1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Прекратяване на наказателното производство
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Съдебен контрол
| Прекратяване на наказателното производство:
Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съд, в общия случай, прокурорът прекратява наказателното производство. Той може да се позове на две категории основания: а) Общите прекратителни основания по чл. 24. (1), които се отнасят до липса на наказателно правно отношение ( деянието не съставлява престъпление; деецът е починал), невъзможност да се проведе наказателно преследване и реализиране на наказателна отговорност по отношение на определени лица ( деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта), компетентност на други органи и структури да разгледат случая ( местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) и препятствие от процесуален характер ( спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото); в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава; деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон. б) Не е доказано участието на обвиняемия в престъплението. Съдебен контрол Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. С определението съдът може да: потвърди постановлението; измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. Последици – преустановява се висящността на процеса. Когато не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство и постановлението на прокурора не е били обжалвано пред съда, то може “служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура” – институционален надзор. Когато заинтересованото лице не е обжалвало постановлението пред съответния първоинстанционен съд, то не може да го обжалва пред прокурор от по-горестояща прокуратура по реда на чл.200 НПК, защото по този ред се обжалват само актовете, които не подлежат на съдебен контрол, а постановлението за прекратяване подлежи на такъв. Това лице, обаче, може да поиска чрез сигнал, молба и т.н. от прокурор от по-горестояща прокуратура, на основание чл.243, ал.9 НПК, служебно да отмени постановлението за прекратяване. Чл. 200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване. Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: в случаите на чл. 24, ал. 1; когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението. (9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Това постановление, обаче, на по-горестоящият прокурор, не подлежи на съдебен контрол, защото отмяната на постановления е компетентност по осъществяване на контрол и надзор за законност по прекратени дела. Друг е въпросът, че тези постановления подлежат, първо на институционален служебен контрол по чл.46, ал.3 НПК, и второ, на контрол по жалба на заинтересованите лица по чл. 200 НПК. Чл. 46. (3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия. Когато постановлението на прокурора не е било обжалвано пред съдебен орган, то няма материална законна сила, защото не се ползва от последиците на неотменимостта. Освен това, постановлението, именно защото не притежава МЗС, не е задължително за гражданския съд, когато разглежда иска за непозволено увреждане по повод на същото деяние. “Преценката в постановлението на прокурора не е задължително за съда, защото актът на прокурора не влиза в сила…в конкретния случай той не е бил проверяван по съдебен ред”. Р-842-2005-І Н.О. Определението на съда, с което е потвърдено или изменено постановлението на прокурора, също поражда правните действия на “non bis in idem”, но в същото време е и неотменимо и единствено не се ползва от последиците на непререшаемост но спора, така, както влезлите в сила присъди и решения на съда. Чл. 413. (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. (2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието. (3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Само присъди и решения са задължителни за гражданския съд. Правомощието на първоинстанционният съд е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът действа като контролно-отменителна инстанция – не може да се събират и проверяват нови доказателства. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|