1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
глава четиридесет и девета “Общи правила” от Гражданския процесуален кодекс
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Търговци съгласно ТЗ: а) едноличен търговец; б) търговски дружества – видове, учредяване, управление; в) кооперации.
| глава четиридесет и девета “Общи правила” от Гражданския процесуален кодекс.
Глава единадесета ОСПОРВАНЕ НА ВПИСВАНЕ. ПОПРАВКА И ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНО ВПИСВАНЕ Чл. 88. (Изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 89. (Изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Очевидна фактическа грешка на вписването в имотния регистър се поправя по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс с определение на съдията по вписванията. Чл. 90. (1) Вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. (2) Заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице, прокурор или служебно с определение на съдията по вписванията. (3) Определението, с което се заличава или отказва заличаването, се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, направило искането, или на заинтересуваното лице и подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Чл. 91. (1) Заличаването на вписването се извършва чрез подчертаване на подлежащия на заличаване текст и забележка, че подчертаният текст, с посочване на началото и края му, е заличен. (2) При несъответствие между подчертаването и забележката за заличаване на текста за заличен се счита текстът, посочен в забележката. Търговци съгласно ТЗ: а) едноличен търговец; б) търговски дружества – видове, учредяване, управление; в) кооперации. Според чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки (фактически критерии): търговската продажба – при нея е налична спекулативна цел, т.е. едно нещо се купува, за да бъде отново продадено, а не за собствена консумация. Вещта може да бъде продадена в същия или в преработен вид. Предмет на такава продажба могат да бъдат движими вещи, ценни книжа и недвижими имоти. извършването на застрахователна и презастрахователна дейност. Под това понятие се разбира сключване на договори. Застрахователният договор е съглашение между две лица – застрахован и застраховател – по силата на което застрахователят се задължава срещу заплатени застрахователни премии при настъпване на определени (застрахователни) събития да му изплати определена парична сума. Презастрахователният договор е съглашение, по силата на което едно лице (застраховател) срещу получаване на определена част от застрахователните премии се задължава да възстановява на един застраховател определена част от изплатените суми по застраховки. По този начин се разпределя застрахователния риск. търговското представителство – едно лице извършва търговски сделки за друго лице. В своя обхват тази дейност включва търговско представителство, търговско посредничество, комисионни и спедиционни дейности. складова дейност – т.е. договор за публичен склад, който е особен вид договор за влог. При него влогоприемателят (склададжията) срещу заплащане на определено възнаграждение се задължава да съхранява и пази определени вещи на влогодателя, т.е. да запази техните качествени показатели и да не допуска трети лица противоправно да установят физическа власт над вещите. лизингова дейност – особен вид договор за наем. Едно лице (лизингодател) срещу заплащане на периодични лизингови вноски предоставя на друго лице (лизингополучател) ползването на определена вещ. банковата дейност – т.е. извършване на банкови сделки. Кои сделки са банкови и кои – не е дефинирано в закона за банките. превозната дейност – т.е. сключването на договор за превоз. То представлява съглашение, по силата на което едно лице (превозвач) се задължава да пренесе чрез транспортно средство в пространството товар, багаж или пътник. (Не е ясно дали рикшите са транспортно средство). туристическата дейност – в закона не е определена. Това са всички договори, които имат връзка с икономичекото понятие “туристическа дейност”. дейност, която има общо със сделки относно правото на интелектуална собственост, т.е. сделки относно авторски и патентни права, права върху търговска марка и промишлени образци. лиценизионни сделки, стоков контрол, складови сделки, лизинг, покупка строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Смисълът на цялото това изброяване е, че когато едно лице извършва поне една от тези дейности, то е търговец и подлежи на особения правен режим на търговците. Общото в тези сделки е, че това са дейности извършвани от търговеца с цел задоволяване на чужди потребности, които могат да бъдат от материално или нематериално естество, извършват се срещу заплащане и целят постигане на определена печалба от търговеца. Тези дейности трябва да се осъществяват по занятие, тоест постоянно, системно, за продължителен период от време, а не да бъдат еднократна и инцидентна проява. Характерно за търговеца е, че той може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Търговецът извършва дейността за своя сметка, на свой риск, от свое име, в собствени или наети помещения. Търговската дейност се извършва с лични усилия или чрез използването на други лица на основата на трудов или граждански договор. Не е задължително, за да бъде едно лице търговец, извършването на търговската дейност да бъде неговото единствено, главно, изключително занятие, нито да е налице действително реализирана печалба. Освен този, който по занятие извършва една от посочените в закона търговски сделки, търговец е и всяко друго лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на чл. 1 ТЗ (отново фактически критерии). Законът не изяснява смисъла на понятието “по търговски начин”. Според теорията дейността се извършва по търговски начин, когато се извършва срещу заплащане, тоест, когато е възмездна. Освен това по търговски начин означава дейността да се извършва самостоятелно, на риск и за сметка на лицето, което я осъществява. Търговци по смисъла на ТЗ са едноличните търговци, търговските дружества и кооперациите, с изключение на ЖСК – чл.1, ал. 2 ТЗ (формален критерии). По принцип ако едно лице иска да извършва търговска дейност, то трябва да се регистрира като търговец. За някои от търговците вписването в търговския регистър има конститутивно действие – то е предпоставка за придобиване на търговска правосубектност. От търговците са изключени три категории лица : – лица, занимаващи се със селскостопанска дейност ( физически лица). Те са изключени от гледна точка на административни и данъчни ограничения, които търговците притежават, за да се стимулира селско-стопанската дейност. – занаятчийте, лицата предоставящи услуги с личен труд и лицата, упражняващи свободни професии. За тези понятия няма законово определение, което води до спорове. – лица, извършващи хотелиерска дейност чрез отдаване на стаи в собствените си жилища. Мотивът за това е, че хората изглежда трябва да са доста бедни и затова не е нужно ТЗ да се занимава с тях. Тези изключения имат неприятни последици относно данъчното облагане. Търговецът има право да приспадне всички свои текущи разходи. Когато лицето не е търговец, то може да приспадне само до определен процент. Т.е. нетърговците не ползват привилегиите при облагане с ДОД. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|