1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Наказуемост на съучастниците
| Помагачество
Помагачът за разлика от подбудителя допринася за осъществяването на ИД, като улеснява онзи извършител, който вече е решил да извърши престъплението. По подобие на приготовлението той създава условия за извършване на престъплението, като при това не осъществява нищо от изпълнителното деяние. За разлика от приготовлението помагачеството обслужва не предстояща собствена дейност, а една чужда дейност и то не само до неговото започване, но и до приключването и. Не може да има само помагачество след извършителството. Онази дейност, която би била извършена след осъществяване на ИД и също като него би способствала за настъпването му, ще съставлява друго умишлено престъпление, извършено при условията на независимо съпричинителство с първото. От субективна страна както подбудителството, така също и помагачеството е умишлена дейност. Умисълът може да е пряк или евентуален. Макар и възможно и обичайно, не е задължително извършителят на свой ред също да има умисъл за съучастие – да иска и да знае или допуска своето улесняване от друго лице. Както и приготовлението, така и помагачеството може да бъде по своето съдържание физическо и интелектуално. Физическото помагачество е промяна в материалния свят – отстраняване на спънки, набавяне на средства, подмамване на пострадалия. Интелектуалното помагачество е промяна в психиката на решилия да извърши престъплението – даване на съвети, на разяснения, или окуражаването му, като му обещава помощ след престъплението. Както подбудителството, така и помагачеството е вид акцесорно съучастие и като такова се наказва, когато и защото се е стигнало до извършителска дейност. То при липса на извършителска дейност може да обоснове наказателна отговорност само в два случая: – като съставящо приготовление, ако самото приготовление е обявено за наказуемо съгласно чл. 17, ал. 2 НК; или – ако неуспялото помагачество е обявено изрично за наказуемо , например неуспяло помагачество към подкуп по чл. 305а НК. Наказуемост на съучастниците Всички съучастници се наказват, защото обективно и умишлено са допринесли за осъществяване на определено умишлено престъпление. На първо място, всеки съучастник се наказва с наказанието, което законът предвижда за осъщественото престъпление. На второ място, съучастникът се наказва за своя умишлен принос в осъществяване на престъплението. От обективна страна приносът е определим качествено и количествено. Това следва и от чл. 21, ал. 1 НК: Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат пред вид характерът и степента на тяхното участие. Характерът на участието е качественият определител на съучастническия принос: той е видът на съучастническата дейност – извършителство, подбудителство, помагачество. Степента на участие е количественият определител на съучастническия принос. Обикновено най-тежко се наказва извършителя, след това подбудителя и най-леко помагача. Степента на участие обаче може до промени местата им. От субективна страна се брои винаги и само умишленият принос и никога непредпазливият принос в престъплението. Това положение важи както за простото съучастие (съизвършителството), така и за сложното. Ето защо, ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил умишлено подбуждан или подпомаган (количествен ексцес), другите съучастници не носят отговорност за него. Ако пък извършителят извърши някое друго престъпление, а не това, към което е бил подбуждан или подпомаган (качествен ексцес), останалите съучастници няма изобщо да носят отговорност. На трето място, всеки от съучастниците отговаря съобразно личния принцип. Това следва от чл. 21, ал. 4 НК: Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. Така например, ако брат и приятел укрият заедно едно лице, извършило престъпление, това, че чл. 294, ал. 3 НК изключва наказателната отговорност за брата, не може да ползва и приятеля на укривания. Извън тези общи принципи за наказването на акцесорните съучастници (подбудители и помагачи) важат и някои особени правила. На първо място, тези съучастници отговарят при условие, че има извършителство. На второ място, те отговарят само в рамките на извършителството. Те не могат да отговарят за нещо повече, дори умишлено да са подбуждали или подпомагали за него. На трето място, те отговарят винаги и изцяло за своя умишлен принос в извършеното престъпление, независимо дали могат сами да го извършат.Според чл. 21, ал. 3 НК “когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице”. Съгласно чл. 22, ал. 1 НК “подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици”.От субективна страна е нужна разгледаната вече “собствена подбуда” – тоест доброволност и окончателност на решението за отказа. Най-напред деецът трябва да преуставови своята дейност. Нужно е още деецът да предприеме активно поведение за противодействие на престъплението. Когато ИД не е осъществено докрай и следователно не е започнал онзи причинно-следствен процес, който води до престъпния резултат, деецът трябва успешно да възпрепятства останалите съучастници. Ако не успее, то независимо и въпреки евентуално проявеното усърдие, няма да му се зачете като самоволен отказ. Неговата наказателна отговорност няма да отпадне, а само ще му се наложи по-леко наказание. Когато обаче ИД е осъществено докрай и следователно е вече започнал онзи причинно-следствен процес, който води до престъпния резултат, тогава деецът трябва да се намеси в започналия причинно-следствен процес и да успее при това да предотврати настъпването на престъпния резултат. Ако не успее, то независимо и въпреки евентуално проявеното усърдие, няма да му се зачете като самоволен отказ. Неговата наказателна отговорност няма да отпадне, а само ще му се наложи по-леко наказание. Самоволният отказ, както от наказуемо приготовление и от опит, така също и от съучастие в определено умишлено престъпление води до отпадане на НО само за него. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|