1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Търговски сделки:
а) общи положения; б) отделни видове по Търговския закон. а) общи положения; Понятие за търговска сделка (ТС) Търговската сделка (ТС) притежава всички родови белези на понятието „сделка“, т.е. тя е волеизявление на субект на частното право, насочено към възникване, изменение или прекратяване на частноправни последици. Сделката е понятие на частното право. Сделки има в облигационното, вещното, семейното, трудовото право. Тя е правомерен юридически факт с частноправни последици. ТС е понятие само на търговското право. Легалното й определение се извежда от чл. 286 ТЗ. Според ал. 1 на този член търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Според ал. 2 търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Според ал. 3 при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. От тълкуването на трите алинеи на чл. 286 ТЗ могат да се направят следните обобщения: Първата специфика на ТС е субектът – задължително една от страните по сделката трябва да бъде търговец. Втората специфика е връзката на сделката с упражняваното от търговеца занятие. Третата специфика се свързва с оборимата презумпция, установена в закона. За да се улесни търговският оборот се приема, че, ако сделката е сключена от търговец, тя е свързана с неговото занятие. Едва след като се установи, че няма нито специална, нито обща правна уредба, нито в търговското, нито в гражданското законодателство, се прилагат търговските обичаи, като при противоречие между търговските обичаи предимство имат търговските обичаи по местоизпълнението – чл. 288 ТЗ. Характерни черти на ТС ТС по дефиниция са възмездни. Няма безвъзмездни сделки, защото самата търговска дейност е винаги възмездна поради насочеността към постигане на печалба. ТС са двустранни по смисъла на облигационното право. Права и задължения възникват и за двете страни. ТС по начало са консенсуални – извършването на определено фактическо действие не е задължителен елемент от фактическия състав за възникване на съответното договорно отношение. Дори някои сделки, които традиционно са били определяни като реални, в търговското право са консенсуални — напр. договор за банков кредит, договор за влог в публичен склад. ТС могат да бъдат едностранни и двустранни. Едностранните сделки са чек, менителница, запис на заповед. Двустранните сделки са договорите за търговска покупко-продажба, лизингов договор и т.н. ТС могат да бъдат каузални и абстрактни. Абстрактни са едностранните сделки – чек, менителница, запис на заповед. ТС могат да бъдат формални и неформални. В определени от закон или договор случаи формата може да бъде условие за тяхната действителност. Примерно, застрахователният договор. ТС могат да имат прехвърлителен ефект или да предоставят само ползването на една вещ. ТС могат да бъдат с еднократно и продължително изпълнение ТС могат да бъдат главни и акцесорни – примерно търговските обезпечения, договорни клаузи за лихви между търговци. Търговскоправното деление на ТС на едностранни и двустранни. Наред с делението на сделките и на договорите на едностранни и двустранни, деления, познати ни от гражданското право, в търговското право делението на ТС на едностранни и двустранни има друго значение — едностранни са сделките, по които само едната страна има качеството на търговец, а двустранни — сделки, по които и двете страни са търговци. Произходът на това деление е в немското право. Според § Г 345 от Германския търговски кодекс, озаглавен „еднострани търговски сделки“, по отношение на правна сделка, която спрямо едната страна е търговска сделка, се прилагат правилата за търговските сделки и за двете страни еднакво, доколкото от тези разпоредби не следва нещо друго. У нас в определени от закона случаи различни правила регламентират едностранните и двустранните ТС. Някои разпоредби се отнасят само за тези търговски отношения, по които и двете страни са търговци — напр. чл. чл. 309, 297 ТЗ. По начало законодателят предоставя по-голяма свобода когато и двете страни по сделката са търговци, тъй като се предполага, че те са в състояние сами да защитават правата и интересите си, без да се нуждаят от защитната функция на закона. Сключване на ТС. Принципът на договорната свобода ТС се сключват по общия ред, установен за договорите — чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД. ТЗ не предвижда специални правила относно сключването на търговските договори. Следователно, и по отношение на търговските договори важи изискването за оферта и за нейното приемане, както и правилото, че договор между присъстващи се счита сключен, ако предложението бъде прието веднага, а между отсъстващи – в момента, в който приемането на предложението пристигне у предложителя. Предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока, който е определен в него или обикновено е нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъставащ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъстващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането – също р. по МАД № 32/98.2 И при търговските договори действа приниципът на договорната свобода – лицата са свободни да решат дали, с кого, кога и какъв договор да сключат. Ограничаването на договорната свобода обаче в областта на търговското право е по-широко застъпено отколкото в облигационното право. В много по-голяма степен съществува задължение за контрахиране за търговците в сравнение с нетърговците. По-конкретно принуда за договоряне е предвидена в следните случаи: Първо, ако търговецът заема монополно или господстващо положение – примерно, БДЖ, БТК и единствено той осъществява определен вид търговска дейност. Търговецът е длъжен да сключва договори с желаещите лица и всеки неоснователен отказ представлява неизпълнение на задължението за договаряне и се санкционира по надлежния ред. Второ, ако търговецът има право да осъществява определен вид лицензирана търговска дейност, която не би могла да се извършва от други търговци и когато законът предвижда административно задължение да се сключват договори във връзка с нейното осъществяване — примерно, сключване на договори за задължителни застраховки. При сключването на ТС се поставя въпросът за правното значение на мълчанието. В гражданското право мълчанието спрямо направено предложение за сключване на договор не е приемане и договорът не се счита сключен. Но то не представлява и отхвърляне на предложението. Просто липсва волеизявление за приемане. В търговското право в определени случаи мълчанието може да бъде равнозначно на приемане. Според чл. 292, ал. 1 ТЗ, когато между две лица съществуват трайни търговски отношения и едното лице направи предложение до другото лице, което има качеството на търговец, предложението се смята прието, ако не бъде отхвърлено веднага. В случая е налице необорима презупция и търговецът, който е предпочел да мълчи, вместо да вземе отношение по направеното предложение, не може да доказва обратното. Отхвърлянето на предложението трябва да бъде изрично. Едва в този случай договорът не се счита сключен. Но законът предвижда за търговеца едно задължение – да пази изпратеното му за сметка на предложителя. Той може да се освободи от това законово задължение, само ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните. Законът обаче не дефинира понятието „трайни търговски отношения“. Това са отношения, които произтичат от многократното сключване на търговски договори с едно и също или сходно съдържание, от рамков договор. Тези отношения трябва да имат продължителен характер, т.е. да съществуват през определен период от време. Задължително лицето, към когото е адресирано предложението, трябва да бъде търговец. Докато предложителят може и да не бъде търговец. Мълчанието, предмет на правна уредба в чл. 292, ал. 1 ТЗ, е изключение от правилото. Затова, извън случая, уреден в закона, мълчанието не е равнозначно на съгласие, а е липса на волеизявление. Освен това цитираната разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че адресатът на предложението не се е намирал в обективна невъзможност да приеме или отхвърли предложението, т.е. необходимо е се тълкува разумно. Във връзка със сключването на ТС съществуват още някои специфики. Първо, това е публичната покана – чл. 290 ТЗ. Публичната покана е покана да се направи предложение. Тя намира израз в каталози, ценоразписи, тарифи, съобщения в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Отправя се до неопределен и неограничен по начало кръг от хора. Публичната покана обаче не е предложение, не е оферта, а покана за оферта. Затова предложението трябва да се направи от лица, до които е адресирана поканата. Те правят предложение за сключване на договора до този, който е направил поканата и ако предложението е в съответствие с поканата, поканващият няма право да откаже да го приеме. Ако той го приеме, договорът се счита за сключен, но ако не го приеме, договорът не се счита за сключен и тогава се поставя въпросът за отговорността на отправилия поканата. Ако той не приеме предложението без основателни причини, отговаря за вредите, претърпени от предложителя — чл. 290, ал. 2 ТЗ. Това е вид преддоговорна отговорност, подобна на тази по чл. 12 ЗЗД, защото по начало тук липсва сключен договор. Второ, публично предложение—чл. 291 ТЗ Това е същинско предложение за сключване на договор, което, подобно на поканата, се адресира до неопределен кръг от лица – обикновено чрез средствата за масово осведомяване.За да има характер на публично предложение, то трябва да съдържа вида и предмета на договора, общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. Публичното предложение обвързва предложителя и го задължава да сключи договора. Но има известни ограничения на това обвързване. Първо, до определения в него срок и второ, до изчерпване на обявеното количество.Ако едно лице приеме публичното предложение и приемането пристигне до предложителя, договорът се счита за сключен. Трето, предварителен договор – чл. 19 ЗЗД. Това е договор, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен, главен, основен договор. Може да се иска принудителното му сключване по реда на чл. 19, ал. З ЗЗД. Четвърто, опционен договор Това е договор, който съдържа няколко предложения за сключване на окончателен договор и предоставя на приемащия офертата правото да приеме по свой избор едно от тях, т.е. право да избере една от опциите, които му предоставя предложителят. Опционният договор обаче не създава задължение да се сключи окончателен договор, а само право, опция, за сключване на окончателен договор. То е право само на едната страна, докато другата страна е задължена да се подчини на направения избор. По тези два белега опционният договор се различава от предварителния. Пето. Договор, с който страните изясняват предварително детайлите, клаузите, модалитетите на окончателния договор. С него страните по един бъдещ договор обмислят клаузите на окончателния договор. Намира приложение при сключването на много важни и комплицирани договори — напр. договор за създаване на джойнт венчър, за покупко-продажба на самолети и прочее. Различава се от предварителния договор по това, че не поражда задължение за сключване на окончателния договор. Различава се от опционния договор, защото не обвързва едната страна и не създава опция за другата страна, т.е. по принцип от него не възникват нито права, нито задължения за сключване на окончателния договор. Шесто, рамков договор Договор, с който се определя съдържанието на един бъдещ договор. Обикновено се изготвя от едната страна, а се приема от другата страна. Това е договор, който само улеснява бъдещото сключване на основния договор. Различава се от предварителния договор, защото от него не възниква задължение за сключване на окончателния договор. Различава се от окончателния договор, защото от него не възникват първоначалните договорни задължения. Седмо, договор при общи условия – чл. 298 ТЗ Едната страна предварително формулира клаузите на договора, които имат характер на общи правила за поведение. Те се предлагат на другата страна от търговец, който сключва множество еднообразни договори. Целта е всички съконтрахенти да се третират еднакво и равнопоставено. Общите условия, макар външно да приличат на правни норми, доколкото са формулирани като общи, абстрактни правила за поведение, без конкретизация на страните, нямат характер на нормативни актове. Те са договорни клаузи, предлагани от търговеца, които се нуждаят от приемане, както изобщо трябва да се приеме и предложението за сключване на договор. За да ги приеме, другата страна трябва писмено да заяви, че ги акцептира. Изключение прави случаят, когато другата страна е търговец и е знаела или е била длъжна да знае общите условия и не ги е оспорила незабавно, след като те са й били предложени. В този случай не е задължително писменото им приемане. Общите условия допълват договора, могат да дерогират диспозитивни правни норми, но не могат да противоречат на императивните норми. В договора може да се уговори нещо, различно от общите условия и тогава се прилага уговореното в договора – чл. 298, ал. З ТЗ. Ако за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия трябва да се представят на другата страна още при сключването на договора. В противен случай те не я обвързват – чл. 298, ал. 2 ТЗ. Изпълнение на търговските сделки ЗЗД чл.63(1) – грижа на добър стопанин, според ТЗ – грижа на добър търговец. Например при договора за продажба купувачът трябва да прегледа вещта в момента на установяване на фактическата си власт върху нея и да уведоми продавача за наличието на евентуални недостатъци. При ТП редица недостатъци, които иначе ще са скрити, ще се приемат за явни. Според ГП лихви се дължат ако са изрично уговорени. Според ТП договорни лихви се дължат и без да са уговорени, т.е. по силата на диспозитивна норма. Анатоцизъм – начисляване на лихва върху лихвата, капитализиране на лихва. Чл.10 от ЗЗД, който действа в момента не допуска анатоцизъм, т.е. закъсняла лихва се плаща само върху главницата. След влизането в сила на ТЗ нещата по гражданските правоотношения остават същите, но при търговските – разрешението е диспозитивно в ТП, т.е. при наличие на клауза за анатоцизъм в договора, то лихва се начислява и върху лихва Неустойка – част от общия проблем за неизпълнението. Това е неимуществената ценност, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай, че не изпълни виновно задължението си. Тя възниква при наличието на виновно неизпълнение, независимо от това дали има вреди, които кредиторът да е претърпял и в какви размери са те. В областта на ГП ЗЗД дава възможност да се иска намаляване на неустойката, ако тя е значително и явно по-голяма от претърпените вреди, т.е. тя се приравнява с вредите. В ТЗ не се допуска изрично неустойката по търговска сделка, по която и двете страни са търговци, да се намалява поради прекомерност. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|