1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
в) разваляне по съдебен ред
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| в) разваляне по съдебен ред
ІІ. По съдебен ред. В някои случаи развалянето не може да настъпи в резултат на изявление на изправната страна. В тези случаи развалянето става по съдебен ред. Този способ за упражняване на правото на разваляне е предвиден на първо място, за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот – чл.87(3). Такива са договорите за продажба, замяна на недвижим имот, учредяване на суперфиция, право на ползване, сервитути, ипотеки и т.н. Всички тези договори обикновено са действителни само, ако по отношение на тях бъде спазена формата на нотариален акт (чл.18), респ. на нотариална заверка (чл.212(2) ). Развалянето по съдебен ред трябва да стане още и когато е настъпила частична невъзможност за изпълнение, но само ако за нея длъжникът не отговаря – чл.89 изр.2 . Предявяването на иск за разваляне също представлява упражняването на едно субективно потестативно право. Но то самото не осъществява развалянето, а е предпоставка за развалянето. Упражняването на това право се погасява с 5 год. давност. Този съдебен ред е исковия ред. Предявяващият иска трябва да докаже своя иск. Той трябва да докаже наличността на договор, своето изпълнение или готовност за изпълнение. Не е длъжен да доказва неизпълнението на другата страна. Въпреки предявеният иск за разваляне съдът може да даде на длъжника според обстоятелствата срок за изпълнение. Това става обикновено, когато в хода на процеса „ответникът предложи изпълнение“. Развалянето настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното решение. Искът е конститутивен. Недопустимост на развалянето. Когато неизпълнената част на задължението е незначителна с оглед интереса на Кр.- чл.87(4) Когато неизпълнението се дължи на невиновна невъзможност. Тогава договора се разваля по право- чл.89. г) последици, риск, обезщетение Развалянето има обратно действие. Негова последица е страните да си възвърнат престациите. Това става понеже договорът като правно основание на разменените престации отпада- чл.55. Изключения от принципа. Обратно действие на развалянето е практически неприложимо при договори с периодично или продължително изпълнение. Развалянето има само действие за в бъдеще. Развалянето подлежи на вписване. Най-напред се вписва исковата молба за разваляне. В последствие и съдебното решение. В тези случаи правата на трети лица се запазват, ако те са придобити преди вписването тъй като те са добросъвестни. Могат да се противопоставят на кредитора. Кредиторът има право на обезщетение за вредите, които е претърпял от неизпълнението на договора. Често самите страни определят длъжниковата отговорност при неизпълнение. Споразумяват се, че длъжникът ще направи една специална престация на кредитора, че ще му престира при поискване една парична сума или друга имуществена ценност наред или вместо първоначално дължимото.. Неустойката е установена предварително чрез договорно съглашение между страните или с нормативно разпореждане – отговорност но длъжника за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. Неустойката има огромно практическо значение. Тя дава възможност предварително да се определят предполагаемите вреди, както и предварително на длъжника да му е известно какво ще трябва да плати при неизпълнение, без да е необходимо да се доказват тези вреди и без да се водят процеси. Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. Това не е точно тъй като главната нейна задача е ПРЕВАНТИВНА – да осигури точното изпълнение на задължението. Чрез гражданско правна заплаха се цели навременно изпълнение на поетите задължения. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА е следователно пряката задача на неустойката. Тази нейна задача е изрично изведена в чл.92(1)-„Неустойката обезпечава изпълнение на задължението…“, но текстът не свършва до тук „и служи като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за вредите от неизпълнението…“. С уговарянето на клауза за неустойка страните все едно предварително решават въпроса, че неизпълнението ще причини вреда на кредитора. Споразумяват се, че кредиторът ще може да претендира вредите в размера на уговорената неустойка – „…без да е нужно да се доказват“ Ако неустойката е прекалено голяма „съдът може да намали нейния размер“- чл. 92(2). Неустойката има има още една наказателна функция. Наказателен характер има, когато пряко цели да накаже неизправния длъжника – да му наложи една имуществена санкция, без да го освобождава от задължението да обезщети кредитора за вредите му. Характерни белези на неустойката. Тя е отговорност на длъжника и конкретна правна възможност за кредитора; Предметът на неустойката е предварително определен в д-ра. Той обикновено е парична сума или имуществена ценност. Чрез нея се извършва предварителна оценка на вредите, които би претърпял кредитора от неизпълнението, а в някои случаи играе ролята на наказание; Неустойката не се свързва безусловно с вредата. Тя служи за обезщетение на вредите, които се предполага, че ще настъпят. Тя се дължи не заради вредата, а заради самото неизпълнение; Тя е неизменима, след като е веднъж уговорена и се явява едно акцесорно право или задължение, защото е свързана с главните права и задължения по договора. Ако договорът е нищожен, ще бъде нищожна и неустойката. – При унищожаемост. Задължението, което е поето при порок на волята, е унищожаемо. Но до унищожаването му е то е валидно. Валидна ще бъде до този момент и уговорената неустойка. – При невиновна невъзможност длъжникът се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да му се вменят във вина. Предпоставки на неустойката. Тя да е уговорена между страните или да е установена от НА. Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да га изпълни Длъжникът да е нарушил договора, виновно да не то е изпълнил никак или да го е изпълнил лошо или със забава. За да може да възникне претенцията е необходимо тези три предпоставки да са налице кумулативно. Разграничаване на неустойката от други институти на ГП. – Условия- бъдещо несигурно събитие свързано с предварителното действие на д-ра. Неустойката се дължи безусловно. – Алтернативни задължения- дължат се няколко алтернативно дадени вещи . Неустойката е акцесорно задължение, алтернативните са основни задължения. – Факултативни задължения- дължи се една вещ по избор на длъжника. – Отметнина – дава се възможност на длъжникът да откаже да изпълни задължението си по договора, но губи това, което е дал предварително. При неустойката не може да се откаже. – Обезщетение за вреди – дължат се реално настъпилите вреди следствие на неизпълнението. А неустойка се дължи независимо от вредата. Видове неустойки. Задължение за неустойка може да възникне било въз основа на д-р, било непосредствено по силата на з-на. Тя бива 1)договорна или 2)законна. Неустойката се дължи при неизпълнение. Но неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. И според това тя може да се дължи на 1)пълно неизпълнение или 2) за неточно неизпълнение, респ.забавено изпълнение. В различно съотношение може да се намира неустойката с вредите, причинени от неизпълнението- да ги оценява или да се дължи наред с тях. И според това неустойката бива 1)алтернативна или 2)кумулативна. I.Договорна и законна неустойка. 1.Договорна неустойка е това добавъчно съглашение, постигнато м\у страните при или след договарянето, по силата на което Дл. се задължава да даде на Кр. една парична сума или друга ценност, ако не изпълни надлежно задължението си. Тази неустойка има обезпечителна и обезщетителна роля. 2.Законна неустойка е тази, която при неизпълнение или неточно изпълнение се дължи не въз основа на договорно съглашение между кредитора и длъжника , но по силата на закона или друг нормативен акт. II.Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено неизпълнение. По силата на клауза за неустойка Дл. може да е задължен да престира на Кр. нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни, както трябва или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно респ. за забавено изпълнение. Неустойка за забава се определя обикновено в процентно отношение към стойността на просрочената престация и се дължи за всеки просрочен ден, но само до определен ден, след което изчисляването на неустойката се прекратява. След това се дължи еднократна неустойка в по- голям размер. III.Алтернативна и кумулативна неустойка. 1.Алтернативна неустойка. Договарящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне на размера на вредите, която едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. На кредитора се дължи алтернативно по негов избор: или неустойка или действителните му вреди. 2.Кумулативна е само в миналото при отношения м\у социалистически организации. Задатък Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност която едната страна дава на другата приключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. Функции на задатъка. ПОТВЪРДИТЕЛНА – задатъка е знак, белег, доказателство, че договорът е сключен. ГАРАНЦИОННА – з-на е признал на изправната страна правото да се откаже от договора и да задържи задатъка, който е получила или да иска в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си- чл.93(2). Страхът, че изправната страна ще упражни тия си права, подтиква и двете страни към изпълнение. ОБЕЗЩЕТИТЕЛНО-НАКАЗАТЕЛНА функция. Тя е тясно свързана с гаранционната. Щом изправната страна може при неизпълнение да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, респ. да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява. Страните могат да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от д-ра. Във всички случаи той е длъжен да престира, в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък. Действие на задатъка. Задатъка се дава обикновено при двустранните договори. Той функционира така: При изпълнение. Когато задълженията по договора са изпълнени, този, който е дал задатъка го прихваща към изпълнението си. А ако такова прихващане не маже да стане поради нееднородност на задатъка с дължимата престация, тогава задатъка трябва да се върне от този, който го е получил. При невиновна невъзможност. Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която длъжника не отговаря, задатъка се връща и отношенията между страните се уреждат по правилата на риска. При виновна невъзможност. Ако престацията не може да се осъществи по причини, за които длъжникът отговаря, изправната страна естествено не може да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира м\у следните алтернативи: а) Или да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска да се върне в двоен размер, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Ако вредите са по- големи отколкото задатъка, тя може да предяви иск за обезщетение за вреди. При забавено изпълнение. Ако изпълнението е все още възможно и длъжникът е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право: а) Може да иска реално изпълнение на договорното задължение, като за вредите, които забавата е причинила, страната може да иска обезщетение по общите правила като задържи задатъка. б) Може да развали договора като задържи задатъка и не изпълнява своето насрещно задължение. В този случай договорът следва да се счита развален, с факта, че се задължа задатъка, а не с едностранното волеизявление. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|