1. Исторически бележки. Откриване на йонизиращите лъчения



Дата19.01.2018
Размер29.61 Kb.
#48081
Тема 1. Исторически бележки. Откриване на йонизиращите лъчения

Основните научни работи на френския физик Антоан Анри Бекерел са посветени на магнитооптиката, фосфоресценсията и радиоактивността. През 1896г., изучавайки действието на различни луминесцирати върху фотопластинка, по-специално върху уранови соли, открива неизвестно излъчване от солите, което представлява радиоактивност. В последствие се оказало, че подобна способност притежават и други елементи. За откриването на явлението естествена радиоактивност на урана, Бекерел е удостоен с Нобелова награда. През 1900г. Мария Кюри открива, че торият също излъчва радиоактивност.През 1903г. Бекерел получава половината от награда за физика за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност. Другата половина от наградата получават Мария Кюри и Пиер Кюри за изучаването на естествената радиоактивност. Oткритите от Анри Бекерел през 1896 г. лъчи, наречени впоследствие радиоактивни, се оказали смес от три вида лъчение (частици), които физиците, отдавайки за пореден път признание на своите учители от древността, означили с първите букви от гръцката азбука: алфа (a), бета (b) и гама (g). Това разделяне първоначално било направено по външни белези проникващата способност на тези лъчи и поведението им в електрични и магнитни полета.

Мария Кюри не е предполагала, че нагледната картина, която е показала в своята докторска дисертация (фиг. 1), прилагана и до днес във всички учебници по физика, има дълбоко съдържание. Няколко десетилетия по-късно се оказало, че зад това формално делене се крие фундаментална причина трите вида излъчване са свързани с три фундаментални взаимодействия: силно, слабо и електромагнитно.

Фиг. 1


Трите струи на радиоактивния фонтан са обусловили появата на три потока изследователска дейност, всеки от които, в различно време с различна интензивност, е доставял важна информация за света на ядрото и субядрените частици. Без съмнение първите десетилетия на тези изследвания могат да бъдат наречени

ЕРА НА АЛФА-ЧАСТИЦИТЕ.

В подкрепа на това свидетелства историята на ядрената физика през първата третина на 20-и век. Нека припомним нейните основни жалони от онова време, свързани с изучаването на природата на a-частиците и използването им за изясняване на структурата и поведението на атомните ядра:



1903 г. Ръдърфорд идентифицира a-частиците и доказва, че те имат положителен електричен заряд;

1906 г. Ръдърфорд открива явлението разсейване на a-частици;

1909 г. Ръдърфорд доказва, че a-частиците са двукратно йонизирани хелиеви атоми;

1909-10 г. Гайгер и Марсден провеждат експерименти по разсейване на a-частици;

1911 г. Ръдърфорд създава теория за разсейване на a-частиците и доказва съществуването на атомното ядро;

1912 г. Чадуик открива принудено g-излъчване, предизвикано от a-частици;

1919 г. Ръдърфорд осъществява ядрена реакция с a-частици и открива протона като съставна частица на ядрото;

1921 г. Лизе Майтнер предлага a-частичен модел на атомното ядро;

1925 г. П. Блакет доказва с помощта на Уилсънова камера, че в реакцията a + 14N се получават протони и ядра на изотопа 17О;

1929 г. Ръдърфорд и Чадуик изследват реакцията a + 27Al 30Si + p;

1930 г. Боте и Бекер откриват проникващо лъчение при бомбардиране на берилиеви пластинки с a-частици;

1931 г. Ирен и Фредерик Жолио-Кюри изучават същата реакция и откриват откатни протони. Погрешно тълкуват реакцията;

1932 г. На 17 февруари Чадуик съобщава за откриването на неутрона в реакции, осъществявани с a-частици.

Върховите постижения през разглеждания период са: откриването на атомното ядро (1911 г.), първото изкуствено превръщане на елементи (1919 г.) и откриването на неутрона (1932 г.). И трите открития са направени с помощта на a-частиците. На историческата сцена в началото на 30-те години вече се е появило следващото главно действащо лице неутрона. Но на a-частиците било съдено да участват в още едно епохално откритие, което ознаменува края на тяхната хегемония


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница