Скандални сигнали на горещия телефон

Пациентите, приети по спешност, не плащат, дори да са без здравни осигуровки.

Болници не издават епикризи, докато пациентите не се бръкнат за дарение. За такива случаи се жалят през последните дни граждани на горещите телефонни линии на Министерството на здравеопазването, показват данните от постоянните записи на служителките. Оперирана изплакала в сряда в телефонната слушалка, че от болница „Токуда” не са й дали документа, докато не е внесла 150 лева под формата на дарение за лечебното заведение.

За подобни случаи не само там, но и в куп други клиники се обаждат всеки ден граждани, обясни експертът Христина Лачева. Тя е една от служителките, които по дванадесет часа в денонощието отговарят на запитванията и записват сигналите.

Даренията са доброволни, а не задължителни. Те следва да се правят, след като лечението на пациента е приключило, и то само по негова инициатива. Това коментира здравният министър Десислава Атанасова преди броени дни по време на внезапна проверка за пробутани формуляри за дарение на пациентка преди операция в Пета градска болница. Само за три дни след внезапната й инспекция по сигнал обажданията от рекетирани болни и техните близки в здравното ведомство са нараснали близо два пъти.

Пациенти на държавната университетска болница по ендокринология пък се оплакват, че от там ги принуждават да избират екип за операция срещу 900 лева.

Някои частни клиники вземат пари за едно и също нещо от две места – веднъж от касата и втори път от пациента, като му обясняват, че за тези манипулации в лечението НЗОК не им превежда пари, разказаха още служителките от горещата телефонна линия.

Сигнал за натиск от лекари върху жена с мъртво бебе в утробата постъпи вчера следобед в Министерството на здравеопазването. Столичанката е била отпратена от АГ „Майчин дом” с мъртъв плод в корема й преди две седмици. Тя отишла в университетската болница, след като личният й гинеколог установил, че плодът не е жив. В „Майчин дом” обаче я отпратили с думите: „Защо идваш в петък? Не можеш ли да почакаш до понеделник?”

В сряда, веднага след призива на министър Атанасова към гражданите да сигнализират за нередности в здравеопазването, жената се обадила на горещата телефонна линия. Случаят бе описан подробно от вестник „Монитор”. Вчера обаче столичанката пак потърси помощта на министерството. Оказа се, че след изнесените от нея факти пред медиите от болницата са потърсили и

разговаряли с работодателят й

Пациентката в момента е в болнични.

Звънят ми непрекъснато от работата, питат ме какво става, разказа разтревожената жена вчера пред „Монитор”. От МЗ увериха, че по случая вече е разпоредена проверка в „Майчин дом”.

Вчера служителките на линията й обясниха кого да потърси от Районната здравноосигурителна каса, дадоха й адреса и телефоните на институцията във Варна и й разясниха подробно как да напише жалба и какви са правата й на здравноосигурена. Освен това й припомниха, че през декември има право да смени личния си лекар. Едва-що затворили слушалката, телефонът отново позвъня.

Изписаха ми лекарства за 420 лв., а пенсията ми е 200 лева, какво да правя, плачеше от другата страна на линията 80-годишната Злата Даева от Пловдив. Пенсионерката прочете какво й е предписал докторът. След като служителката на телефонната линия направи бърза справка с лекар и фармацевт, се оказа, че докторът се опитва да пробута на възрастната жена скъпи хранителни добавки като животоспасяващи медикаменти. На жената веднага бе обяснено, че това не са лекарства, и бе насочена към друг лекар.


Д-р Иван Костов ще поеме Първа АГ

Избраха шефове на „Св. София” и Пета градска
Още една комисия препитва финалистите за „Шейново”
Красимира Янева

Шефове на АГ болниците „Св. София” и на Пета градска са избрани от комисия към Столичния общински съвет, научи „Монитор”. За Втора АГ „Шейново” обаче има двама кандидати с еднакви резултати. Те ще бъдат препитани от нова комисия. Одобрените изпълнителни директори са кандидатствали с концепция за управление и са се явили на събеседване. Освен това те трябва да са магистри по медицина и с квалификация по здравен мениджмънт. За всяко от лечебните заведения е имало поне по трима кандидати за изпълнителни директори.

Бившият шеф на „Шейново” д-р Иван Костов е одобрен за изпълнителен директор на Първа АГ „Св. София”.

Преди около година той подаде оставка

от поста изпълнителен директор заради смърт на родилка в лечебното заведение, но остана в борда на дружеството.

„Д-р Костов получи 5,50 точки на конкурса”, съобщи пред „Монитор” председателят на комисията доц. Лилянда Еленкова.

Същият резултат имат и двама от кандидатите за шефове на „Шейново”. Това са сегашният временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор д-р Таня Андреева и д-р Антони Ненов - шеф на отделението „Гинекология, ендоскопска хирургия и стерилитет” в лечебното заведение. „Одобрените кандидати с еднакви резултати ще се явят на изслушване пред нова комисия. В нея трябва да участват трима общински съветници и един представител на общината”, обясни доц. Еленкова. През следващата седмица ще започне обсъждането на одобрените шефове на болници от комисиите в общинския съвет. След това местният парламент трябва да определи кога

д-р Ненов и д-р Андреева ще се явят на изслушване

Те трябва да бъдат одобрени от Столичния общински съвет и да подпишат договор за управление с кмета.

Сега текат конкурси за управители на 11 ДКЦ-та и 3 медицински центъра. Преди около половин година бяха избрани шефове на 13 бивши поликлиники. Столична община има общо 31 ДКЦ-та и медицински центрове и 10 болници.


Игнатов откри паметник на световно признат лекар
Образователният министър Сергей Игнатов откри паметник на великия български учен проф. Иван Митев в родното му врачанско село Крушовица.

Проф. Митев е световно признат от водещи кардиолози от САЩ и Русия благодарение на откритие, направено през 1974 г. Докато преслушва сърцето на пациент, проф. Митев долавя

допълнителен тон, който в последствие учените наричат „шестия тон". Откритието е признато през 1980 г. и става най-значимото научно откритие в България за миналия век. Проф. Митев е баща на настоящия ректор на Медицинската академия проф. Ваньо Митев. На церемонията по откриването на паметника освен Игнатов и проф. Митев-син

присъстваха областният управител на Враца Пепа Владимирова и проф. д-р Стоян Денчев, който е председател на инициативния комитет за увековечаването на делото на проф. Митев-баща. На негово име ще бъдат кръстени и улица, и площад във Враца, както и Специализираната болница за активно лечение по детски болести в града.

Къде потъват и малкото пари за здраве? Къде отиват тези 4% от Брутния вътрешен продукт? Докога промените в здравната система ще бъдат политическа спекулация, политически коз на управляващите, а няма да са финансов приоритет?

Публичните разходи за здравеопазване у нас са едва 55,4% от общите разходи, при средно 75% за държавите от Европейския съюз. Данните са от анализ на консултантската компания Top Management Advisors. Това, което е особено тревожно е, че има и спад в държавния ангажимент към здравето на нацията - от 60.9% през 2000 г. до 55.4% през 2009 година. За сравнение, в съседна Румъния делът на публичните разходи за здраве е 79% от общите разходи, в Чехия - 84%, в Хърватска - 84,9 на сто. Това рязко свива достъпа до лечение, все повече хора не могат да си позволят медицински грижи, за профилактика изобщо не става дума. Все по-малко стават тези, които могат да доплатят за лечението си. И тук страната ни е на последно място в Европа. Българинът додава в болниците 50%, въпреки че здравноосигурените би трябвало да се преглеждат и лекуват безплатно. Плаща се обаче за консултации, изследвания, операции. Официалната форма е дарение. Здравният министър Десислава Атанасова го определи като изкривяване на реформата. На каква реформа? Кога е започвала? Къде потъват и малкото пари дадени за здравеопазване?

Не може вече повече от три години в ГЕРБ да се обсъждат тепърва приоритетите

на системата. Според президента Росен Плевнелиев, който се оказа и специалист по здравеопазването, основните задачи на системата са 8. Толкова много означава недостатъчна компетентност, заявиха от съсловните организации. Същото се отнася и до Министерство на здравеопазването. Според хората на Десислава Атанасова приоритетите са Спешната помощ, непрекъснато увеличаващият се брой на здравнонеосигурените (в момента 1,5 млн. души), миграцията на лекари и сестри, качеството на здравните грижи и достъпът до лечение. По какво обаче личи, че това са приоритети на министър Атанасова? В момента например Спешната помощ е недофинансирана. Две трети от сумата, която получават спешните отделения, отива за заплати. Не се обновява апаратурата, не се отделят средства за квалификация на медиците, текучеството продължава. Единственото, което се направи в Бърза помощ, бе увеличението на заплатите с 18 %, въпреки че лекарите настояваха за поне 50 на сто вдигане на възнагражденията заради претоварения график и недостига на кадри. Настояваха и за повече линейки. С милостинята от 18 % повече пари средната заплата в центровете за спешна медицина става едва около 600 лева. Началната заплата на лекар в Спешна помощ е 530 лева, заплата на медик с 25-годишен стаж и две специалности е под 700 лева, сестри и фелдшери взимат около 450 лева, а шофьор на линейка получава 360. Така изглеждат нещата в центровете за спешна помощ. Според министър Атанасова това е реформа, според спешните медици и пациентите проблемите стават все по-сериозни и трудно решими.

Голям проблем в здравеопазването е миграцията на медици. През 2011 г. над 500 лекари и близо 1300 медицински сестри са напуснали страната. Тази година до момента в чужбина са заминали 1100 сестри, съобщи председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева. Сега съотношението лекари - медицински сестри е по-малко от 1:1, а според европейските стандарти трябва да бъде 1:3.

Онова, което следва да се знае, въпреки пропагандата на ГЕРБ е, че и през новия програмен период на ЕС 2014-2020 г. здравеопазването ни няма да е сред основните приоритети за финансиране от евро-фондовете. Без реформа и устойчива концепция здравеопазването ни няма да получи и лев от Европа, а говорим за сума между 300 и 500 млн.лв. в следващите 6 години.

За да се случи, явно става дума за радикални промени в системата. Предлага ги единствено АТАКА. "Здравната система трябва да бъде изцяло променена. Сегашната не работи не само у нас, но и в останалите държави на ЕС. Трябва ни прогресивно подоходен данък и с плащането за здравето да се натовари едрият търговски и финансов капитал. Говорим за справедливост и двойно увеличаване на парите на НЗОК", смята проф. Станислав Станилов, член на парламентарната комисия по здравеопазване. Той е категоричен, че болниците не бива да бъдат търговски

дружества, не бива да има здравни услуги, а здравни грижи и повече ангажираност на държавата. "Една здравна каса е достатъчна, но в нея трябва да има достатъчно пари", смятат националистите.

Приоритетите в здравеопазването не са заложени и в бюджета за догодина. Отделяне на скромния дял около 4% от БВП обрича българското здравеопазване не просто на застой, а го прави още по-неконкурентно. Публичните средства за здравеоназване у нас на човек от населението са около 440 лева. Това е значително по-малко от средствата, които се отделят в развитите страни, и безспорно не е достатъчно за осигуряване на съвременни здравни грижи. Средните разходи в България през 2011 г. за един пациент в болнично заведение са около 600 лв., но в някои области като онкологичните заболявания разходите нарастват до 959 лв., а в психиатричните заведения - до 1488 лв. Средствата, които се отделят за лекарства, също са под нивата в Европейския съюз - около 104 лв. на човек.

Същевременно медицинските съсловия в България правят компромиси много дълго време, като получават значително по-ниски възнаграждения от своите колеги със същата квалификация в други европейски страни, включително държави с по-лоши икономически показатели. Резултатът днес обаче е ускорено изтичане на лекари и сестри към други страни, където им предлагат по-достойна реализация като професионалисти.

Номиналният размер на обществените разходи зависи от богатството на страната, но техният процент от общите разходи отразява степента, до която държавата и обществото смятат здравето за приоритет.

Средствата, отделяни от държавата за тази система, не са просто разход

натоварващ бюджета, а инвестиция в здравето на нацията. Именно по-добрата грижа за здравеопазването ще позволи на България да постигне по-добри икономически резултати.

Тук е добре да си спомним за програмите на всички партии, които преди да дойдат на власт, обявяват здравеопазването за един от основните си приоритети. Всяко управление от 2000-та година насам го афишира за основна своя грижа. Това означава, че проблемите в сектора са напълно осъзнати от тези, които един ден започват да вземат решения за разпределението на обществените средства по различните функции. Остава те да започнат да реализират своите обещания като действително правят реформи в здравеопазването, един от главните проблеми на обществото. Това обаче не се случва. Продължават обещанията и хаотичните действия. Болници джуджета, закриване на общински болници, преструктуриране в хосписи и в заведения за долекуване, прехвърляне на Спешна помощ в областните клиники, диагностични центрове във всеки град вместо болница, това са само част от лутанията на т.нар. здравна реформа.

Онова, което трябва да се направи, е ясно: да започне най-после преструктурирането на здравната система; инвестиции в непрекъснато образование на лекарите, модерна апаратура и високоефективни лекарства; осигуряване на адекватно заплащане на медиците и гарантиране на необходимите материални условия за работата им; незабавна реформа на системата за специализации.

По отношение на здравните осигуровки основна роля играят нагласите на обществото и държавата към здравето като приоритет; Българският вариант на здравно осигуряване с 8% от брутния личен доход и таван върху осигурителната база от 2000 лв. месечно изглежда приемлив. Огромен проблем обаче е събираемостта, където неадекватните действия на държавата са очевидни. Важна стъпка в решаването на проблема ще бъде вече предложеното реално включване на групите държавни служители в системата на здравно осигуряване, които на този етап не внасят пряко своите здравноосигурител-ни вноски.


САМО СЪРБИЯ Е С ПО -ЛОШО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ОТ НАС В ЕВРОПА
Сърбия е единствената държава, която се нарежда след нас по качество на здравеопазването в Европа. Това заяви д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация по повод неравенствата и различията в здравните системи на европейските държави. Според него основните проблеми в отделните държави са достъпът до терапия и качеството на здравните услуги, както и правата на пациентите.

Д-р Хасърджиев потвърди тезата, че страната ни отделя най-малкия процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Последни сме и при нивата на реимбурсация за повечето лекарства. По думите на председателя на пациентската организация, когато българинът влезе в аптеката, заплаща най-висок процент от джоба си спрямо гражданите в съседните страни.

Оказва се, че българите заплащат над 50% от парите за терапията си, докато в Дания например, гражданите имат годишен лимит на средствата, които доплащат, и той не трябва да надвишава 200 евро. В България за някои лекарства пациентите дават тази сума за един месец, обясни д-р Станимир Хасърджиев. Проблем е и навлизането на индикативните лечения и терапии, което у нас става за около четири години. Здравният министър Десислава Атанасова призна, че въпреки ежегодишното увеличаване на средствата, отделяни за сектора, тенденциите в развитието на качеството на здравеопазването не са положителни. Тя подчерта, че трябва да се направи ясен анализ дали средствата, които се дават, ще намалят заболеваемостта.


ОСТЪР САТЪР ЗА БОЛНИЦИ ПОДЕЛЕНИЯ И ОФИЦЕРИ
За да бъде в крак с поредната реформа, над 40% от персонала на Военна болница в Сливен е съкратен - от 1.07.2011 без работа остават 60 лекари, медицински сестри и санитари, посяга се на 5 отделения, плюс голяма част от кабинетите в поликлиниката. Изцяло се закрива отделението по Уши, нос, гърло. Закрива се и инфекциозното отделение, апетити към което има областната болница в Сливен.

Остър сатър е размахан и за воините от асеновградския артилерийски полк. Падат главите на около 500 офицери, сержанти и войници -артилеристи. С около 400 намалява и броят на танкистите от центъра за подготовка в Сливен... А специалистите ще пресмятат как с двойно по-малък състав ще се постигат по-големи способности. Отново припомняме предизборното обещание на Аню за съкращаване на администрацията... явно страната ще бъде пазена с химикалки и моливи.

"Имаме доста голям дял в нашия бюджет за собствени приходи, единствената възможност да се получават приходи е реализация на движимо имущество и имоти, които повече не са необходими" - намига предателски Аню към репортерите. Общо 700 военни от Плевенски гарнизон ще бъдат освободени до края на 2012 година, от състава на Пета бригада в Плевен ще бъдат освободени 45% от хората и там остават около 350-400 души. 18 военни и 10 цивилни служители в поделението в Павликени ще бъдат освободени, а то ще престане да функционира. Поделението за ядрена, химическа и бактериологическа защита в Горна Оряховица ще бъде закрито, закриват се още миро-творческият гарнизон във Враца (500 души) и Мусачево. От Видин до София няма да има поделение!!!


И здравният министър иска още пари от бюджет 2013
Според проекта министерството ще получи 100 млн. по-малко, но касата ще харчи 163 млн. лв. повече
Десислава Николова

Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова обяви, че ще поиска около 20 милиона лева повече към бюджета на министерството за следващата година. В проекта за 2013 г. ведомството й получава общо 368.1 млн. лева, със 100 млн. по-малко от тази година.

Евентуалното увеличение ще бъде насочено към Фонда за лечение на деца в чужбина, тъй като за здравни услуги на децата няма лимити и през тази година фондът вече е на червено и ведомството преразпределя пари от бюджета си. "Към момента са одобрени около 490 деца и средствата, които ще се отпуснат за тяхното лечение, са около 8 милиона. Следващата година ще поискаме повече средства", отбеляза Атанасова. През тази година за фонда бяха предвидени 6 млн. лева.

Атанасова ще настоява и за още 5 млн. лв. за капиталови разходи. В проекта парите за това са орязани от 20 на 10 млн. лв. Освен това ще поиска и още средства за субсидии на лечебните заведения в труднодостъпни места. По това перо обикновено здравното министерство изплаща около 40-50 млн. лв. годишно.

Според проектобюджета за здравеопазване през следващата година ще бъдат похарчени общо 3.34 млрд. лв., което представлява 4.1% от БВП, като увеличението е с около 200 млн. лв.

Разпределението на парите е такова, че здравната каса ще получи 163 млн. лв. повече в сравнение с тази година, а средствата на здравното министерство ще намалеят със 100 млн. лв.

Ведомственото свиване е защото здравната каса ще плаща за ваксинациите, ин витро процедурите и реанимацията, което досега правеше здравното министерство. Последното ще продължи да финансира програмите за профилактика, спешната помощ, психиатриите, домовете за деца до три години, лечението в чужбина и на болните с ХИВ, както и обучението на лекари.

В бюджета на здравната каса са предвидени 2.377 млрд. лв. разходи, като най-голямото увеличение - с над 100 млн. лв., е.за болниците. И през следващата година се очаква държавата за пореден път да внесе за осигурените от нея 4.5 млн. души едва 941 млн. лв. вноски, докато осигурените в частния сектор около 1.6 млн. души ще трябва да платят 1.743 млрд., като при това е заложено събирае-мостта да нарасне с около 70 млн. лв.

Натискът за допълнителни разходи в проектобюджет 2013 започна. Отделни сектори са недоволни от числата и вече предявиха претенции за повече субсидии. Бюджетът догодина ще бъде допълнително подложен на натиск и заради предстоящите избори и евентуалното провеждане на референдум за АЕЦ "Белене" през януари. Непредвидени разходи могат да възникнат и заради условието страната ни да усвои догодина рекордна сума от еврофондовете. И без тези въпросителни проектобюджетът е пренапрегнат заради планираното увеличение на пенсиите и по-високите разходи за осигуровки на сектор сигурност.За допълнителни пари от бюджета вчера настояха секторите образование, социални грижи и здравеопазване, които са сред малкото сфери с реален ръст. В образованието кабинетът залага 5% увеличение на парите за издръжка на учениците (единни разходни стандарти), което ще струва допълнителни 76.8 млн. лв. Средствата обаче ще покрият само обещаното увеличение на учителските заплати с 30 лв. и не отразяват инфлацията и повишаването на издръжката на училищата. Настояваме за 15% увеличение на разходните стандарти, така че училищата да могат да платят сметките си, коментира председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според нея за такова увеличение е имало съгласие с просветното министерство при подписването на последния колективен трудов договор за сектора.С над 585 млн. лв. за индексиране на пенсиите от 1 април правителството затвори устата на социалния министър Тотю Младенов. Той даде да се разбере, че не може да иска повече, понеже му дават 10% повече (около 16 млн. лв.) за издръжката на социалните домове, още 11 млн. лв. за увеличение на помощите за отопление заради поскъпването на тока и 3 млн. лв. отгоре за заплати на приемните семейства. Но днес социалните работници от синдиката на работещите в държавното управление ще обясняват колко недостатъчно е увеличението на издръжката в социални домове от 161 млн. лв. на 177 млн. лв., тъй като само електроенергията е скочила с над 13%. А министър Младенов планира с допълнителните пари да се вдигнат и заплатите, които са най-ниските в бюджетния сектор и едни от най-ниските в страната.За увеличение от 20 млн. лв. ще настоява здравното министерство. Ведомството не е съгласно с орязването на капиталовите му разходи от 20 на 10 млн. лв. и ще поиска да получи поне 15 млн. лв. Допълнителни пари ще се търсят и за фонда за лечение на деца, при който разходите се вдигнаха с отпадането на ограничението за максималната позволена помощ, както и за финансиране на болници в трудно достъпни места.Националното сдружение на общините е притеснено от размера на целевата субсидия за капиталови разходи, въпреки че сумата се вдига от 70 на 101.9 млн. "Тези пари не са достатъчни, особено на фона на допълнителните разходи при европроектите и необходимостта за съфинансиране", коментира изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова.