По изложените съображения ОСГК на Върховния касационен съд РЕШИ: Актът на разпореждане на сънаследник – изцяло или отчасти – с отделна наследствена вещ /права върху вещи/ е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност.
Легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-наследници, неразпоредили дела си. Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката – по заявения иск по чл. 76 ЗН. В делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до приключване устните състезания в първата фаза. Влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 2 ГПК разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 ЗН. Обявява за загубило сила Т. р. 72/1985 г., ОСГК, ВС. т.1, т. 2 – предложение последно, и т. 4. Легитимирани да се позовават на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане – изцяло или отчасти – със сънаследствена вещ в делбения процес, са само съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследника-прехвърлител
