01. тема вещно право

03.ТЕМА – Вещи понятие за вещи

Под правното понятие “обект” разбираме предмета, по отношение на който правният субект може да упражнява признатите и гарантираните му от закона права за задоволяване на някакъв интерес. Вещното право познава няколко вида обекти.Такива са вещите, имуществата, правата върху вещи и пр.

Вещ в правния смисъл на думата е отделен телесен предмет. Това е един материален предмет, който съществува самостоятелно и върху който може да се установяват вещни права от правните субекти, до които можем да се допрем.

Характеристика на вещите - самостоятелност, материалност и да може да служи на правните субекти, т.е. да може да задоволява правнорелевантни интереси.

1.Първата основна характеристика на вещта е нейната самостоятелност, особеност, което означава отграниченост спрямо останалите вещи.

Тази отграниченост или самостоятелност /отделност/ може да се дължи на различни причини: физически, производствени и правни.

По естествени /физически/ причини самостоятелна вещ е всяко животно /кон,крава, овца/ отделен камък. За тази самостоятелност няма участие на човека.

Самостоятелността на вещите може да е резултат на производствената дейност на човека: тухли, въглища, камъни,кола, пръстен,парче от метал ,трактор и др.

Няма спорове по отношение на самостоятелността на създадени от човека сложни вещи, съставени или сглобени от прости вещи: двигател на кола, часовник, телевизор, и др.

Има много случаи, когато и правните норми създават качеството на самостоятелност.

Самостоятелността или обособеността на недвижими имоти, образуващи земни участъци, е резултат на изкуствено деление на земната повърхност чрез граници, прокарани от човека. Земната повърхност е една. Но човекът я е разделил на държави.

Самостоятелен обект на вещни права в населените места са дворно място, имотът или парцелът. Образуването на отделен имот става с юридически акт: Това означава, че така създадените вещи подлежат на промени: на сливане или разделяне, увеличаване или намаляване, вследствие на което отделният обект търпи съответна трансформация; той не е нещо непроменяемо, създадено веднъж и завинаги.

Допустимо е да се разграничат на отделни вещи земята и сградата, построена върху нея. Презумпцията на закона е, че който притежава земята, притежава и построената върху нея сграда. Но недопустимо е разделянето на тази налична вещ или образуването на нови вещи без провеждане на законно предвидената процедура и то само, ако новосъздадените вещи отговарят на правните изисквания за самостоятелност.

В правната теория се приема, че съвкупността от вещи не е една вещ: стадо животни, колекция картини, библиотека и пр. Това е едно множество, един сбор от отделни и самостоятелни вещи, при което всяка вещ е отделен обект поради своята физическа самостоятелност. Съвкупността от вещи се различава от сложната вещ, която е една и тя е обект на едно вещно право. Съвкупността от вещи е обединение на еднакви или сходни вещи, означени с общо име,притежавани от един правен субект, всяка една от които е обект на самостоятелно право и може да бъде предмет на отделни сделки.

Втората характеристика на вещта е нейната телесност, нейната материалност. Когато това качество липсва, няма вещ от обективна гледна точка. Всяка вещ е част от материята.

Много спорове е предизвикала енергията. Външно погледнато, като че ли при тях няма материалност, вещественост, но специалните науки потвърждават наличието на това качество.

От гледище на физиката, движението е свойство на материята. При движението на телата се извършва работа. Способността на телата да извършват работа е енергия.

Поради това, съвсем правилно, за гражданското право енергията е вещ. Върху нея се създава право на собственост. Тя е обект на правоотношения, на правни сделки.

Въздухът около нас не е вещ. Водата във водните басейни – море, река – не е вещ. Отделните химически газове също не се схващат като вещ. Но когото въздух или газ бъде отделен и вкаран в съд с оглед на определени химически, производствени или други нужди, този въздух или газ е вещ, защото отговаря вече на двете изисквания. Той е обособен, отграничен от околната среда и от другите вещи и има своя самостоятелност и материалност, има свой обем и тегло. Също така вещ е и водата в отделен съд.

Заради липсата на изискването за телесност не се вещи името на един човек и неговата чест.

Вещта трябва да е годна да бъде обект на вещни права, да задоволява определени интереси, да бъде достъпна за използване.Изисква се вещта фактически и правно да може да бъде владяна и притежавана, да служи на правния субект, да задоволява негови нужди или интереси, той да събира плодовете ай да бъде предмет на правни сделки и пр.

В някои европейски държави се поставя въпроса дали животните са вещи. Според нас те са вещи. Те са обект на права. Само човекът е поставен извън вещите, тъй като е носител на права, на вещни права. Животните са обект на права. Те не могат да бъдат правни субекти,.т.е. носители на права и задължения. Но спрямо тях е налице определена охрана или защита.

Действително те са живи същества. Поради това и у нас имаме предвидена защита на животните от действия, които безполезно ги умъртвяват, осакатяват, нараняват или им причиняват болка.

04.ТЕМА – Видове вещи

Основното деление на вещите, което е свързано с много големи правни последици, е това на недвижими и движими.

Делението на вещите на движими и недвижими е познато още на римското право.

По принцип недвижимости са онези вещи, които са свързани със земята. Движимости са вещите, които не са трайно свързани със земята и които могат да бъдат премествани от едно място на друго, без това да нарушава тяхната цялост.

От гледище на логиката разделянето на вещите на движими и недвижими може да засяга само материалните /телесните/ вещи.

Разграничаването на вещите на недвижими и движими не е само формално. То има немалко значение в гражданското право( Например придобиваната давност при едните и другите е различна по продължителност/съответно 10 и 5 години/. От тези примери се вижда, че делението на вещите на движими и недвижими е много по-дълбоко и с много по-значителни правни последици, отколкото изглежда на пръв поглед.

Основната характеристика на недвижимостите се базира на това, че те са част от земната повърхност или са свързани с нея. Недвижимите вещи се разделят в доктрината на три основни групи: недвижими по природа, недвижими по предназначение и недвижими по предмета, към който се отнасят.

1.Недвижимости по природа са тези вещи, които съвсем естествено отговарят на характеристиката си. Те са три вида: на първо място и с най-голяма значимост са земните участъци, после идват свързаните с тях и прикрепени към тях насаждения – трайни и временни, а трети вид са постройките.

Законът за имуществата, собствеността и сервитутите, отменен със ЗС, подробно изясняваше тези групи недвижимости по чл. 3 и 7.

А/ Най-често срещани недвижими вещи по природа /по естеството си/ са части от земната повърхност, определени и отграничени от човека. Това са дворни места, парцели, ниви,ливади ,лозя,гори ,горски земи и др.

Земните участъци може да бъдат разграничени и с оглед на това в коя част от територията на страната се намират. Територията в нашата страна се разделя на три фонда: населени места, земеделски земи и горски земи.

Населени места са градовете, селата, промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания. Дали един недвижим имот се намира във или извън границет на едно населено място, се определя от градоустройствения план.

Земеделските земи са втория фонд в нашата страна. Това са земите, които са предназначени за земеделско производство и не са застроени.

Горите и земите от горския фонд образуват третия фонд, който се характеризира със своята специфичност. Днес вече е възстановена частната собственост в този фонд от територията на нашата страна, като по този начин има държавна общинска и собственост на физическите и юридически лица. Уредбата на тези земи намираме в ЗГ.

Това разграничение не е само теоретично, то създава различия във възможностите за застрояване, в площта и лицето на съответния имот и във връзка с редица други правно-технически въпроси.

Б/ При втория вид недвижимости по природа – насажденията, се търси физическата връзка между тях и земята.

Насажденията по нашето право се разделят на два вида: временни и трайни. Временните – това са посевите. Трайни насаждения са: дървета,цветя и други. Плодовете, които още не са отделени от клоните, стръковете или корените на растението се считат за част от недвижимостта насаждение.

За да бъдат насажденията недвижимости, те трябва да бъдат вкоренени или да растат в самата почва.

В/ Третият вид недвижими вещи по природа са постройките. В тази категория влизат и различни инженерни работи. Затова “постройка” е всяко споено събиране на материали за продължително време, било върху повърхността на почвата, било в нейната вътрешност. Понятието “постройка” това е всеки самостоятелен строеж, физически свързан с почвата. В понятието “сграда” се включват всички нейни елементи и съоръжения, включително канализация, водопровод и отоплителни тръбопроводи.

Части от една недвижимост по природа от втория и третия вид за разлика от първия, могат да бъдат превърнати в движимости, ако се прекрати тяхната физическа връзка с недвижимия имот и те получат самостоятелност.

2.Освен недвижимости по природа /по своето естество/ има и недвижимости по предназначение /по назначение/. Недвижимости по предназначение са онези вещи, които по своето естество са движимости, но които от правно гледище се приемат за недвижимости, защото принадлежат към една недвижимост, с която се свързани.Става дума за превръщане на движими вещи в недвижими от правна гледна точка.

За да се превърне една движимост в недвижима по предназначение вещ, са необходими няколко условия.

Движимата вещ трябва да бъде поставена постоянно в един недвижим имот.

Второто условие е вещта да бъде поставена в недвижимия имот, за да обслужва експлоатацията му трайно /кон,трактор,каруца/ с оглед произвеждане на нещо.

Третото условие изисква движимата вещ да бъде собственост на лицето, притежаващо недвижимия имот.Изисква се движимата и недвижимата вещ да бъдат собственост на едно и също лице.

Недвижими имоти по предназначение са също всички движимости, които собственикът е прикрепил към един недвижим имот постоянно.

Недвижимостите по предназначение престават да бъдат недвижими и се превръщат в движимости, щом престанат да обслужват имота, независимо от причините. Същото се получава и ако собственикът премахне предназначението на основния имот.

3.Третата група недвижими вещи са тези, които законът определя като такива по предмета, до който се отнасят. Тук се включват само права върху недвижими имоти.

Движимостта е вещ, която може да бъде преместена от едно място на друго, без да се получи повреждане на нейната субстанция.

Правната теория приема, че съществуват два вида движимости: такива по своето естество /по природа/ и такива по определение на закона.

1.Движими по природа са всички телесни вещи, които не са недвижими по природа или по предназначение. Това се телата, които не са фиксирани здраво към земята и може да се пренасят от едно място на друго независимо от това, дали сами се движат /животни, коли, самолет, локомотиви и др./

2. Движими по определение на закона са всички права върху вещи, които не са недвижими.

Б/Едно важно деление на вещите е на потребими и непотребими. То е познато от римското право. Това деление се прави само за движимите телесни вещи. Потребими са тези вещи,чиято обикновена употреба води до унищожаването или до прехвърлянето.

Непотребими са вещите, които могат да се употребяват многократно, без да се изразходват или изхабяват изведнъж.

В/ Друго разграничение на вещите е на делими и неделими. И то идва от римското право. Неделими са тези вещи, които не могат да бъдат реално разделени, без да изгубят значителна част от стойността си. Съответно на това, делими са вещите, които съобразно своето естество или съгласно закона могат да се разделят на две или повече вещи от същия вид, без да изгубят значителна част от стойността си.

Г/ Вещите се разделят на родово и единично определени. Това деление се основава на волята на договарящите страни. Това разграничение е от значение с оглед момента на прехвърляне на собствеността и с оглед риска от погиване на вещта. То е от значение в облигационното право.

Д/ Можем да разграничим вещите и съобразно с вида на техния собственик. Можем да говорим за вещи с предназначение за обществено ползване и за вещи, които са предвидени за индивидуално ползване.

Сградите могат да се разграничат съобразно с тяхното предназначение.

-Жилищни имоти. Това са онези имоти, които са предназначени да задоволяват жилищните нужди на гражданите. Най.-често срещаният имот от тази група е жилището.

-Видни имоти. Това са недвижимите имоти, които са предназначени да задоволяват здравни и курортни нужди на физическите лица.

-Гаражи. Те са отделен обект, самостоятелна вещ, изградена за задоволяване на една специфична нужда: за паркиране или гариране на моторни превозни средства.

-Ателието. Това е един нормативно неопределен по съдържание обект. Ателието задоволява специфична нужда за творческа работа.

-Стопански имоти. Те са също така самостоятелни обекти, които служат за упражняване на стопанска дейност и които са такива не само с оглед на вида си, но и съгласно архитектурния проект.

-Други имоти. В тази категория влизат всички имоти, които не биха могли да бъдат причислени към горните категории. Те се определят със съответния архитектурен проект за построяване, разрешение за строеж или с придобивния акт.

-Е/ При вещи, принадлежащи на държавата или общината съобразно императивните правни норми, има вещи в частна собственост и вещи в публична собственост.Предмет на тази класификация са недвижимостите.

-Обекти на публична собственост са вещите, предназначени трайно за задоволяване на обществени потребности чрез пряко ползване от населението или предоставени за изпълнение на обществените функции на държавната или общинската власт. Съгласно нашето законодателство, тук се включват вещи, които са собственост само на държавата и на общините. Собствеността и предназначението на тези вещи са непрехвърляеми и непроменяеми.

Другите държавни и общински вещи са частни вещи.

Когато говорим за публична собственост следва да се акцентира специално на вещите, които по силата на чл.18 ал.1 от Конституцията са изключителна държавна собственост, тези върху които държавата упражнява суверенни права.

Ж/ Вещите се делят на телесни и нетелесни. Първите са материални вещи, които се възприемат от сетивата на човека. Нетелесните вещи са правата и всичко онова, което е обект на интелектуална собственост.

3.Вещите могат да се разделят на оценими и неоценими.

Оценими са тези вещи,чиято стойност може да се определи чрез сравняване с други ,намиращи се в оборота вещи.

Неоценими са вещите, чиято стойност не може да се получи чрез сравняването им със стойността на други, намиращи се в оборота вещи.

Стойността на една вещ се нарича нейна цена.

05.ТЕМА – Владение

Владеенето е възможно както върху движими, така и върху недвижими вещи. То е възможно и върху права.

Владението не е вещно право. То е физическа власт върху една вещ.

Владението включва в себе си два елемента: единият, материален, другият, вътрешен. За да има владение, трябва и двата елемента да са налице.

Корпусът е сборът от фактите, които показват и съставляват владението( Владението е упражняване на фактическа власт върху една вещ.Владението подлежи на защита, за да бъде предмет на такава, трябва да е налице трайно състояние. Упражняването може да се осъществява лично или чрез трето лице, което обаче да бъде изразител на волята на титуляра.

Анимусът е намерението на лицето, което владее конкретната вещ, да действа за своя собствена сметка и да държи вещта като собствена. При упражняването на фактическа власт съществуването на анимуса се предполага. Той сам за себе си не е установим.

И като извод на всичко казано можем да приемем, че владението върху една вещ е упражнявана лично или чрез другиго фактическа власт върху нея с намерението да се държи вещта като собствена.

Владението може да се упражнява лично или чрез друго лице. Пряко владение има лицето, което непосредствено и лично упражнява своето вещно право. Посредствено владение има, когато лицето пряко не владее вещта, а упражнява правата си чрез друго лице.

Много често, особено в говоримия език се смесват двете понятия – собственост и владение. Докато собствеността е абсолютно право на господство върху една вещ, фактическо властване върху една вещ, без да се търси на кого принадлежи юридически.

Сегашната концепция за съотношението между владението и държането се базира на римскоправните виждания.

Държането за разлика от владението винаги е законно.

Владението е фактическата власт върху една вещ с намерението тя да се държи като собствена. Държането е фактическата власт върху една вещ, която едно лице държи от името на друго лице с намерението или съзнанието, че вещта не е негова.

Държателят упражнява своите права в името на владелеца. Той е функция от последния. Владелческите искове са предоставени на владелеца, а не на държателя.

Държателят упражнява правата на владелеца. Държателят държи вещта за толкова време, за колкото вещта му е предоставена. Самият договор определя срока. Този срок може да бъде продължен от владелеца.

Държането се придобива по силата на договор или на закона.

С определено предимство и право се ползва онзи владелец, който има законно владение върху една вещ.

Същевременно законът разграничава владелците на две групи:добросъвестни и недобросъвестни. Това разграничение не е формално, а има сериозни правни последици.
6.ТЕМА Способи за придобиване на владение

Най-често владението върху една вещ се придобива въз основа на правна сделка, което се свързва и с преустановяване на владението от предишния владелец и предаването му на новия.

Различие се появява в зависимост от това, дали сделката е сключена между присъстващи, или между отсъстващи контрагенти.

В първия случай е възможно обект на прехвърлителната сделка да е движима или недвижима вещ.

При предаването на владението при сделките не трябва да има някаква публичност, не е необходима някаква външна изява.Най-ясно изразяване на смяната на правните субекти е прякото предаване на вещта и то се прилага главно при конкретна движимост, а не при сбор от вещи.

Законите допускат оригинерно придобиване на владение.

Придобиване на владението може да стане лично или чрез другиго.

Способи за изгубване на владението

Способите за изгубване на фактическата власт върху една вещ са различни. То може да е резултат на договор, на волеизявление, по силата на правна норма, против волята на владелеца и др.

Владението се изгубва в момента, когато и двата му елемента се изгубват /анимус и корпус/ и когато фактическата власт на едно лице бъде заменена с властта на друго лице.

Недоброволно изгубване на владението има при изгубване на една вещ, при открадването ай, при унищожаването ай, при погиването ай , при изгарянето и от пожар и др.

Изгубва се владението и когато държането на вещта от третото лице се превърне във владение.

Владението се губи и когато трето лице го е придобило по давност.

Този резултат настъпва и при изрично волеизявление за отказ от владение.

07.ТЕМА – Законно владение

В правото от по-голямо значение е законното владение. То беше дефинирано в чл. 302 ЗИИС по следния начин: “владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и с намерението да се държи вещта като своя собствена”.Основният от тях е намерението да се държи вещта като собствена.

Владението трябва да бъде постоянно, а не временно. Фактическата власт трябва да бъде трайна и да изразява съответната за това воля.Непостоянно ще бъде владението, ако владелецът извършва такива откъслечни действия, от които не може да се извади заключението, че е установена фактическа власт върху една вещ. Щом като е налице фактическа власт върху една вещ, това означава, че тази власт се упражнява постоянно.

Второто изискване, поставено от правната норма, е владението да бъде непрекъснато. Ако владението бъде прекъснато за по-дълъг срок, изтеклият период на владение не се зачита.

Следващият признак е владението да бъде спокойно и явно. В първото понятие се поставя изискването да няма установено с насилие владение. Второто изискване показва, че е необходимо владението да е явно за всички и особено за предишния владелец.

Законното владение представлява един правен факт. И като правен факт той поражда правни последици. Те се изразяват, на първо място, във възможността за търсене на правна защита на владението. Също така, законното владение върху една вещ улеснява възможността да се придобие собствеността върху нея.

Основата на фактическата власт е намерението да се държи вещта като собствена.

Дефиницията за добросъвестен владелец у нас сега е заложена в чл.70 от Закона за собствеността: “владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Добросъвестността може да произлиза както от една правна грешка, така също и от фактическа грешка.

Използваното понятие в чл.70 “правно основание” включва в себе си всеки акт, който може поначало да прехвърли собствеността върху въпросната вещ. Има спорове относно това, дали делбата е правно основание по смисъла на цитираната разпоредба.

Наследяването също не е правно основание.

Правното основание е един обективен елемент от фактическия състав на добросъвестното владение и то трябва да съществува.На чл. 70 ЗС, по смисъла на тази норма липсва правно основание, ако то е нищожно. Ако актът обаче е унищожаем, той може да бъде годно правно основание. Това означава, че докато актът не е унищожен по съответния ред, той поражда всички правни последици, включително и в аспекта на чл.70 ЗС.

Вторият елемент, необходим за да се признае наличието на добросъвестно владение, по силата на чл.70 ЗС е незнанието на недостатъка на правното основание.

Няма да е добросъвестен владелец лицето, което получава една вещ от някого, за когото знае, че не е собственик на съответната вещ.

Добросъвестното владение има всички последици на законното владение. Владелецът има правото да получава плодовете, които е дала вещта, до предявяване на иска за връщането й. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил сумата, която се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията.

Най-важната правна последица на добросъвестното владение е тази, отразена в чл.79 ал.2 ЗС.При добросъвестното владение срокът се намалява наполовина, т.е. изисква се 5-годишно владение.

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: