Европа.

Nа територията на Република България са установени над 700 типа местообитания,

от които около 90 са характерни само за страната.

Около 15 % от хабитатите са с консервационна значимост съгласно нормите на ЕС.

В Приложение І на Директива 92/43 от 1992 г. на Съвета на Европа за опазване на природните местообитания са включени 70 от установените в България хабитати.

Общо 106 типа природни местообитания в страната са включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие (2002).

Приложение № 1 на ЗБР съдържа типовете природни местообитания, които ще бъдат включени в защитени зони.

. "Природно местообитание" са естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик. -

Закон Биологично Разнообразие

Биологично разнообразие, природа и почви

Конференцията на ООН по околна среда и развитие (UNCED) през 1992 г. отбеляза важна стъпка напред за съхранението на биологичното разнообразие и опазването на природата благодарение на приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие.

През 2011 г. ЕС се ангажира със спирането на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г.

Други цели, предвидени в Директивата за местообитанията или Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), предстои да бъдат постигнати.

От 1992 г. насам програмата LIFE е най-важният финансов инструмент за опазване на биологичното разнообразие в ЕС.

Постижения

По време на срещата на върха през 2001 г. в Гьотеборг ЕС постигна съгласие за преустановяване на загубата на биологично разнообразие до 2010 г. и за възстановяване на местообитанията и екосистемите.

Общото Събрание на ООН обяви 2010 г. за Година на биологичното разнообразие.

При все това, докладът, озаглавен „Трети глобален преглед на биоразнообразието“ и публикуван от секретариата на КБР, показва, че целта по отношение на биоразнообразието за 2010 г. не е изпълнена.

На заседанието си в Нагоя (Япония) през октомври 2010 г. Конференцията на страните (КС) по КБР прие преразгледан Стратегически план, включващ нови цели по отношение на биологичното разнообразие за периода след 2010 г. Целта е „да се предприемат ефективни и спешни действия за спиране на загубата на биологично разнообразие, за да се гарантира, че до 2020 г. екосистемите ще станат устойчиви и ще продължат да предоставят основни услуги, като по този начин осигуряват разнообразието на живота на планетата“.

Приемането на Протокола от Нагоя за достъпа и споделянето на ползите е изключително постижение за КС от Нагоя.

Честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от генетични ресурси, е една от трите цели на КБР, която определя правила за споделяне на резултати от научни изследвания и търговска печалба.

А. Планове за действие в областта на биологичното разнообразие

През юни 2011 г. от Комисията беше приета нова стратегия с цел постигане на целта, определена през март 2010 г. от Съвета по околна среда, за „спирането на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и те да бъдат възстановени ...,

През юни 2011 г. от Комисията беше приета Нова стратегия с цел постигане на целта, определена през март 2010 г. от Съвета по околна среда,

шест цели:

• пълно прилагане на законодателството на ЕС за опазване на биоразнообразието;

• по-добра защита на екосистемите и по-широко използване на екологосъобразни инфраструктури;

• по-устойчиво земеделие и горско стопанство;

• по-добро управление на рибните запаси;

• по-строг контрол върху инвазивни чуждоземни видове;

• по-голям принос на ЕС за предотвратяване на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб.

В. Финансови инструменти

За природата и биологичното разнообразие, които са част от подпрограмата в областта на околната среда, е предвиден бюджет от 1155 млн. евро; цялостното финансиране за LIFE 2014—2020 г. ще възлиза на 3456 млн. евро.

Друго финансиране за държавите членки в подкрепа на целите за биологично разнообразие беше отпуснато в рамките на

• Общата селскостопанска политика,

• Общата политика в областта на рибарството,

• Кохезионния и Структурните фондове и

• Седмата рамкова програма за научни изследвания.

Човешкото общество разчита на голямото разнообразие от ползи, създадени от природата, като храна, строителни материали, чиста вода, чист въздух и регулирането на климата - екосистемни услуги . Всички елементи, необходими за тези екосистемни услуги зависят от почвата и биологичното разнообразие на почвите и движещите сили отговорни за тяхното регулиране.

2010 е Международната година на биологичното разнообразие и с нарастващо внимание върху значението на почвите да поддържа човешките дейности по устойчив начин, през февруари 2010 г. Европейската комисия излиза с доклад относно "Биологичното разнообразие на почвите: функции, заплахи и инструменти за изготвяне на политики"

Почвите са дом на над една четвърт от всички живи видове на земята, и една чаена лъжичка градинска почва може да съдържа хиляди видове, и хиляди метри мрежа от хифи на гъби.

Почвените организми са изключително разнообразни по отношение на морфологията, количество и начин на живот:

• микроорганизми невидими за невъоръжено око (например, бактерии и гъбички)

• безгръбначни (например, земни червеи) и

• гръбначни животни (например, бозайници)

Поради това, изследването на биоразнообразието на почвата изисква специфични инструменти в зависимост от това, коя група от организма се изучава.

Организмите и микроорганизми, които могат да бъдат намерени в почвата са разделени на 3 основни функционални групи, наречени:

• „химически инженери“,

• „биологични регулатори“ и

• „инженери на екосистемата“.

„Химически инженери“, - бактериите, гъбите и протеазите

Разграждат растителното органично вещество и го превръщат във хранителни вещества, достъпни за растенията, животните и хората

„Биологични регулатори“

Почвите съдържат голямо разнообразие от малки безгръбначни, като нематоди, червеи, безкрили, и акари, които действат като хищници по отношение на растения, други безгръбначни или микроорганизми, чрез регулиране на тяхната динамика във времето и пространството. Повечето от тези така наречените „биологични регулатори“ са сравнително непознати в сравнение с по-големи безгръбначни, като насекоми, червеи, мравки и термити, бръмбари и дребни бозайници, като къртици и полевки, които са адаптирани да живеят на тъмно под земята.

Около 1 милион вида могат да бъдат включени в тази група.

„Инженери на екосистемата“.

Земни червеи, мравки, термити и някои дребни бозайници са инженери екосистемите, тъй като те променят или да създават местообитания за по-малките организми в почвата чрез изграждане на устойчиви почвените агрегати и пори. По този начин, те също регулира наличието на ресурси за други организми в почвата, тъй като почвени структури стават „горещи точки“ за микробиологична дейност.

Къртиците например, са способни да прокарват тунела си с 30 сантиметра на час и земните червеи могат да произвеждат екскременти в почвата и да създават няколко стотици тона на хектар всяка година.

Фактори, влияещи върху биологичното разнообразие на почвите

Активността и разнообразието на почвените организми се регулира от

• йерархията на абиотичните и биотични фактори.

Основните абиотични фактори са

• климата, включително температура и влага,

• структура на почвата,

• киселинността,

• съдържание на соли.

Климатът влияние върху физиологията на почвените организми, тяхната дейност. Те се увеличават при по-високи температури и почвено овлажняване.

Почвените организми повлияват растенията и организмите, които живеят изцяло над земята, като тези влияния се предимно в две посоки.

Растенията могат да оказват силно влияние върху дейността и състав на микроорганизмите в близост до кореновата система на растенията.

От своя страна, растежът на растенията може да бъде ограничен, или засилен от тези почвени микроорганизми. В допълнение към това, растенията могат да повлияят състава, числеността, и дейността на „екосистемните инженери“

Почвената структура, органично вещество, плодородие

Регулиране на въглеродния поток, и косвено климата

Почвите са вторият по големина „резервоар“ на въглерод на планетата, който се формира от почвената биота и органични материали – растителни остатъци, които се акумулират благодарение на почвената биота.

Всяка година почвените организми преработват около 25,000 kg органично вещество върху почвената повърхност

• Регулират цикъла на водата - „инженери на екосистемата“.

• Биоремедиация и фиторемедиация – „химичните инженери“

Услуги, които почвеното биоразнообразие осигурява

Почвеното биоразнообразие играе важна роля в основните стоки /ползите и услуги от екосистемите.

в основни стоки /ползи

• производство на храни;

• производство на влакна;

• производство на гориво;

• осигуряване на чиста вода;

• предоставяне на вторични съединения (например фармацевтични и агрохимикали).

Екосистемни услуги, предоставяни от почвената биота

• съхранение предвижване на хранителни вещества и водния поток

• регулиране на почвеното биоразнообразие и регулиране на друга флора и фауна (включително вредители и болести);

• поддържане на почвената структура;

• детоксикация на ксенобиотиците и регулиране на състава на атмосферата.

Екосистемните услуги са определени като ползите, предоставяни на хората от екосистемите.

В тази рамка, почвеното биоразнообразие е носител на стойности които включват:

• функционална стойност, свързана с природните услуги, които почвата осигурява, свързана със запазването на структурата на екосистемата и в крайна сметка с осъществяването на връзката с атмосферата и хидросферата;

• утилитарна стойност ("пряка употреба"), която обхваща търговските ползи ползите за хората

• същинска стойност ("не пряка употреба"), която се състои от социални, естетически, културни и етични ползи;

• завещание ("serependic") стойност, свързана с бъдещото на планетарните функции или поколенията на човечеството.

Човешко здраве – пеницилинова гъба Penicillium notatum by Alexander Fleming in 1928,

streptomycin, изолиран през 1944 от бактерия, която се намира в почви от тропика

Промените в начина на ползване на земите повлияват косвено почвеното биоразнообразие

Нарушените екосистеми могат да предизвикват влошаване на човешкото здраве

Идентифицирането на почвените организми е първата стъпка, за да се разбере ролята на биологичното разнообразие на почвите.

Всъщност, след като познаваме видовете организми в почвата трябва да се разберат техните функции, това означава да се изучи функцията на биологичното разнообразие на почвите.

Функционални тестове и анализ на гени, с които се характеризират организмите, насочени към РНК вместо ДНК, дават отговор на този въпрос.

Последната стъпка е разбирането на значимите ефекти, резултат от взаимодействието на различни организми в почвата. Това е задачата на екологията. Екологични експерименти, като например, директни наблюдения, изследвания и измервания, позволяват да се направи оценка на функцията на почвата и въздействието на екосистемните услуги.

Почвено биоразнообразие и функции

Ключови функции, изпълнявани от почвената биота

• производство - [растения, цианобактерии, водорасли]

- [тревопасни]

• Разлагане първично [бактерии, акари, гъби , някои фауна]

вторично разлагане [някои микроби, протозои,

нематоди, червеи, насекоми, паякообразни, мекотели]

• динамика на почвената структура [бактерии, гъбички, цианобактерии; водорасли, червеи, насекоми, бозайници]

• потискане на вредители и болести [бактерии, актиномицети, гъби, протозои, нематоди, насекоми]

• симбиози [бактерии, актиномицети, гъбички (по-специално mycorrhizae)]

• образуване на органични вещества в почвата устойчивост и акумулиране [почти всички групи, пряко или косвено]

• динамиката на атмосферните газове, включително производство и съхраняване на парникови газове [бактерии за окисление на азот метан; цялата флора и фауна , участваща в цикъла на въглерода CO2]

• почвообразуване [бактерии, гъбички]

В такава сложна система, отношенията между биоразнообразието и функцията на почвата са сложни. Въпреки това е възможно да се дефинират три важни механизма, върху които са изградени връзките между организми и функции, изпълнявани в система на почвата:

• репертоар: за да се проявят биологичните процеси, организмите, които ги осъществяват трябва да присъстват;

• взаимодействия: повечето почвени организми имат способността пряко или косвено да оказват влияние върху други организми, положително или отрицателно;

• изобилие: колкото повече организми има, които могат да извършват дадена функция в определена почва, толкова по-вероятно е, че ако някои от тях се окажат в даден момент неспособни, процеса ще остане незасегнат, тъй като тези, които остават са достатъчно, за да изпълняват тази липса.

Заплахи за почвеното биоразнообразие

Деградация на почвата

Начин на стопанисване / управление на земите

Климатични промени

Химично замърсяване и ГМО

Инвазивни видове – непропорционално разпространение

Решения за съхраняване на почвеното биоразнообразие

Индикатори за мониторинг

Няма система

Съществуват като оценка на групи микроорганизми

based on ISO (International Organization for Standardization) standards

The Environmental Assessment of Soil for Monitoring (ENVASSO

project) е опит за създаване на хармонизирана информационна система за почвите в Европа

Съществуващи политики – земеделски практики

Хронология на инициативите за почвеното биоразнообразие

o През 2006 г. се приема Тематичната стратегия на почвите с цел да се гарантира високо ниво на опазване на почвите в целия ЕС. В тази рамка ЕК признава значението на биологичното разнообразие на почвите и се ангажира да подобри знанията неговите функции за екосистемните услуги.

o През 2008 г. в отдела по почви към JRC – Ispra Italy се създава експертна група по почвено биоразнообразие, чиято цел е осигуряване и подпомагане на решенията и политиките на ЕК по тази тема.

o Глобалната Инициатива за биологичното разнообразие (http://www.globalsoilbiodiversity.org/) с участието на различни организации, в това число JRC стартира през 2012 година.

Тъй като почвените организми участват пряко в много биологични процеси, то те са силно чувствителни към някои стресови фактори и, следователно, са широко използвани като показатели за оценка на качеството на почвата.

Няколко групи почвени микроорганизми от мезо- и макрофауната (напр Collembola, земните червеи, акари) са използвани като индикатори за оценка на промените в биоразнообразие на почвите в няколко програми за мониторинг.

Тези групи също са били използвани като екологичните индикатори за оценка на въздействието на стресови фактори, като например земеделски практики или промени в земеползването, чрез оценка на структурните и / или функционални изменения в техния състав.

Известни са няколко програми в различни европейски страни, които използват промените в почвената фауна като показатели за мониторинг на почвата

 Видове от различни групи почвена фауна като безкрили, червеи, акари и бръмбари) се използват не само за оценка на потенциала на замърсени почви, но и за оценка на риска за околната среда по отношение на химични вещества (например пестициди, индустриални химикали, отпадъци и т.н.).

 За оценката на въздействието на тези вещества, се провеждат тестове за екотоксичност, тестове за измерване на химични въздействия върху отделни индивиди, групи.

 Някои от тези тестове са задължени за предоставяне на разрешение за използването на химикали, като например използването на пестициди в Европейския съюз.

Намаляването на биологичното разнообразие е признато за една от най-големите заплахи за качеството на почвите в рамките на ЕС, най-вече защото биологичното разнообразие на почвите оказва ключова роля в биологичните процеси на почвата и в доставката на важни екосистемни услуги.

В Холандия, "Биологичен показател за качеството на почвата’’ (BISQ) се използва за наблюдение на качеството на

Земеползване и състояние на почвите

Дефиниция на индикатора

Представя увеличаването или намаляването на площите заети със земеделски, горски, естествени и полу-естествени, градски и др. изкуствени земи и тенденциите в промените на земеползването (по вид и площ) - за определен период от време

Предназначение на териториите и поземлените имоти

Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания),

земеделски територии,

горски територии,

защитени територии и

нарушени територии за възстановяване.

Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:

в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;

•в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);

•в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);

• в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);

•в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.

Защо е необходимо да се знае типът земеползване

Нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите са определени въз основа на оценка на риска за околната среда и човешкото здраве в три нива:

• предохранителни концентрации;

• максимално допустими концентрации;

• интервенционни концентрации.

Съдържанията на тежки метали и металоиди са определени като концентрации, като се отчитат типът земеползване, обектите на опазване, механичният състав и рН (Н2О) на почвите.

Съдържанията на устойчиви органични замърсители и нефтопродукти са определени като концентрации, без да се отчита типът земеползване, обектите на опазване, механичният състав и рН (H2O) на почвите.

Т.е за да се прецени дали е налице замърсяване на почвата или да се определи състоянието на почвата по отношение на съдържание на тежки метали е необходимо да се знае и типът земеползване.

Възстановяване на почвата

Възстановяване на почвата – превръщане на пустеещи земи в земи, пригодни за живеене, обработване

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Обн. ДВ. бр.35 от 24 Април 1996гизм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г

Чл. 1. С този закон се уреждат опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Чл. 2. Целите на закона са:

1. предотвратяване увреждането на почвите и нарушаването на техните функции;

2. трайно запазване на функциите на почвите;

3. възстановяване на нарушените функции на почвите.

Чл. 3. Опазването, ползването и възстановяването на почвите се основават на следните принципи:

1. екосистемен и интегриран подход;

2. устойчиво ползване на почвите;

3. приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;

4. прилагане на добри практики при ползването на почвите;

5. замърсителят плаща за причинените вреди;

6. информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.

Глава трета.

Възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи

Чл. 7. (1) Възстановяване и подобряване на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи е комплекс от мероприятия или технологии, които целят:

1. възстановяване на нарушените екологични функции на почвената покривка;

2. намаляване или отстраняване на здравните и ветеринарните рискове от употреба на растителна и животинска продукция;

3. запазване и повишаване на почвеното плодородие.

(2) Възстановяването и подобряването на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи се извършва въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени технологии

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Глава втора.

ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ УВРЕЖДАНЕ

Раздел I.

Осигуряване на информацията (Раздел I отм., предишен раздел II - ДВ, бр. 100 от 1997 г.)

Чл. 5. (1) Продуктивните, технологичните и екологичните качества на земеделските земи се определят чрез пригодността им за:

1. отглеждане на основните селскостопански култури, определени чрез бонитетни балове;

2. произвеждане на продукция, незастрашена от замърсяване със:

а) тежки метали и металоиди;

..

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ И ПРОУЧВАНЕ НА ПЛОЩИТЕ С УВРЕДЕНИ ПОЧВИ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИ ФУНКЦИИ НА ПОЧВИТЕ. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ

1. предотвратяване на риска за околната среда и човешкото здраве;

2. опазване на другите компоненти на околната среда по чл. 4 от Закона за опазване на околната среда;

3. подобряване на почвеното плодородие при земеделско и горскостопанско ползване.

Чл. 20. (1) Инвентаризацията и проучването на площи с увредени почви и възстановяването на нарушените функции на почвите се осъществяват чрез:

1. предварителни проучвания и изследвания;

2. детайлни проучвания, включително оценка на риска за околната среда и човешкото здраве;

3. изготвяне и изпълнение на проекти за възстановяване на площи с увредени почви;

4. мониторинг и поддържане на площите с възстановени почвени функции.

(2) Инвентаризацията и проучването на площи с увредени почви, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на извършените възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредби, приети от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието и председателя на Държавната агенция по горите - по чл. 12, т. 1 - 5, министъра на околната среда и водите - по чл. 12, т. 6, и министъра на регионалното развитие и благоустройството - по чл. 12, т. 7 и 8, съобразно компетенциите им.

Защо е необходимо да се възстановява почвата

Ще се постигне

• възстанови земята, която е загубила своята продуктивност и ще е използваема отново

• повиши запаса/ ресурса от земя, годна за ползване

• изсушаване на почви от покрити с вода – езера, море, блато

• Възстановяване на почва, повредена от естествен риск, пожар

• Увеличи площта на обработваемите земи

• Повиши устойчивостта на почвата

• Обезпечава растеж на промишлеността

• Възстановената почва/ земя може да бъде използвана за различни цели

Причини за нарушаване на почвата

Земеделие

интензивно ползване на земята –

не е възможно възстановяване на запаса от хранителни вещества

плодородието намалява с времето

земята не може да бъде използвана за производство на земеделска продукция

Рудодобив

Отстраняване на скална маса и растителност от местата за добив на руда, въглища

Тези огромни пространства се запълват с дъждовна вода с времето

Тази вода е замърсена

Може да се замърсят близките почви и води – повърхностни и подземни

не е възможно възстановяване на запаса от хранителни вещества

плодородието намалява с времето

земята не може да бъде използвана за производство на земеделска продукция

Изоставени земи

– повредени и не могат да бъдат използвани без да бъдат възстановени

повредени в резултат от човешка дейност или природни бедствия

прилагане на неправилни земеделски практики и минната индустрия са основните дейности, които предизвикват нарушаване на земите и изоставянето им

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Глава четвърта.

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ И ПРОУЧВАНЕ НА ПЛОЩИТЕ С УВРЕДЕНИ ПОЧВИ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИ ФУНКЦИИ НА ПОЧВИТЕ. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ

Чл. 20. (1) Инвентаризацията и проучването на площи с увредени почви и възстановяването на нарушените функции на почвите се осъществяват чрез:

1. предварителни проучвания и изследвания;

2. детайлни проучвания, включително оценка на риска за околната среда и човешкото здраве;

3. изготвяне и изпълнение на проекти за възстановяване на площи с увредени почви;

4. мониторинг и поддържане на площите с възстановени почвени функции.

(2) Инвентаризацията и проучването на площи с увредени почви, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на извършените възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредби, приети от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието и председателя на Държавната агенция по горите - по чл. 12, т. 1 - 5, министъра на околната среда и водите - по чл. 12, т. 6, и министъра на регионалното развитие и благоустройството - по чл. 12, т. 7 и 8, съобразно компетенциите им.

Глава пета.

ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ, УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

Чл. 24. (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2 разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите

(3) Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се разработва за 10-годишен период и съдържа:

1. анализ и оценка на състоянието на почвите и на източниците, които ги увреждат, по сектори на националното стопанство;

2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;

3. цели и приоритети по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;

4. средства за постигане на целите;

5. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;

6. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие;

7. оценка на резултатите и при необходимост промяна на мерките в плановете по т. 5.

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Глава пета.

ПРОГРАМИ ЗА ОПАЗВАНЕ, УСТОЙЧИВО ПОЛЗВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

(4) Основните критерии при определяне на приоритетите в Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са:

1. устойчиво ползване на почвите като природен ресурс;

2. опазване и подобряване на почвеното плодородие;

3. намаляване на вредните последствия върху почвите, предизвикани от природни процеси и явления и антропогенни фактори;

4. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и опазване на другите компоненти на околната среда;

5. спазване принципите на устойчивото развитие, включително принципите на биологичното земеделие;

6. възстановяване на нарушените функции на почвите;

7. задължения, поети от държавата по международни актове, отнасящи се до почвите.

17. Съвременни методи и технологии на възстановяването на почвата – механични, химични, биологични

Замърсителите в почвата остават дълго време почти непроменени.

Тяхното отстраняване е невъзможно, затова се търсят методи и технологии за възстановяване на качеството и мултифункционалността на почвата в случай, че тя е нарушена от природни или антропогенни процеси на деградация.

Ремедиация на почвата – система от дейности и технологии за възстановяване качеството и мултифункционалността на почвата, в случай, че тя е нарушена от природни или антропогенни процеси на деградация (Атанасов и др. 2009).

Рекултивация recultivation - Система от инженерни, мелиоративни, агротехнически и организационни мероприятия за възстановяване на качеството на деградирани почви и техните функции

Често дейностите по ремедиация на почвите се основават на общото съдържание на тежки метали и не отчитат биологично достъпните характеристики на тежките метали. Всъщност, рискът за околната среда е преди всичко свързан с тези форми на металите.

За избора на технология за пречистване и възстановяване на почвата, определящо е риска от замърсяване при ползване на тези почви.

Съществуват два вида технологии за ремедиация –

конвенционални и фитотехнологии

В конвенционалните технологии се използват

физични –

Механично отстраняване

Витрификация – замразяване

промиване,

електрокинетика

химични процеси –

неутрализация и

стабилизация.

физични –

Техниките за механично възстановяване на почвите включват:

 Изземване/ премахване на замърсената почва.

 Риголване – покриване на замърсената почва погребване на замърсения почвен слой в дълбочина след щателно варуване до рН 7.5 и извеждане на незамърсен слой на повърхността. Този способ е трудно изпълним върху плитки почви, нито пък е оправдан при текущо замърсяване.

 Прилагане на геотекстилни или други непропускливи материали за изолиране на замърсители.

 „Измиване“ на почвата. След нейното изземване и третиране се връща на същото място.

физични –

Техниките за механично възстановяване на почвите включват:

Изземване/ премахване на замърсената почва ex-situ remediation

третиране, промиване, връщане механично изземване на замърсената почва, пренасяне и складиран на замърсения материал на безопасно място и заменянето му с нови чисти материали, които могат да изпълняват функциите на почва;

 Риголване – покриване на замърсената почва погребване на замърсения почвен слой в дълбочина след щателно варуване до рН 7.5 и извеждане на незамърсен слой на повърхността. Възможно е извършване на риголване на по-дълбоките

почви с погребване на замърсения поврхностен слой, но този

метод носи известен риск, тъй като в случай на залпови емисии е

възможно изкарания на повърхността долен слой да се замърси

и да се лишим от възможността някога при преустановяване на

замърсяването да предприемем последната мярка за по-трайна

мелиорация.

Този способ е трудно изпълним върху плитки почви, нито пък е оправдан при текущо замърсяване.

Техниките за механично възстановяване на почвите включват:

Прилагане на геотекстилни или други непропускливи материали за изолиране на замърсители.

НАРЕДБА № 8 ОТ 24 АВГУСТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА

ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ДЕПА И НА ДРУГИ СЪОРЪЖЕНИЯ И

ИНСТАЛАЦИИ ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ И ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА ОТПАДЪЦИ

При изграждането на депа за отпадъци – предпазва геомембраните

Техниките за механично възстановяване на почвите включват:

„Измиване“ на почвата. След нейното изземване и третиране се връща на същото място.

В конвенционалните технологии се използват

химични процеси –

неутрализация и

стабилизация.

Химични технологии. В повечето случаи те целят да имобилизират замърсителите в почвата, като понижат вредното им въздействие.

Варуване. Върху силно и средно кисели почви детоксикацията се свежда до третирането им с варови материали т.е. варуване. В тази киселинна среда повечето замърсители преминават в недостъпни за растенията форми и така се препятства постъпването им в хранителната верига

Дрениране на почвата. Посредством този метод се създава благоприятна аерираща среда за окисляване на повечето замърсители, които в тази си форма са по-малко разтворими и съответно по-малко достъпни. Трябва да се има пред вид, че окисите на хрома повишават разтворимостта си.

В конвенционалните технологии се използват

химични процеси –

• неутрализация и

• стабилизация.

• Прилагане на фосфати. Те са най-често ситно смлени и обогатени (флотирани) фосфоритни и апатитни суровини за производството на суперфосфатните торове или пък костено брашно и др. С тяхното прилагане се намалява достъпността на положително заредените метали и обратно – увеличава на отрицателно-заредените – като арсен.

• Внасяне на утайки. При слаби прояви на токсичност, се препоръчва много богати на железни хидрокси окиси или листно пръскане с железни препарати.

Добавки на битуминозни емулсии до 1%. Те формират едри почвени агрегати от капсулирани в тях тежки метали изолиращи ги от почвената влага. Така, тяхното йонообразуване и проникване в корените на растенията се ограничава.

Ползват се, макар и много ограничено препарати, произведени от йонообменни смоли в дворни места. Подобно на тях някои минерални сорбенти като активираните зеолити смесени с почвата намаляват достъпността на тежките метали за растенията.

Органично торене. Използват се органогенни материали да комплексообразуват със замърсителя като стабилни и неусвоими за растенията хумусоподобни форми. Препоръчват се оборски тор, компости, хуминови препарати и др. Торфът е особено активен природен сорбент на тежки метали предлага ефективни възможности. Резултатно е и внасянето на смлени лигнитни въглища.

Три са механизмите, посредством които се осъществява фиторемедиацията:

• фитоекстракция,

• фито-/ризофилтрация и

• фитостабилизация.

Фитоекстракция на тежки метали и радионуклеиди.

Тази технология включва няколко етапа:

отглеждане на растения върху замърсени с тежки метали (ТМ) почви

събиране на обогатената с ТМ растителна маса

обработка и използване на биомасата

съхраняване на остатъчния продукт като токсичен отпадък

Няколко са направленията на този метод: продължителна, индуцирана и екстракция с бързорастящи дървесни видове. При продължителната фитоекстракция се използват растения-хиперакумулатори на ТМ, при индуцираната – високопродуктивни растения, в съчетание с методи за увеличаване на мобилността и достъпността на ТМ за растенията, а при третия вид – дървесни видове Salix и Populus.

фито-/ризофилтрация

Чрез метода на фитофилтрацията замърсителите се извличат чрез биоакумулатори –

бактерии,

гъби,

водни растения.

фитостабилизация

Фитостабилизацията представлява метод за ограничаване на екологичния и здравен риск чрез ограничаване на подвижността на ТМ в почвите. Използват се почвени мелиоранти и толерантни растения.

Други методи, които се прилагат за възстановяване на почвите са:

зелено торене – отглеждане на бобови култури, като в някои случаи се препоръчва внасяне на малки дози вар, които да предшествуват избраните култури за зелено торене,

отглеждане на технически култури - лен, коноп, рапица за индустриални нужди и др., растения за семепроизводство,

цветя и друга декоративна растителност

промяна на предназначението на земите.

Ремедиация на почвата – система от дейности и технологии за възстановяване качеството и мултифункционалността на почвата, в случай, че тя е нарушена от природни или антропогенни процеси на деградация (Атанасов и др. 2009).

Рекултивация recultivation - Система от инженерни, мелиоративни, агротехнически и организационни мероприятия за възстановяване на качеството на деградирани почви и техните функции

Често дейностите по ремедиация на почвите се основават на общото съдържание на тежки метали и не отчитат биологично достъпните характеристики на тежките метали. Всъщност, рискът за околната среда е преди всичко свързан с тези форми на металите.

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Глава четвърта.

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ И ПРОУЧВАНЕ НА ПЛОЩИТЕ С УВРЕДЕНИ ПОЧВИ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИ ФУНКЦИИ НА ПОЧВИТЕ. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ

Чл. 22. Възстановяването на площите с увредени почви се извършва от лицето, което е причинило увреждането, а в случаите, когато то не е установено - от собственика или ползвателя им.

Чл. 23. (1) В случаите на нарушени терени се изпълняват проекти за рекултивация по реда на Закона за опазване на земеделските земи и Закона за подземните богатства.

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

Глава четвърта.

РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ

Чл. 11. (1) На рекултивация подлежат:

1. рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил;

2. сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци;

3. стари корита на реки;

4. трасета на изоставени канали, пътища, железопътни линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.

(2) Рекултивацията се извършва въз основа на предварително изготвен, съгласуван и одобрен проект, който е неразделна част от проекта за изграждането на обекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Съгласуването на проекта за рекултивация по ал. 2 се извършва от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, а когато с проекта се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за рекултивиране на нарушени терени в горски територии - и от министъра на земеделието и храните.

НАРЕДБА № 26 ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ, ПОДОБРЯВАНЕ НА СЛАБОПРОДУКТИВНИ ЗЕМИ, ОТНЕМАНЕ И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ХУМУСНИЯ ПЛАСТ

Издадена от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на околната среда, Министерството на териториалното развитие и строителството и Комитета по горите към Министерския съвет

Обн. ДВ. бр.89 от 22 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г..

Раздел I.

Рекултивация на нарушени терени

Чл. 1. (1) Рекултивацията на нарушени терени обхваща комплекс от инженерни, мелиоративни, селскостопански, горскостопански и други дейности, изпълнението на които води до възстановяване на нарушените терени и до подобряване на ландшафта.

(2) С рекултивацията се възстановява годността на земята за земеделско или горскостопанско ползване.

3) При невъзможност се създава друг вид ползване, като се оформя подходящ ландшафт

(4) Рекултивацията на нарушените терени се извършва чрез:

1. разстилане на хумусен пласт върху предварително подравнен терен;

2. прибавяне на подходящи подобрители към геоложките материали на повърхността на терена, като пепел от сгуроотвалите, лигнитен прах, зеолити, пясък, изкуствени или естествени торове и др., за създаване на условия за нормално развитие на растителните видове.

Чл. 3. (1) Изискванията при извършване на рекултивация на нарушени терени са:

1. когато нарушеният терен се предвижда за земеделско ползване:

а) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) дебелината на материалите, върху които ще се разстила хумусният пласт, е не по-малка от дебелината на почвения профил в прилежащите на терена почви;

б) котата на повърхността е равна на котата на съседните земи; когато това е технически невъзможно, се допуска различна кота, като се осигурява предпазване на рекултивираната площ от ерозия, наводняване или заблатяване;

в) осигуряване на пътен достъп до рекултивираната площ;

г) осигуряване устойчивост на рекултивирания терен по отношение пропадане, свличане и плъзгане;

2. когато нарушеният терен е предназначен за залесяване:

а) пластът от материалите, върху които се разстила хумусният пласт е с дебелина не по-малка от 2 м;

б) осигуряване на стабилност на рекултивирания терен;

в) създаване на подходящи условия за развитие на дървесна или храстова растителност;

3. когато нарушеният терен е предназначен за ползване като водна площ:

а) изграждане откоси на бреговете, осигуряващи стабилност на терена;

б) изграждане на система за захранване и опресняване на водите;

в) изграждане на преливници на водната площ и на съоръжения за отвеждане на водите до най-близкия подходящ водоприемник;

Чл. 4. Рекултивацията се извършва на два етапа:

1. техническа рекултивация, при която се извършват почистване и подготовка на терена;

изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение;

подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид;

добавяне на подобрители;

изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт;

изграждане на временни и постоянни пътища;

изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения;

оформяне на водните площи;

2. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) биологична рекултивация в случаите на чл. 2, ал. 3, т. 2 и 3, при която се извършват:

а) когато теренът се рекултивира за земеделско ползване - комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация;

б) когато теренът се рекултивира за горскостопанско ползване - лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация и залесяването.

Раздел II.

Отнемане, съхраняване и оползотворяване на хумусния пласт

Чл. 7. (1) Строителство на сгради и съоръжения, както и разкриване на рудници и кариери върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършват само след отнемане на хумусния пласт.

• Хумусният пласт се отнема от цялата площадка (терен, трасе) на обекта с изключение на площите, предвидени за озеленяване.

• (3) Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за гробища, залесяване и включване в санитарно-охранителни и други защитни зони, както и когато мощността му е до 10 см.

• (4) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) Хумусният пласт не се отнема, когато мощността му е до 10 см и/или съдържанието на хумус е под 1,0 %, и/или е средно до силно каменист.

• (5) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2002 г.) В случаите по ал. 4 Изпълнителната агенция по почвените ресурси изготвя почвена карта по възлагане от инвеститора на обекта. Площите се обозначават върху картата.

Раздел II.

Отнемане, съхраняване и оползотворяване на хумусния пласт

Чл. 10. (1) Когато хумусният пласт не може да бъде оползотворен непосредствено след отнемането му, той се съхранява на хумусни депа.

(2) Не се допуска унищожаване или замърсяване на хумусния пласт.

(3) Хумусният пласт се съхранява за срок до 15 години, като височината на хумусните депа е до 10 м.

(4) Съхраняването на хумусния пласт на депо за срок по-голям от 3 години задължително се съпровожда със затревяване, като се използват култури с дълбока коренова система.

Чл. 11. (1) Отнемането, транспортирането, съхраняването и разстилането на хумусния пласт от земеделска земя, отчуждена за държавни или общински нужди, се извършват от инвеститора на обекта за негова сметка.

(2) Хумусният пласт от земеделска земя, собственост на юридическо или физическо лице, се отнема, съхранява и оползотворява от собственика на земята.

19. Мониторингът на почвите, нива. Законодателство.

ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

Глава шеста

Чл. 27.

(1) Мониторингът на почвите е част от националната система за мониторинг на околната среда и включва

събиране, оценка и обобщаване на информацията за почвите чрез

периодично наблюдение и измерване на определени качествени и количествени показатели, характеризиращи тяхното състояние и изменение в резултат на въздействието на природни и антропогенни фактори, както и

поддържането на информационна система и системи за ранно предупреждение.

(2) Мониторингът на почвите има за цел анализ на тяхното актуално състояние, своевременно идентифициране на негативните процеси и прогнозиране на тяхното развитие.

(3) Данните, необходими за осъществяване на мониторинга на почвите, постъпват от:

1. мрежите за мониторинг на почвите, които се състоят от пунктове и полигони;

2. собствения мониторинг на операторите по чл. 29, ал. 1, т. 1 и на възложителите на инвестиционни предложения по чл. 29, ал. 1, т. 2;

3. информационната система по чл. 30, ал. 1;

4. информацията по чл. 6, т. 4, чл. 7, т. 3, чл. 8, т. 4 и чл. 9, т. 4.

Чл. 29.

1. операторите на производствени инсталации и съоръжения, посочени в приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда;

2. възложителите на инвестиционни предложения, за които се извършва оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и за които не се издава комплексно разрешително.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1 провеждат собствен мониторинг на почвите в границите на площадките, на които са разположени инсталациите и съоръженията, при условията и по реда, определени в комплексното разрешително.

Система за мониторинг

През 2004 г. от Изпълнителната агенция по околна среда е разработена и утвърдена от Министъра на околната среда и водите нова програма за почвен мониторинг, която е организирана на три нива. Програмата за мониторинг е съобразена с последните изисквания на Европейската комисия (ЕК) и Европейската Агенция за Околна Среда (ЕАОС), с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство (ИАОС).

Програмата за мониторинг е организирана в 3 нива, както следва:

Наблюденията по І ниво (широкомащабен мониторинг) – извършват се в равномерна мрежа 16х16 км,

в 407 пункта и предоставят данни за оценка състоянието на почвите по следните показатели –

9 тежки метали,

общ азот, фосфор, органичен въглерод, активна реакция на почвата (pH),

нитратен азот, общ въглерод и

устойчиви органични замърсители - 16 PAH, 6 - PCB, 8 - хлор органични замърсители, обемна плътност.

Периодичността на наблюдение е 5 години

Наблюденията по ІІ ниво са ориентирани към регионални проявления на деградационни процеси

вкисляване - 54 полигона и

засоляване -12 полигона.

Процеси на ерозия - водоплощна и ветрова се наблюдават чрез специално разработени математически модели за оценка и прогноза.

Почвеното запечатване се оценява на база статистически данни и картиране на земното покритие (проект Корине Земно покритие).

Наблюденията на ІІІ ниво се идентифицират с локални замърсявания на почвата

следва да се извършва инвентаризация на площи със замърсена почва.

Инвентаризацията е все още частична и нерегулярна, на база на налични данни.

През 2007г. е утвърдена специализирана наредба към ЗООС, предстои да се утвърди методиката за инвентаризацията.

Периодичността на наблюденията е различна в зависимост от процесите. Анализите на почвените проби се извършват в 15 Регионални лаборатории на ИАОС, които са акредитирани.

Информационна система за забранени и залежали пестициди - включва данни за количествата забранени и залежали пестициди и състоянието на складовете, в които се съхраняват. Информацията се събира ежегодно посредством информационни карти, които се попълват от РИОСВ и обработват в ИАОС чрез специализирана софтуерна програма. От 2009г. на страницата на ИАОС има публичен достъп до цялата база данни.

Създаване на Регистър на складове и съхраняваните в тях негодни за употреба пестициди.

Политики и мерки за опазване на почвите

Политиките за опазване на почвите в България са свързани с

• прилагане на съвременно хоризонтално законодателство в областта на опазване почвеното замърсяване,

• адекватни програми,

• биологично земеделие,

• съвременни агроекологични схеми и строги разрешителни режими.

За предотвратяване уврежданията на почвите - резултат от вредни за околната среда производствени практики, касаещи различни сектори на икономиката е необходима последователна политика, подходяща нормативна база и значителен финансов ресурс. Чрез Националната програма за развитие на селските райони 2007-2013г. се въвежда набор от субсидиращи и компесаторни мерки, целящи опазване на почвите. Акцентът на цялата програма е не върху ползването, а върху въвеждане на земеделски и горски практики, намаляващи негативното въздействие върху околната среда.

Законодателство и стратегически документи

 Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007 г.)

 Закон за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.)

 Закона за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.).

 Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на почвите и борба с опустиняването (http://www.moew.government.bg/,http://www.unccd-slm.org/, http://www.mzh.government.bg/).

 Тематичната стратегия за опазване на почвите (Thematic Strategy for Soil Protection COM/2006/231);

 Доклад на Европейската комисия (SWD (2012) 101) -(http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/soil_sealing_guidelines_en.pdf);

 Директива 96/61/EC за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването - (http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:31996L0061:en:HTML).

Устойчиви органични замърсители

• УОЗ са група отровни и много устойчиви органични вещества.

представляват органични вещества, които притежават токсични свойства; запазват се продължително време в околната среда; натрупват се в биосферата; имат способност за трансграничен атмосферен пренос на далечни разстояния и се отлагат далече от техните източници на изпускане. Те представляват потенциална заплаха за околната среда и здравето на хората и е необходимо предприемането на глобални действия за елиминиране на тяхното производство, пускане на пазара и употреба, както и намаляване на изпусканията в околната среда.

Съгласно Приложение Г на Стокхолмската конвенция, едно химично вещество се определя като устойчиво, ако периодът му на полуразпад в почви и седименти е повече от 180 дни, във води – повече от 60 дни; биоакумулативно – ако факторът на биологична концентрация (BCF) или факторът на биологично натрупване (BAF) > 5000 или коефициентът на разделяне n-oктанол/вода (log Kow) е > 5; притежава потенциал за пренос на далечни разстояния - ако периодът му на полуразпад във въздуха е по-голям от 2 дни; и данните за токсичност и екотоксичност показват потенциал за увреждане на здравето на хората или на околната среда.

• Поради изключително бавното си разграждане УОЗ се натрупват в околната среда и се

• пренасят на големи разстояния от въздушните и водни течения, както и от подвижни организми.

• Повторното изпарение и кондензацията на УОЗ води до отделянето им в околната среда в по-топлите райони на планетата, след което те се пренасят към по-хладните зони около полюсите.

• По този начин УОЗ попадат в много отдалечени региони, като пътуват например от тропиците до Северно море и Северния полюс. УОЗ представляват глобална заплаха за околната среда.

УОЗ могат да се натрупват в големи концентрации в живите организми и хранителните продукти, особено в рибата. УОЗ не са разтворими във вода, но са разтворими в мазнини

Почви

Диоксините и фураните се свързват с органичното вещество в почвата

Устойчиви органични замърсители – диоксини, фурани, диоксини и фурани

• индустрията и бита

• производство на топло и електроенергия (работещи на въглища ТЕЦ),

• метало-керамични и агломерационни процеси

• металургия (добив на чугун, стомана, кокс),

• високотемпературни технологии (производство на стъкло),

• химични технологии (РVС, производство на хартия и др.),

• изгаряне на отпадъци (битови, химични, кабели, отпадъчни масла, утайки),

• изгаряне на горива

Диоксините и фураните се отделят във въздуха под формата на газ, пари или свързани с отделените в отпадъчните газове частици капки, прах, сажди, пепел.

Във вид на газ те са разградими под въздействието на светлината.

Обикновено се отлагат върху различни частици в атмосферата, което

преустановява разграждането им.

Това обяснява възможността им да остават дълго време във въздуха, да се пренасят с дъжд и сняг на големи разстояния.

Устойчиви органични замърсители – полихлорирани бифенили (ПХБ)

Полихлорираните бифенили (ПХБ) са устойчиви органични замърсители (УОЗ) от групата на промишлените химикали, които притежават токсични свойства, устойчиви са на разграждане

полихлорирани бифенили (ПХБ) – от началото на миналия век (1929)

Широко използвани както за добавки към масла или работни течности в електрическо оборудване, хидравлична техника, така и за други практически приложения, при които има изискване за химическа стабилност

• Те са течности или смоли в зависимост от степента на заместване, безцветни или жълто оцветени, с характерна миризма. Неразтворими са във вода, но лесно се разтварят в мазнини, въглеводороди и други органични съединения.

• Устойчивост и разграждане:

тези с незаместени съседни позиции на бифинилните пръстени се характеризират с много голяма стабилност в околната среда. Една малка част от конгенерите на ПХБ са сходни до известна степен на диоксините, които са много стабилни и устойчиви на биоразграждане и метаболизиране.

Устойчиви органични замърсители – нефтопродукти

Нефтът - въглеводородни продукти

Източници:

• отпадъчни води,

• пробив на корозирали тръбопроводи и

• изхвърляне на технологични

• отпадъци от рафинериите.

Зоната на най-интензивно замърсяване около нефтопреработвателните

предприятия е около 2,5 km. На около 6-10 km от тях замърсяването намалява,

но се счита, че обхватът му е около 20 km

Движението в дълбочина е по-интензивно

Разграждане на нефтопродукти:

• физико-химичен, с продължителност от няколко месеца до половин година

• микробиологичен и продължава 4 -5 години - разрушават се метановите въглеводороди, увеличава количеството на смолистите вещества

• физико-химчната трансформация на високомолекулните устойчиви остатъчни компоненти с 5-6 ядра

Изменения в почвата

порьозността, коефициентът на финтрация.

влошава се водният, въздушния, топлинният и окислително-редукционните режими на почвата

недостига кислород – редукционни процеси - засилва се амонификацията

намалява количеството на подвижния

променя сесъотношението С/N.

намалява и отделянето на въглероден диоксид, поради въздействие на токсични компоненти върху почвените микроорганизми.

ниска ензимната активност на почвата.

засоляването от подземните води, които се извличат заедно с нефта

повишени количества сулфатни, хлоридни и др. йони.

повишава се и количеството на тежките метали

Устойчиви на замърсяване са почвените гъби, тъй като замърсените с нефтопродукти почви имат ниско рН.

Гъбите използват въглерода от въглеводородите за техните метаболитни процеси и разграждат тези съединения

• Терминът пестициди е сборно понятие. Към него спадат различни органични и неорганични съединения, соли на киселини и основи. От тяхното смесване се получават препарати за растителна защита.

Пестициди

• Пестициди – борба с вредители по растенията

Инсектициди - за борба с вредни насекоми

фунгициди - гъби

хербициди - плевели

нематоциди – с нематоди

бактерициди – с бактерии

тодентициди - с гризачи гризачи /мишки, плъхове, слепи кучета

арборициди - с нежелана дървесна и храстова растителност

камбициди – срещу дървояди и короядни насекоми

• Към пестицидите се отнасят и

дефолианти препаратите за отстраняване на листата

десиканти - препаратите изсушаване на корените

репиленти - отблъскване на насекоми

• Постъпилите в почвата пестициди се трансформират главно под въздействието на различни почвени микроорганизми.

• Те ги използват в метаболитните процеси, което води до влошаване на активността им. Нарушава се съотношението между отделните групи , което води до промяна в баланса на въглерод и азот в почвата.

• Почвите притежават специфична устойчивост към разграждане на пестицидите:

• Най устойчиви – черноземите с високо съдържание на глини, където пестицидите остават продължително време незасегнати от действието на ензимите и детоксициращи микроорганизми

• Дейности, благоприятстващи активността на микроорганизмите ще подобрят разграждането на пестицидите

• Някои пестициди се разграждат за 6-12 месеца. за 14 дни, атразин и симазин - за 6 месеца, бромацил - 12 месеца и др.

• Попадат с листата и иглолистата – повече в горски почви.

• Органично вещество – високо съдържание на пестициди и УОЗ

Полиароматните въглеводороди (ПАВ)

Групата включва органични съединения с два до шест ароматни пръстена.

Някои от тях са със силно проявени мутагенни и с канцерогенни свойства.

Присъстват в

• суровия петрол и рафинираните петролни продукти

• изгаряне на дърва и въглища за жилищно отопление

• пожари - на гори, стърнища, отпадъци,

• производство на кокс и аноди;

• производство на алуминий.

• при изгаряне на бензин или дизелово гориво.

• Разтворимостта им във вода намалява с увеличаване на молекулярната маса

• Биодеградацията на тези съединения се оценява като слаба

• например Achromobacter sp. и Mycobacterium sp. Могат да бъдат използвани за ремедиация на почви замърсени, с ПАВ (Cutright and Lee 1994).

Устойчиви органични замърсители - Политики

 The Stockholm Convention on Persistent Organic Pollutants (POPs)

 was adopted on 22 May 2001 and entered into force on 17 May 2004

 Първата среща на междуправителствено ниво за създаване на международен правен обвързващ инструмент за прилагане на международно действие за УОЗ е проведено през юни 1998 г. в Монреал, Канада.

 Следващите срещи на INC са в Найроби, Кения, през януари 1999 г., в Женева, Швейцария, през септември 1999 г., в Бон, Германия, през март 2000 г. и в Йоханесбург, Южна Африка, през декември 2000 г., когато преговорите са завършили успешно.

 Конвенцията бе приета и открита за подписване на Конференция 22-и 23 май 2001 г. в Стокхолм, Швеция.

Същата година конвенцията е подписана от 27 страни и България. Конвенцията е ратифицирана със закон от Народното събраняе (Държавен вестник (№. 89/ 12.10.2004)).

Разработен е актуализиран Национален план за действие за управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Р България ( МОСВ, 2012 -2020)

В националното законодателство мерките за прилагане на Регламент (ЕО) 850/2004 за УОЗ са уредени в чл.1, ал.3 (д), чл.22 и чл.22е, ал.1 и ал.2 от Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), ДВ. бр.98/14.12.2010 г.

Правно основание за приемане на А-НПДУУОЗ с акт на Министерски съвет е ал.2 във връзка с ал. 1 на чл.22е от ЗЗВВХВС.

Актуализиран Национален план за действие по управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в България 2012 г. - 2020 г.

включва последващи мерки и дейности за първите 12 устойчиви органични замърсители и бъдещи такива за новите 10 устойчиви органични замърсители, включени в Стокхолмската конвенция.

Стратегическата цел на плана е намаляване на риска за здравето на хората и околната среда от вредното въздействие на устойчивите органични замърсители.

Актуализираният план изменя Национален план за действие за управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България от 2006 г.

Документът е валиден до края на : 2020 г.

Документът е приет с Протокол № 33.2 на Министерския съвет от 05.09.2012 г.

Устойчи По-широко приложение в практиката намират следните методи:

 Складиране – замърсителите се изолират от околната среда.

 Депониране (капсулиране) - съхраняване, без разрушаване на замърсителите. Те се „погребват" в в земята като се прекратява възможността за контакт с околната среда - главно твърди вещества.

 Съхраняване в „BB-кубове” . Това са стоманобетонови конструкции, които се затварят херметично. В тях опасните замърсители могат да се транспортират и съхраняват от 50 г.- до 300 г.

 Термичната десорбция. Използва се при почви замърсени с пестициди,

 хербициди, летливи органични замърсители, полиароматни хидрокарбонати и др - ниска точка на кипене на замърсителите

 Биоремедиация - главно гъби и бактерии.

„In - situ”, „Ех- situ”

ви органични замърсители – методи за ограничаване на разпространението

9. Вкисляване, засоляване, уплътняване, запечатване на почвите.

Засоляването представлява натрупване на водоразтворими соли в почвата.

Тези соли включват калий (K+), магнезий (Mg2+), калций (Ca2+), хлорид (Cl-), сулфат(SO42-), карбонат (CO32-), бикарбонат (HCO3-) и натрий (Na+).

Натрупването на натрий също така се нарича содификация.

Солите се разтварят и движат заедно течната фаза. Когато водата се изпари, солите остават.

Причини:

естествено за солените почви:

солите постъпват от почвообразуващите материали, които са богати на соли

плитко разположени, силно минерализирани подпочвени води

Почвите могат да бъдат засолени и под влияние на антропогенна дейност

промяната в дълбочината на подпочвените води;

влошаване условията за дрениране на площи, които интензивно се поливат;

неправилно напояване с високоминерализирани подпочвени води

употреба на торове и други добавки, особено при земи с ниска пропускливост и ограничени възможности за отмиване, подложени на интензивно земеделие;

Променят се и някои техни физични свойства –

 диспергиране на колоидни частички,

 набъбване,

 намалява аерацията и др.

Като токсични се приемат йоните, които образуват токсични соли.

Това са йоните на хлора, натрия и магнезия, които достигат до токсиччни нива

Сулфатните и хидрокарбонатните йони са токсични когато образуват соли с натрия и магнезия.

Калциевият карбонат, бикарбонат и гипсът не са токсични.

Повишените им количества в почвата обаче предизвикват хлорози при някои по-чувствителни култури.

В България са регистрирани около 35 500 ha обработваеми площи, засегнати

от процесите на засоляване

Степента на засоляване на почвите се определя по електрическата проводимост и количеството на разтворимите соли

Засоляването представлява

Три класа на засоляване

ниско: ECse < 4 dS/m (deciSiemens per metre)

Средно/умерено: 4 < ECse < 15 dS/m

високо: ECse > 15 dS/m

Три класа на алкалност процент обменен натрий ESP, exchangeable sodium percentage

ниска: ESP < 6%

Средна умерена: 6 < ESP < 15%

висока: ESP > 15%

Индикатор 5 - Засоляване на почвите

Оценката се прави въз основа на измерената електропроводимост и обм. Na по пунктове и тип почви.

Използват се данните от мрежата за мониторинг на почвите- ІІ ниво, засоляване на почвите.

Скала за оценка:

Уплътняването е деградационен процес, който представлява деформация на почвата и увеличаване на плътността й.

Основнипричини

 земеделската техника,

 паша – брой животни, вид растителност

 Почва - свойства

 влажност

Въздействието се увели чава в преовлажнена почва.

Уплътняването на почвата произтича от нарушаване на нейната структурата.

Последствия

 намаляване на порьозността - недостиг на кислород,

 аерацията,

 водопропускливостта,

 нарушаване на водно-въздушния и топлинния режим в почвата

 намаляването на количеството на достъпната влага.

Почвите притежават различна устойчивост към уплътняване.

Най-чувствителни са

бедните на хумус и тези, които съдържат малко количество активна глина.

За предпазване на почвата от уплътняване се препоръчва прилагането на

добри земеделски практики, които са насочени към опазване, поддържане и възстановяване на почвената структура.

Препоръки

Техника – малогобаритна, малка маса, която е в състояние да извършва няколко операции с едни ход.

За почвите с тежък механичен състав почвообработките следва да

се извършват при подходяща влажност

Борбата с ерозията и деградацията на почвеното органично вещество също са важни условия за предпазване на почвата от уплътняване.

Запечатването или изолирането на почвата е процес на покриване на поч¬вената повърхност с пропусклив или непропусклив материал, в резултат на строителство и изграждане на инфраструктура.

Последствия – изменение на

 воден, въздушен и топлинен режим.

 почвообразуване, биологична активност

 Намаляване на органично вещество,

Всичко това променя основните екологични функции на почвата, а именно да произвежда биомаса, да опазва генетичните ресурси, да участва в кръговрата на вещества¬

та и процесите на трансформация на различни органични и неорганични компоненти.

Площта на запечатаните земи в България нараства средногодишно с около 700 ha/y за периода 1990-2001 г.

Някои почви са естествено кисели поради състава на почвообразуващите скали върху които са формирани

Ггорските почви в България в по-голямата си част са естествено слабо до силно кисели

кафяви горски (Dystric/Eutric Cambisols)

тъмноцветни горски (Umbric Cambisols)

планинско-ливадни (Molic Cambisols)

лесивираните (Luvisols)