Имуществени права : а/ правото на част от печалбата; б/ правото на обезщетение за разноските и вредите; в/ правото на лихва; г/ правото на ликвидационен дял от имуществото при прекратяване на дружеството или на участието на съдружника в него.
Правото на съдружника на част от печалбата не е изрично предвидено в ТЗ. Но когато липсва уговорка, съдружника следва да участва в печалбите, както и в загубите съразмерно с дела си.
Правото на съдружника на обезщетение обхваща необходимите разноски, които той е направил за дружествените работи, както и вредите, които е претърпял във връзка с тях. Под необходими разноски трябва да се разбират не само разноските, които съдружникът е направил за правна помощ за съставяне на учредителния договор, за вписване на дружеството в търговския регистър и за поддържане на съществуването му. Такива са и разноските, които са полезни за осъществяване на неговата дейност, включително разноските за наемане на служебно помещение, обзавеждането му с мебели и т.н. Достатъчно е другите съдружници предварително да не са забранили на съдружника да предприеме подобни действия. На обезщетение обаче не подлежат луксозните разноски. Обезщетение се дължи на съдружника вредите, които той е претърпял при и по повод на действия в полза на събирателното дружество. Длъжник за обезщетение е дружеството, а не останалите съдружници.
Правото на съдружника на лихва се поражда, когато той е направил необходими разноски за дружествени работи или е претърпял вреди във връзка с тях. Правото на лихва възниква по силата на самия закон. Размерът на лихвата не подлежи на уговаряне, той е такъв, какъвто го предвижда съответния подзаконов нормативен акт. Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове възлиза на основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта.
Правото на съдружника на ликвидационен дял не е изрично уредено в ТЗ, но той се определя съразмерно с вноските му в дружеството.
