1. концепция (цели) за пожарната безопасност на
Изтегляне 5.01 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Европейска транспортна политика
| Фиг.22.1. Начини за полагане на облицовки по стени а) облицоване с трудногорими материали; б,в) облицоване с горим или синтетичен трудногорим материал; 1 – строителна негорима конструкция; 2 – скари за закрепване; 3 – кухина; 4 – запълване с негорим материал. Известно е, че продуктите на горенето още от първоначалния момент на пожара се устремяват към притаванската част на помещението. С високата си температура те са в състояние да възпламенят намиращите се там горими материали на голяма площ и в последствие падащи части от тях да предизвикат горене в далечни от първоначалното огнище части на помещението. Ето защо от всички възможни места на полагане на горими и трудногорими облицовки, пожарникарите най-много се безпокоят, когато това се прави на тавана. Решенията са да не се допускат или да се ограничи до минимум използуването им. Полагане на горими материали по тавана се допуска до 10 % от площта, но не повече от 50 м2. Това изискване в никакъв случай не означава, че помещенията с площ до 50 м2 могат да са с горими облицовки по целия таван. Полагането на трудно горими облицовки на несинтетична основа се допуска изцяло по тавана, дори при помещенията за масово събиране на хора, но това е в разрез с посочените разбирания за добра пожарна безопасност. Не са малко случаите на пожари, при които подобни "трудногорими "материали, особено положени с кухини между тях и негоримата плоча, стават огнища на активно горене и причина за усложняване на обстановката. От наблюдения и изследвания е потвърдено, че най-малка роля за разпространение на горенето и съответно димоотделянето играят горими (трудногорими) облицовки, положени плътно по негорим под. Това е логично, имайки пред вид трудния достъп на отделените горещи газове до това ниво и топлообмена между горящия фронт на облицовката и негоримата конструкция. Възможни са случаи на само-прекратяване на горенето. Разглеждайки горещите газове като флуид с няколкократно по-малко обемно тегло от въздуха с нормална температура се изяснява стремежа на дима, достигайки хоризонтална преграда, да започне да се "разстила" по цялата и площ. В момента, в който заеме при-таванското пространство, ограничено от вертикални елементи димът започва да слиза надолу, към пода, т. е. започва да запълва предоставеният му обем. По-сетнешното му хоризонтално придвижване започва в момента, в който се появи отвор във вертикалната преграда. Умишленото изграждане на такива прегради, окачени от тавана към пода, е важна предпоставка за ограничаване бързото разпространение на пожара по хоризонтала. Площта, която ограждат, варира от 250 до 1600 м2, като при по- малките площи височината на борда е по -голяма и обратно. Над всеки от така образувалите се "димни басейни" (димни резервоари) се устройват едно или няколко ДОУ, което пък зависи от калоричността, димообразуващата способности специфичното пожарно натоварване в помещението. На фиг. 22.2 е представен общ вид на прилаганите мерки при димозащита на сградите. Фиг. 22.2. Общи и специални мерки за димозащита на сградите при пожар. |