Дистанционният труд вече е регламентиран

От една страна, от него няма крещяща нужда, тъй като повечето дейности, предвидени в обхвата му, са уредени в други закони - за концесиите и за обществените поръчки. От друга, публично-частното партньорство (ПЧП) в България винаги е предизвиквало съмнения за корупция и дори самото обсъждане на подобен закон създава негативни емоции.

Сега проектозаконът е вече в парламента. Публично-частното партньорство има потенциал да се намеси както в сериозни инфраструктурни проекти като магистрали или летища, така и при услуги като образование и здравеопазване. Спецификата при него е, че често държавата или общините ще доплащат на частни дружества за предоставяне на услуги по подобие на частните автобусни линии в градовете. С тази разлика, че това ще става за период от няколко десетилетия. Най-известният провален опит за такова партньорство стана неуспешното концесиониране на магистрала "Тракия" от българско-португалски консорциум през 2004 г. Така че ясното определяне на тази форма на сътрудничество би трябвало да гарантира липсата на бъдещи скандали.

Балансиране на интересите

Тъй като и досега практиката на ПЧП съществуваше, повечето промени не са изненада. Сериозното нововъведение е по-голямата възможност за промяна на публично-частните и концесионните договори. До този момент това ставаше изключително трудно, като идеята беше по този начин да не се позволява частният интерес подмолно да променя условията. Често тези договори се обезсмисляха поради промяна на икономическата среда - станаха или по-неизгодни за частния партньор, или за държавата. В първоначалния вариант на закона за ПЧП преценката за това как да се променят контрактите беше оставена изцяло на държавата. Така се отваряше широко вратата за популистки натиск, нещо, от което компании, като например "Софийска вода", има защо да се притесняват.

Тази формулировка беше променена, така че сега двете страни трябва да правят тази преценка. Също беше изрично добавен текст, който не позволява досега действащите концесии или договори за публично-частни партньорства да се променят. Както ще стане ясно по-надолу, от него ще се ползват различни казуси.

Адвокат Светлана Ганева посочва един парадокс. Договорите за концесия остават затворени за преговори - т.е. концесионерът на теория трябва да приеме това, което държавата му предложи. В същото време новата правна уредба въвежда възможност за промяна впоследствие "при непредвидени обстоятелства". Това е стандартно изискване при Закона за обществените поръчки (ЗОП), но липсата на уточнение какви точно са тези обстоятелства създава възможности за бъдещи злоупотреби. Държавата може да отблъсне потенциални концесионери с неизгодни договори, който впоследствие да бъдат изменени в полза на предпочетения кандидат. Тази практика е масово прилагана и сега по ЗОП.

Приватизация на приходи, национализация на доходи

Адвокат Деяна Марчева, докторант в СУ "Св.Климент Охридски" (дисертация на тема "Публично-частно партньорство - административноправни аспекти), освен всички други слабости посочва и още нещо. Новият закон предвижда държавата да поема всички разходи на евентуални ПЧП, които не са самофинансиращи се (т.е. такива проекти, от които приходите от експлоатацията не са достатъчни за покриване на разходите по тях). На теория частният сектор би предложил по-добра услуга от държавата, но по този начин за него няма материален интерес да бъде ефективен. В момента по подобен начин се финансират частните автобусни линии в София, като там е трудно да се прецени дали нещо се спестява от намесата на частния сектор (макар качеството да е по-добро).

За Марчева има още три съществени проблема. Първо, че липсва изискване за обосновка защо дадена задача не може да се свърши чрез обществена поръчка вместо с публично-частно партньорство. На второ място, че не е предвиден ясен режим за държавната собственост след края на концесията или ПЧП. И на трето, че целенасочено се избягва понятието услуги като предмет на ПЧП. Последното означава, че например образоването не може да се предлага под формата на публично-частно партньорство, нещо, което в момента е възможно най-смислената идея за реформи в тази област (т.нар. училища с харти в САЩ или свободните училища в Швеция).

Закон за уреждане на концесиите

В цели 20 страници на преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) от новия закон са записани промените, които ще настъпят в няколко закона, но основно в този за концесиите. Именно тук възникват и най-големите съмнения дали този нормативен акт не се опитва да намери решение на вече възникнали казуси, вместо да подсигури правно бъдещи договорености.

В началото на лятото на бял свят излезе публичната тайна, че в продължение на години концесионерът на ски пистите в Банско - "Юлен", е използвал повече площ от договореното (фирмата оспорва твърдението). Според Министерството на околната среда и водите "Юлен" е превишила с 67.7 хектара площта на зоната, която по концесионния договор с държавата е 99.5 ха. Когато възникна този казус, премиерът Бойко Борисов светкавично се изказа: "Има три варианта за действие – единият – да затворим курорта Банско, вторият е да затворим две трети от него и третият е да променим Закона за концесиите, за да може да съществува." Тези думи породиха въпроса дали правителството ще узакони незаконното, или ще изпълни задълженията си, като спре нарушаването на правилата.

В края на юни министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че кабинетът ще подготви и предложи промени в закона. Решението за това е взето по време на оперативно заседание на Министерския съвет (т.е. няма да видите стенограмата в интернет). По думите на Караджова тогава около този вариант, който ще позволи изменения в концесионния договор за Ски зона Банско "се обединихме с колегите от правителството".

Много юристи се заровиха в предлаганите промени, но общо тълкуване няма. По интересното е, че правителствени източници коментират как най-важният текст в проектозакона за ПЧП е забраната за промяна на сега съществуващи договори. Министърът на екологията Нона Караджова каза официално за "Капитал", че ведомството й не е предлагало текст в закона, но и че нищо в него не засягало случая "Юлен". Естествено най-категоричен е Петър Петров, член на ръководството на "Юлен" АД, според когото фирмата не искала законодателни промени. "И не виждам как те биха ни помогнали, още повече че не смятаме, че сме в нарушение", каза за "Капитал" Петров.

Въпрос на тълкуване

По мнението на Деяна Марчева с някои промени в закона за концесиите, с които се създават възможности за изменение на концесионните договори при "непредвидени обстоятелства", така и "при необходимост към обекта на концесията да се включват и една или повече принадлежности – съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера", всъщност се отваря вратичка, която би била особено изгодна за "Юлен". Според други юристи, макар и малко пресилено, но е възможно да се твърди, че те са съоръжения и като такива попадат в легалното определение за принадлежност по действащата сега нормативна уредба, а именно в Закона за концесиите и Закона за устройство на територията. Проектозаконът за публично-частно партньорство дава по-голяма яснота. Чрез поправките се променя и определението за принадлежност, като към него се включват освен прилежащата техническа инфраструктура и територията и "други имоти, необходими за извършването на стопанските дейности".

Друг специалист по концесионно право, пожелал да остане анонимен, смята, че "тази неясна формулировка може да бъде тълкувана по различен начин и би позволила да се включват след влизане в сила на договора за концесия различни (неопределени по рода си) принадлежности извън рамките на концесионната площ, като дори не е определено дали следва да са в непосредствена близост до концесионната площ или не".

Петър Петров обясни, че принадлежностите нямат отношение в случая. Със закона не се въвежда нищо ново и те нямат отношение към обекта на концесията. На подобно мнение е и друг юрист, който смята, че в закона се прецизират сега съществуващи текстове. Колкото за възможността за промени "при необходимост" не обслужва заварени случай, тъй като е въведена като възможност при сключването на нови договори.

"Този текст узаконява порочната практика на публично-частните партньорства досега - заобикаляне на изискванията за търг в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост при разпореждането с вещни права на публични субекти", смята адвокат Свилен Овчаров от "Зелени адвокати". Овчаров, както други юристи, обаче смята, че поправката няма как да реши казусите на отделни фирми, които се намират в нарушение на концесионните си договори. Със закона не могат да бъдат заварени случаи и държавата би трябвало така или иначе да потърси отговорност на "Юлен" или други компании, които са надвишили правата си.

В България има Закон за концесиите и Закон за обществените поръчки. Добри или не, двата нормативни акта работят и по тях се изпълняват редица договори базирани на принципите на партньорство между частни и публични партньори. Сега обаче тези два закона са на път да бъдат "подсилени" чрез трети – за публично-частното партньорство. Има ли нужда от него? Повечето бизнес организации са на мнение, че за да се правят публично-частни партньорства, достатъчна база са Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите и Търговския закон. От тази гледна точка те не виждат особен смисъл в нов нормативен акт, който на практика не предвижда нови форми на партниране, а запълва липсващите положения в съществуващото законодателство. Един от примерите за това е, че чрез него се регламентира възможността публичният партньор да предоставя финансова подкрепа за реализацията на определени проекти, каквато не е записана в Закона за концесиите. Другият обаче, който е доста по-очевиден е, че преходните и заключителните разпоредби на проекта, които заемат повече от половината от текста, са фокусирани повече върху изменения в Закона за концесиите, отколкото върху уредбата на института на публично-частното партньорство. А причината за това е, че проектът не урежда процедури, а препраща към съществуващи норми.

На практика най-смислена причина от приемането на този закон е дефинирането на понятието публично-частно партньорство, което в момента се използва по всякакъв повод, особено когато целта е да се източат публични активи.


Промоции на килограм заливат интернет
Операция „Интим” на половин цена

Мъжкото достойнство се възвръща само за 800 лв.
Фани Серафимова

Козметичните клиники свалят цените драстично в кризата и в интернет сайтовете за групово пазаруване вече предлагат оферти с отстъпка от 3000 лева. Толкова струва в момента стесняване вагина на промоция вместо 6000 лева, както досега. Това показа проверка на „Монитор”.

Другата оферта е за възстановяване на невинността за 6000 вместо за 10 000 лева, гласи една от обявите. Отстъпката важи само за пациентки, които предварително са си купили ваучери по мрежата. Ако се съди по рекламирането на услугата, обновяването на женския полов орган е напълно безболезнено, с лазер. От клиниките обещават дори дами на зряла възраст след манипулацията да се чувстват като 17-годишни

девойки и да направят отново дори собствените им съпрузи да полудеят по тях, както по времето, когато са се женили. Специалистите обясняват, че ефектът се постигал чрез стягане на мускулите в горната и долната част на влагалището, както и около него. По този начин се стимулирало повишаване на мускулния тонус на влагалищните мускули, тяхната сила и способността за контрол. Ако обаче дамата желае освен да се намали вътрешният и външният диаметър на влагалището, да оформи и външния вид на половите си органи, трябва да се бръкне с още 3000 лева. За външното дизайнерство засега промоции няма.

Ако моделирането на вагината става по обичайния начин чрез операция, а не чрез лазер, мераклийките могат да се обновят само срещу 3 бона, ако са си напазарували услугата по мрежата. Традиционната дизайнерска вагинопластика, ако се плаща директно в частните клиники, струва между 4000 и 5500 лева в зависимост от възрастта на пациентката

Уголемяването на мъжкия полов член чрез пенилен филтър също се предлага на промоция в сайтовете за електронно пазаруване. От намалението с ваучер мераклиите могат да си спестят до 800 лева. Цената на класическата процедура само за уголемяване излиза не повече от 2000 лева. Ако обаче човек иска и някои „дизайнерски подобрения” във формата, то се налага да доплати още около 400-500 лева. До един сайтовете уверяват, че въпросното изделие не предизвиква странични реакции и алергии. Ако се вярва на една от рекламите, 84-годишен мъж отново води активен полов живот, след като е прежалил въпросната сума. Въпросните филтри са нова за Европа технология, но са одобрени като безопасни от Европейската асоциация по урология.

За атрактивната цена от 14,90 лв. за два ваучера човек може да подмлади лицето си изцяло с лазер. Без намалението цената е 100 лева. Рекламите обещават обща свежест и еднакъв цвят на лицето, свиване на порите, изглаждане на бръчките, тонизиране на кожата, премахване на акне, пъпки или херпес. Всички допълнителни процедури са със 75% отстъпка.

Фотоподмладяването, което е хит в пластиката, също вече е на ниски цени като за ученички. Процедурата на лице и шия срещу ваучер е само за 30 лв. вместо за 100 лева. Клиниките обещават подмладяване поне с няколко години след всяка процедура. Фототретирането на лицевата кожа изглажда релефа по нея, прибира разширените пори и по-плитките бръчки и стяга кожата цялостно.


Валентина Григорова, зам.-шеф АГ „Света София”:

Няма безопасни манипулации
Няма безопасни манипулации, дори и с лазер, категорична бе доц. Валентина Григорова – заместник-директор на столичната Акушеро-гинекологична болница „Света София”. Всяка интервенция крие риск от инфекции, още повече, когато е на влагалището. Практиката показва, че от него тръгват най-неприятните зарази, обясни лекарката. По думите й операцията, независимо дали е традиционна или се прави с лазер, дори да мине без заразяване, впоследствие стесняването може да изиграе лош номер на жената, като доведе до тежки наранявания след полов акт или при следващо раждане.

Не препоръчвам на никой, отговорен за здравето си човек, да прибягва до подобен акт, подчерта доц. Григорова.

Неврохирурзите ще продължават да протестират, заяви проф. Венцеслав Бусарски, началник на Клиниката по неврохирургия. Той и негови колеги обмислят възможността да заведат съдебно дело срещу д-р Дечев за поставените камери в операционните зали на клиниката.

Лекарят специализант Владимир Душанов също обмисля възможността да го съди за обвинението, че работи в клиниката без договор. Вчера той разпространи заповедта на ректора на Медицинския университет, с която е удължен срокът за специализацията му в болницата, и регистрационния му номер в лекарския съюз.

Скандалът в лечебното заведение избухна в понеделник, лекарите обвиниха д-р Дечо Дечев, че инсталираните камери в операционните на неврохирургията гледат към половите органи на пациентите.