Кръговата топология е евтина и лесна за реализация. При нея всеки компютър е свързан към два съседни такива, образувайки кръг (фиг.6). Кръговата топология бе реализирана за първи път под формата на шина, краищата на която бяха съединени. Нуждата от терминатори отпадна. За изграждане на мрежата, както и при шинната топология, би могъл да се използва коаксиален кабел.
Фиг.6–Мрежаскръговатопология Кръговата топология има обаче един съществен недостатък - при прекъсване на кръга (при отказ на един от персоналните компютри или при прекъсване на кабела) се спира работата на цялата мрежа. Поради тази причина кръговите мрежи не намериха широка употреба. Мрежата Token Ring на IBM премахна този недостатък. В нея връзките от типа peer-to-peer (компютър с компютър) бяха заменени с връзки от тип звезда. Всеки компютър се свързва към централен хъб (концентратор), който реализира кръга вътрешно в себе си. По този начин бе избегната зависимостта на мрежата от отказа на една работна станция, като в същото време пътуването на сигналите по кръг се запази.
За реализация на архитектурата Token Ring, с която най-често бива асоциирана кръговата топология, се използва друг вид кабел, отбелязван като STP (STP – shielded twisted-pair) и отговарящ на спецификацията IEEE 802.5. Той представлява екранирана усукана двойка.
Под външната обвивка на кабела от тип усукана двойка се съдържат взаимно усукани по двойки изолирани медни проводници. Усукването ограничава в известна степен така наречените кръстосани шумове, предизвикани от външни електромагнитни смущения. Единият проводник неутрализира шума възникнал в другия. Колкото по-нагъсто са усукани проводниците, толкова по-добра е степента на защита срещу посочения вид смущения.
В кръговата мрежа сигналът пътува в една посока. Всеки компютър приема сигнала от своя предходен съсед, регенерира го и го препредава на следващия такъв.
