Основната функционалност на един комутатор (суич) е измамно проста: да избере път, по който да изпрати данните до тяхното местоназначение.
Комутаторите позволяват всяка една работна станция да предава данните през комуникационната среда без да се конкурира с другите. Основната разлика между концентратора (hub) и комутатора (switch) идва от възможността на последния да буферира пакетите с данни.
Ethernet суичовете се превръщат в популярно решение за свързване, при това поради добра причина. Те увеличават производителността (скоростта) и са сравнително евтини.
Суичовете използват една от двете схеми за комутиране:
Комутация без буфериране на пакетите (cut-through switching) - Суичът започва да препредава пакета до неговото местоназначение, преди пакетът да е пристигнал изцяло. Този метод е по-бърз, но може да доведе до преминаването на лоши пакети.
Комутация с промеждутъчно съхранение (store-and- forward switching) - Суичът не изпраща пакета, докато не го получи напълно и не провери неговия интегритет. Това е по-бавно, но по-надеждно.
Почти всички комутатори, за разлика от концентраторите, имат изведена върху горния капак или лицевата страна на кутията светодиодни индикации за режима на работата на портовете.
Комутаторът е концентратор с възможност да комутира кадри в каналния слой. Използва се за намаляване на вероятността за конфликти в мрежите функциониращи по протокол IEEE 802.3 и за увеличаване на скоростта на предаване на данни. Комутаторите използват три вида комутации:
При статичната комутациямрежовият администратор премества програмно потрбителите от един сегмент в друг. По този начин някои потребители се преместват от претоварен сегмент на мрежата в друг по-малко натоварен.
Динамичната комутацияосигурява непрекъсната комутация между мрежовите устройства. Непрекъснато се създават динамични съединения между портовете на комутатора, като комутацията се извършва на базата на адресната информация в кадрите. По този начин в локалната мрежа се създават десетки съединения без да си влияят взаимно.
