[1] изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения. Във фарса често се включва игра на думи
Изтегляне 21.58 Kb.
|
| В пето действие обаче, Антифол от Сиракуза и Дромио са набедени за избягалите и всички се втурват да ги гонят, а те нямат друг избор освен да се скрият в манастир; там игуменка е Емилия- тв защитава двамата бегалци, като тя се явява отното женски персонаж, според който жената трябва да се подчинява на мъжа; че жената съв своите действия го отблъсква (подобно на Лучиана); появата на Емилия може да бъде счетена и като поява на похвата „деус екс махина” – тя е тази, което спомага за разплитането на мрежата от грешки.
На площада настава една суматоха, събрали са се толкова много хора и всеки знае част от истината, но не цялата; те се надвикват, крещят си; Адриана няма друг избор и отива да се моли на княза за помощ, който минава наблизо заедно с Егеон (по пътя към неговата смърт) разказват всичко на княза; и така се стига до развръзката, в която и двете двойки близнаци се появяват на сцената; а егеон разбира, че това са отдана търсените близнаци; емилия пък разкрива че тя не е просто игуменка а е майката на Антифоловците, която е била отделена от децата; финалът е щастлив; те плащат за откупа на своя баща; вече недоразуменията са разкрити; в тази финална сцена откриваме установената техника на времето, която не е измислен като принцип от Шекспир, но тук я прилага блестящо; Почти всички герои преминават от нещастие към щастие – двете двойки близнаци, Адриана, Егеон, Емилия, може би и Лучияна, но за нея се дава повече информация в края. Според проф. Марко Минчев, чиито анализ четох, всъщност Шекспир не дължи абсолютно нищо на плавт, защото при него епизодите са разместени,естеството им е видоизменено, че всъщност от Плавт остава само основното положение, а разработката е изцяло на Шекспир. Изтегляне 21.58 Kb. Сподели с приятели:
|