1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Съвкупност от престъпления
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Съвкупност от престъпления
Множеството от престъпления, извършени от един деец, предполагат две възможности: – деецът да извърши две и повече престъпления, преди да е бил осъден за някое от тях; в тези случаи е налице съвкупност от престъпления; – деецът да извърши ново престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда да някое от тях; в тези случаи е налице рецидив. Следователно съвкупност от престъпления е налице, когато деецът извърши множество престъпления, неразделени по време с влязла в сила присъда за някое от тях. Ако те бъдат разделени с влязла в сила присъда за някое от тях, получава се рецидив – за това престъпление или за тези престъпления, които са извършнени след влизане на присъдата в сила. Текстът на чл. 23, ал. 1 очертава двата вида съвкупност: Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях – в първата хипотеза, където съвкупността от престъпления е осъществена само с едно престъпление става дума за идеална съвкупност, а във втората, където всяко от престъпленията се осъществява с отделно деяние, става дума за реална съвкупност. Възможни са следните типични случаи на идеална съвкупност от престъпления: Когато деянието предизвиква причинно-следствени (каузални) процеси в няколко насоки и води не до един, а до два или повече фактически резултата, всеки от които има собствено наказателноправно значение и обосновава едновременно осъществяване на съставите на повече престъпления – различни по обект и наказателноправна характеристика. Напр. повреда на машина чрез кражба на детайл от нея. Когато деянието причинява само един фактически резултат, но с него осъществява едновременно съставите на повече престъпления – различни по обект и наказателноправна характеристика. Например кражба на пистолет (194-195 НК), с което се придобива огнестрелно оръжие без разрешение (чл. 339 НК). Във всички случаи на идеална съвкупност деянието не само съответства, но и осъществява две или повече състава на различни престъпления. За да бъдат осъществени обаче, тези съответстващи на деянието състави трябва да не се изключват помежду си. Иначе е налице привидна идеална съвкупност и само едно престъпление, което осъществява само изключващия състав и никога изключения състав. Два състава могат да се изключат помежду си, когато се намират един спрямо друг в отношение на специалност, на поглъщане или на субсидиарност. Два състава са в отношение на специалност, когато се отнасят до едно и също престъпление и единият, наричан специален, има същите признаци като другия, наричан общ, заедно с още един – квалифициран или привилегирован. В такова съотношение са квалифицираните и привилегировани състави спрямо основните състави на едно и също престъпление. Например взломната кражба изключва обикновената кражба. Два състава са в отношение на поглъщане, когото се отнасят до различни престъпления и единият, наричан поглъщащ, съдържа в себе си всички признаци на другия, наричан погълнат. При това положение поглъщащият състав няма как да бъде осъществен, без да се премине през осъществяване на погълнатия състав. Например убийството поглъща телесната повреда, а убийството опита. Два състава са в отношение на субсидиарност, когато се отнасят да различни престъпления и единият, наричан субсидиарен, се прилага само когато и защото не намира приложение другия, наричан първичен. Например вредителството по чл. 107 НК е първично спрямо умишлената безстопанственост по чл.219, ал. 3 НК. Най-сетне идеалната съвкупност се изключва и от състава на онова съставно престъпление, чиито актове (съставки) се осъществяват с едно деяние. Такова например е престъплението по чл. 124 НК – причиняване смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Тук се осъществява изключващ, който обаче, за разлика от предходните случаи, се отнася и до двата акта, изключва едновременно два съответни им състава – на причиняване другиму смърт по непредпазливост (чл.122) и на умишлено нанасяне на телесна повреда (чл. 128 – 130). Докато при идеалната съвкупност връзката между престъпленията идва още от единството на деянието, то при реалната съвкупност връзката между престъпленията идва само от единството на субекта – едно лице, с няколко отделни деяния, извършва две или повече отделни престъпления – еднородни (напр. върши няколко измами) или разнородни (напр. краде, убива, изнасилва). Реалната съвкупност предполага също така наличие на няколко престъпления. Затова отделните деяния не само съответстват, но и осъществяват два или повече състава на различни престъпления, които не се изключват помежду си.Иначе е налице привидна реална съвкупност и едно престъпление, което осъществява само изключващия и никога изключения състав. Привидна реална съвкупност най-напред е налице, когато две отделни деяния съответстват на два такива състава, които помежду си са в отношение на субсидиарност. Например, ако се извърши наказуемо приготовление и самото престъпление, той ще отговаря само за престъплението и никога за приготовлението. Привидна реална съвкупност обаче може да е налице и когато осъщественият изключващ състав не се отнася само до едно от деянията, а обхваща всички тях. Това се получава при осъществимите с две деяния съставни престъпления, каквито са повечето от тях и при несъщинските престъпления на системно извършване (където отделните актове са също престъпни). Такова значение има впрочем и продължаваното престъпление – там, където и когато и тогава, когато то е предвидено в наказателноправната система. Защото то се счита за единно престъпление и изключва реалната съвкупност на съставляващите го последователно извършени престъпления от един и същи вид. Съгласно чл. 26 НК съвкупността от онези престъпления, всяко от които съставлява опасен рецидив, не се наказва по специалните правила, предвидени за съвкупността в чл. 23 – 25 НК. За тези престъпления се налагат отделни наказания, поради което деецът търпи сбора на наложените му от съда наказания. В останалите случаи обаче, колкото и престъпления да са извършени, на дееца се налага само едно наказание. Това е най-тежкото от всички наказания, определени за отделните видове престъпления – чл. 23, ал. 1. Наложеното най-тежко наказание се допълва задължително с евентуално определените за другите престъпления наказания обществено порицание и лишаване от права – те се присъединяват към него. Ако обаче определените за другите престъпления наказания са конфискация или глоба те се присъединяват към наложеното най-тежко наказание по преценка на съда. Когато определените наказания са от един и същ вид, възможно е, пак по преценка на съда, наложеното най-тежко наказание да бъде увеличено. За това увеличение обаче има три предела, всеки от който следва да бъде спазен (чл. 24 НК). На първо място, увеличеното наказание не може да надхвърля с повече от една втора първоначално наложеното най-тежко наказание. На второ място, увеличеното наказание не може да надхвърля сбора от отделните първоначално определени наказания. На трето място, увеличеното наказание не може да надхвърля и максималния размер, който НК предвижда за този вид наказание. Рецидив Рецидивът е налице, когато деецът извърши множество престъпления, разделени по време с влязла в сила присъда за някое от тях – това престъпление или тези престъпления, които са извършени след влизане в сила на присъдата в сила за предходно или предходни престъпления, представляват рецидив. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|