Взаимодействие между телата. Сила Силата е векторна физична величина. Тя обикновено се означава с буквата F.
Силата се характеризира с направление (директриса), посока, приложна точка и големина (фиг.5).
Фиг.5
Принцип на суперпозицията Силите, които действат едновременно върху дадено тяло, са независими една от друга и не си влияят взаимно.
Когато се разглежда едновременното действие на няколко сили с обща приложна точка (например ако няколко сили действат на материална точка), е възможно това действие да се замести с действието само на една сила.
Резултантна сила Силата, която замества действието на няколко други сили, се нарича тяхна равнодействаща или резултантна сила.
Силите, чието действие се замества от равнодействащата сила, се наричат съставящи сили.
Събирането на силите се извършва геометрично по правилата за събиране на вектори.
Инертност на телата. Маса Инертност Свойството на телата да реагират по различен начин на действието на дадена сила (т.е. да получават по-голямо или по-малко ускорение) се нарича инертност.
Във физиката инертността на телата се характеризира количествено с величината маса (инертна маса).
Маса Масата е количествена мярка за инертността на телата.
Телата с по-голяма инертност имат по-голяма маса и по-трудно изменят скоростта си. Обратно, телата с по-малка инертност имат по-малка маса. Тези тела по-лесно изменят скоростта си и под действието на дадена сила получават по-голямо ускорение.
Основно свойство на масата е нейната адитивност. Това означава, че масата на едно сложно тяло или на една система от тела е сума от масите на отделните части на това тяло (тази система):
Втори принцип на Нютон. Основно уравнение на класическата динамика Ускорението на едно тяло е правопропорционално на резултантната сила, която му действа, и е обратнопропорционално на неговата маса:
За сравняване на масите m1 и m2 на две тела е достатъчно да се сравнят ускоренията a1 и a2 , които те получават при еднакво въздействие (една и съща сила) върху тях. В този случай
