НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ БЕЗОПАСНОСТ НА

1.
Съотношение на фактическата и допустимата площ на пожарните сектори;
2.
Допустимост на приобщаване на опасни производства и процеси в обема на сградите. Например: ПСТН не допускат в сгради с масово събиране на хора, процеси от "А" и "Б" КППО, не допускат устройването на трансформатори във високи жилищни сгради и т. н.;
3.
Допустимост на съседство. Това са случаите, при които и двете помещения могат да се устройват в сградите, но не трябва да са съседни, особено по вертикала. Например: не се допуска разполагането на котелни помещения под помещения за масово събиране на хора, пътища за евакуация; складове за декори и твърдо гориво не се разполагат под сцени и т. н.;
4.
След като няма противоречия по т.2 и т.З се проверява изпълнението на изисквания към отделянето на помещенията
(обемите) едно от друго във вертикално и хоризонтално направление. Изискванията на Наредбата по този въпрос са многобройни и за направата на качествена проверка се прибягва към таблична форма, като са възможни два подхода:
- последователно се проследяват изискванията за отделянето на всяко помещение от неговите съседни;
- тематично проследяване на изискванията. Например: складове от "А", "Б" и "В" категория - има ли такива в обема на сградата и как са отделени? Стълбищни клетки - какво е изискването към тях и как е изпълнено? Как са отделени главното и етажните електрически табла и т. н.?
Традиционно е схващането, че основно мероприятие за ПП
Защита на сграда се явява осигуряването на висока огнеустойчивост на строителните конструкции. Но обсъждайки резултатите от изследвания за определяне влиянието на отделните компоненти на защитата върху размера на загубите, швейцарските пожарникари стигнали до следните изводи:
-
От разглежданите пожари със значителни щети (над 200 000 крони) се оказало, че високата огнеустойчивост не намалява щетите от пожари, а именно: 50% от щетите се дължат на унищожаване съдържанието на сградите; 30% са вследствие от спиране на производствения процес и само 20% се дължат на повреди в строителните конструкции;
В много европейски страни са направени подобни изследвания за икономическата ефективност на различни методи на пожарно обезопасяване. Разгледани са четири основни типа:
- сгради без противопожарна защита (като база за сравнение);
- сгради със спринклерни инсталации;
- сгради разделени на малки сектори и секции;

- сгради с висока огнеустойчивост, позволяваща те да се използват и след пожара без подмяна на носещи елементи.
Изследванията показали, че увеличаването на огнеустойчивостта не води до забележими снижения на загубите, а сградите със спринклерни системи и тези с добро вътрешно планиране (малки сектори и секции) - рязко снижават щетите при пожар.
Към този извод може да се добави напомнянето, че защитата със спринклерни инсталации спада към активните методи, а изграждането на достатъчно пожарозащитни прегради във вътрешността на сградите - към пасивните такива, които са и по-сигурни.
Смисълът на използването на хоризонтални и вертикални пожарозащитни прегради е в сградите да не се допускат пожари които бързо се разрастват и вземат застрашителни размери. Най-елементарния пример за въздействието на доброто вътрешно планиране върху развитието на пожарите и щетите от тях са съвременните жилищни сгради. При тях вертикалните и хоризонтални прегради са предостатъчно, въпреки че са изградени по други причини и не допускат големи и разрушителни пожари. Те могат да се очакват при големи площи и обеми с достатъчно пожарно натоварване. Такива са: складове, производствени цехове, сцени, зрителни зали, етажните нива приобщени от атриуми и др.
19. ПОЖАРЕН СЕКТОР
Пожарен сектор е "част от сграда, включваща едно или повече помещения или пространства, конструирана за предотвратяване разпространението на пожар към или от останалата част от сградата, за определен период от време". Целите при изграждането на пожарен сектор са да се ограничи възможната площ на пожара, а също така да се осигури и безопасна евакуация на хора. Така се осигурява едно от условията за успешното му гасене, а също така - да се намалят (ограничат) възможните щети. Отделянето на един сектор от съседните става чрез най-сериозната преграда – брандмауер, като се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от
А2. Минималната огнеустойчивост на вертикалните и хоризонталните прегради на пожарния сектор е REI 120. Минималната огнеустойчивост на вратите, които отделят пожарния сектор от коридори и стълбищни клетки, предназначени за едновременно обслужване на два и повече пожарни сектора в една сграда е EI 90.
В пожарния сектор могат да се разполагат няколко различни функционални процеси и с различни категории на производства по пожарна опасност. Ако в една сграда не са изградени брандмауери, като площ на сектора се възприема цялата застроена площ на сградата.
При определяне на допустимата площ на пожарния сектор по нормативен път се отчитат следните особености на сградата, които очертават нейната пожарна опасност:
- фактическа степен на огнеустойчивост;
- предназначение;
- етажност, в случая имат значение и котите на нивата - дали са подземни.
При определяне на необходимата степен на сградата се отчита само броят на надземните етажи;

- категория на производство по пожарна опасност;
- наличието наАПГИ (работещи с вода, въглероден диоксид, азот или друг химичен елемент);
- пожарно натоварване;
- вид на материала. При стоманени конструкции има известни облекчения;
Използването на АПГИ в производствените сгради и складовете позволява да не се ограничава площта на пожарния сектор. Това допускане не се отнася за обществените и жилищните сгради. Следва въпросът какво би станало при пожар в подобен обект АПГИ по едни или други причини излезе от строя. Затова в повечето държави при прилагането на АПГИ не се отменя изискването за изграждане на пожарен сектор, а се допуска допустимата му площ да се увеличи 100%.
При нормативното определяне на допустимата площ на пожарния сектор не се отчитат: възможностите на местната (териториалната) служба за пожарна и аварийна безопасност; отдалечеността на разглеждания обект от нея; калоричността на съхраняваните горими материали. Това може да се окаже опасно при изграждане на големи обекти в отдалечени или райони с малки служби за ПАБ.
-
Изискванията на Наредбата за допустимата площ на пожарните сектори са изложени в съответните глави и раздели. Необходимо е детайлно да се разгледат и анализират гореизредените особености на сградите, които очертават пожарната им опасност.
При определяне допустимата площ на пожарните сектори чрез изчисления трябва да се съобрази максимално допустимата площ на пожарните сектори с особеностите на конкретните сгради, включително отдалеченост, възможности на службата за ПАБ, осигурени количества вода за пожарогасене и т. н.
Познати са и се прилагат два основни подхода: пожарът да се загаси (овладее) преди падането на основен носещ конструктивен елемент на сградата
(пожарообезопасяващ); площта на пожарния сектор да е такава, че материалните загуби да са икономически допустими за инвеститора, собственика .
Малко са случаите, при които собствениците се сещат или съгласяват на втория подход при определяне на допустимата площ на пожарните сектори. Това което ги подтиква да правят помещения (пожарни сектори) с по-малка площ са изискванията на Наредбата.
От първият метод следва изискването възможната продължителност на пожара да е по – малка или равна на границата на огнеустойчивост на най –
„слабия” (с най – малка устойчивост) елемент.

Изтегляне 5.01 Kb.

Сподели с приятели: