Многомодовите биват четири вида - OM1, OM2, OM3 и OM4
При тях имаме едновременно излъчване на няколко лъча (моди) от светлина. В сравнение със сингъл мод влакната, многомодовите са направени от по-голяма сърцевина – 62.5 и 50 микрона.
OM1 (optical mode 1) е първия тип мултимод и в днешно време се използва все по-рядко. Неговият размер е най-голям – 62.5 микрона, и също така използването му за 100Mb и 1Gb крие значителни препятствия и ограничения.
Определено не се препоръчва за изграждане на нови инсталации, а само за доразвиване на вече изградени такива в миналото.
OM2 има размер на сърцевината от 50 микрона и е представен през далечната 1980 година с пренос на 1Gb, който за времето си се е считал за „поглед в бъдещето“. Към настоящия момент има нови и оптимизирани влакна, който правят избора на ОМ2 като нецелесъобразен за нови инсталации.
OM3 е най-широко разпространеното мултимод оптично влакно в днешно време, като то също има сърцевина от 50 микрона, която е оптимизирана.
Влакното е проектирано да пренася скорости от 40Г на разстояние от 100 метра и обикновено се асоциира с морско-син цвят на кордите.
OM4 е последния тип мултимодно влакно, което се появи на пазара преди няколко години и наскоро беше официално стандартизирано. То има по-нисък insertion loss and спрямо всички останали мултимод влакна. То също има
оптимизирана сърцевина с размер от 50 микрона и позволява пренос на данни със скорост дори от 100Gb до 150 метра и се използват широко в съвременните дейта центрове. Все още обаче има немалка ценова разлика, спрямо ОМ3 влакната
Безпроводни(безжични)средизапредаваненаданни
Безжичните технологии се използват като метод за предаване при локалните мрежи, разширените локални мрежи и мрежите с мобилни компютри. Стандартната безжична мрежа е като кабелната мрежа, само че във всеки компютър трябва да се инсталира мрежова карта с трансийвър, за да могат потребителите да комуникират с мрежата така, сякаш тя е свързана с кабел. (3)