Коаксиалният кабел в последно време най-често се използва за предаване на сигнал на кабелна телевизия. Сърцевината е изградена от меден проводник. Вида на проводника може да бъде многожичен или солиден. Сигналът се предава по медния проводник. Около медта се увива изолация, а над изолацията има друг меден проводник, като предназначението на горният проводник е да екранира сигнала от електромеханични смущения.
Видове коаксиален кабел
Тънък коаксиален кабел – предава сигнал до 200 метра.
Дебел коаксиален кабел – предава сигнал до 500 метра.
Фиг.12 - Коаксиален кабел (4)
Оптични кабели (fiber-optic)
Оптичните влакна представляват светлопропусклива стъклена сърцевина (core), облечена в светлоотразяваща обвивка (cladding). По сърцевината се разпространяват светлинни, вместо електрически сигнали.
Оптичните влакна безспорно са най-перспективната среда за предаване на информация. Най-бързите в съвременния свят мрежови технологии – 40 Gbit/s и 100 GBit/s Ethernet, както и други технологии за глобални мрежи работят само по оптични влакна и за тях няма разработени алтернативи за метални проводници. Към момента на написване на тази книга има експериментални изследвания в лабораторни условия, които доближават или дори надвишават 100 Tbit/s (терабита, 1 терабит = 1024 гигабита) по едно оптично влакно, но има още време, докато те се стандартизират и излязат на пазара.
Оптичните влакна имат и други предимства – докато предаването по метални кабели достига до 100 метра за усукана двойка (по стандарт – в практиката е възможно постигане и на по-големи разстояния) и до няколкостотин метра при коаксиален кабел, при оптичните влакна е типично достигането на няколко десетки километра, дори има
технологии за над 100 километра. Тъй като в оптичното влакно няма метал, то не се влияе от външни смущения.
Недостатъкът на оптичните влакна е, че те са доста крехки и по-лесно могат да бъдат пречупени, така че за тях трябва да се положат по-специални грижи за предпазване от механични въздействия. На пазара съществуват специално заздравени оптични кабели, предназначени за подземно или въздушно полагане, които гарантират, че оптичните влакна в кабела няма да се пречупят при определени условия.
Тези характеристики определят най-честата употреба на оптичните кабели – за магистрални трасета на големи разстояния, свързващи няколко локални мрежи, а
самите локални мрежи най-често се изпълняват с усукани двойки.
Оптическата система се състои от източник на светлина, предавателна среда и детектор. Оптичният кабел (fiber-optic) предава импулси от светлина, а не електрически импулси. Това позволява много по-високи скорости на трансфер на данните – оптичният кабел може да предава данни със скорост до 40 Gbps. Този кабел се използва за предаване на данни на дълги разстояния (Фиг.13).
Фиг.13 - Оптичен кабел (3)
Режими на работа на оптичните кабели
В момента най-често се използват два типа оптични влакна – едномодови и многомодови (фиг.14) :
Едномодовите (Single Mode) оптични влакна имат диаметър на стъклената сърцевина 8 или 9 микрометра. Външният диаметър на влакното и при двата вида обикновено е 125 микрометра. При едномодовите влакна светлината се излъчва от тясно фокусиран лазер, има една честота и се разпространява в права посока по дължината на влакното. Тези влакна постигат по-високи скорости на обмен и покриват по-големи разстояния, но светлинният източник е по-скъп, което повишава цената.
Многомодовите (Multi-Mode) влакна имат диаметър на сърцевината 50 или 62,5 микрометра. При тях източникът на светлина е специален лазерен светодиод, който излъчва сноп лъчи с близки дължини на вълните. Те се разпространяват отразявайки се от обвивката, при което губят част от енергията си. Поради това скоростите и разстоянията са по-ниски, но устройствата за предаване са по-евтини. Ако например по едномодово влакно може да се предава с 10 Gbit/s на разстояние над 100 километра, то с многомодово влакно могат да се постигнат около 550 метра.
Фиг.14 – Режими на работа на оптичните кабели (4)
Сподели с приятели: |