" магистърска програма " информационни технологии " магистърска теза на тема: проектиране на локална компютърна мрежа дипломант
ГЛАВА ПЪРВА I. Същност на компютърните мрежи
Изтегляне 1.17 Mb.
|
Свързани:
Raia Valerieva Roeva
- Навигация на страницата:
- Кратка история на компютърните мрежи
ГЛАВА ПЪРВА I. Същност на компютърните мрежиКомпютърна мрежаКомпютърна мрежа наричаме съвкупност от крайни устройства (компютри, таблети, смартфони, принтери, камери, и др.), специализирани мрежови устройства и средствата за тяхното свързване, изградена с цел обмен на информация, споделяне на ресурси и обща работа. (фиг.1) фиг.1 – Домашна компютърна мрежа Просто казано това са две или повече устройства, свързани с цел общо използване на информацията, ресурси или и двете. Връзката може да бъде чрез кабел или може да бъде безжична връзка, която използва радиовълни, лазерна или инфрачервена технология, или сателитно предаване. Споделената обща информация и ресурси могат да бъдат файлове с данни, приложни програми, принтери, модеми, скенери или други хардуерни устройства. На най-елементарно ниво мрежата се състои от два компютъра, свързани помежду си, за да могат да обменят данни. Всички мрежи, независимо от тяхната сложност, използват тази елементарна система. Въпреки че идеята да се свържат два компютъра не изглежда е обикновена, тя се оказа огромно достижение в сферата на комуникациите. Кратка история на компютърните мрежиПрез 60 години правителството на Съединените щати се заинтересува от разработването на компютърна мрежа, която би позволила на военните системи и на системите на главните образователни институции да комуникират едни с други. Тъй като това става в разгара на Студената война, те искат мрежата да притежава устойчивост, надеждност и достатъчен резерв, така че да може да оцелее при възможна ядрена война. Изследователите от Масачузетския технологичен институт, института RAND и Националната физична лаборатория във Великобритания изобретяват нова технология, наречена комутиране на пакети (packet switching), които при периодични пикови предавания работи по добре, отколкото традиционните технологии с комутиране на вериги. Тяхната работа полага основата на комуникационните технологии, използвани в днешният Интернет. Терминът комутиране на вериги и комутиране на пакети звучат близко, но имат различно значение. (1) Обществената телефонна система, означавана понякога с POTS, представлява комуникационна мрежа с комутиране на вериги. Когато провеждате телефонен разговор в този тип мрежа, за цялото време на този разговор се използва само една физическа пътека от вашият телефон до телефона, които сте избрали. Тази пътека или верига се поддържа изключително за ваше ползване до момента, до момента когато прекъснете връзката, поставяйки телефонната слушалка обратно на мястото и. При мрежа с комутиране на пакети не се изгражда специална пътека или верига. Комутирането на пакети понякога се означава като технология без установяване на конекции, поради липса на специално изградена пътека. Началото на първата компютърна мрежа с комутиране на пакети е поставено в края на 60 години под покровителството на Министерството на отбраната на САЩ. Тя е наречена ARPnet. Първият възел или точка на свързване, към ARPnet е инсталиран в Калифорнийският университет в Лос Анджелис през 1969 г. Само за три години мрежата се разпростира през целите Съединени щати, а две години след това достига до Европа. С нарастването на мрежата тя бива разделена на две части. Военните наричат своята част от интернет мрежата Milnet, а ARPnet продължава да бъде използвана за описание на частта от мрежата, която свързва изследователските и университетските сайтове. През 80 години ARPnet е заменена от мрежата Defense Data Network и NSFNet. В последствие тази WAN мрежа се разраства в това, което днес наричаме Интернет. Изграждането на компютърните мрежи не започва от такъв голям мащаб като проекта ARPnet, т.е. локалните мрежи се появяват преди WAN. С поевтиняването на компютрите и с увеличаването на тяхната мощност, търговските организации от всички мащаби започнаха да ги използват все по масово. Първите машини можеха да се използват само за ограничени видове обработка на данни, но с процъфтяването на разработката на софтуер новите програми позволиха на потребителите да правят повече от простото сортиране и събиране на данни. (1) Използването на мейнфрейм компютри вършеше добра работа в много отношения, но те имаха няколко минуса в сравнение с по-малките компютри. Недостатък беше тяхната висока цена, големите мейнфрейм системи струваха много повече от така наречените “персонални” компютри, проектирани така, че да бъдат поставени на бюрото и да функционират самостоятелно. Друг недостатък на мейнфрейм компютрите беше концепцията за единствена точка на отказ. При работата с мейнфрейм компютър, ако компютъра бъде изключен, той е изключен за всички. От друга страна, използването на отделни персонални компютри разрешава този проблем. Персоналните компютри представляват компютри, разработени като напълно функционални единици, които изпълняваха програми и извършваха работни задания напълно самостоятелно. Те осигуряваха известна отказоустойчивост – способността на системата да продължава да функционира и да осигурява цялост на данните при възникване на повреди. Ако компютърът на един служител прекъсне работа, той не влияе на възможността на останалите служители, които имат собствени персонални компютри да продължат работата. (1) Тези фактори допринесоха за нарастване популярността на персоналните компютри като решение за малки, средни и големи търговски организации. Но след като всеки се сдоби с отделен компютър на бюрото си, компаниите се изправиха пред дилема как работниците да използват съвместно информацията. Решението беше изграждането компютърна мрежа и работата с нея. Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
|