1.3. Динамика на материална точка Динамиката изучава движенията на телата във връзка с причините, които ги пораждат или изменят.
Класическата динамика е изградена върху три основни принципа. Те представляват обобщение на голям брой опитни факти. Формулирани са от английския физик Исак Нютон (1642-1727) в неговия труд “Математически принципи на натуралната философия”. Ето защо класическата механика се нарича още нютонова механика.
Първи принцип на Нютон.
Инерциални и неинерциални отправни системи
Първият принцип на динамиката (първи принцип на Нютон) е известен още като принцип за инерцията. Той е установен за пръв път в началото на XVII в. от италианския учен Галилео Галилей (1564-1642).
Първи принцип на динамиката В природата съществуват отправни системи, в които всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно праволинейно движение, докато външно въздействие не го изведе от това състояние.
Свободно тяло Телата, върху които не действат други тела, се наричат свободни тела.
Свободно движение Движението на свободните тела се нарича свободно движение (движение по инерция).
Ясно е, че в природата не съществуват свободни тела, те са просто физична абстракция. Реалните тела се приближават до модела на свободно тяло, когато външните въздействия върху тях са много малки и могат да се пренебрегнат.
Инерция Явлението, при което телата запазват скоростта си постоянна по големина и посока, когато върху тях не действат други тела, се нарича инерция.
Инерцията е едно от най-общите свойства на материята в природата. Движението по инерция е без ускорение.
Инерциални системи Отправните системи, в които е валиден първият принцип на Нютон, се наричат инерциални отправни системи.
Всяка система, която се движи с ускорение спрямо някаква инерциална система, е неинерциална. В неинерциалните системи освен силите, дължащи се на взаимодействие между телата (нютонови сили), се въвеждат така наречените инерчни сили, които не произлизат от действието на някакви тела, а се дължат на ускорението на самата система.
