Здравей, здрасти

От 1973 година насам 21 ноември се чества като международен ден на поздрава .Началото му идва от Близкия изток, оттам където са се раждали богове и религии, от конфликтите между Египет и Израел. Американски студенти решават, че ще е по добре, ако хората по често се поздравяват вместо да воюват помежду си.

В лудешкия бяг на нашето време ние като че ли не сме се замисляме за значението на поздрава. Все бързаме изнервени, тичаме, не ни стига времето и мимоходом си подхвърляме по някоя дума със срещнати приятели, познати.

Било е време, когато от много ранна възраст децата са били възпитавани, обучавани как да поздравяват, кога и кому да свалят шапка, ръкавица, как и кому да се покланят, какви думи да издумат пред жена, пред мъж, пред публика. В това отношение японците нямат равни други, на тях. Сега на тази етика на взаимоотношенията между хората се учат, като че ли, само най- малките деца- в детските ни градини. Хубаво, но защо като отраснат, позабравят на какво са ги учили и започват да се обръщат един към друг грозно и грубо, поздравяват се с такива думи, че не са нито за слушане, нито за писане.

Питам се: дали тези тежки обръщения , тези грозни думи, които си разменят децата ни, не са за тях символи на измамното им израстване, на лъжливото им мъжествено или женско самочувствие? Или са просто доказателство за непостигнато самочувствие, за тяхното нехайство, „ непукизъм” към света на по- възрастните.

А поздравът е много важен! Той говори за човека, който го произнася, но той е важен и за човека, който го получава. Има у нас поверие: Срещнеш ли кадемлия човек, ще ти върви добре през целия ден. А срещнеш ли някой намусен, някой „ карък,” човек- лошо ти се пише за деня!

Затова е време у дома, в училище- родители, близки, учители да намерят време и място да обърнат внимание на поздрава, на неговото значение. Да си побеседват с младите за начините, по които се поздравяват хората, за думите, с които се обръщат един към друг. Колко е хубаво, че все още по планинските пътеки туристите се поздравяват бодро, казват си: „Добра среща!”, „ Добра стига!”. И сега в малките градове, в селата хората се поздравяват при среща, разменят си по някоя дума и си тръгват по ежедневните дела. Ние, които живеем в големите градове, като че ли забравяме и елементарните обноски, на които бяхме свикнали.

Затова нека да въведем младите в някои от по- важните правила на етикета на Поздрава. Как занимателно това би могло да стане в часовете на класния, в извън училищни занимания, на екскурзия, на разходка в гората? Добрият учител знае как да организира този житейски урок. Може да се разиграе „малък театър”, да се инсценират весели сценки и с шеги, с хумор и забава да се постигне замисленият ефект. Така децата неусетно ще влязат в ролята на изпълнители на задължителните норми на поздрава и ще ги запомнят без назидания без запомняния. Ролята на учителя е водеща, ръководна. Той е този ,който ще наблегне, че:

• 
  поздравява този, който първи забележи другия:
  
• 
  поздравява този, който влиза:
  
• 
  по- младият поздравява по- възрастния:
  
• 
  поздравява първо по- ниско стоящият по чин в службата:
  
  • 
    мъжът първи поздравява срещнатата жена и т. н.
    

Но трябва да бъдем и внимателни с усмивката, защото понякога срещаме свои близки , преживели нещастие, скръб, която е изписана на лицето им. И тогава, поздравявайки ги, ние трябва тактично да влезем в тяхното положение, да се проявим като добри психолози, сърцеведи. Но ако сме срещнали някой, който не е в настроение, не ни се усмихва, по- добре е ние великодушно да му простим и да го поздравим с усмивка, защотото той може би точно в този момент има нужда от нея, от вдъхващата вяра, надежда и оптимизъм, от заразителната усмивка.