1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Съучастие в престъпление – основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Съучастие в престъпление – основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците
Съучастието е задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно умишлено престъпление. Съучастието има място само при умишлените престъпления и никога при непредпазливите. Ако две или повече непредпазливи престъпления имат общ престъпен резултат, казва се, че между тези две отделни престъпления има независимо съпричиняване на този резултат. Три са предпоставките (изискванията) за наличието на съучастие в едно умишлено престъпление – две обективни и една субективна. Първата обективна предпоставка е количествена. Тя е да има поне две лица, които са наказателноотговорни, като поне едно от тях извършва самото престъпление. Защото ако никой не извърши престъпление, тоест ако няма престъпление, не може да има и съучастие в него. Ако наказателноотговорното лице е само едно, съучастие не може да се получи – би могло да се стигне само до т. н. посредствено извършителство, при което едно наказателноотговорно лице ползва друго, наказателнонеотговорно, за да извърши престъплението. Втората обективна предпоставка за наличие на съучастие в едно умишлено престъпление, е качествена. Тя е да има задружност в усилията на участниците. Задружността ще е налице, когато дейността на съучастниците се намира в причинна връзка с осъществяване на ИД и на евентуално предвидения престъпен резултат. Ако такава връзка липсва дейността не може да бъде съучастническа, а може да съставлява само отделно вторично престъпление на т. нар. “причастност” – допустителство, недоносителство или укривателство (лично или вещно). Третата предпоставка е субективна. Тя е поначало всеки един от участниците да има умисъл не само за престъплението, но и за съучастието в него – за това, че иска или поне допуска задружното му осъществяване. Възможен следователно е не само пряк, но и евентуален умисъл. Съучастникът отговаря не за чужда престъпна дейност, за това, че той лично, със своето собствено деяние способства за извършване на определено отделно престъпление. Чл. 20 НК определя три основни вида съучастие – извършителство, подбудителство и помагачество. Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението. Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление. Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняването на спънки, набавянето на средства или по друг начин. Посочените видове съучастие са присъщи само за обикновеното съучастие. То не изчерпва всички форми на задружна престъпна дейност – една от тях е намирането на съучастник като вид приготовление. Друга особена форма на задружна престъпна дейност е т. нар. “необходимо съучастие”. То е налице, когато от фактическа гледна точка престъпната дейност не може да се осъществи от едно лице – опит за преврат, бунт, кръвосмешение. По важното за необходимото съучастие е това, че тук всеки от съучастниците върши свое отделно престъпление. Затова техните отделни престъпления могат да имат и различни правни квалификации – приемането на подкуп: активен и пасивен. Престъпните общности също спадат към “необходимото съучастие”. Наред с това те са и особени форми на предварителна престъпна дейност, която за разлика от обикновеното приготовление по чл. 17 са оформени като самостоятелни завършени престъпления. ПО са два вида – престъпно сдружение и престъпна тълпа. ПС се получава, когато три или повече НОЛ се сговорят да извършат множество (две или повече) престъпления – сговарянето само за едно престъпление е само намиране на съучастник като вид приготовление съгласно чл. 17 НК. Престъпната тълпа е налице, когато множество лица са събрани по едно и също време на едно открито място, за да извършат едно или повече най-често насилствени престъпления. Тук липсва организационна връзка – тълпата не е в резултат на договор. Връзката между участниците е само функционална. Различаваме главни и акцесорни съучастници. Главен съучастник е извършителят – той прави, извършва престъплението. Акцесорни съучастници са подбудителят и помагачът – те допринасят за извършването му, без обаче да навлизат в сферата на ИД. Все пак акцесорните съучастници осъществяват своята дейност в рамките на престъплението. По това дейността им се различава от тази на “причастните” или още “вторичните” престъпления, които не само че не навлизат в сферата на ИД, но и изобщо не се осъществяват в неговите рамки. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|