г) отрицателен наклон на кривата на кредитното предлагане .
4. Формите на кредитното рациониране са:
б) две;
5. В теорията за кредитното рациониране (Стиглиц и Уайс, 1981):
а) всички кредитополучатели се характеризират с обща степен на риск от неизпълнение по кредитен контракт;
6. Санкционирането на неизпълнението по договор за дълг е елемент от теорията на:
б) Даймънд (1984);
7. В основата на модерните теории за финансовото посредничество залягат:
в) портфейлната теория и хипотезата за ефективност на капиталовия пазар;
8. Участието на съвременните финансови пазари чрез посредници се обяснява най-добре с:
а) комплексния характер на съвременната пазарна среда;
б) високите равнища на развитие, достигнати от съвременните финансови посредници;
в) отг. „а” и отг. „б”;
9. Благодарение на риск-мениджмънта и разходите за участие:
г) се създават възможности за появата на нови пазарни фрикции.
1. Първичното публично предлагане (IPO) се свързва с дейността на следните видове пазари:
б) дългови и дялови;
2. На вторичните финансови пазари се търгуват:
в) вече емитирани ценни книжа и на тях емитентите не набират капитал;
3. Краткосрочните дългови финансови инструменти (като съкровищните бонове) се търгуват на:
б) паричния пазар;
5. Базелските стандарти за капиталова адекватност могат да се определят като:
а) пример за формален елемент на финансовата система;
6. Пример за дейност на неформална финансова институция е:
в) постигането на споразумение с банките майки да не изтеглят ресурс от дъщерните си поделения в България;
7. Институционалната рамка на финансовото посредничество включва:
а) формалните и неформални финансови посредници, както и различни норми, принципи и правила;
б) възможността за прехвърляне на средства и ценни книжа; в) нормативи, регулации, надзор и
информационното осигуряване; г) отг. „а”, отг. „б” и отг. „в”.
Сподели с приятели: |
