" Разузнаване и контраразузнаванe"
Изтегляне 313.92 Kb.
|
1 2
razuznavane-i-kontrarazuznavane|
Философски факултет Катедра „Национална сигурност” Специалност: Национална сигурност НА ТЕМА: ” Разузнаване и контраразузнаванe” Изгорвил: Надежда Емилова Александрова Факултетен № 1807010432 Резюме: Настоящият реферат има за цел да интерпретира понятиятаl разузнаване, контраразузнаване и влиянието на разузнаването и контраразузнаването като гарант за национална сигурност и стабилност. С помощта на разузнавателната и контраразузнавателната общност се осигуравят гаранции и се работи по въпроса за поддържане на националната сигурност. В съвременния глобализиран свят националната сигурност няма как да работи добре, ако не е в синхрон със супранационални структури като ЕС и НАТО. Затова е необходимо системата за национална сигурност да работи в симбиоза с международната сигурност. В съвременният свят заплахите са от по-глобално естество, като например заплаха от ядрено оръжие. Поради тази причина в реферата е включен и исторически обзор на темата разузнаване и контраразузнаване, за да се установи по какъв начин са се променили неговите функции. Ключови думи: разузнаване, контраразузнаване, национална сигурност За да започнем интерпретирането на тази всеобхватна тема национална сигурност и по какъв начин с помощта на разузнавателните и контраразузнавателните системи, тя може да бъде съхранена и защитена, е добре първоначално да представим резюмирано понятието сигурност. То има широк обем на разпространение. Сигурността възниква като своеобразна потребност от различни неща и по най-разнообразни поводи, поради което нейната дефиниция се определя на базиса на различни критерии. Според критерия „форма на сигурността“ тя може да бъде индивидуална и колективна. Спрямо критерия „равнища на сигурността“ тя бива национална, регионална, глобална/всеобща, световна/. В съответствие с критерия „обект на сигурността“ тя може да бъде екологична, информационна и др. Спрямо критерия „външни и вътрешни обществени отношения“ тя бива международна и вътрешна. Както виждаме, понятието сигурност е доста комплецирано и всеобхватно. На този етап ще поставим акцент върху понятието сигурност на национално равнище. Националната сигурност се постига с помощта на дейността на държавните органи и структури /администрация/, които защитават интересите на нацията. В съвременния глобализиран свят националната сигурност се осъществява и в резултат на добри взаимоотношения със супранационални икономически, политически и социални структури като ЕС и суправоенни структури като НАТО. България, като член на ЕС и НАТО, е необходимо да работи в пряка симбиоза с тези наднационални структури, за да съхрани националната си сигурност и интереси. Затова е много важна дейността на българската администрация, която трябва да се бори за българските национални интереси и същевременно да съумее да съхрани добри взаимоотношения с тези структури, които от своя страна да й бъдат своеобразен гарант. Това, разбира се, е взримата, видимата ситуация. Но, задълбочавайки се по темата за националната сигурност, трябва да се постави акцент и върху по стари методи за защита, а именно разузнаването и контраразузнаването, които съществуват от векове. И за да стане още по-ясно, че дори в дълбока древност е имало разузнаване и контраразузнаване, ще включим в този реферат и резюмиран исторически обзор на тези две теми. Исторически обзор на темите разузнаване и контраразузнаване Разузнаването и контраразузнаването като теория и практика са познати още от древни времена. Интересен факт е, че най-старият писмен документ на разузнаване е от около IV век пр. Хр. Този документ е дело на китайския пълководец Сун Дзъ и е озаглавен „Изкуството да побеждаваш“. В него са описани основните правила на разузнаването и е направена характеристика на различните видове секретни сътрудници, които са използвани през тази епоха в Китай. Това означава, че разузнаването е използвано като метод за осигуряване на национална сигурност в Китай още преди 25 века. Този исторически факт също акцентира върху важността на разузнаването и контраразузнаването. Преминавайки напред в исторически план и озовавайки се в първите векове след Христа се откриват писмени източници как в битките между племената се е осъществявало надмощие с помощта на разузнаването и контраразузнаването. По време на великите завоевания, военните походи, утвърждаването и упадъкът на империите събирането на информация за противника и лишаването му от възможността той да получава такава информация става важно средство за надмощие. Особено в Римската империя, както и във Византия тези методи са били широко разпространени. Специални хора били обучавани как да разузнават и да събират нужната информация. През средновековието разузнавателните прийоми се използват от държавите организации. По време на колониалните завоевания през XV, XVI и XVII – ти век тайните служби стават важен инструмент на държавите за осъществяване на техните външнополитически и икономически цели. Появата на нациите и формирането на буржоазните държави постепенно регламентира работата на тайните служби и по този начин те се превръщат в надежден и важен инструмент за решаване на външни и вътрешни политически, икономически и социални проблеми. Постепенно, обаче, службите на разузнаването и контраразузнаването започват да се метаморфозират във функционално и институционално отношение. Значението на тези служби достига своята градивна и кулминационна точка през XX-ти век, когато настъпват две световни войни и светът бива разделен на две части спрямо две коренно различни политически системи - капиталистическа и социалистическа. Когато Студената война приключва, се поставя край на противоборството на разузнаването и контраразузнаването. С края на Студената война важността на работата на специалните органи, които се грижат за поддържането на националната сигурност, не намалява. Те имат огромно влияние в политическия, икономическия и социалния живот на страните, чиито интереси защитават. В съвременния глобализиран свят, в който границите са отворени и България е част от т. нар. Европейско семейство (Европейския Съюз), нашата страна е подвластна на проблеми, които са сходни с тези на останалите страни-членки. Затова и сега понятието национална сигурност в някои аспекти се припокрива и с т.нар. международна сигурност, тъй като проблемите, които застрашават сигурността са от по-глобално естество като например тероризъм, наркобизнес, ядрени оръжия. Целта на разузнаването и контраразузнаването на XXI-ви век е да се бори срещу организираната престъпност, тероризма, наркобизнеса, разпространението на ядрени оръжия, нарушаването на правата на човека и т.н. Това са проблеми не само от национално, но и от международно ниво. Изпълняването на тези задачи изисква обединение на усилията в регионален и световен мащаб. Същевременно икономическото разузнаване става все по-приоритетно за големите държави. Светът през XXI-ви век е устроен така, че е икономически зависим. Частната собственост и развитието на малкия и среден бизнес са в колапс и са потиснати от икономически конгломерати, които предлагат по-ниски и достъпни цени като по този начин привличат бързо потребителите и клиентите. Поради тази причина болшинството от хората се ориентират да работят за тези стабилни икономически конгломерати и се отказват от идеята си за малък собствен бизнес, който до голяма степен е обречен на неуспех и на фалит. Икономиката е важен аспект през XXI-ви век. Затова и разузнавателните и контраразузнавателните служби в нашата съвременност е необходимо да се занимават с проучвания в икономическата сфера, защото сигурността е резултат и от стабилна и функционална икономика. Националната сигурност е успешна, когато е постигната правна, социална, икономическа и политическа сигурност. Темата за разузнавателните и контраразузнавателните служби е екзистенциална. Информацията за тези структури е важна и ако има прозрачност и граждански контрол, това ще окаже добро влияние върху постигането на сигурността. Абстрактно разузнавателните и контраразузнавателните служби могат да се разглеждат като своеобразни социални структури, които доставят информационни услуги на потребителите, а потребителите в случая са стратегическите органи на управление на държавата. Тези служби снабдяват с информация държавните органи доколко определени дейности, сделки, икономически или политически позиции биха били полезни за интересите на страната ни и по какъв начин да отстояваме сигурността и безопасността на нашата държава. Целта на информационните услуги, които изпълнява разузнаването и контраразузнаването е да се осъществи ранно предупреждение при ситуации на риск за националната сигурност и създаване на информационно превъзходство пред носителите на заплаха. Състоянието на междудържавните отношения е ключов момент за сигурността на страната. При качествено и прецизно разузнавателно проучване за резултатите се информират държавните органи на управление на държавата. Разузнавателните и контраразузнавателните служби съдействат за формиране на стабилна отбранителна способност на страната, при което вероятността от възникване на военен конфликт се минимизира. Законоустановената дефиниция за националната сигурност е описана обстойно в приетата през 1998г. концепция за националната сигурност на Република България. Тя интерпретира официално приетите политически виждания за защита на българските граждани, общество и държава от външни и вътрешни заплахи от всякакво естество, при отчитане на наличните ресурси и съобразяване с нивото на гаранциите, които дават световната, евроатлантическата и европейската система за сигурност и стабилно развитие. Българските разузнавателни и контраразузнавателни органи действат на основата на специални закони. Те добиват информация със собствени средства и чрез международните организации за военнополитическото състояние на държавите от региона и за натрупването на такъв военен потенциал, който може да застраши националната сигурност. В изпълнение на функциите си Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността в състав: министър-председателя, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, техни заместник-министри, началника на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби. Президентът лично или чрез свои представители може винаги да участва в работата на съвета и по всяко време да изисква от него информация. Общите изводи от средата за сигурност са, че външната среда за сигурност, която оказва влияние върху състоянието на националната ни сигурност, се характеризира с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност, нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси. Тенденциите в средата за сигурност показват, че има вероятност от възникване на нови конфликти или кризисни ситуации както на територията на България, така и в различни части на света. Съвременният глобализиран свят е формиран така, че за да се опазят националните интереси и сигурност, България има нужда да консолизира силите си за сигурност с миждународните структури ЕС и НАТО. Заплахите от международно ниво като наркотрафик, ядрено оръжие са проблеми, които изискват съюзни усилия. Никоя държава не може сама да се справи с тях. Тези проблеми застрашават сигурността на всяка страна. Затова разузнавателните и контраразузнавателните сили на нашата страна, както и на световно ниво е необходимо да си помагат с цел да се преборят от възможни сериозни конфликти и проблеми. По тези сериозни въпроси, засягащи сигурността от световен мащаб, е добре да се работи обединено и разузнавателните сили на отделните държави да синхронизират усилията си за справяне с проблема. Средата за сигурност може както да благоприятства, така и да затруднява действията на сектора за сигурност. Необходимо е да се прибавят и особеностите в действията и подготовката както на противника, така и тези на нашите сили. Всичко това поставя допълнителни изисквания към подготовката и визията за развитието както на специалните служби, така и на разузнавателната общност. Факторите, които оказват неблагоприятно въздействие в сферата на сигурността са свързани с упадък на лоялността към разузнавателните и контраразузнавателните организации. Те намират израз в допълнителните разходи, които се дават за търсене и обучаване на нови кадри в тази сфера. Често явление е и изтичането на секретна информация, която е класифицирана като служебна и съответно не трябва да бъде разгласявана или споделяна извън работното място. Има случаи на подаване на съдебни искове на разочаровани служители, които търсят реванш и възмездие. Проблемите в сферата на разузнавателните и контраразузнавателните служби са най-разнообразни. За тяхното справяне е необходимо да се работи по-обстойно и да се предлагат по-благоприятни работни условия за служителите, за да не напускат те работните си места и да се чувстват удовлетворени, както от взаимоотнашенията с колегите си, от заплатата и от условията на труд, така и в тях да не се прокрадва желанието да напуснат работата си. За гарантиране на националната сигурност на България е наложително изграждането на система от специализирани органи с обвързана компетентност, функциониращи като части от единен механизъм. Това може да се извърши само при стриктно спазване на демократичния принцип, че само дейността в държавата, която е разпоредена със закон е законосъобразна. Показателни са думите на Милко Василев в неговата статия „За системата за национална сигурност на Република България и проблемите по нормативното й регламентиране“: „Изчерпателното регулиране на разузнавателните дейности е безусловно не просто в контекста на спазването на човешките права и в по-общ план – на конституцията. Разузнаването (включително контраразузнаването) е много специфично средство на външната политика на държавата, то подкрепя външната политика, но не я ръководи и не определя насоките й. Именно затова законодателят трябва да гарантира стриктното спазване на законово разрешените дейности на разузнавателните служби или с други думи – да изключи възможността тези служби да се превърнат в независим орган за осъществявене на външно и вътрешнополитически действия.“ С тези думи се интерпретира обстойно функцията на разузнаването и в частност на разузнавателните служби. Специфичната същност на разузнавателните служби налага обстойна законова регламентация, в която детайлно да са интерпретирани публичните интереси в сферата на националната сигурност. Функционалните цели на разузнавателните служби трябва да защитават националните интереси. Те трябва да осъществяват дейността си само по политическо решение и в съответствие с националното законодателство, т.е. на базата на ясни, недвусмислени и изчерпателно законово посочени задължения (отговорности) и правомощия, позволяващи проследяване на всяко действие в изпълнение на разпорежданията, вкл. съответствието му с правните и финансовите разпоредби, а при необходимост – и персонификация на отговорността. Важно е да се постави акцинт върху основните функции и действия, които трябва да изпълнява разузнаването и контраразузнаването. Разузнаването обхваща съвкупност от специални дейности, които се извършват от държавните органи със специална законова оторизация за придобиване на информация, анализ, разпространение на информация, провеждане на секретни операции и контраразузнаване. Ключова дума в разузнаването е секретност. Всичко е необходимо да става строго секретно и не е недопустимо да се разгласяват данни в публичното пространство. Конфеденциалната информация, събрана от тайните служби трябва да се използва единствено и само за положителни цели, свързани с опазането на националната сигурност. Всякакви други приложения на получената информация не кореспондират с целите и дейностите, които разузнаването има и изпълнява. Разузнавателните служби трябва да бъдат бдителни и да създават предпоставки за спокойствие и сигурност. Те трябва да работят за защита както на сигурността на България в политическо, икономическо и социално отношение, така и в правно отношение. Разузнаването трябва строго конфеденциално да анализира придобитата информация от базата данни и в случай на заплаха или застрашаване на националната сигурност да информира всички военни и политически структури, чиято задача е пряко или космено свързана с опазване на националната сигурност. Контраразузнаване представлява съвкупност от действия по противодействие на чужда разузнавателна дейност от всякакъв вид, целящи пресичането или използването й в интерес на националната сигурност. Контраразузнаването, както и разузнаването, е ключов момент от опазването на националната сигурност на България. Ако при разузнаването се събира и анализира информация за опазване на сигурността, при контраразузнаването се противодейства на разнообразни вмешателства като например чужда разузнавателна дейност, която цели да навреди на националната сигурност. Контраразузнаването защитава сигурността на България и цели да не допусне изтичане на секретна информация до тайни служби на друга страна или структура. Когато има наченки на шпионаж или заплаха от изтичане на информация, именно контраразузнаването трябва да проучи ситуацията и да разконспирира съответната схема, за да защити националната сигурност. Разузнавателните и контраразузнавателните служби имат за цел да предпазят националната сигурност от всякакъв тип манипулации, които могат да имат негативно въздуйствие върху политическата, икономическата, социалната и правната цялост на страната ни. Важно е разузнавателните и контраразузнавателните служби да работят усилено за защита на националните интереси. Тези служби трябва да привличат висококвалифицирани хора, които да работят за тях – хора с технически и езикови познания, хора, които имат много компетенции, висока емоционална интелигентност и които могат да реагират бързо в ситуации на стрес и заплахи от всякакво естество. Колкото по-добри кадри работят в разузнавателните и контраразузнавателните служби, толкова по-голяма защита ще има страната ни и службите ще работят по-ефективно. Националната сигурност е резултат от усилията на разузнавателните и контраразузнавателните служби, които работят за протектиране на националните интереси. От аналитичността и задълбочеността на работата им зависи благото на нашата страна. Определено за да функционира една страна успешно, то от първостепенна ценност е качеството сигурност и спокойствие. За да няма задкулисни интереси от икономическо, политическо и правно естество, целящи да нарушат националните интереси, разузнавателните и контраразузнавателните служби работят денонощно, влагайки целия потенциал от интелектуални усилия, технически и езикови познания, както и логическа енергия, за да живеем, ние гражданите на България в спокойна социална среда. XXI-ви век е време на интеграция, глобализация, отворени граници, свободен преход на хора, стоки и услуги. Тази своеобразна свобода крие и много заплахи, с които разузнавателните и контраразузнавателните служби е необходимо да се справят ежедневно. Процесът на глобализация крие и доста недостатъци, защото сигурността не е гарантирана. Процесът на миграция на хора от други континенти, които безпроблемно влизат в територията на страната ни, тъй като сме част от ЕС и има регламенти за правата на човека, които трябва да спазваме и да помагаме на хора, които са от страна, въвлечена във военен конфликт, също крие и доста негативи. Службите за сигурност трябва да бъдат доста бдителни и да бъдат ефективни в тази динамична и мобилна социална среда. Винаги има риск от влизане на човек с криминални прояви на територията на страната ни. Винаги има риск от кибератаки. Винаги има риск от чужди интереси, които искат да потиснат националните интереси. Винаги има риск от корупция и усвоявяне на средства по един неправомерен начин. Затова е изключително важно разузнавателните и контраразузнавателните служби да бъдат бдителни и да работят усилено по справяне с възможните рискове от най-разнообразно естество. Важни моменти в работата на разузнавателните и контраразузнавателните служби са спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи; защита на информацията и на източниците за нейното придобиване; обективност и безпристрастност; сътрудничество с гражданите, както и политически неутралитет. Разузнавателните и контраразузнавателните служби извършват дейности с цел защита на националните интереси от посегателства, насочени срещу независимостта и суверенитета на Република България, съхранение на нейната териториална цялост, защита на основните права и свободи на гражданите, протекция на демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, както и съблюдаване на установения конституционен ред в България. Разузнавателните и контраразузнавателните служби е необходимо да следят за наличие на противоконституционна дейност като например прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел. Те трябва да проучват и екологичната сигурност на нашата страна, както и деструктивни действия в областта на екологията, които биха навредили на живота и здравето на гражданите на Република България. Задачите на резузнавателните и контраразузнавателните служби са многобройни и засягат всякакви сфери, които биха могли да навредят на националната сигурност по какъвто и да било начин. Затова спокойно може да се стигне до заключението, че те са гарант за националната сигурност. Без разузнаване и контраразузнаване няма как да се опазят националните интереси и националната сигурност. Благодарение на разузнавателните и контраразузнавателните служби се осъществява информираност и превенция при наличие на риск от международен тероризъм и екстремизъм, ситуация на международна търговия с оръжия и изделия или технологии с двойна употреба, производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, както и дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации. Изтегляне 313.92 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2