1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Владение и държане: а) разграничение и същност; б) защита на владението и държането; в) права на подобрителя върху чужд имот.
- намерението
- непрекъснато.
| разделяне на недвижими имоти при промяна на трайното предназначение на част от имот;
отстраняване на непълноти и грешки. (4) При съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон. (5) При доброволна делба се прилага редът по ал. 4. Недействителна е доброволна делба, ако дяловете на съделителите не са получили идентификатори в кадастъра. Владение и държане: а) разграничение и същност; б) защита на владението и държането; в) права на подобрителя върху чужд имот. а) разграничение и същност Определение на владението. Вещните права дават възможност на своя носител да упражнява непосредствена власт върху вещите. Така собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ. Той упражнява тези правомощия, защото законът му ги признава и гарантира, защото има право да ги упражнява. Но има случаи, когато лице, което няма вещно право, фактически упражнява съдържанието на това право. Едно е правното, друго е фактическото положение на вещта. Лицето, което фактически упражнява съдържанието на едно вещно право, наричаме владелец. При владението не се поставя въпрос за субективни права, то е факт, фактическо отношение между хора по повод на вещите Член 68 от ЗС определя владението така: „Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя”. От легалното определение на владението в чл. б8 от ЗС могат да се извлекат неговите основни признаци. Видно е, че те са два: обективен и субективен Външен, обективен признак е упражняването на фактическа власт върху вещ, това е корпусът на владението. Владелецът държи вещта, служи си с нея, упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Действията, съставляващи фактическата власт на владелеца могат да бъдат най-различни – техният обем зависи от обема на вещното право, което той фактически упражнява. При пълно владение владелецът ще упражнява всички правомощия на собственика, ще си служи с вещта, ще прибира плодовете, може и да се разпореди с нея. Ако упражнява ограничено вещно право, и неговата фактическа власт ще е ограничена. Субективен признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта „като своя“. Това ще рече, че той се смята или иска да стане собственик или носител на друго вещно право. Намерението е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо чл.69 от ЗС въвежда презумпцията:„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. Тази презумпция е оборима – тя трябва да се обори от заинтересованите лица, като докажат, че владелецът е придобил фактическата власт на правно основание, което изключва възможността той да държи вещта като своя, напр. договор за заем, влог и др. Двата признака на владението трябва да съществуват едновременно, за да е налице владение. Владението трябва да е постоянно. Владението е постоянно, когато владелецът изразява трайна воля да държи вещта за себе си, като се противопоставя и търси защита срещу всяко действие на друго лице, което иска да установи фактическа власт върху завладяната вещ. Затова владението се прекъсва, ако друго лице установи фактическа власт или владелецът изостави владението. Владението трябва да е непрекъснато. А то се прекъсва с изгубването му в продължение на 6 месеца (чл.81 от ЗС). Касае се за едно сравнително трайно състояние, при което владелецът не упражнява фактическата власт по различни причини, най-често чрез отнемане от друго лице. Значението на непрекъснатото владение е с оглед придобиване на ПС върху недвижим имот по давност – тя се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години чл. 79 от ЗС. Владелческата защита срещу всяко нарушение на владението също изисква то да е продължило непрекъснато повече от б месеца (чл. 75 от ЗС). Владението трябва да бъде несъмнено. Съмнително е владението, когато не могат да се установят неговите съществени признаци – дали се упражнява фактическа власт и дали владелецът има намерение да свои вещта. Този признак е излишен, защото ако липсва фактическата власт или намерение, то въобще няма владение. Владението трябва да е спокойно. А то е спокойно, когато не е установено по насилствен начин. Насилието опорочава владението само по отношение на това лице, срещу което се упражнява насилието. Този признак е в основата на защитата по чл.76 от ЗС. Владелецът, а също и държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин вещта, може да иска връщането й от лицето, което я е отнело. За всички други лица и насилственото владение е обикновено владение и то се ползва със защита. Но ако загубеното чрез насилие владение се възвърне, насилственият владелец не ще може да се ползва от защита на своето насилствено владение срещу владелеца, спрямо когото е упражнил насилие. Владението трябва да е явно. То е явно, ако не е установено по скрит начин, когато всеки, включително и предишният владелец, може да разбере, че се упражнява фактическа власт с намерение да се свои вещта Установеното по скрит начин владение няма действие спрямо предишния владелец – то е опорочено. Едва когато стане явно, ще породи действие. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|