б) доброволна делба – процедура (ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗКИР, ЗУТ); Доброволната делба е договор, чието съдържание се определя свободно от волята на страните /извършва се по съгласие от сънаследниците/. Доброволната делба на движими имоти по-голяма от 50 лв. и на недвижими имоти, за да има сила, трябва да се извърши писмено и подписите на участващите в нея лица да са нотариално заверени.
Необходимо е при извършване нотариалната заверка, наследниците да предоставят удостоверение от общината за смъртта на наследодателя и за неговите наследници, както и за характера и пазарната цена на наследените имоти, предмет на делбата. Тези данни са необходими, за да може нотариусът съгласно чл. 574 ГПК да провери дали в делбата участват всички наследници, както и дали при разпределение на дяловете са спазени изискванията на чл. 201 и 203 ЗУТ относно покритите имоти и чл.72 ЗН – относно непокритите имоти.
ЗУТ Чл. 201. (Изм., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. (2) Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. (3) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 61 от 2007 г.) Когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. За урегулирани поземлени имоти, които имат статут на обекти на културно-историческото наследство, се изисква предварително съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
