1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Индивидуализацията
| Законността означава, от една страна, да се имат предвид законовите рамки, в които наказанието може да се определи. Това са най-напред рамките на санкцията за извършеното престъпление, предвидена в Особената част на НК. Те обаче могат да бъдат допълнително коригирани от евентуално приложими норми на Общата част на НК. Тази корекция може да се направи по силата на чл.58 във връзка с чл. 55 НК – ако деянието е опит или помагачество, или по силата на чл.63 НК – ако деецът е непълнолетен. Във всички тези случаи се стига до редукция.
Извън това, когато са налице множество престъпления, имат се предвид и онези норми на Общата част, които уреждат наказанията за тях. Ако става дума за съвкупност от престъпления, прилагат се разпоредбите на чл.23 – 25 НК, а ако става дума за рецидив – разпоредбите на чл. 27 НК. От друга страна законността означава да се приложат онези правила, които уреждат самата индивидуализация. Това са общите правила по чл. 54 и следващите, както и евентуално приложимите особени правила за опит по чл. 18, ал. 1 и за съучастие по чл. 21 НК или при налагане на отделни наказания като лишаване от свобода в частта за режима, глоба в частта за размера. Индивидуализацията следва и е подчинена на законността. Индивидуализацията сама по себе си означава съобразяване на наказанието с неповторимите особености на случая, които не е било възможно да се предвидят от законодателя и да залегнат в закона. Съгласно чл. 54, ал. 1 НК “Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства”. Индивидуализацията на наказанието се осъществява от съда. Тя се осъществява най-напред съобразно общите правила по чл. 54 и следващите от НК. Според тях наказанието се индивидуализира съобразно т. нар. смекчаващи и отегчаващи обстоятелства ( по чл.56 НК) и съобразно целите на наказанието (по чл. 36 НК). Смекчаващи и отегчаващи са поначало онези обстоятелства относно престъплението и дееца, които, макар да имат значение за определяне на наказанието, не фигурират в закона. Обстоятелствата, които обуславят по-малка обществена опасност на деянието и дееца и по-малка укоримост на неговото престъпно поведение, са наречени от закона смекчаващи, а тези, които обуславят по-висока степен на ОО и укоримост – отегчаващи. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Другото съображение за определяне на наказанието са целите по чл. 36 НК. За да се изключи самоцелността на наказанието, то трябва да се индивидуализира така, че определеният му вид и размер да способства в най-голяма степен за постигане на целите на наказанието. Съдът определя наказанието в пределите на относително определената санкция.Същевременно, за да отрази и случаите, когато едно или друго престъпление се отклонява съществено от типичните за своя вид характеристики, законодателят предвижда изключителни правила като тези по чл. 55, ал.1 НК, които осигуряват индивидуално наказание, съобразено с конкретните особености на деянието и дееца. Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът: 1) определя наказанието под най-ниския предел; 2) заменява: а) доживотния затвор – с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години; б) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с пробация, а за непълнолетните – с пробация или обществено порицание; в) пробацията – с глоба от сто до петстотин лева. Има две условия за прилагане – първото е алтернативно: наличие на изключителни или на многобройни смекчаващи обстоятелства. Изключителното обстоятелство може да е и едно. Смекчаващото обстоятелство е изключително, когато, от една страна променя необичайно характеристиките на престъплението, а, от друга, ако е обективно по своето съдържание, не придава малозначителност на деянието, която да изключва престъпния му характер съгласно чл.9, ал.2 НК. Докато изключителните смекчаващи обстоятелства са необичайни по своя характер, то многобройните са необичайни само като количество и единствено в своята съвкупност водят до съществена промяна в оценката на извършеното престъпление. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|